Номер 55217.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело №
20202000600196 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2, вр.чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на осъдения И. И. И. против
Определение № 190/23.07.2020г. по ЧНД № 768/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд,
с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване
от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД №
1218/2019г. на Районен съд Ямбол. С жалбата се правят оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, който следва да се
отмени. В нея са изложени съображения за наличието на кумулативно предвидените в чл.70
ал.1 от НК изисквания за условно предсрочно освобождаване на осъдения. Защитникът
твърди, че към настоящия момент осъденият и. е изтърпял фактически от наложеното му
наказание от шест месеца лишаване от свобода повече от половината. Твърди се също, че с
поведението си осъденият е дал доказателства за своето поправяне – ползва се с добро име в
затвора, с поведението си не е нарушил вътрешните правила и норми в затвора и не е
създавал пречки и проблеми, свързани и касаещи задълженията и отговорността на
осъденото лице, работи от 22.01.2020г. до момента. По изложените в жалбата съображения
моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение, с което е отказано
условно предсрочно освобождаване на осъдения и вместо него да постанови друго, с което
да допусне претендираното предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на
остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас е депозирал писмено становище, с което
заявява неоснователност на частната жалба. Счита, че направените от първостепенния съд
изводи са обосновани и законосъобразни. Споделя изразеното в съдебното определение
разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на чл.70 ал.1 т.2 от НК -
осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание,
то другата изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК, а именно осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Аргументира липсата на настъпило
трайно поправяне у осъдения с недостатъчна критичност към извършените престъпления и
криминализация на личността му. Смята, че не са налице доказателства, които да
установяват, че осъденият се е поправил по време на изтърпяването на наказанието в
затвора. Споделя изцяло направената от първостепенния съд преценка на поведението на
осъдения, която не сочи на недвусмислено поправяне на същия. Отстоявайки позицията, че
лишеният от свобода не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, прави извод за
отсъствие на втората кумулативно дадена в чл.70 ал.1 от НК предпоставка за допускане на
условно предсрочно освобождаване. Счита, че не са налице изискуемите от закона
категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в
характера и поведението му. Предлага въззивният съд да потвърди, първоинстанционното
определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване.
Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице, което има право на
такава съгласно чл.440 ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок
по чл.342 ал.1 предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания,
съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по приложеното наказателно
дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от свобода И. И. И.
за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437 ал.2, вр. чл.438 от НПК, вр. чл.70
ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е анализирал обстойно и задълбочено събраните по делото
доказателства и е направил обосновани и законосъобразни изводи, че в случая не са налице
всички кумулативно предвидени предпоставки за условно предсрочно освобождаване на
осъдения и. и..
Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:
С одобрено от съда споразумение от 14.06.2017г. по НОХД № 654/2017г. на Ямболския
районен съд осъденият и. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б ал.1 от НК, за което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено за
изпитателен срок от три години.
С одобрено от съда споразумение от 06.11.2019г. по НОХД № 1218/2019г. на Ямболския
районен съд осъденият и. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б ал.2, вр.ал.1 от НК, за което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален
строг режим. С определение по същото дело съдът, на основание чл.68 ал.1 от НК, е привел
в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на и. по
НОХД № 654/2017г. на Ямболския районен съд, като определил първоначален строг режим
на изтърпяване.
Осъденият и. е започнал да изтърпява определените му и посочени по-горе две наказания
лишаване от свобода в Затвора Бургас на 12.11.2019г. Към 23.07.2020г. осъденият и. е
изтърпял наказание лишаване от свобода в размер 3 месеца и 15 дни. Към същата дата
остатъкът от наказанието възлиза на 2 месеца и 15 дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал
по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител
и в становището на Началника на Затвора Бургас установяват, че осъдения и. е за първи път
в затвора. Изготвената на 09.12.2019г. първоначална оценка на риска от рецидив отчела 43
точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив.
Документите, съдържащи се в затворническото досие на осъдения и. и данните, отразени в
доклада на пробационния служител по чл.259 т.3 от ППЗИНЗС и в експертната оценка за
актуално психически и емоционално състояние установяват, че по време на престоя си в
затвора до настоящия момент осъденият и. не е бил наказван, тъй като е съблюдавал
вътрешните правила, както и не е бил награждаван. Наред с това обаче той не е проявявал
критичност към извършените от него престъпления, не поемал отговорност за
противоправното си поведение и прехвърлял отговорността върху обстоятелства извън
неговия контрол, споделя за употреба на алкохол, но отрича проблемна употреба, като
липсват симптоми на зависимост. Осъденият и. разпознава частично проблемите си, не ги
анализира задълбочено и не приема постъпки за дългосрочното им решаване, поема
неоправдан риск, като не осъзнава връзката между употребата на алкохол и криминалното
му поведение. Становището на психолога в затвора, основано на актуалното психическо и
емоционално състояние на осъдения, е за продължаване на корекционните дейности в
посока формиране на мотивация за спазване на установените правила и безпроблемно
изтърпяване на наказанието.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на изложените данни за
цялостното поведение на осъдения и., първоинстанционният съд е направил обоснован и
законосъобразен извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл.70 ал.1 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване на същия. Вярно е, че и. е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. Но не е
изпълнено второто кумулативно изискване, необходимо за удовлетворяване на молбата му
за допускане на условно предсрочно освобождаване, тъй като не са налице достатъчни и
убедителни доказателства за неговото поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70 ал.1
от НК.
В нормата на чл.439а от НПК ясно са регламентирани обстоятелствата, които следва да се
отчитат като доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства,
които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от
ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия
закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието.
Наред с това продължава да бъде задължителната за съдилищата, установена с
Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975г., изм.ППлВС № 8/1987г., съдебна
практика, която приема, че констатацията за показано от осъдения примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за
постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на
осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения
интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика, макар и да не е посочена
изрично в проверявания акт, първоинстанционният съд правилно е приел, че разпоредбите
на чл.70 ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение
трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели
привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.
В случая обоснован и законосъобразен се явява изводът на окръжния съд за отсъствието на
втората кумулативна предпоставка, предписана от законовия текст на чл.70 ал.1 от НК, а
именно осъденото лице да е дало безпротиворечиви доказателства за своето поправяне.
Данните за липса на допуснати от и. нарушения на затворническия режим и за наложени за
тях дисциплинарни наказания, не са достатъчни да се приеме, че осъденият се е поправил.
Наред с това, следва да се отчете, че осъденият и. не е и награждаван. Действително
осъденият и. е полагал общественополезен труд в затвора, както правилно е посочено от
защитника му в частната жалба, но е неоснователно наведеното, че не е взето предвид от
първата инстанция. Окръжен съд Бургас е отчел положеният от осъденото лице труд, като е
съобразил приложената и приобщена по делото справка от Началника на Затвора гр.Бургас,
от която е видно, че осъденият и. има 13 дни от работа. Тези обстоятелства, преценени в
тясна връзка с факта, че осъденият е в основния етап на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и не са постигнати целите на плана на присъдата, както и липсата на
осъзната вина и искрено критично отношение към реализираните престъпления, данните за
проявено рисково поведение, липса на мотивация за промяна в поведението, неанализиране
в дълбочина поведението и факторите, довели до осъждането му и липса на
самокритичност, не изключват категорично опасността от последващо неправомерно
поведение на осъдения и. и указват, че не са постигнати в пълен обем целите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна промяна на мисленето
и поведението на осъдения. Липсата на убедителни доказателства за трайна личностова
промяна у и. не дава основание да се заключи, че на този етап той се е поправил
окончателно. Цялостното му поведение в пенитенциарното заведение, фиксираните, трайно
запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив със средна
стойност – 43 точки, не сочат на успешен поправителен ефект по смисъла на чл.70 ал.1 от
НК, а единствено за започнал процес на положителна промяна.
За да се постигне съществена промяна в нагласите на осъдения и. за законосъобразен начин
на живот и затвърждаване на мотивацията му за недопускане в бъдеще на правонарушения,
са необходими по-голяма продължителност и интензивност на корекционните дейности.
Налице е минимална положителна промяна у осъдения и., която съвсем не е достатъчна, за
да се приеме, че той се е поправил. Липсата на значими позитивни резултати от
изпълнението на наказанието до момента, както и застоят на определени показатели,
формиращи общата оценка за риска от рецидив и вреди – отношение към
правонарушението, злоупотреба на алкохол и умения за мислене, изискват продължаване на
поправителното въздействие спрямо и. в условията на контролираната среда на
пенитенциарно заведение. По тези съображения първостепенният съд правилно е приел, че
не са налице категорични доказателства за поправянето на осъдения.
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни положителни промени в
съзнанието и поведението на осъдения и., изключващи категорично опасността от негово
последващо противоправно поведение в условията на свобода и че съществуват
обстоятелства, указващи необходимост от продължаване на поправителното въздействие
спрямо него, с цел промяна в отношението му към правонарушението и установените в
обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени всички законови
изисквания осъденият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
определеното му като общо наказание лишаване от свобода, а се налага продължаване на
работата с него в условията на затвора за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че проверяваното
определение на първата инстанция, с което е отказано условно предсрочно освобождаване
на осъдения и. и. от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, определено му
по НОХД № 1218/2019г. на Ямболски окръжен съд, е обосновано и законосъобразно, и като
такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 190/23.07.2020г. по ЧНД № 768/2020г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________