Решение по дело №1341/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265818
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 20 септември 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20211100501341
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 20. 09. 2021 г.

 

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II – Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове: 1. Силвана Гълъбова

2. младши съдия Любомир Игнатов

 

като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 1085 по описа на Софийския градски съд за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на постъпила жалба (наименована “частна жалба”) от 18. 12. 2020 г. от длъжника в изпълнителното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** (жалбоподател), чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.Ш.срещу постановление 07. 12. 2020 г. на частния съдебен изпълнител Л.М., рег. номер 785 и район на действие Софийския градски съд (съдебният изпълнител), постановено по изпълнително дело № 20207850400244, с което след направено възражение съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар до 200 лева, както и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че е възразил за прекомерност на адвокатския хонорар във връзка с получена покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че съдебният изпълнител е отказал да го намали, като хонорарът остава завишен. Заявява, че адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредбата е недължимо и е било незаконосъобразно начислено. Твърди, че е изпълнил задължението в срока за доброволно изпълнение, поради което изпълнителни способи не са били приложени. Добавя, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Иска от Софийския градски съд да отмени обжалвания акт до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г., а по отношение на пропорционалните такси, както и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение срещу жалбата от взискателя по изпълнителното производство “Б.С.М.” ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, чрез Адвокатско съдружие “Н.Б.” чрез адвокат М.Л.. Оспорва жалбата като неоснователна с доводи, че е налице нова Наредба № 1/09. 07. 2004 г. в сила от 31. 07. 2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като адвокатското възнаграждение е било съобразено с нея и реално заплатено. Заявява, че изпълнителното производство е образувано за цялата сума по изпълнителния лист. Обосновава предприемането на отделно действие по събиране на вземането след образуването на изпълнителното дело. Заявява, че е депозирал становища. Приема, че са налице отделни действия по събиране на вземането, които са извън самото образуване на изпълнителното дело, поради което адвокатския хонорар не е прекомерен. Позовава се на съдебна практика. Претендира разноски.

Постъпили са мотиви от съдебния изпълнител. Твърди, че взискателят е представил доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Заявява, че не му е било възложено да определи начина на изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ. Излага доводи, че взискателят е променил искането си за запор на движимо имущество и налагане на възбрана на недвижимо имущество на длъжника, като е посочил нов способ на изпълнение - запор на банкови сметки. Допълва, че взискателят е осъществил и други процесуални действия и разноски - подал е молба за издаване на изпълнителен лист, заплащал е такси и е изготвил становище и възражение по настоящата жалба. От друга страна, според съдебния изпълнител жалбоподателят не е платил дълга си и не представя доказателства за плащане, като на 27. 11. 2020 г. е било получено съобщение от ЦКБ АД, че е преведена сума по делото на основание наложен запор. Твърди, че начислените обикновени такси за съдебно изпълнение са определени в абсолютна стойност и не могат да бъдат намалявани.

Софийският градски съд, след като прецени становището на жалбоподателя, писменото възражение на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител и данните по делото, направи следните фактически и правни изводи.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за платена държавна такса в необходимия размер. Следователно  жалбата е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано по молба на “Б.С.М.” ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийския районен съд в полза на адвокат В.В.Т.за сумата от 315 лева и 47 стотинки, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. След издаването на изпълнителния лист В.В.Т.е цедирал на “Б.С.М.” ЕООД вземането ведно с принадлежностите. Длъжникът (жалбоподателят) е бил надлежно уведомен за цесията чрез писмо, получено на 06. 03. 2020 г.

С поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е бил поканен да преведе по платежна сметка на съдебния изпълнител следните суми парични суми, включително сумата по изпълнителния лист, 400 лева разноски по изпълнителното дело и 86 лева и 93 стотинки пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Поканата е била връчена на 25. 11. 2020 г., от който момент е започнал да тече двуседмичният срок за доброволно изпълнение.

С писмено изявление от 03. 12. 2020 г. жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на посочените в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар и разноски. След становище на взискателя с обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението.

Софийският градски съд приема възражението за основателно, а обжалваното постановление за неправилно. Изпълнителното производство е част от единния граждански процес и в нея също намира приложение отговорността за разноски - чл. 79 ГПК. Сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело включват и тези за адвокатско възнаграждение. На общо основание намира приложение нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК.  Предвид липсата на фактическа и правна сложност в разглежданото изпълнително дело, разноските за адвокатското възнаграждение трябва да бъдат ограничени до нормативно установения минимум. Съгласно актуалната редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), минимално адвокатско възнаграждение се дължи както за образуването на изпълнителното производство (чл. 10, т. 1) в размер на 200 лева, така и за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания (чл. 10, т. 2) - предвид размера на паричното вземане, също в размер на 200 лева. Жалбоподателят оспорва начисляването на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата в размер на още 200 лева, като твърди, че на взискателя се дължат разноски за възнаграждение само в размер на 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредбата.

С молбата за образуването на изпълнителното производство процесуалният представител на взискателя е поискал запор на движими вещи и налагането на възбрана на недвижими имоти на длъжника (жалбоподателя). Два дни по-късно и преди изготвянето и връчването на поканата за доброволно изпълнение, с молба от 20. 08. 2020 г., чрез процесуалния си представител взискателят е оттеглил посочените в молбата за образуване изпълнителни способи и вместо това е поискал единствено запор върху банковите сметки на длъжника. Формално погледнато, по този начин процесуалният представител на взискателя “Б.С.М.” ЕООД е осъществил действие с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя след образуването на изпълнителното производство. В този смисъл са и мотивите на съдебния изпълнител, че в полза на взискателя следва да се начислят и разноски за минимално адвокатстко възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Настоящият състав обаче приема, че последвалата молба за изоставяне на предходните изпълнителни способи и възлагането на нов от взискателя “Б.С.М.” ЕООД по правното си естество и обем не е достатъчна, за да обуслови присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Това е така, защото молбата за изоставянето на предходния изпълнителен способ и прилагането на нов е била подадена преди изготвянето и изпращането на поканата за доброволно изпълнение. Поради тази причина тя следва да бъде отнесена към фазата на започването на изпълнителното производство по чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК. Предвид основателността на възражението на жалбоподателя за прекомерност, той не би могъл да дължи разноски за изготвянето на становище от взискателя. Затова разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя “Б.С.М.” ЕООД в изпълнителното производство трябва да бъдат намалени от 400 лева на 200 лева.

По отношение на начислените разноски в размер на 3 лева за банкови комисиони, съдът приема следното. По делото има данни, че съдебният изпълнител е начислил авансови такси на взискателя “Е.М.” ЕООД в размер на 72 лева с ДДС (л. 9). Има доказателство също така, че сумата е била внесена от “Е.М.” ЕООД по платежна сметка, за което е заплатило на доставчика на платежната услуга възнаграждение в размер на 3 лева (л. 7). По закон частният съдебен изпълнител има отделна сметка, предназначена за такси и разноски (чл. 24, ал. 1, изр. трето ЗЧСИ). С поведението си длъжникът (жалбоподателят) е дал повод “Е.М.” ЕООД да заплати възнаграждение на доставчика на платежната услуга в размер на 3 лева, поради което следва да понесе съответните разноски.

Предвид приетата прекомерност на адвокатското възнаграждение  таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която се начислява върху събраните суми, трябва да бъде съответно намалена. Съдебният изпълнител я е начислил в размер на 86 лева и 93 стотинки, а съдът приема, че тя трябва да бъде в размер на 59 лева и 34 стотинки.

По изложените съображения жалбата е основателна и обжалваното постановление следва да бъде изцяло отменено, а разноските в изпълнителното производство трябва да бъдат съответно намалени.

Разноски. Изходът на разглежданото дело е в полза на жалбоподателя. Въпреки това настоящият състав възприема виждането, че разноски в производство относно разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло постановление от 07. 12. 2020 г. на частния съдебен изпълнител Л.М., рег. номер 785 и район на действие Софийския градски съд, постановено по изпълнително дело № 20207850400244, като вместо това постановява:

 

НАМАЛЯВА въз основа на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение в полза на “Б.С.М.” ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, от 400 (четиристотин) лева на 200 (двеста) лева.

 

НАМАЛЯВА въз основа на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители начислената пропорционална такса за изпълнение на паричните вземания от 86 (осемдесет и шест) лева и 93 (деветдесет и три) стотинки на 59 (петдесет и девет) лева и 34 (тридесет и четири) стотинки.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                               Членове:    1.                                     2.