№ 326
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Гергана Малиновска
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603265 по описа за 2021 година
С присъда от 08.12.2020г. по н. о. х. д. № 7086/19 г. Софийски районен съд, НК, 107 с – в е
признал подсъдимия Х.Д. Г. за невиновен в извършване на престъпления по чл.290 ал.1 от
НК и по чл.316 вр.чл.311 от НК,поради което го е оправдал по повдигнатите за това
обвинения.
Против постановената присъда е постъпил протест от СРП,в който се излагат доводи
за незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт в частта,относно оправдаването
на подсъдимия за извършено престъпление по чл.290 ал.1 от НК.Прави се искане присъдата
в тази част да бъде отменена ,като се постанови нова, с която подсъдимия бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание,представителят на СГП поддържа протеста.Посочва ,че
присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка,което е лишило и СРП от
възможност да докаже тезата си.
Защитникът на подсъдимия,счита ,че протеста е неоснователен.Изтъква ,че в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция не са допуснати твърдяните от СРП
нарушения на процесуалните правила.Моли присъдата да бъде потвърдена..
Подсъдимият Г. ,редовно призован не се явява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
1
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Х.Д. Г. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин,
със средно образование, работи, неосъждан, с адрес в гр. София, ул. ****, ЕГН: **********.
На 21.01.2018г.подс.Г. бил съставен акт за административно нарушение за пътно
произшествие със служебен автомобил на МВР,възникнало по-рано същата вечер,когато бил
подаден сигнал за конфликт между подсъдимия и други хора в близост до хотел Берлин в
столицата.Във връзка с този инцидент на 22.01.2018г. подс. Г. бил призован да се яви в
качеството на свидетел по досъдебно производство № 19/2018г. по описа на СДВР водено за
извършено престъпление по чл.325 от НК срещу няколко лица. Подс.Г. се явил в СДВР на
адрес в гр. София, ул. „****. Той отишъл там заедно с адв. Е.Д.. Разследващ полицай по
посоченото досъдебно производство била св. В.Я., която работела в СДВР. Св. Я. разяснила
правата на Х.Г. като свидетел, както и неговите задължения, включително и отговорността
за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 НК.В показанията си в процесуалното качество на
свидетел по досъдебно производство № 19/2018г. по описа на СДВР Х.Г. заявил: „Аз в
скандал и конфликт с никого на 21.01.2018г. рано сутринта на ул. „Граф Игнатиев и в кв.
Бояна не съм имал. Не съм имал диалог, скандали, дори физическо съприкосновение с
никого и никой не е имал с мен”.
При така установената фактическа обстановка първата инстанция е приела, че
подсъдимия Г. не е осъществил състава на престъплението по чл.290 ал.1 от НК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и
пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е
извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия
анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика.Изложил е подробни
съображения защо приема едни, а други не от доказателствените източници.
В този смисъл,развитите оплаквания в протеста за необоснованост на фактическите
изводи на първата инстанция,настоящият съд намира за неоснователни.Първият съд е
изслушал непосредствено в хода на съдебното следствие всички посочени в списъка към
приложението на обвинителния акт свидетели.Действително ,отказал е да допусне до разпит
полицейски служител поискан в съдебно заседание от прокуратурата,но това обстоятелство
не е довело до постановяване на съдебния акт при неизяснени факти,доколкото дори и да се
приеме,че показанията на този свидетел биха ползвали обвинителната теза,те не биха
довели до други правни изводи относно съставомерността на деянието,извършено от
2
подсъдимия.Това е така ,на първо място защото от показанията на свидетелката Я.,която е
провела разпита на подс.Г. не се установяват факти,свързани с извършено престъпление по
чл.290 ал.1 от НК от подсъдимия.По отношение на показанията на св.Я. се поставя и
въпроса за съвместимостта им със забраната по чл.118 от НПК,доколкото св.Я. е била
разследващ орган към момента на депозиране на показанията на подс.Г. и именно в това си
качество е разпитвала подс.Г. по образувано наказателно производство за извършено
престъпление от общ характер.Без значение е дали е замествала свой колега или не,факт е
,че е имала качеството на разследващ орган и е дала показания пред СРС за
обстоятелства,свързани с процесуални следствени действия по същото
разследване,извършени от нея с подс.Г..Според въззивната инстанция,св.Я. попада в
категорията на лицата,визирани в чл.118 ал.1 от НПК,които не могат да бъдат свидетели.В
този смисъл ,показанията й по делото следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност.Това на практика лишава обвинителната теза от доказателствена
подкрепа,доколкото Я. е единственият свидетел свързан с обвинението по чл.290 ал.1 от НК
посочен от прокуратурата в списъка към обвинителния акт.
На следващо място,твърденията на подс.Г. ,/със или без показанията на св.Я./че не е
участвал в конфликт и физическо съприкосновение с трети лица на конкретна дата не се
опровергават от събраните пред първия съд писмени и гласни доказателства.Участието или
не на подсъдимия в конфликт не е установено и в друго наказателно производство,така ,че
да се приеме ,че е осъществено престъпление по чл.290 от НК,с даването на показания пред
свидетелката Я..По делото липсват положителни доказателства ,които да установяват
поведение на подсъдимия,отречено в показанията му,дадени пред свидетелката Я.,което да
позволява инкриминиране.От материалите по делото се установява ,че процесния конфликт
,на който е присъствал и подсъдимия е предмет на друго наказателно производство,поради
което преди неговото приключване е недопустимо да се третират едни или други показания
като лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 ал.1 от НК.
На следващо място,верен е и решаващия извод на първия съд,че по отношение на
подсъдимия Г. е налице и хипотезата на чл.121 ал.1 от НПК,доколкото признаването на
факти и обстоятелства от подсъдимия свързани с конфликт и най-вече физическо
съприкосновение с други лица биха уличили сам подсъдимия в извършване на
престъпление,което изключва приложението на чл.290 ал.1 от НК.
В обобщение на гореизложеното,въззивната инстанция също счита ,подсъдимият Г.
не е осъществил състава на престъплението по чл.290 ал.1 от НК.В наказателния процес са
допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването,но правно
значение имат единствено онези,които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени
доказателства.Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща
във фактология на престъплението.При липсата на такива доказателства ,хипотезата остава
едно от възможните предположения за събитието на престъплението,както това е в
разглеждания случай.
С оглед изпоженените съображения, и като не констатира неправилно приложение
3
на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, или
необоснованост, въззивният съд счита, че оспорваната присъда следва да бъде
потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1, т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.12.2020г. постановена по н. о. х. д. №7086/2019 год. по
описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 107 с – в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4