Решение по дело №11439/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7085
Дата: 25 октомври 2017 г. (в сила от 21 ноември 2017 г.)
Съдия: Асен Александров Воденичаров
Дело: 20161100111439
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е     Ш     Е     Н       И       Е

 

гр.София, 25.10.2017 год.

 

В      И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 1 състав в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело № 11439/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /отм./.

            Ищцата С.Р.Т., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 30.08.2015 год. на път II-64, в участъка между с.Г.И.и с.Труд, водачът П.И.Б., при управление на мотоциклет „Ямяха” с ДК № *******, поради неспазване правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което, като пътник возещ се зад водача й били причинени изключително тежки телесни увреди, довели до продължително разстройство на здравето, през което се наложили и медицински разходи. Вследствие на това се наложили няколко оперативни интервенции и била освидетелствена от ТЕЛК с 88 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че за мотоциклета управляван от виновния водач не е имало сключена валидна застрахователна полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към момента на събитието. Твърди още, че на 08.06.2016 год. предявила пред Гаранционния Ф. претенция за обезщетение на неимуществените вреди, за което била образувана щета, но от Ф.а не извършили плащане. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати обезщетение за причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди в размер на 260 000 лева, както и имуществени вреди в размер на 2 120 лева, представляващи извършени разходи за лечение. Претендира се заплащане на законната лихва от 08.09.2016 год. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

            Ответникът „Г. Ф.”, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск по размер, като твърди, че искът е силно завишен с оглед получените увреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не била с поставена каска, а отделно от това зноела, че водача е употребил алкохол. Моли се искът да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Третото лице помагач П.И.Б. не взема становище по предявения иск и не ангажира доказателства.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието като доказателство протоколно определение от 20.05.2016 год. по НОХД № 3074/16 год. по описа на РС-Пловдив от което се установява, че съдът е одобрил споразумение по силата на което е признал за виновен П.И.Б., за това, че на 30.08.2015 год. път II-64, в участъка между с.Г.И.и с.Труд, при управление на мотоциклет „Ямаха” с ДК № ******* нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП и по непредпазливост причинил на С.Р.Т. средна телесна повреда, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 1.78 промила.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за настъпване на произшествието е движението на водача на мотоциклета с висока скорост, при което губи контрол над мотоциклета и се плъзга напред до 160 м. дава заключение, че мястото на ПТП е намерена 1 бр.каска. Заявява, че при преобръщането на мотоциклета, наличието на каска на главата би намалила ударите.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лица травматолог д-рД., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила политравма състояща се от: закрито счупване на долния край на дясната бедрена кост с откършване на вътрешния кондил; открито изкълчване на лявата глезенна става и счуване на скочната част; размачкване – счупване на дясната подбедрица в долния край; контузия на белите дробове – двустранно; счупване на 12-ти гръден прешлен; счупване на шиповидния израстък на 7-ми шиен прешлен; дискретен субурухноидален кръвоизлив срединно и в ляво; счупване на долния край на дясната раменна кост, както и множество охлузвания по тялото. Пострадалата е провела общо 95 дни болнично лечение, като е оперирана многократно - на 30.08.2015 год. - наместване и фиксация с 2 метални винта на дясната бедро, наместване и фиксация на дясната подбедрица с метална пластина и винтове, на левия глезен с 2 метални К-игли; на 08.09.2015 год. - ревизия и шев на раната на палеца на дясната ръка и ревизия на раните на двата крака; на 30.09.2015 год. - реостеосинтеза на дясната подбедрица - изваждане на металната пластина и замяна с пирон; на 29.10.2015 год. - изваждане на 2 метални игли от левия глезен и на 06.11.2015 год. - кожна трансплантация. Провела е и домашно лечение за около една година.

Дава заключение, че към настоящият момент при пострадалата са налице множество последици от получените травми. Има множество белези от рани и операции както следва: дясно бедро - отпред 13/11см, отзад 6/4 см, дясно коляно - 4/3 см и 3/1 см, дясна подбедрица - горна 1/3 - 9/3 см, долна 1/3 - 17 от външната страна и от вътрешната страна 15 см със секретираща фистула, десен глезен - 5 см, лява подбедрица - долна 1/3 - 3/2 см, ляв глезен - от външната страна 8 см, белег от рана започва от фибуларен малеол и стига до Ахилесово сухожилие - 9/4 см, палец на дясната ръка - 2,5 см, ляв хълбок - 9/4 см, лява предмишница - горна 1/3 - 9/5 см. По горната повърхност на лявото рамо няколко малки белези от рани 2-3 см изродени в келоиди. По гърба на лявото ходило - зона с намалена до липсваща чувствителност. Десният крак е по-къс 1,5 см, дясното бедро е по-дебело 2 см, десният глезен е по-дебел 2,5 см. Двете ходила са в неблагоприятна позиция на еквинус - стъпалата са насочени надолу - ходи с обувки с танкове. Всички белези са загрозяващи, а на ищцата й предстоят нови операции за изваждане на металните импланти от крайниците и за корекция на неблагоприятната позиция на обездвижване на двата глезена.

В заключението си заявява, че пострадалата е претърпяла болки с много голям интензитет непосредствено след ПТП за 13 - 14 дни, болки с голям интензитет за около 2 месеца, болки с по-малък интензитет в следващите периоди от лечението и възстановяването, което продължава и към момента. Предстоят нови операции, които ще й причинят нови болки и страдания за не по-малко от 2-3 години. Здравословното състояние на ищцата е стабилизирано, но не е възстановено. Предстои й лечение и рехабилитация.

Вследствие на произшествието при ищцата десният крак е по-къс 1,5 см, дясното бедро е по-дебело 2 см, десният глезен е по-дебел 2,5 см. Дясното коляно извършва движения в обем 65 % от нормата, а десният глезен в обем 10 % от нормата. Лявата глезенна става не извършва движения /артродеза /.

Представени са доказателства за извършени разходи от ищцата в общ размер на 2 120 лева, за които вещото лице медик дава заключение, че са извършени вследствие на произшествието.

Видно е от приетите по делото доказателства, че пострадалата е сезирала ответника за изплащане на обезщетение вследствие процесното произшествие с молба от 08.06.2016 год., за което е образувана щета № 210180. Не се спори, че до момента на предявяване на иска, а и след това плащане не е извършено от страна на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се оспорва от страните обстоятелството, а това се подкрепя и от събраните по делото доказателства, че П.И.Б. на 30.08.2015 год., при управление на мотоциклет „Ямаха” с ДК № *******, нарушавайки правилата за движение по пътищата е реализирал пътно-транспортно произшествие при което по непредпазливост е причинил телесни увреди на С.Т.. Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /отм./ Гаранционният Ф. изплаща по застраховката „Гражданска отговорност" обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От събраните в хода на производството доказателства се установи, че причинителя на деянието не е имал сключена валидна застраховка по риска „гражданска отговорност”, валидна към момента на произшествието.

По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 30.08.2015 год. ищцата е претърпяла тежки телесни увреди, които са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищцата, последната е търпяла болки и страдания за период от около една година, като през определени периоди болките са били с силно интензивен характер. Следва да бъде съобразено, че ищцата има множество белези от рани и операции, които подробно са описани по заключението на вещото лице. При определяне на обезщетението също следва да се вземе впредвид, че двете ходила са в неблагоприятна позиция на еквинус - стъпалата са насочени надолу и ходи с обувки с танкове. Дясното коляно извършва движения в обем 65 % от нормата, а десният глезен в обем 10 % от нормата. Лявата глезенна става неизвършва движения /артродеза/. Според вещото лице няма да настъпи пълно възстановяване на състоянието при ищцата. Здравословното състояние е стабилизирано, но не е възстановено.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата /17 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 200 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер, като неоснователна и недоказана.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за медицински медикаменти в общ размер на сумата от 2 120 лева, за които разходи има издадени надлежни счетоводни документи и вещото лице медик даде заключение, че са извършени във връзка с проведеното лечение. В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, представляващи имуществени вреди от станалото на 30.08.2015 год. пътно-транспортно произшествие.

Наведените от ответната страна доводи за съпричиняване са неоснователни, тъй като останаха недоказани. Не се установи, че пострадалата е пътувала на мотоциклета без предпазна каска, както и не бе установено знанието на същата, че се качва при водач употребил алкохол. При тези обстоятелства, настоящият състав приема, че ищцата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и възражението следва да бъде отхвърлено.

По претенцията за законна лихва: Няма спор, че ищеца е сезирал Ф.а с искане за обезщетение за неимуществени вреди на 08.06.2016 год., като с писмо от 14.06.2016 год., ГФ е изискал представянето на допълнителни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.7 КЗ /отм./, Ф.ът дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията на увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от завеждането на претенцията. Следователно, лихвата за забава в настоящия случай е дължима от 14.09.2016 година до окончателното изплащане.

При този изход на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 35 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ и разноски, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 8 269 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 5 530 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е         Ш        И   :

 

ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** да заплати на правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /отм./ на С.Р.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 215, чрез адв. Д. сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди  и сумата от 2 120 /две хиляди сто и двадесет/ лева, имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 30.08.2015 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.09.2016 год, до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 260 000 /двеста и шестдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Г. Ф. с адрес: *** да заплати на адвокат М.Д.-САК адвокатско възнаграждение в размер на 5 530 /пет хиляди петстотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 8 269 /осем хиляди двеста шестдесет и девет/ лева, на основание на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА С.Р.Т. с ЕГН ********** да заплати на Г. Ф. с адрес: ***, на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 35 /тридесет и пет/ лева, разноски по делото.    

          Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответната страна – П.И.Б. с ЕГН ********** ***.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

    

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: