№ 24
гр. Ловеч, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. Х.
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. Х. Административно наказателно
дело № 20214310201106 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство – серия К, ...... на ОД на МВР Ловеч е наложено на Д. Ф. Х. от гр....,
административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Д. Х., който го е обжалвал и
моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като неправилен и незаконосъобразно
издаден. Сочи, че често пътува по първокласен път 1-4, в частност в посочения във фиша
участък, за който се твърди, че е преминал с превишена скорост. Не отрича, че във
въпросния ден е преминал от там на път за с......, но е категоричен, че на посоченото място
пътят не преминава през населено място. Изтъква, че знаците Д11 за начало на населено
място са поставени на отклоненията от главния път ..... – ...... и при тази ситуация засечената
скорост от 81 км/ч е в рамките на допустимата за извън населено място – 90 км/час. В тази
връзка с жалбата е развита тезата, че наказващият орган е издал ЕФ за фактическо
обстоятелство, което не представлява нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Х. се явява лично.
Поддържа жалбата с наведените в нея възражения и аргументи и пледира за отмяна на
обжалвания ЕФ, като незаконосъобразно издаден. В допълнение излага доводи, че на
снимката от заснетия от АТСС видеоклип са два автомобила, като на практика е заснет
идващия срещу техническото средство автомобил, който не е неговия.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо, с което са изпратили на съда
1
административнонаказателната преписка /л.3/ са направили на основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде
уважена и се претендират от жалбоподателя разноски по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № ...... Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 31.07.2021 г., в 11:03:31 часа, на път І-4, при км.34+850, системата за контрол на
скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр....... със скорост от 84 км/ч лек
автомобил. Видно от схемата за организация на пътното движение /л.38 от делото/, преди
км.34+850, в посока гр......., на км.35+075 имало въведено със знак В26 ограничение на
скоростта от 50 км/час. Пак от схемата става ясно, че преди въведеното ограничение на
скоростта със знак В26, на км.35+306 имало поставена табела Д11 „Начало на населено
място“ с обозначение „.....“.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклипа, на
който било заснето нарушението /л.11-15/ установили, че засечената в 11:03:31 часа на
31.07.2021 г. скорост от 84 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача
наказуемата скорост била изчислена на 81 км/ч) била от лек автомобил „Ситроен ......” с рег.
№ .......
След справка в централната база данни на КАТ /л.21/ било установено, че собственик
на автомобила е Д. Ф. Х. от гр.....
Въз основа на така констатираното нарушение, на 09.08.2021 г. /справка на л.17 от
делото/ срещу Д. Ф. Х. от гр.... бил издаден електронен фиш серия К, ...... /л.10/. Видно от
известието за доставяне на л.18 от делото и цитираната справка, фишът бил връчен на Х. на
02.12.2021 година.
По делото липсват данни, на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Х. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
2
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, видно от входящият
номер на сектор ПП при ОДМВР Ловеч върху жалбата /л.4/. Подадена е също така от
надлежна страна, доколкото Д. Х. е визиран като адресат на оспорвания електронен фиш,
поради което е допустима за разглеждане.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност, който се дължи в настоящето
производство, съдът намира, че в обжалвания ЕФ е налице непреодолимо противоречие
между направеното описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
дадената му правна квалификация и приложената санкционна норма.
Наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.182, ал.1 от ЗДвП, в
хипотезата на т.4, с която се санкционират нарушения на скоростния режим в населено
място. Такова населено място обаче не е посочено в обстоятелствената част на обжалвания
ЕФ. В нея е отразено, че нарушението е извършено на км.34+850 от първокласен път І-4, в
землището на с....... За целите на ЗДвП, в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП е дадена
дефиниция на „населено място“, а именно : застроена със сгради територия, при която
началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци . Такива знаци са указателните
табели Д11 и Д12, обозначаващи съответно „Начало на населено място и селищно
образувание“ и „Край на населеното място“. В настоящият случай, видно от схемата за
организацията на движението /л.38/ такива знаци е имало поставени, в частност знака Д11,
който се е намирал на км.35+306 в посоката към гр....... и покрай който автомобилът на
жалбоподателя е минал, преди да бъде заснет да се движи с установената от АТСС скорост
на км.34+850. Знакът Д11 сигнализира мястото, от което започват да важат правилата за
движение в населено място. Наличието му е било отразено в обстоятелствената част на ЕФ.
Следва да се има предвид обаче, че знаците Д11 и Д12 указват начало и край на населено
място, но те не въвеждат ограничения на скоростния режим, както словесно е изписано в
ЕФ. Ограничението е въведено по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо,
изхождайки от тези нормативно установени положения, то правилната правна квалификация
на установеното нарушение е по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неясно защо нарушението е било
квалифицирано по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в
случая 50 км/час за населено място), е различна от посочената в ал.1 на чл.21, това се
сигнализира с пътен знак. Такива са знаците от категорията „В“, в частност В26 и какъвто е
имало поставен на км.34+977, т.е. малко преди автомобилът на жалбоподателя да бъде
заснет да се движи на км 34+850.
Объркването е още по-голямо, а с това и невъзможността за преценка дали дадената
правна квалификация на нарушението е правилна, тъй като в обстоятелствената част на ЕФ,
както се посочи и по-горе, не е посочено конкретно населено място, а е отразено, че
нарушението е извършено в „…землището на с......…“. В разпоредбата на § 1, т.8 от ДР на
Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) се
съдържа дефиниция за понятието „землище“, а именно : съвкупността от поземлени имоти,
принадлежащи към дадено населено място. В този смисъл следва да се има предвид и
3
нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието „територия на населеното
място”, а именно : селищна територия обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Землището на
дадено населено място винаги е обособена територия от земната повърхност, която е извън
обхвата (строителните граници) на конкретното населено място т.е. то е извън населеното
място. В контекста на обсъждания случай, тези нормативно установени положения имат
значение освен за правилната квалификация на установеното нарушение, то и за правилното
приложение на съответната санкционна норма, тъй като нарушенията на скоростния режим
извършени в извън населено място се санкционират по реда на чл.182, ал.2 от ЗДвП.
Предвид на изложените съображения, съдът прие, че е налице противоречие между
словесното изписване на нарушението и квалификацията на приложения състав на
нарушение и съответната санкционна норма, което прави волята на наказващия орган
неясна и противоречива, което пък от своя страна ограничава правото на защита на
наказаното лице и съществено опорочава издадения ЕФ.
Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим
с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има
за последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
(деянието с неговите фактически белези) под съответната нарушена
административнонаказателна норма.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че в случая не се касае за
доказателствен дефицит, а за порок още при описание на нарушението. Предметът на
доказване в настоящето производство е очертан с описание на нарушението, с неговите
признаци от обективна и субективна страна, съгласно съдържанието на ЕФ.
Ето защо, при така изложените съображения съдът приема, че при издаването на
обжалвания ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
противоречиво описание на нарушението, като са били посочени съставомерни фактически
признаци от съставите на две нарушения – това по чл.21, ал.2 и по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Правото на защита на жалбоподателя е било изначално и неоправдано ограничено, като той
е бил поставен в положение да се защищава срещу неясно и вътрешно противоречиво
административно обвинение и без да е запознат с всички факти, които наказващият орган е
съобразявал при решаване въпроса за отговорността му. Поради това, обжалваният ЕФ серия
К, ...... е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
За пълнота на изложението, следва да се посочи и че от доказателствата по делото не
се установява по категоричен и безспорен начин, че засечената в 11:03:31 часа на 31.07.2021
г. скорост от 84 км/ч е била именно от автомобила на жалбоподателя Х..
От приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
............ /16/, /17/, /18/ и /19/ /л.11-15/, заснет от видеосистемата за контрол на скоростния
режим ARH CAM S1, № ......ясно се виждат два автомобила, които се разминават – този на
4
жалбоподателят Х. с рег.№ ...... (движещ се в посока гр.......) се е разминавал с друг
автомобил с рег.№ ......, движещ се в посока гр....... От снимка № ........... /л.15/ става ясно, че
техническото средство е работело в режим „отдалечаващ“, т.е. при това положение би
следвало да е измервана скоростта на превозните средства движещи се в посока гр........ От
протокола-приложение по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.19/ обаче, е
видно, че в графата “Посока за задействане“ е бил отбелязан режим „приближаващ – П“.
При това положение, неясно остава кой от двата разминаващи се автомобила се е движел със
засечената скорост от 84 км/час. В тази връзка, следва да се има предвид, че изискването за
съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като протокола
удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано мобилно АТСС, което е
било разположено на конкретен участък от път отворен за обществено ползване и са били
проверявани МПС движещи се в конкретна посока. Протоколът съдържа характеристиките
на официален свидетелстващ документ и е доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение,
ограничението на скоростта (ако такова е въведено със съответния пътен знак за
контролирания участък), автомобилът на който е поставено мобилното АТСС и други
изисквания по наредбата. В обсъжданият случай, данните от вещественото доказателство
(снимка № ........... /л.15/) се разминават с тези от протокола по чл.10 от Наредбата /л.19/
относно посоката на задействане на АТСС, което води до неяснота на кой от двата
разминаващи се автомобила е измерената скорост от 84 км/час.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К, ...... на ОД на МВР Ловеч , с
който на Д. Ф. Х. от гр...., ж.к.„.... № 20, ет.3, ап.16, ЕГН : **********, е наложено
административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5