№ 20910
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110126351 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 26351/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 4 ГПК.
Подадена е искова молба от „...“ АД срещу „.....“ ЕАД, с която се иска със сила на
пресъдено нещо да се установи, че не се дължи сумата от 1616,33 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като е направен
отвод за местна подсъдност. Иска производството да бъде прекратено и изпратено по местна
подсъдност на Районен съд – гр. Бургас.
Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба намира следното:
Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск. При граматическото, систематичното и телеологичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извод, че местната подсъдност е
относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато
законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална предпоставка,
доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен
процесуален момент за нея – арг. чл. 119, ал. 3 ГПК.
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.) е
предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния.
1
Съдът намира, че в настоящият случай ответникът няма качеството потребител.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
В случая спорът е между юридически лица, като ищецът няма качеството на
потребител по смисъла на закона, за да може да се приложи нормата на чл. 113 ГПК.
Особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК цели засилена потребителска защита, като с
оглед дефиницията на ЗЗП, законодателят цели да защити икономически по-слабата страна в
спорното правоотношение, като по правило разпоредбата на чл. 113 ГПК изключва общите
правила за местна подсъдност, като превраща тази по отношение на потребителите в
задължителна – арг. чл. 119, ал. 3 ГПК. Когато обаче се касае за отношения между търговци,
то тъй като същите са професионалисти, не може да се приеме, че едната страна е
икономически по-слаба, за да й се предостави потребителска защита. В отношенията между
търговци потребителската защита, която материалният и процесуалният закон предоставят е
изключена.
Както беше изяснено, тъй като ищецът няма качеството „потребител“, то същият не
може да се ползва от местната подсъдност по чл. 113 ГПК, поради което следва да намерят
приложение общите правила за местна подсъдност.
Според правилото на чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. А съгласно чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК,
искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
седалище.
С оглед извършена служебно справка от ТР на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се
установява, че ответника е със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, поради което
настоящото производство е местно подсъдно на Районен съд – гр. Бургас, поради което
производството следва да бъде прекратено и изпратено по местна подсъдност на
компетентния съд – по аргумент от надлежно въведния отвод за местна подсъдност – арг.
чл. 119, ал. 4 ГПК.
За пълнота трябва да се отбележи, че не могат да се приемат съображенията на ищеца,
че имал качеството „потребител“ с оглед общите условия на ответника. Дефинициите в един
договор или общите условия към него не могат да променят правилата за подсъдността или
да придават качество каквото страните нямат по силата на закона. Дефинициите в един
договор имат за цел единствено да улеснят страните при неговото изпълнение и да внесат
яснота в отношенията им, като са приложими единствено в договорното отношение между
тях – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Подобни определения, обаче няма как да въздействат и да се
вземат предвид, при приложение на потребителската защита за лицата визирани в
хипотезите на ЗЗП, респ. да доведат до приложение на особената местна подсъдност, която е
предвидил законодателя в нормата на чл. 113 ГПК, чиято цел беше изяснена по-горе в
мотивите на настоящото определение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 26351/2022 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
2
ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на основание чл. 118 ГПК, във вр. чл. 119
ГПК на Районен съд – гр. Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3