Решение по дело №12916/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2255
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20183110112916
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 23.05.2018 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното от съдията гр.д. 12916 по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Ц.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Главна Дирекция „“  при , адрес , с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумите, както следва:

- 493,63 лева, представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 81 часа по месеци и по тримесечия за периода 01.07.2015г.- 30.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 58,05 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца, следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до 24.08.2018г. вкл., формирани, както следва: 0,01 лева за периода 01-31.07.2015г.- отработени 0,01 часа и обезщетение за забава в размер на 0,01 лева за периода 26.08.2015г. до 24.08.2018г.; 0,01 лева за периода 01-31.08.2015г.- отработени 0,01 часа и обезщетение за забава в размер на 0,01 лева за периода 26.09.2015г. до 24.08.2018г.; 0,01 лева за периода 01-30.09.2015г.- отработени 0,01 часа и обезщетение за забава в размер на 0,01 лева за периода 26.10.2015г. до 24.08.2018г.; 0,01 лева за периода 01-31.10.2015г.- отработени 0,01 часа и обезщетение за забава в размер на 0,01 лева за периода 26.11.2015г. до 24.08.2018г.; 0,01 лева за периода 01-30.11.2015г.- отработени 0,01 часа и обезщетение за забава в размер на 0,01 лева за периода 26.12.2015г. до 24.08.2018г.; 0,01 лева за периода 01-31.12.2015г.- отработени 0,01 часа и обезщетение за забава в размер на 0,01 лева за периода 26.01.2016г. до 24.08.2018г.; 0,01 лева за периода 01-31.01.2016г.- отработени 0,01 часа и обезщетение за забава в размер на 0,01 лева за периода 26.02.2016г. до 24.08.2018г.; 0,01 лева за периода 01-28.02.2016г.- отработени 0,01 часа и обезщетение за забава в размер на 0,01 лева за периода 26.03.2016г. до 24.08.2018г.;  5,52 лева за периода 01-31.03.2016г.- отработени 1 часа и обезщетение за забава в размер на 1,30 лева за периода 26.04.2016г. до 24.08.2018г.; 22,41 лева за периода 01-30.04.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 5,12 лева за периода 26.05.2016г. до 24.08.2018г.; 28,01 лева за периода 01-31.05.2016г.- отработени 5 часа и обезщетение за забава в размер на 6,14 лева за периода 26.06.2016г. до 24.08.2018г.; 22,41 лева за периода 01-30.06.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 4,74 лева за периода 26.07.2016г. до 24.08.2018г.; 5,63 лева за периода 01-31.07.2016г.- отработени 1 часа и обезщетение за забава в размер на 1,13 лева за периода 26.08.2016г. до 24.08.2018г.; 11,25 лева за периода 01-31.08.2016г.- отработени 2 часа и обезщетение за забава в размер на 2,19 лева за периода 26.09.2016г. до 24.08.2018г.; 22,51 лева за периода 01-30.09.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 4,17 лева за периода 26.10.2016г. до 24.08.2018г.; 22,36 лева за периода 01-31.10.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 3,94 лева за периода 26.11.2016г. до 24.08.2018г.; 22,36 лева за периода 01-30.11.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 3,76 лева за периода 26.12.2016г. до 24.08.2018г.; 27,95 лева за периода 01-31.12.2016г.- отработени 5 часа и обезщетение за забава в размер на 4,47 лева за периода 26.01.2017г. до 24.08.2018г.; 55,21 лева за периода 01.01-31.03.2017г.- отработени 9 часа и обезщетение за забава в размер на 7,48 лева за периода 26.04.2017г. до 24.08.2018г.; 24,70 лева за периода 01.04-30.06.2017г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 2,70 лева за периода 26.07.2017г. до 24.08.2018г.; 68,51 лева за периода 01.07-31.09.2017г.- отработени 11 часа и обезщетение за забава в размер на 5,75 лева за периода 26.10.2017г. до 24.08.2018г.; 49,62 лева за периода 01.10-31.12.2017г.- отработени 8 часа и обезщетение за забава в размер на 2,89 лева за периода 26.01.2018г. до 24.08.2018г.; 53,65 лева за периода 01.01-31.03.2018г.- отработени 8 часа и обезщетение за забава в размер на 1,78  лева за периода 26.04.2018г. до 24.08.2018г.; 51,15 лева за периода 01.04- 30.06.2018г.- отработени 7 часа и обезщетение за забава в размер на 0,41 лева за периода 26.07.2018г. до 24.08.2018г.;

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „надзирател” в Затвора Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в чл. 19, ал.2 ЗИНЗС и субсидиарно ЗМВР, ЗДС, КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от Началника на затвора месечен график. За периода м.07.2015г. до м.06.2018г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време. На основание чл. 187, ал.3 ЗМВР, в периода 01.07.2015г.- 31.12.2016г. работното време е изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на тримесечие. Твърди, че по заповед на началника на затвора е следвало да се явява на работа в 07,30ч. при дневни 8, 12 и 24часови смени. Началото на работната смяна включва време за преобличане на специално облекло и технически средства, което задължително става на територията на затвора и непосредствено преди започване на инструктажа. След това се извършва инструктаж от около 15-20минути в зависимост от оперативната обстановка в затвора, по време на които всички застъпващи на пост биват инструктирани и проверени относно физическа и психическа годност да носят наряда. След това се извършва предаване на поста от стария на новия дежурен, което включва съвместни дейности по предаване на смяна- проверка на килии, врати, прозорци, лишени от свобода. Всеки отстъпващ от пост докладва за резултатите от изминалото дежурство на новия главен надзирател, който поема ръководството на новата смяна и след това освобождава надзирателите от старата смяна. Така, 8часовите смени са приключвали в 16,15часа, 12часовите нощни смени и 24часовите смени са приключвали в 08,30часа на следващия ден, а 12часовите дневни смени са приключвали в 20,30часа. По отношение на външните постове по заповед на ръководството, ищецът се е явявал на работа в 07,30часа, като се е преобличал, снаражявал, участвал в общия инструктаж на застъпващите, а след развода на смяната му се провеждал индивидуален инструктаж, едва след който поемал съответния външен пост. След приключване на смяната и предаването й на следващия, имал задължение да се върне в затвора, за да се преоблече, разоръжи и да бъде освободен от дежурния главен надзирател. Така напускал територията на затвора най- рано в 20,30часа при 12ч. дневни смени, съответно 19,30ч., 8,30ч при нощните смени. Т.е твърди, че реално в работното време е включен допълнително час за извършване на посочените дейности. Въпреки тази организация на работата, ищецът твърди, че ответникът отказва да зачете реалната продължителност на неговата смяна и не отчита като работно време съпътстващите нарядите дейности, които счита да са действия по изпълнение на служебните задължения по см. на пар.1, т.6 от ДР на ЗМВР, при това регламентирани изрично в чл. 305-308 и чл. 311, ал.1-8 ППЗИНЗС. Твърди, че това е в нарушение на чл.16е, т.3 ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014г. Ето защо, счита, че времето на инструктаж, развеждане на поста, отвеждане на смяна, приемане и сдаване на дежурство е част от отработеното време, поради което и същото подлежи на заплащане. Твърди, че тъй като работното време е било изчислявано сумарно по месеци в периода 01.07.2015г.-31.12.2016г., а след това на тримесечие, то нормата на работното време е можела да варира от 152часа до 184часа при месечно сумирано изчисляване и 488- 520часа при тримесечно сумарно изчисляване. Тази норма съответно се редуцира с дните ползван отпуск. И доколкото е налице некоректно отчитане на работното време, то липса отчитане, респ. заплащане на реално положения извънредно труд над нормата. Посочените възнаграждения не са били начислени, респ. изплатени, поради което считано от 26-о число на месеца следващ съответния отчетен период ответникът е изпаднал в забава и затова дължи обезщетение за забава. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност. Твърди, че служителите в ГДИН са държавните служители, които пряко осъществяват дейности по  или мярка „задържане под стража“ по см. на чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС. Затова, относимите действащи за процесния период нормативни актове са ЗИНЗС и ППЗИНЗС /в сила от 01.02.2010г./, Заповед на министъра на правосъдието относно реда за разпределение на работното време- рег. № . Счита, че доколкото последната заповед не е била оспорена, то за ищеца липсва правен интерес от заявяване права пред гражданския съд. На основание чл. 305, ал.1 ППЗИНЗС /нов/, назначените в наряд се явяват в поделението в определено за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения. Времето преди работната смяна служи за подготовка за встъпване в наряд чрез инструктаж, като явяването преди наряд за инструктажа и предаването на наряда не са действия по фактическо носене на службата. Затова и се оспорват твърденията за изпълнение на служебните задължения повече от 12ч., респ. 24ч., като лишени от правно основание и недоказани. Твърди, че в затвора Варна има създадена организация по отчитане и възмездяване на труда положен извън месечния график. След 11.03.2014г. се сочи, че този труд се отчита и изплаща съобразно чл.16е и чл.16а, ал.7 ППЗИНЗС. Искане е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че през исковия период от 01.07.2015г. до 30.06.2018г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „надзирател” в Затвора Варна; че е полагал труд на 8,12 и 24ч. смени.

Представена от отвтеника е кадрова справка за ищеца, съгласно която същият е назначен на длъжност “надзирател” в Затвора гр. Варна със Заповед № ЛС-03-3093/22.08.2000г. на Министъра на правосъдието и е встъпил в длъжност на 04.09.2000г. Със Заповед № ЛС-2067/28.02.2004г. на Главния директор на ГДИН е преназначен на длъжност „Надзирател I-ва степен“, считано от 04.03.2014г. Съгласно Заповед № ЛС-3610/15.08.2018г. на Главния директор на ГДИН служебното правоотношение на ищеца е прекратено ‚по собствено желание“, считано от 05.09.2018г.

Представена от ответника е Заповед № . на Министъра на правосъдието, с която е регламентирана организацията на работното време в ГДИН и териториалните й служби, като е предвидено, че за дейности, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира на 8-, 12- и 24- часови смени по утвърден график или дежурство, като извънредният труд не може да надвиши 280 часа годишно, а за служителите работещи в наряд – 70часа на отчетен период. Положеният труд извън установеното работно време се отчита почасово с протокол по образец и се документира в специална книга.

Представена е и Заповед № 42/11.03.2015г. на Началника на Затвора Варна, издадена въз основа на Заповед № . на Министъра на правосъдието, с която е регламентирано работното време на служителите работещи на дежурства в надзорна охранителна дейност, както следва: при 24-часово дежурство – от 08,00 часа до 08,00 часа на следващия ден, при 12-часови дневни смени – от  08,15 часа до 20,15часа, а при 12-часови нощни смени – от 20,15часа до 08,15 часа на следващия ден, при 8-часови смени – от 08,15часа до 16,45часа.

От ответника е представената справка за положения и платен извънреден труд от ищеца за периода 01.07.2015г. до 30.06.2018г., съгласно която за периода 01.07-31.12.2015г. ищецът не е полагал извънреден труд; за периода 01.01-31.03.2016г. ищецът е положил 9 часа извънреден труд, платен в размер на 50,51лева; за периода 01.04-30.06.2016г. ищецът е положил 97 часа извънреден труд, платен в размер на 544,34лева; за периода 01.07-30.09.2016г. ищецът е положил 47 часа извънреден труд, платен в размер на 263,75 лева; за периода 01.10-31.12.2016г. ищецът е положил 78 часа извънреден труд, платен в размер на 437,71 лева; за периода 01.01-31.03.2017г. ищецът е положил 27 часа извънреден труд, платен в размер на 167,53 лева; за периода 01.04-30.06.2017г. ищецът е положил 33 часа извънреден труд, платен в размер на 204,75 лева; за периода 01.07-30.09.2017г. ищецът е положил 70 часа извънреден труд, платен в размер на 434,33лева; за периода 01.10-31.12.2017г. ищецът е положил 48 часа извънреден труд, платен в размер на 297,82 лева; за периода 01.01-31.03.2018г. ищецът е положил 17 часа извънреден труд, платен в размер на 115,07 лева и за периода 01.04- 30.06.2018г. ищецът е положил 39 часа извънреден труд, платен в размер на 284,04 лева.

По делото са допуснати първоначална и допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Първоначалната експертиза е правила изчисленията на база отчитането на извънредния труд, извършвано от ответника. Допълнителната експертиза е имала за задача изчисляване размера на търсеното възнаграждение съобразно твърденията на ищеца и ответника, при отчитане, че за част от периода то е следвало да се прави помесечно, а не на тримесечие. Затова, съдът кредитира именно заключението на в.лице по допълнителната експертиза. От заключението на в.лице става ясно, че дължимото трудово възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, съобразно собствените твърдения на ищеца е в размер на 913,62 лева за положени 150 часа труд главница и 107,42 лева обезщетение за забава, онагледени по периоди в приложение № 3, колона 9. Размерът,  изчислен съобразно представената от ответника обобщена справка е 493,54 лева главница за положени 81 часа и 57,97 лева обезщетение за забава, онагледени в приложение 3а, кол.9.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – и един свидетел на страната на ответника – .

Съгласно показанията на св, който работи в Затвора-Варна, при 24- и 12-часови дежурства съпътстващите дейности по дежурството са около 30 минути преди същото и 30 минути след него. Сутрешните дейности включвали подготовка при наряд, чекиране на входа, проверяване на карта, преобличане, въоръжаване с помощни средства, попълване на ежедневна ведомост, което отнемало около 15 минути и след това около 15 минути за развод (започващ в 7,45 часа), който включвал инструктаж, придвижване до поста и приемане от стария дежурен. Когато приключи смяната имало инструктаж в залата за отвод, като това сдаване на поста продължавало около половин час, след което се преобличали и махали допълнителните средства.

Съгласно показанията на св. , който изпълнява длъжността „началник сектор надзорно-охранителна дейност“, съпътстващите дейности при 24- и 12-часови смени са общо около 30 минути. Смяната започвала с инструктаж на наряда (започващ в 7.45 часа), придвижване до постовете, смяна на постовия, който пък от своя страна отива на доклад за отвода на дежурство. През месец ноември 2018г. била сформирана комисия, която извършила замерване на продължителността на съпътстващите дейности и установила, че е около 30 минути.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ои чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че в процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника; че е положил сочения извънреден труд; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.

Прието за безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника.

Предмет на настоящия спор е търсено възнаграждение за положен труд, над нормативно определения, неотчетен и неплатен от ответника, и представляващ необходимото време за сдаване и застъпване на пост в периода 01.07.2015г. до 30.06.2018г. Спорният въпрос между страните касае фактическата продължителност на 8-, 12- и 24 часовите работни смени /наряди/, по които е полагал труд ищецът в исковия период.

В настоящия случай, се установи, че ищецът е работил на 12- и 24-часов утвърден график на наряд, доколкото дежурството касае полаган труд при подневно отчитане на работното време /пар.1, т.2 ДР на ППЗИНЗС/. Легално определение на понятието „наряд“ е дадено в пар.1, т.4 на ДР на ППЗИНЗС и това е времето, през което държавният служител изпълнява служебните си задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост на работния процес.

Относимите към спора разпоредби са тези на ЗИНЗС, ЗМВР, КТ и подзаконовите актове по тяхното приложение. Съгласно чл. 19, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗИНЗС служители в Главна дирекция "" и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по  или на мярката за неотклонение задържане под стража, като за тях се прилагат разпоредбите за държавната служба по ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, аналогично и в чл. 16а от ППЗИНЗС е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал. 5, т.2 на чл. 187 от ЗМВР /ДВ, бр.14/20.02.2015г./ предвижда, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6, този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл. 16а, ал.2 от ППЗИНЗС /ДВ, бр.20/07.03.2014г./ за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график, като чл.16д, ал. 2 от ППЗИНЗС регламентира, че работното време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. В отработеното време чл. 16еот  ППЗИНЗС предвижда, че са включени: работните часове в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на разположение /активен период на разположение в поделението/; времето за провеждане на професионално обучение; времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа отработено време. Специфичните изисквания, отговорности, задължения по изпълнение на службата на работещите на наряд са разписани в чл.305  и сл. от ППЗИНЗС.

Анализът на ангажираните по делото гласни доказателства налага извод, че действително служителите от надзорно-охранителния състав, какъвто е и ищецът, преди застъпване наряда, респ. отвода са длъжни да се явяват на работното си място минути преди започване на работната смяна, съответно следва да останат след приключване на работното им време. Касае се за технологично необходимо време, в което служителите следва да се приведат в спретнат външен вид, с униформа и снаряжение /чл.305, ал.2 от ППЗИНЗС/. Безспорно, служителите е възможно да идват на работа с униформите си, но това не е предвидено като тяхно задължение, а възможност и затова е въпрос на лична организация. Установи се, че след привеждане в изискуемия външен вид се извършва и инструктажа им. Стана ясно, че времето нужно за извършване на този инструктаж не би могло да се определи като фиксиран времеви интервал, доколкото продължителността му зависи от оперативната обстановка в мястото на полагане на труда и присъщата за естеството на работата динамика. От показанията на свидетеля на ответника  се установява, че действително на служителите в наряд отнема време преди застъпване или сдаване на пост, което предполага и по-ранното им явяване на работното място, което време за 12 – и 24- часовите смени е около 30минути, а за 8- часовите смени – около 15минути, като тази времева продължителност  е проверена и от нарочно сформирана комисия през м. ноември 2018г. Писмени доказателства в подкрепа твърденията на ищеца, че е следвало да се явява половин час преди застъпване на смяна и да остава допълнително толкова след приключване на смяната му, по делото няма. Единствено данни за това се съдържат в показанията на св, но и той посочва, че това време приблизително. Липсват категорични доказателства обосноваващи извод, че за целия процесен период, ищецът се е явявал половин час преди смяна и е оставал половин час след смяна при даване на 12- и 24- часови дежурства. Затова, съдът не може да приеме, че за тези му твърдения доказването е проведено пълно и главно. Ето защо, при проведено безспорно доказване на факта, че е нужно време за всички тези съпътстващи дейности, което при това не е включено в работното време по чл.16е от ППЗИНЗС, следва да се приеме, че действително необходимото е това, което сочи св.  и което поне за времевия период от общо 30 минути за всяка смяна съответства и на показанията на св. Следва да се има предвид, че ответникът е признал нуждата от съпътстващи дейности в размер на около 30 минути за за 12- и 24- часовите смени в изготвена обобщена справка рег. № 10314/12.11.2018г., макар и съдът да не е приел същата като доказтаелство по длеото (приложена е към корицата). Категорично, това време от около 30 минути не е било включено в работното време. Доколкото, обаче то е свързано с физическото присъствие на служителите на работното им място и касае изпълнение на техни служебни задължения разписани в ППЗИНЗС, то този труд подлежи на заплащане. Легалната дефиниция на понятието извънреден труд е дадена в чл. 143, ал. 1 от КТ и това е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън установеното за него работно време. Очевидно, претендираният понастоящем за заплащане труд от ищеца, попада в критериите на понятието.

Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумарно за едномесечен период. С ДВ, бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. В случая от се установява от заключението по ССчЕ, че в нарушение на тези разпоредби за целия исков период работното време е отчитано на тримесечие. Т.е за исковия период 01.07.2015г. до 31.09.2016г. отчитането е следвало да се извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 30.06.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че при извънреден труд от около 30 минути на 24-и12-часово дежурство и при съответното отчитане по месеци/тримесечие съобразно съответния период дължимото на ищеца възнаграждение за процесния период за 81 часа извънреден труд е в размер на 493,54 лева, подробно описано в приложение към експертизата за всеки отчетен период. Общият размер не включва целия заявен от ищеца период, а само този, през който ищецът действително е полагал извънреден труд, а именно от 01.03.2016г. до 30.06.2018г.

По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същото се претендира от 26-то число на месеца, следващ отчетния период, което всъщност е денят следващ падежа на съответното задължение – 25-о на месеца следващ отчетния период. По тези факти страните не са спорили. Следователно, от деня следващ този падеж, ответникът е изпаднал в забава, поради което и такова следва да се дължи от 26-то число на месеца, следващ отчетния период. Съгласно заключението на вещото лице общият размер на дължимата лихва за забава е в размер на 57,97 лева, което е подробно описано в приложение към експертизата за всеки отчетен период.

При посочване размер на претенциите на ищеца съдът е приел не общия посочен от ищеца размер, а сбора на отделните претендирани трудови възнаграждения и лихви за забава. Претенцията на ищеца включва периода от 01.07.2015г. до 29.02.2016г., за който е установено, че ищецът не е полагал извънреден труд, за който период и за претендираната сума за същия от 0,08 лева главният искът следва да бъде отхвърлен, както и иска за обезщетение за забава върху главниците за този период в размер на 0,08 лева. В останалата част исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

По гореизложеното съображение съдът намира, че предявените искове са частично основателни и следва да бъдат уважени съобразно периодите за които се дължат извънреден труд/лихва за забава и размерите по заключението на Си да бъде отхвърлен за периоди, за които не се дължи, както и за сумите по

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. В настоящия случай при определяне на разноските следва да се съобрази частичното прекратяване на производството по делото поради намаляване на исковите претенции в хода на процеса, доколкото съдът не се е произнесъл по разноските с определението за частично прекратяване на производството. Ищецът е направил разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар е в размер на 307 лева. Въпреки това, с оглед конкретната фактическата и фактическата и правна сложност на делото и с оглед разглеждането му в три съдебни заседания съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. От направените разноски ответникът следва да заплати 300,82 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно с прекратената част от производството по първоначално заявените искове. Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева, от които ищецът следва да заплати 99,73 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС съобразно с уважената част от исковете държавна такса в размер на 24,68 лева по иска за възнаграждение за извънреден труд и 28,99 лева по иска за лихва за забава (общо за държавна такса 53,67 лева), като и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 188,01 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „“  при , адрес  да заплати на Ц.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 493,55 лева, представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 81 часа по месеци и по тримесечия за периода 01.03.2016г.- 30.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 57,97 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца, следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до 24.08.2018г. вкл., формирани, както следва:  5,52 лева за периода 01-31.03.2016г.- отработени 1 часа и обезщетение за забава в размер на 1,30 лева за периода 26.04.2016г. до 24.08.2018г.; 22,41 лева за периода 01-30.04.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 5,12 лева за периода 26.05.2016г. до 24.08.2018г.; 28,01 лева за периода 01-31.05.2016г.- отработени 5 часа и обезщетение за забава в размер на 6,14 лева за периода 26.06.2016г. до 24.08.2018г.; 22,41 лева за периода 01-30.06.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 4,74 лева за периода 26.07.2016г. до 24.08.2018г.; 5,63 лева за периода 01-31.07.2016г.- отработени 1 часа и обезщетение за забава в размер на 1,13 лева за периода 26.08.2016г. до 24.08.2018г.; 11,25 лева за периода 01-31.08.2016г.- отработени 2 часа и обезщетение за забава в размер на 2,19 лева за периода 26.09.2016г. до 24.08.2018г.; 22,51 лева за периода 01-30.09.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 4,17 лева за периода 26.10.2016г. до 24.08.2018г.; 22,36 лева за периода 01-31.10.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 3,94 лева за периода 26.11.2016г. до 24.08.2018г.; 22,36 лева за периода 01-30.11.2016г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 3,76 лева за периода 26.12.2016г. до 24.08.2018г.; 27,95 лева за периода 01-31.12.2016г.- отработени 5 часа и обезщетение за забава в размер на 4,47 лева за периода 26.01.2017г. до 24.08.2018г.; 55,51 лева за периода 01.01-31.03.2017г.- отработени 9 часа и обезщетение за забава в размер на 7,48 лева за периода 26.04.2017г. до 24.08.2018г.; 24,70 лева за периода 01.04-30.06.2017г.- отработени 4 часа и обезщетение за забава в размер на 2,70 лева за периода 26.07.2017г. до 24.08.2018г.; 68,51 лева за периода 01.07-31.09.2017г.- отработени 11 часа и обезщетение за забава в размер на 5,75 лева за периода 26.10.2017г. до 24.08.2018г.; 49,62 лева за периода 01.10-31.12.2017г.- отработени 8 часа и обезщетение за забава в размер на 2,89 лева за периода 26.01.2018г. до 24.08.2018г.; 53,65 лева за периода 01.01-31.03.2018г.- отработени 8 часа и обезщетение за забава в размер на 1,78  лева за периода 26.04.2018г. до 24.08.2018г.; 51,15 лева за периода 01.04- 30.06.2018г.- отработени 7 часа и обезщетение за забава в размер на 0,41 лева за периода 26.07.2018г. до 24.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2015г. до 29.02.2016г. и за разликата над сумата от 493,55 лева до предявения размер от 493,63 лева и иска за лихва за забава върху главниците за незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2015г. до 29.02.2016г., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца, следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до 24.08.2018г. и за разликата над сумата от 57,97 лева до предявения размер от 58,05 лева.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „“  при , адрес  да заплати на Ц.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300,82 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Главна Дирекция „“  при , адрес  сумата от 99,73 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „“  при , адрес  да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 53,67 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 188,01 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: