Р Е Ш
Е Н И Е
№ 542 / 10.04. 2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар Й. Б. и прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело №
303/2020 година
Производството
по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е касационна жалба,
подадена от Х.А.К. с ЕГН ********** *** против решение №
68/16.01.2020 година по н.а.х.д. № 5362/2019 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 19 – 0769 – 005213/24.10.2019
година на началник на група в сектор „ПП“ при ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, на К., за нарушение на
чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Касаторът оспорва решението.
Твърди, че липсва виновно поведение от нейна страна, защото управляваният лек
автомобил е бил собственост на трето лице и в производството пред съда не е
било доказано знанието на водача, че управлява МПС без задължителната
застраховка. Поддържа, че са налице „фактическа грешка“ и „случайно деяние“ по
смисъла на НК, които изключват административнонаказателната отговорност –
обстоятелства, неотчетени от РС и обуславящи незаконосъобразност на решението. Сочи,
че правната квалификация на деянието в НП (чл. 638 ал. 3 от КЗ) е некоректна.
Изтъква, че решението не е обосновано, защото не е извършено обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по спора, като лисват и
мотиви по възражението за липса на субективен елемент при извършване на
деянието, т.е. по липсата на съществен признак на правонарушението. Заявява, че
установеното разминаване във фактическата обстановка, констатирана в АУАН и в
НП – по отношение на действителния собственик на автомобила - представлява
съществено процесуално нарушение, което възпрепятства възможността на наказания
да се защити адекватно и неотчитането му от РС, само по себе си, е основание за
отмяна на решението и на НП. Твърди, че са налице предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, защото случаят е „маловажен“, а непосредствено след
установяване на нарушението за автомобила е била сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. само констатирането на нарушението
вече е постигнало своя поправителен и превъзпитаващ ефект, което обуславя
явната незначителност на деянието в сравнение с типичните нарушения от този
вид.
Иска отмяна на решението и на НП,
алтернативно – освобождаване от административнонаказателна отговорност с
писмено или устно предупреждение.
Прокурорът пледира неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С НП К. е санкционирана за
това, че при извършена проверка на 18.10.2019 година, около 15:55 часа на булевард
„Демокрация“ в град Бургас е установено, че управлява лек автомобил с
регистрационен № А 7668 НН, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Бургас с
ЕИК 8312578900034, във връзка с чието управление няма сключен и действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност” – към момента на проверката.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че в административнонаказателното производство не е
допуснато съществено нарушение, както и че деянието е квалифицирано коректно от
наказващия орган.
Решението е законосъобразно.
Съгласно чл. 638 ал. 3 от КЗ,
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лева.
Възражението на касатора, че РС
не е отчел липсата на вина у водача при постановяване на решението, не може да
бъде споделено. Чрез процесуалния си представител К. поддържа, че доколкото управляваният
лек автомобил е бил собственост на трето лице, у нея е липсвала какво и да е
представа, че е възможно МПС да не е застраховано, а в производството пред съда
не е било доказано знанието ѝ, че управлява МПС без задължителната застраховка.
Отделно поддържа, че са налице „фактическа грешка“ и „случайно деяние“ по
смисъла на НК, които изключват административнонаказателната отговорност.
Предвид приетото в теорията и
практиката разделение на формите на вината (непредпазливост и умисъл) и при
тълкуване на нормата на чл. 638 ал. 3 от КЗ, настоящият касационен състав счита,
че доводът за липса на субективната страна – като елемент от фактическия състав
на нарушението – е неоснователен. Изричното знание от страна на К., че управлява
автомобил без сключена застраховка би обусловило извод за извършване на
нарушението при умисъл, но за да е налице нарушение на чл. 638 ал. 3 от КЗ,
законът не изисква деянието да е било извършено само при тази форма на вината,
а допуска то да бъде осъществено и при непредпазливост, защото в противен
случай, при приложението на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН, законодателят изрично би
предвидил, че непредпазливите деяния по този текст от КЗ не се наказват. В
конкретния случай, К. е имала възможност и е следвало да се убеди, преди да
пристъпи към управлението на МПС, че то е в изправност и за него са налице
съответните документи, удостоверяващи техническата му годност и сключването на
застраховка „Гражданска отговорност“. Като не е извършила необходимата проверка
(поради небрежност или самонадеяност), тя е осъществила състава на чл. 638 ал.
3 от КЗ при форма на вината непредпазливост.
Не са налице „случайно
събитие“ или „фактическа грешка“ по смисъла на НК при деянието на К..
Съгласно чл. 14 – 15 от НК,
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се
отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост. Не е виновно извършено деянието,
когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици (случайно деяние).
В жалбата се поддържа, че
водачът К. изобщо не е била наясно с факта, че за автомобила няма сключена
застраховка, но нейното незнание е последица от собствената ѝ
непредпазливост, защото при полагане на обичайно/типично усилие за проверка на
документите, преди пристъпване на управлението на МПС, тя е била в състояние да
установи този факт, а не го е сторила. Непредпазливостта, от която е произтекло
твърдяното незнание на фактически обстоятелства изключва приложението на чл. 14
от НК в случая. Няма как да бъде приета и тезата, че деянието е случайно
събитие по смисъла на чл. 15 от НК, защото К. е била длъжна и е могла да се
увери в наличието на валидна застраховка за управлявания автомобил, преди да
пристъпи към управлението му, така както всеки правоспособен водач е длъжен да
се увери.
Не е налице каквато и да е
некоректност при правната квалификация на нарушението.
Нормата на чл. 638 ал. 3 от КЗ
предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.
По делото се констатира, че К.
е управлявала лек автомобил „Порше Макан“ с рег. № А 7668 НН („моторно превозно
средство“ по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) и не е била собственик на
лекия автомобил - по представената справка собственик е „ОББ Интерлийз“ ЕАД –
клон Бургас, а „Булгариен директ райзен“ ЕООД е ползвател (лист 22 от н.а.х.д.
№ 5362/2019 година). На 18.10.2019 година, към 15:55 часа за автомобила не е
била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Такава е било сключена на същата дата, но в 17:44 часа (лист 16 от н.а.х.д. №
5362/2019 година). Като пълнолетен гражданин и правоспособен водач, преди да
използва МПС, К. е имала възможност да провери дали за автомобила има сключена
застраховка, но не го е направила. Налице е пълно съответствие между признаците
на фактическия състав на нарушението по чл. 638 ал. 3 от КЗ и фактите,
установени от наказващия орган в производството пред РС.
Неоснователно е и възражението
в касационната жалба за необоснованост на решението, защото в производството
пред РС не е било извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по спора, а в съдебния акт не са били изложени мотиви по
възражението за липса на вина при извършване на деянието от К.. В съдебното
производство пред РС са приети представените доказателства, съставляващи
административнонаказателната преписка, разпитан е, като свидетел, съставителя
на АУАН. Действително, решението е немногословно, но в него се съдържат всички
съществени факти по разгледания правен спор, като са изложени доводи въз основа
на кои от тях съдът прави извод за законосъобразност на издаденото НП. След
констатираните релевантни факти е изложен и мотив, че извършването на
нарушението е доказано и от субективна страна. Предвид липсата на каквато и да
е фактическа и правна сложност на казуса, това е достатъчно да се приеме, че
решението е надлежно мотивирано в тази насока.
Не е налице съществено
процесуално нарушение в производството по налагане на наказанието, неотчетено
от РС, което се изразява в различие между АУАН и НП – в частта относно
собствеността на автомобила, управляван от К. в момента на проверката. В АУАН и
в НП автомобилът е идентифициран по несъмнен начин чрез регистрационния си
номер и по отношение на тази идентификация между страните няма спор. В акта
като собственик на МПС неправилно е посочено дружеството – ползвател „Булгариен
директ райзен“ ЕООД, а не действителния собственик - „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон
Бургас, както е сторено в НП.
Съгласно чл. 53 ал. 2 от ЗАНН,
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
В конкретния случай всички
съществени факти по извършването на нарушението са установени – управление на
МПС с рег. № А 7668 НН, за което няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, самоличността на водача К. и
формата на вината – непредпазливост. Дали автомобилът, управляван от К. е бил
собственост на едно или на друго трето
лице, е обстоятелство, което не влияе съществено върху отговорността ѝ,
доколкото тя не е наказана като собственик на МПС, а само като водач.
Касационният състав споделя
мотивите в решението за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в производството по
налагане на административното наказание. Деянието не е маловажно, защото при
извършването му не се разкриват никакви обстоятелства, различаващи го от
типичното нарушение от същия вид, които да обусловят извод за липса или за
значително по – ниска степен на обществена опасност на дееца. Последващото
сключване на застраховката не може да бъде тълкувано като смекчаващо вината
обстоятелство, защото наличието на такава застраховка е базисна предпоставка за
правомерното управление на автомобила.
Жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Наказанието, наложено с НП, е
в абсолютен размер, предвиден от КЗ, затова няма как да бъде намалено.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
68/16.01.2020 година по н.а.х.д. № 5362/2019 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: