Разпореждане по дело №399/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

71

Година

15.3.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.15

Година

2010

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК .

Образувано е по жалба на адвокат И. Н. от ВТАК, в качеството му на процесуален представител на „К.И.С.С. И.” О. – гр. П., ул. „ А.Х.” № ..., представлявано от управителя А. Б. А., срещу решение №122 от 19.11.2009г.по гражданско дело №204/2009г., с което Павликенският районен съд е признал за незаконно уволнението на П. Г. Ф. от гр. П. с ЕГН:*. С решението на съда са отменени заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение. Работничката е възстановена на заеманата до уволнението длъжност, като „К.И.С.С. И.” О. – гр. П. е осъдено да заплати на ищцата обезщетение на основание чл.225, ал.1, обезщетение по чл.224, ал.1, както и да заплати направените разноски за възнаграждение на вещо лице. Отхвърлено е искането работодателя за присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото е подадена и писмена защита от процесуалните представители на „К.И.С.С. И.” О. – гр. П., адв. И. Н. и адв. Н. Х. от ВТАК

В нея се излагат твърдения, че дисциплинарната процедура е проведена съобразно изискванията в чл.186-199 КТ. Ищцата е редовно уведомена за провежданата спрямо нея дисциплинарна процедура. Нотариалните действия, които са проведени са изцяло редовни, като нотариалната покана е връчена и е достигнала до служителя. Излага се също и становище, че г-жа Ф. е знаела за фактическите и правните състояния на предстоящото уволнение. Твърди се, че никъде в съдебното и нормативните актове няма изискване относно начина на уведомяване.

Неоснователни за работодателя са твърденията на работничката , че Заповед 1 и Заповед 2 са връчени в неработен ден. Това е така , защото съгласно т.2 от Решение 739/ 21.11.2008г на Министерски съвет -14. 03. 2009 е обявен за работен ден. Твърди се че двете Заповеди са връчени чрез куриер и са получени от бащата на служителката Ф. и от самата нея, което се удостоверява от обратните разписки

Що се касае до исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ , и този по чл. 224, ал.1 от КТ се твърди, че с оглед връзката им с главния иск и техния акцесорен характер, същите се явяват неоснователни.

Отправя се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение като постанови ново, с което да признае уволнението за законосъобразно с произтичащите от това последици, като бъдат присъдени направените разноски в първоинстанционното производство.

Ответникът по въззивната жалба- П. Г. Ф. от гр. П., чрез процесуалният си представител адв.Д., оспорва жалбата, като моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да се остави в сила атакуваното решение, доколкото при налагане на дисциплинарното наказание не е изпълнена задължителната процедура на чл. 193 от КТ – не е викана при работодателя, не са й искани писмени или устни обяснения, като бъдат присъдени разноски на доверителката му.

Отправя искане въззивният съд да остави в сила обжалваното решение и присъди направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложените доводи и съображения, и като прецени събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима.

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ , и тези по чл. 224, ал.1 от КТ

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

От 01.06.2007г., по силата на трудов договор № 1/01.06.2007г., жалбоподателят и Ф. са в трудово-правни отношения. Заеманата длъжност от работничката е „офис-сътрудник”, с място на работа „К.И.С.С. И.” О. – гр. П.. Доколкото на работничката не е заплащано парично възнаграждение от месец октомври 2008г., същата подава писмено уведомление до работодателя, с копие до Инспекцията по труда. Чрез него тя известява, че съгласно чл.327, ал.1 КТ, считано от 12.03.2009г., прекратява едностранно трудовият договор. Поради тази причина, Ф. не се е явила на работа на 12.03.2009г. Уведомлението е изпратено с препоръчано писмо. Според представената по делото обратна разписка, писмото е получено от работодателя на 16.03.2009г.

Предвид неявяването на Ф. на работа,жалбоподателят решава да започне процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Тъй като няма как да й поиска обяснения, той решава да стори това чрез нотариална покана. На13.03.2009г. в 17 часа жалбоподателят отива при нотариус Д. Т. –нотариус от нотариална камара в Районен съд гр. Велико Търново. В 18:30 на същия ден поканата е връчена на работничката при отказ. Това обстоятелство е отразено в нотариалната разписка, като според изискванията на закона са записани имената и адресите на трима свидетели. В нотариалната покана е отбелязано, че работничката следва да се яви на следващия ден в 10:00 часа пред нотариуса, за да даде обяснения за неявяването си на работа. Тъй като тя не отива е съставен констативен протокол за неявяването й.

На 14.03.2009г.Ф. получава заповеди №№1 и 2 за налагане на дисциплинарно наказание” уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение, защото не се е явила на работа на 12 и 13 март. Тя е уведомена , че следва да заплати обезщетение по чл. 221 ал.2 КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав счита, че подадената жалба е неоснователна.

Безспорно е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение. След налагане от страна на работодателя на дисциплинарно наказание „уволнение”, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ.

Според изискванията на закона и по специално на чл.193 КТ наказанието, наложено без изслушване/ без поискване на обяснения/ е изцяло незаконно. Действително в настоящият случай формално е спазено задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да поиска обяснения. Изпълнението на тази процедура обаче, не е съобразено с целта на закона.Това е така, защото обясненията, които се изискват от работника имат важно значение при определяне степента на нарушението и вида на наказанието.Работодателят може да вземе решение дали да наложи или не дисциплинарно наказание, след като обсъди представените от работника или служителя обяснения заедно със събраните доказателства. Когато по категоричен и безспорен начин се е убедил, че работникът или служителят е извършил конкретно нарушение на трудовата дисциплина, работодателят налага дисциплинарно наказание, като задължително се съобразява с критериите по чл.189 от Кодекса на труда.

В конкретния случай са използвани услугите на нотариус, чрез връчване на нотариална покана. В самата нотариална покана е изписано, че работничката следва да се яви пред нотариус и да даде обяснения на работодателя за неявяването си на работа. Мотивите , които са използвани в поканата, а именно ”поради налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ„ , посочват че работодателят е оформил предварително решение и освен всичко съобщава на служителката, че тя ще бъде дисциплинарно уволнена, дори и да даде обяснения. Ето защо става ясно, че действията на работодателя не са съобразени с разпоредбите на чл.190, ал.2 и чл.189, ал.1 КТ. В тези разпоредби е прогласено задължението при определяне на дисциплинарното наказание да се вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя. Тоест работодателят е длъжен след като излуша обясненията на работника да прецени извършеното нарушение съобразно изискванията на 189, ал.1.. Обстоятелството, че дадено нарушение попада в някое от примерно посочените в чл.190 тежки нарушения на трудовата дисциплина не означава, че за това нарушение задължително следва да се наложи дисциплинарно уволннение. Така е постъпил работодателят в настоящия слуяай, като явно е съобразил критериите на чл.189 КТ преди да поиска обясненията и е оформил убеждението си, че работничката ще бъде дисциплинарн уволнена, видно от записаното в ноатариалната покана.

Искането за даване на обяснения може да бъде само индиция за открито дисциплинарно производство и евентуална възможност за носене на дисциплинарна отговорност от работника.

Уволнението се явява също опорочено и несъобразено с целта на закона с оглед и на други съображения.Дори и формално да е спазена процедурата от работодателя за изискване на обяснения по това нарушение, определеният в нотариалната покана срок за депозираното им, не е достатъчен, респективно нормален за предоставянето на същите. Макар и срокът да не е изрично законоустановен, в конкретния случай се изисква бърза реакция от страна на работничката. Поканата, с която се искат обяснения е връчена в 18:30 часа на 13.03.09г. В нея е отразено условието- обясненията да се представят в кратък срок, а именно в 10:00 часа на другия ден и то - в работното време на конкретна нотариална кантора на посочен нотариус в друг град. Тези действия са против всякакви правила за определяне на нормален и достатъчен срок. Подходящият, разумен срок за защита, чрез изготвянето и депозирането на такива обяснения, с посочването и на доказателства, които да бъдат събрани и оценени, е във всички случаи по–дълъг. Още повече, установеното по делото е било, че работничката не е получавала заплата от месеци, което значително би я затруднило да отиде по-най бързия начин до друг град. Ето защо този определен срок от работодателя за даване на обяснения в конкретния случай се явява изцяло неадекватен и неразумен.

От преюдициалния характер на обстоятелствата свързани със законосъобразността на уволнението и конкретното им установяване в разглеждания случай се достига до извода за основателност на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С оглед гореизложеното, решението на районния съд и в частта, с която са уважени горепосочените искове следва да бъде оставено в сила.

Що се отнася до иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал. КТ, становището на жалбоподателят остава неясно. Той е завил, че това обезщетение следва да се определи въз основа на полученото от Ф. брутно трудово възнаграждение, за месец ноември 2008- 233,10 лв. Точно това е приел и първостепенният съд. Що се отнася до твърдението, че оставането без работа за конкретно установен период е недоказано, трябва да се има предвид следното. По делото е представено заверено копие от трудова книжка на работничката П. Ф.. Видно от трудовата книжка, последните записвания в нея са от фирма „К.И.С.С.И.”О.–гр.П. за дните 12.03-13.03.2009г. Тоест липсата на други записвания в трудовата книжка води до извода, че П. Ф. не е била в други трудово правни отношения. Ето защо по отношение иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ решението на първоинстанцинния съд е правилно.

По отношение иска с правно основание чл.244, ал.1 КТ работодателят твърди, че сумата от 31,65 лева е изплатена на работничката. В конкретния случай е представено заверено копие на разчетно платежни ведомости за месец март. В тях е отразено, че сумата от 31,65- обезщетение по КТ е начислена. Представено е заверено копие на вносна бележка за касов превод от 28.04-2009г, издадена от УниКредит Булбанк. В нея е отразено, че сумата от 962.47лв. е преведена по сметка на П. Ф.. Жалбоподателят твърди, че тази сума е формирана от сбора на заплатите за месеците октомври- март 2009. В нея се включват заплатата за месец март.По делото са представени заверени копия от ведомостите от август до март. Сумите, които са начислени за месеците октомври-март 2009г. отговарят по размер на сумата изплатена на работничката, видно от представеното по делото заверено копие на вносна бележка.С оглед гореизложеното становището на жалбоподателя, че сумата от 31, 65 /тридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за три дена за 2009г., се явява, основателно.

Доколкото искането на жалбоподателя за заплащане разноските пред първа инстанция е обусловено от уважаването на главния иск, то същото следва да се отхвърлят като неоснователно.

С оглед на изложеното няма основание за отмяна на решението на районният съд в частта с която е уважил обективно съединените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. По отношение на иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ решението на районният съд в тази част, следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото пред първа инстанция, осъденото лице трябва да заплати държавните такси пред първа инстанция, съгласно изискванията на чл.78, ал.6 ГПК. Първоинстанциониият съд е следвало да осъди работодателят да заплати дължимата държавна такса върху уважените искове, която в настоящия се случай се явява 165,94 лева. Доколкото първа инстанция не е събрала държавната такса, задължение за това се явява за втора инстанция. Ето защо „К.И.С.С. И.”О.– гр. П., следва да бъде осъдено да заплати сумата от 165, 94 лева, държавна такса по първоинстанционното дело.

С оглед горното следва да се има предвид, че пред втора инстанция е заплатена държавна такса в размер на 28.60 лева по сметка на Окръжен съд- гр. Велико Търново. Съгласно чл.18 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата , дължима за първоинстанционното производство. Определената държавна такса пред първа инстанция е 165, 94 лева. Тоест пред втора инстанция държавната такса следва да бъде 82.97. Решението на първа инстанция следва да бъде отменено по отношение на иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ и да се признаване за заплатена от страна на работодателя сумата от 31,65 лева и доколкото следва да се вземе предвид заплатената сума от 28.60 лева, представляваща внесената държавна такса п­ед въззивна инстанция, жалбоподателят, следва да доплати като държавна такса пред втора инстанция сумата от 22,72 лева.

При изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответник жалбата сторените от нея разноски в настоящото производство, в размер на 300 лв.

Воден от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 122 от 19.11.2009г. по гр.д. № 204/2009г. по описа на Павликенски районен съд, в частта, с която „К.И.С.С. И.”О.– гр.П., ул. „А.Х.” № ..., представлявано от управителя А. Б. А., e осъдено да заплати на П. Г. Ф. с ЕГН:* обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2009г в размер на 31.65лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 14.05.2009г. до окончателното изплащане, вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Г. Ф. с ЕГН:*, иск по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2009г. в размер на 31.65лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда на 14.05.2009г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 19.11.2009г. по гр.д. № 204/2009г. по описа на Павликенски районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА „К.И.С.С. И.” О. –гр.П., ул. „А.Х.”№ ..., представлявано от управителя А. Б. А., да заплати в полза на Павликенски районен съд сумата от 165,94/сто шестдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/лева, представляваща дължимата се държавна такса върху уважените искове и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „К.И.С.С. И.” О.–гр. П., ул.„А.Х.”№ ..., представлявано от управителя А. Б. А., да доплати в полза на Великотърновски окръжен съд сумата от 22,72/двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки/лева, представляваща недоплатената държавна такса пред въззивна инстанция и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „К.И.С.С. И.”О.– гр.П., ул. „А.Х.”№ ..., представлявано от управителя А. Б. А., да заплати на П. Г. Ф. с ЕГН:*, сумата от 300 (триста) лева – разноски в настоящото производство.

На основание чл. 280, ал.2 ГПК решението в частта, с която е отменено първоинстанционното решение не подлежи на обжалване.

В останалата част решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.