Мотиви
към присъда №251/22.05.2018г. по НЧХД №43/2018г. по описа на РС – Видин
Производството
пред РС – Видин е образувано по депозирана частна тъжба от С.К. ***, против подсъдимия П.М.И.
***, обл.София, ул. „Славянска“ №2, ет.2,
българин с българско гражданство, женен, неосъждан със средно образование,
работи в „БДЖ“ АД, за извършено
престъпление по чл.130, ал.2 и чл. 216, ал.4, във вр.
с ал.1 НК.
В
образуваното наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане
предявеният от тъжителя граждански иск против подсъдимия И. за сумата от 2500
лв. за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането- 05.01.2018г. до окончателното
издължаване, както и за сумата от 300лв. представляващи нанесени имуществени
вреди на тъжителя в следствие на повреждане на входната врата на жилището на
тъжителя
В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител, тъжителят поддържа изцяло
повдигнато обвинение и предявения граждански иск против подсъдимия и моли за
постановяване на осъдителен съдебен акт, като се претендират и направените по
делото разноски.
Подсъдимият
участва в съдебно заседание лично и чрез надлежно упълномощен защитник. В хода
на съдебното следствие подсъдимият не се признава за виновен и отрича да е
посягал на тъжителя, както и да е удрял входната врата на къщата му. В
последната си дума моли съда да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия излага съображения за обективна и субективна несъставомерност на
предявеното обвинение, пледира за постановяване на оправдателна присъда,
респективно за отхвърляне на предявеният граждански иск и за присъждане на
направените по делото разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На
05.01.2018г., в гр.Дунавци, чрез нанасяне на удари в областта на главата на
тъжителя С.К. Ангелов, причинил на последния подкожен хематом в окосмената част
на главата над челото и хематом в тилната област на окосмената част на главата
в следствие на което причинил на Ангелов болка и страдание- престъпление по чл.
130, ал.2 от НК.
Подсъдимият
заяви, че не се признава за виновен, като даде обяснения по случая. Твърди, че
не е удрял пострадалия Ангелов, нито е нанасял удари по входната врата на
жилището на последния, с което да е реализирал престъпния състав на чл. 216,
ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
Видно
от заключението на вещото лице- д-р А.П.И., по извършената от нея
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, а именно: данни от делото, от
показанията на свидетелите Надя Борисова Ицкова и
Мариян Страхилов К., дадени в съдебно заседание на 21.03.2018 г., както и на
медицинска документация, на тъжителят е бил нанесен побой на 05.01.2018 г. с
удари в главата и тила. В медицинската документация са отразени контузия в тилна
част на главата и областта над челото, както и , че на 05.01.2018г. е постъпил
в ЦСМП-Видин с диагноза нестабилна стенокардия.
Анамнеза- тежест в сърдечната област в следствие на нанесен побой в
областта на главата с юмрук. Тъжителят не е губил съзнание. Описаните
травматични увреждания са довели до болка и страдание, като данни за наличие на
разстройство на здравето не са установени.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в
производството гласни и писмени доказателства – изложеното в тъжбата от
фактическа страна, от показанията на разпитаните свидетели Надя Борисова Ицкова и Мариян Страхилов К., както и от Заключението на
вещото лице д-р А.И. по извършената от нея съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни. Заключението на СМЕ е последователно, логично и
безпротиворечиво, поради което съдът го кредитира изцяло. Анализът на
заключението в съвкупност с гласните доказателства и приложението писмени
такива, не налага различни изводи.
Тезата
на подсъдимия не кореспондира с доказателствата по делото и според съда е израз
на формирана и изразена защитна теза,
целяща избягването на наказателната репресия.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи, а именно, че деянието извършено от подс. П.И.
е довело до болка и страдания на тъжителя К., с което е изпълнен състава на
чл.130, ал.2 НК, като същото е осъществено от обективна и субективна страна от
подсъдимия.
Съгласно
разпоредбите на чл.35, ал.1 и ал.2 НК, наказателната отговорност е лична и
наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона
престъпление. В настоящия казус от всички писмени и гласни доказателства се
установи, че подсъдимият И. е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на тъжителя К..
Извършеното
престъпление от подсъдимия се доказва от показанията на свидетелите Надя Ицкова и Мариян К., които са последователни, вътрешно
непротиворечиви поради и което съдът ги кредитира. От посочените гласни
доказателства, се налага извод относно извършеното деяние и неговото авторство.
В същата насока е и заключението на вещото лице д-р А.И., което съдът приема
като обективно, компетентно и безпристрастно. Всички установени по делото
релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият И. е
автор на престъплението, осъществяващо състава на чл.130, ал.2 НК.
От
друга страна съдът не даде вяра на свидетелските показания на съпругата на подс. И.- Иванка Симеонова И., тъй като ги възприе като
непоследователни и противоречащи на установената до момента и възприета от съда
фактическа обстановка по делото. Твърдението на същата, че съпругът й- подс. П.И. не е удрял тъжителя К. не се подкрепя от
приложените по делото писмени и гласни доказателства, на които съдът е дал
вяра. Настоящият съдебен състав възприе показанията на тази свидетелка като
естествена защитна теза, целяща единствено оневиняването на нейния съпруг- подс. П.И..
При
така установеното съдът счита, че от обективна и субективна страна подс. П.М.И. е извършил престъплението по чл. 130, ал.2 от НК в което е обвинен от страна на частния тъжител С.К.К..
От
обективна страна на 05.01.2018г., в гр.Дунавци, чрез нанасяне на удари в
областта на главата на тъжителя С.К. Ангелов, причинил на последния подкожен
хематом в окосмената част на главата над челото и хематом в тилната област на
окосмената част на главата в следствие на което причинил на Ангелов болка и
страдание-
От
субективна страна подсъдимият И. е съзнавал противообщественият характер на
деянието си, предвиждал е обществено-опасните последици и е искал настъпването
им. Деянието е извършено с пряк умисъл, който извод се налага и от конкретното
поведение на подсъдимия, чрез което същият е обективирал своето противоправни
поведение.
Причина
за извършеното престъпно деяние е ниската правна култура на подсъдимия,
незачитането на установения правов ред в страната, включващ забраната да се
вреди другиму във връзка с принципа на неприкосновеност на личността, както и
слабите му морално-волеви задръжки.
Относно наказанието:
Приетото от съда за
извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК от подсъдимия е наказуемо по НК с
„лишаване от свобода” до шест месеца или „пробация”, или „глоба” от сто до
триста лева. В този случай, законът предвижда, че за наказания за срок по-малък
от три години или пробация, ако подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и
с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване,
следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. Съгласно разпоредбата на чл.54 НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и като
взема предвид степента на обществената опасност на деянието, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
като смекчаващите обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите –
на по-тежко.
В
конкретния случай по отношение на подсъдимия са налице предпоставките на чл.78а НК, като не са налице забранителни предпоставки по реда на чл.78а, ал.7 НК.
От
обективна страна, деянието по чл.130, ал.2 НК разкриват относително ниска
степен на обществена опасност за този род деяния, тъй като деецът е извършил за
първи път такова и същият не е осъждан. Подсъдимият не се е признал за виновен.
Изложеното
характеризира подсъдимият И. като лице, проявяващо пренебрежително отношение
към правовия ред, включително и към установените правила за поведение в
обществото.
С
оглед на изложеното, съдът освободи подсъдимият И. от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв.
Така
определеното наказание за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 НК според
съда ще окаже превъзпитаващо и поправително въздействие върху подсъдимия към
спазване на законовите разпоредби и добрите нрави.
По
предявения граждански иск:
Относно
предявения граждански иск за неимуществени вреди, представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, същият се явява доказан по своето основание.
Безспорно
се установи, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на тъжителя.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съдът намира, че сумата от 1500 лв. за
деяние по чл.130, ал.2 НК е едно справедливо обезщетение за претърпените от С.К.
неимуществени вреди, като съдът отхвърли предявения граждански иск до пълния му
размер от 2500 лв. като недоказан и неоснователен.
С
оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимият П.И. да заплати на гражданския
ищец С.К. сумата от 500 лв., представляващи направени разноски за повереник,
като и сумата от 70.00лв. представляваща направени разходи за изготвянето на
Съдебно-медицинска експертиза.
Съдът
осъди подсъдимият П.И. да заплати сумата от 50 лв. в полза на бюджета по сметка
на РС – Видин.
Що се касае за
повдигнато обвинение с тъжбата по чл. 216, ал.4 от НК, то съдът Съдът прие, че въпросното
деяние, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, същото не е обществено опасно и неговата обществена опасност е явно незначителна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства- свид. показания на Надя Ицкова и Мариян К., като и от заключението на
съдебно-стоковедската експертиза се извлича и
несъмнения извод, че подс. П.И. е нанесъл удари по
входната врата на къщата на тъжителя К., в резултат на което е настъпило и леко
увреждане по конструкцията на същата.
Видно
от изготвената по делото съдебно-стоковедска експертиза, стойността на
причиненото увреждане на входната алуминиева врата на тъжителя е 65лв., като
освен това врата не е загубила своята функционалност и предназначение. Съдът
даде вяра на изготвената експертиза, като я намери за компетентно и
безпристрастно извършена.
Следва
да се има предвид м настоящия случай, че малозначителността по смисъла
на чл. 9,
ал. 2 НК се извежда от съвкупната
преценка на различните елементи на деянието и тяхното
специфично проявление- свързани с предмета на посегателство върху
чуждото имущесдтво. Разпоредбата на чл. 216 НК защитава важни обществени отношения, свързани със личното имущество на гражданите.
Това обстоятелство е преценено от законодателя
принципно при
криминализирането на това посегателство. За да бъде
определено като престъпно обаче конкретното поведение, то следва да
покаже типичната за този тип
прояви степен на засягане на
обекта на деянието, което да обоснове по-нататъшното
използване на санкционите
средства на наказателното право и да ги направи
обществено приемливи.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние
представлява маловажен случай, когато степента на обществената
му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка по този
въпрос се извършва на основата
на фактическите данни по делото,
отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност
и моралната укоримост на извършеното. В случая обаче тези
обстоятелства не са налице. Степента
на обществена опасност на конкретно
извършеното престъпно посегателство е от значение, за да
се реши дали
то е престъпление, или макар да е формално
съставомерно, но изключвайки
или неразкривайки висока степен на
обществена опасност е
малозначително.
Установи се по
безспорен начин по делото, че
стойността на причинета
верда на вратата на тъжителя е 65лв. /почти 8 пъти под минималната
работна заплата/, като освен това подсъдимият е бил
с чисто съдебно минало
към 05.01.2018г.
Така, съобразно представените по делото доказателства,
характера на извършеното престъпление, липсата
на имуществени вреди и ниската степен на настъпилите
обществено-опасни последици,
подсъдимият ще следва да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение от страна на частния тъжител К. по чл. 216, ал.4 от НК.
С
оглед изложеното, съдът отхвърли и предявения гр. иск от страна на тъжителя
против подсъдимия за сумата от 300лв. представляващи причинени имуществени
вреди в резултат на навесеното увреждане на вратата, като недоказан и
необоснован.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: