Решение по дело №2437/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 99
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510102437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

11.02.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

      ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

11.02.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Светлана Стефанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

2437

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                               година.

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, е предявило срещу Д. Здравчова К., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД.  

 Ищецът твърди, че на 07.12.2016г. между него и ответницата бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца по програма „Нонстоп 29,99 с неограничени национални минути“, със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и 40 % отстъпка за 24 месеца. Ответницата не е изпълнила задълженията си по договора в общ размер на 372,01 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.01.2017г. - 24.03.2017г.

На същата дата - 07.12.2016г. и по повод горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответницата - лизингополучател, Договор за лизинг, по силата на който който й предоставил за временно и възмездно ползване устройство „TELENOR Smart 4G White за обща лизингова цена в размер ма 174,57 лв., платима чрез внасяне на 23 лизингови вноски всяка от които в размер на 7,59 лв. По договора за лизинг ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 162,92 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.01.2017г.-24.05.2017г., а именно: 7,59 лв.-лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.01.2017г.-24.02.2017г., начислена във фактура № **********/25.02.2017г.; 7,59 лв.-лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.02.2017г.-24.03.2017г., начислена във фактура № **********/25.03.2017г.; 3,53лв.-остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключването на договора за мобилни услуги суми, за отчетен период 25.03.2017г.-24.04.2017г., начислена във фактура № **********/25.04.2017г. и 144,21 лв.-сбор от 18 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и една лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 25.04.2017г.-24.05.2017г., начислени във фактура № **********/25.05.2017г.

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните Фактури:

1. Фактура 7253146745/25.02.2017г. за отчетен период 25.01.2017г.-24.02.2017г., срок за плащане 12.03.2017г., издадена за сумата от 361.72 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, както следва: 354,13 лв.-абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359********* и 7,59 лв.-лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********. Фактурата се претендира в размер на 361,61 лв., поради извършено плащане от 0,11 лв., което погасява задължението за такса н използвани услуги до размер на 354,02 лв.

2. Фактура № 727254509682/25.03.2017г., за отчетен период 25.02.2017г.-24.03.2017г., срок за плащане 09.04.2017г., издадена за сумата от 25.58 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, както следва: 17,99 лв.-абонаментна такса за предпочетен номер ++359********* и 7,59 лв.-лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;

3. Фактура № **********/25.04.2017г. за отчетен период 25.03.2017г.-24.04.2017г., срок за плащане 10.05.2017г., издадена за сумата от 3.53 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;

4. фактура № **********/25.05.2017г., за отчетен период 25.04.2017г.-24.05.2017г., срок за плащане 09.06.2017г., издадена за сумата от 642.33 лв., представляваща неплатени неустойка и лизингови вноски, както следва: 498,12 лв.- неустойка за предпочетен номер ++359********* и 144,21 лв.-сбор от лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер ++359*********; Фактурата се претендира за сумата от 144,21 лв., представляваща лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********.

С оглед на гореизложеното, на 20.06.2019г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Дупница. Образувано е ч.гр.д. № 1349/2019г. по описа на съда. Издадена с заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сума в общ размер на 534.93 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства заверени копия на: 1. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 07.12.2016 г.; 2. Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* и Общи условия към него; 3. Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и Декларация за приемането им, както и  описаните в исковата молба фактури за предоставени мобилни услуги и начислени лизингови вноски.

 Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

 С исковата молба и с молба вх. № 138731.01.2020. ищецът е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

 Съдът взе предвид, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея. С разпореждането са му били указани последиците на чл. 238 и чл. 239 ГПК от неспазването на сроковете за размяна на книжата. За същите последици е бил уведомен и с връчената призовка за съдебно заседание. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор; в открито съдебно заседание той не е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Освен това съдът намира предявения иск за вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което ще го уважи.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал. ал.1 ГПК направените по делото разноски, в общ размер на  435.00 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса (75.00 лв.) и адвокатско възнаграждение (в размер на 360.00 лв.).

Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 1349/2019г. по описа на РС-Дупница в размер на общо 385.00 лв.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че Д. Здравчова К., ЕГН: **********, с адрес: ***,  дължи на ищеца сума в размер на 534.93 лв. (петстотин тридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми по Фактура № **********/25.02.2017 г., Фактура № **********/25.03.2017 г., Фактура № **********/25.04.2017 г. и Фактура № **********/25.05.2017 г., представляващи незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски за мобилно устройство по сключени между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-24.06.2019г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Здравчова К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, сторените разноски по настоящото производство в размер на общо 435.00 лв. (четиристотин тридесет и пет лева) и разноските по ч.гр.д. № 1349/2019г. по описа на ДРС в размер на 385.00 лв. (триста осемдесет и пет лева).

 

Решението не подлежи на подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: