№ 32
гр. Свищов, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100099 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ.
Ищецът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД твърди, че във връзка с подадено от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано
ч. гр. д. № 568/2021 г. по описа на Районен съд – Свищов и е издадена заповед
за изпълнение срещу длъжника Я. Г. К.. Длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение. Ищецът предявява настоящия иск, като
твърди, че на 19.03.2017 г. около 21,10 часа в гр. Плевен, при спирка – „Дом
на книгата”, ответникът под въздействието на наркотични вещества (и/или
техни аналози) нанесъл щети по тролейбус марка „Шкода”, модел „Соларис”
с *****, собственост по свидетелство за регистрация на „Тролейбусен
транспорт” ЕООД, като хвърлил камък и счупил стъклото на лява задна врата
(ляво крило) на тролейбуса.
По повод настъпилото събитие било образувано бързо производство №
132/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен, (ЗМ 258/2017 г. по
описа на Първо РУ гр. Плевен) срещу лицето Я. Г. К. –ответник по
настоящото дело. Установено било, че с поведението си Я. Г. К., макар и от
обективна страна да покрива състава на чл. 354а, ал.3, т.1 от НК и чл. 216 от
1
НК, не съставлява престъпление поради липсата на субективния елемент от
състава – вината. Спрямо К. били налице основания за прилагане на
принудителни медицински мерки на основание чл. 89 от НК, поради което с
Постановление за прекратяване на наказателното производство № В-
1357/30.03.2017 г. било прекратено бързо производство № 132/2017 г. по
описа на Районна прокуратура гр. Плевен.
Твърди се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред
ЗК „Лев Инс“ АД е образувана щета № 0014-2501-17-450596 по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001710000351, със срок на
валидност 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. След извършения оглед и оценката
на констатираните щети на увреденото МПС е определено обезщетение в
размер на 226,60 лв. (двеста двадесет и шест лева и 60 ст.). Сумата била
изплатена на собственика на увреденото МПС – „Тролейбусен транспорт”
ЕООД с платежно нареждане на дата 22.06.2017 г.
Счита, че с изплащането на обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.
45 ЗЗД, застрахователят ЗК “Лев Инс“ АД е встъпил в правата на
застрахования, като придобил право на регрес срещу отговорното за
настъпване на вредата лице – Я. Г. К., ЕГН **********, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата в размер на
236,60 лв. (двеста тридесет и шест лева и шестдесет ст.) – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 от ГПК до окончателното й плащане. Претендира разноски в
заповедното и в исковото производство.
В срока и реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответника по иска адв.К.. Счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. От името на ответника Я. Г. К. оспорва
твърдението, че в случая е налице ПТП. Видно от обстоятелствената част на
исковата молба било, че не се касаело за ПТП по смисъла на § 6 т. 30 от ЗДП,
а за деликт, който не е в резултат на ПТП, защото пострадалият тролейбус е
бил в спряло положение (на спирка „Дом на книгата“) при настъпването на
2
вредата, а в същото време ответникът не е бил участник в пътното движение,
тъй като е бил на спирката, не е пресичал пътното платно, нито е управлявал
друго превозно средство. Настъпилата вреда не е в резултат на участието на
ответника в движението.
Оспорва наличието на един от основните елементи на фактическия
състав на „непозволеното увреждане“ по смисъла на чл. 45 от ЗЗД – вината.
Сочи, че безспорно с Постановление за прекратявате на наказателното
производство № В-1357/30.03.2017 г. е прекратено Бързо производство №
132/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен. Заявява, че самият
ищец е признал, че основанието за прекратяване на наказателното
производство е липсата на субективния елемент от състава – вината. Сочи, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство не може да
служи като източник на доказателствени правни изводи относно авторството
на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Предпоставките за
носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД трябва да бъдат
доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на делото по иск на увреденото лице съобразно принципите за
непосредственост и равенство на страните. Моли съда да отхвърли
предявения иск изцяло – като неоснователен и недоказан, като отхвърли
претенцията за разноски.
В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В
писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъде
уважен предявения иск.
В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от
назначения особен представител, който поддържа подадения отговор и
направените с него оспорвания. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 568/2021 г. по
описа на Районен съд – Свищов се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от
ГПК по депозирано от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу Я. Г. К. заявление по чл. 410
ГПК заповедния съд е издал Заповед за изпълнение № 1041/07.12.2021 г., с
3
която е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата от 236,60 лева
– главница по регресно вземане на изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.07.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 75,00 лева разноски, от които
25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, като с разпореждане на заявителя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е указано,
че в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск
относно вземането си. В указания срок заявителят предявява настоящия
установителен иск.
По делото е представена Застрахователна полица № 93001710000351
между ЗК „Лев Инс“ и „Тролейбусен транспорт“ ЕООД от 16.12.2016 г. за
сключена имуществена застраховка „Каско” на МПС за тролейбус марка
„Шкода Соларис“ с рег.№*** за срок от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., по
която е платена застрахователната премия. Представени по делото са копие на
свидетелство за регистрация на МПС, удостоверение за техническа
изправност, талон за оглед на автомобил № R1000142433/12.01.2017г.,
установяващи собствеността на застрахованото превозно средство и неговото
техническо състояние.
От предложение-декларация за сключване на застраховка Каско на
МПС към полица № 93001710000351/16.12.2016г., се установява, че
застраховката е сключена за всички видове застрахователни събития без
кражба и грабеж, а от сметка № А003309118, се установява, че за
застрахования тролейбус е заплатена застраховка Каско.
Видно от уведомление за настъпило застрахователно събитие, за
настъпило на 19.03.2017 г. застрахователно събитие е подадено уведомление
от Н. С. Д.. В него лицето е посочило, че като водач на МПС на 19.03.2017 г.
около 21,10 часа в гр. Плевен, при спирка – „Дом на книгата”, чул силен шум
и били нанесени щети по тролейбус марка „Шкода”, модел „Соларис” с рег.
№ ***, собственост по свидетелство за регистрация на „Тролейбусен
транспорт” ЕООД, счупено било стъклото на лява задна врата (ляво крило) на
тролейбуса, като лицето било заловено веднага.
За нанесените щети по тролей Шкода Соларис рег.№ *** на 19.03.2017
г. е изготвена приложената по делото експертиза № 0014-2501-17-450596 и
4
доклад по щетата, като е определено обезщетение в размер на 226,60 лева и
ликвидационни разходи 10,00 лева. Видно от представеното платежно
нареждане от 22.06.2017 г. ЗК „Лев Инс“ АД е изплатила определеното
обезщетение от 226,60 лева на Тролейбусен Транспорт ЕООД.
По делото е изискано и представено от Районна прокуратура – Плевен
образуваното БП № 132/2017 г. по описа на РП – Плевен. От приложеното
наказателно производство се установява, че същото е образувано за това, че
на 19.03.2017 г. Я. Г. К. е държал високорисково наркотично вещество –
престъпление по ч.354а, ал.3, т.1 от НК. В постановлението за прекратяване
наблюдаващия прокурор приел следната фактическа установка: около 21,10
часа в гр. Плевен, при спирка – „Дом на книгата”, ответникът под
въздействието на наркотични вещества (и/или техни аналози) нанесъл щети
по тролейбус марка „Шкода”, модел „Соларис” с *****, собственост по
свидетелство за регистрация на „Тролейбусен транспорт” ЕООД, като
хвърлил камък и счупил стъклото на лява задна врата (ляво крило) на
тролейбуса. С Постановление от 30.03.2017 г. наказателното производство е
прекратено за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 от НК и чл.216 от НК, т.к. е
установено, че К. във времето на извършване на деянието е бил в състояние
на невменяемост поради краткотрайно разстройство на съзнанието довело до
липса на способност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, т.е. липсва субективният елемент от състава на
престъплението – вината, поради което извършеното от него не съставлява
престъпление, а общественоопасно деяние. В постановлението за
прекратяване прокуратурата приема, че и са налице основанията за прилагане
на принудителни медицински мерки по чл. 89 НК спрямо К..
По искане на ищца в съдебно заседание бе разпитано лицето
управлявало увреденото МПС. Свидетелят Н. С. Д. изложи, че към 20:30-
21:00 часа вечерта спрял на светофарите на Дома на книгата, при тръгване от
светофара се чуло удар на стъкло. Спрял и установил, че задното стъкло на
задната врата е счупено, имало голям камък в тролейбуса. Шофьорът на
тролейбуса видял човекът, който хвърлил камъка как побягнал, заваляйки се
и полюлявайки се. Патрулката, която се движела след тролейбуса спряла.
Шофьорът им показал накъде побягнал човека. Полицаите го хванали,
натоварили в патрулката, а аз той останал да чака представител на
застрахователното дружество за констативен протокол, тъй като тролеите
5
тогава бяха с пълно автокаско. Полицаите не са съставяли никакви документи.
По делото е назначената и изслушана съдебно-психиатрична
експертиза, доколкото такова искане е направено от особения представител
на ответната страна. Съдът намери искането за основателно, т.к.
възражението за липсва на вина по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
установено със специални знания, с които съдът не разполага.
Обстоятелството, че ответникът не се е явил пред вещото лице и експертизата
е изготвена на базата на съдържащите се в ДП материали не е основание
съдът да не назначи такава. Напротив, в случая на вещото лице е поставена
задача да изследва състоянието на ответника именно към момента на деликта.
Според експертното заключение към момента на деянието Я. К. е бил в
състояние да разбира свойството, но не е разбирал значението на деянието си.
В това състояние К. не е могъл да ръководи постъпките си по време на
деянието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
От процесуална страна, искът е допустим, същият е предявен в
предвидения едномесечен срок, считано от съобщаването за връчване при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на заповедта за изпълнение, от и спрямо
надлежните страни-конституирани в заповедното производство, при наличие
на правен интерес. По същество същият е неоснователен.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта,
от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането. Основанието за ангажиране на отговорността на ответника по
делото е настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско на МПС“.
В случая се претендира установяване на вземане по иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД. За успешното провеждане на иска по
чл. 410, ал. 1 КЗ, съгласно която норма с плащането на обезщетението
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното от него обезщетение, ищецът е необходимо
да докаже елементите на сложния фактически състав, от който произтича
претенцията, а именно валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и увреденото лице по договор за застраховка „Каско “ на
МПС; настъпване на застрахователно събитие, вследствие на
6
противоправното поведение на ответника, в резултат на което е причинена
вреда; вида и размера на претърпените вреди; изпълнение на задълженията си
по договора за застраховка – плащане на обезщетение на застрахованото лице
за вредите, причинени в резултат на деликта.
Безспорно установен по делото е механизмът на причиняване на
вредата и неговото авторство, за което страните не спорят. От доказателствата
по делото се установява и обстоятелството, че за тролей Шкода Соларис рег.
№ *** към 19.03.2017 г. е имало сключена валидна имуществена застраховка
„Каско” на МПС, по която е платена застрахователната премия, както и че на
посочената дата е настъпило застрахователно събитие, за което е подадено
своевременно уведомление до застрахователя. Не се оспорва факта, че
настъпилите вреди са в размер на 226,60 лв., които са изплатени на
застрахованото дружество, чиято собственост е МПС. Не се оспорват и
обичайните разноски в размер на 10 лева, които са направени за тяхното
определяне. Спорно по делото е наличието на вина у ответника за
настъпилата вреда.
Длъжник по суброгаторния иск в т. 1 на чл. 410, ал. 1 от КЗ е
причинителят на вредата. Причинителят може да е действал (бездействал)
невиновно и ако той успее да обори презупмцията по чл. 45 ЗЗД няма да
отговаря за причинените вреди. Деликтната отговорност се изгражда върху
основата на виновно поведение на причинителя на вредата. Застрахователят
се суброгира в деликтното правоотношение, в което длъжник е трето лице
(носителят на гражданската отговорност). То е извън обсега на
застрахователното право и неговото съдържание се определя от нормите на
облигационното право. Третото лице е длъжник само ако отговаря за
увреждане, т.е. ако носи деликтна отговорност, а не просто причинител на
вредите. Деликтната отговорност включва елементите: поведение, изразено в
действие или бездействие, противоправност, вина, причинна връзка и вреда.
Тези елементи трябва да са налице кумулативно. Субективният елемент на
ФС на деликтната отговорност и предпоставка за възникване на
отговорността е наличието на вина в увреждащия. Вината се презумира с
оборима презумция съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а липсата на вина освобождава
от отговорност.
Вината е психичното отношение, изразено в умисъл и непредпазливост,
7
което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към
своето противоправно поведение и към настъпилите общественоопасни
последици, как обективните свойства на извършеното и неговото обществено
значение са се отразили в съзнанието на дееца, както и формирането на
волево отношение на субекта към отрицателните изменения в обществената
действителност. Интелектуален и волеви момент определят съдържанието на
вината. Интелектуалният момент представлява отражение в съзнанието на
извършителя на обективните свойства на деянието и неговото отрицателно
въздействие върху действителността. Волевият момент отразява отношението
на извършителя на неправомерното поведение към целите, които той си
поставя, дали е искал или допускал настъпването на тези последици.
В настоящия случай съдът приема, че липсва субективният елемент на
деликтната отговорност – вината. Констатациите за липса на вина, макар и
необвързващи съда, са направени и от органите на ДП в Постановлението за
прекратяване на наказателното производство по БП № 132/2017 г. по описа на
РП – Плевен.
В настоящото производство са събрани са доказателства годни да
оборят презумцията за вина в действията на ответника К.. Според
експертното заключение към момента на деянието Я. К. е бил под
въздействие на наркотични или други упойващи вещества. Ответникът е бил
в състояние да разбира свойството, но не е разбирал значението на деянието
си и не е могъл да ръководи постъпките си по време на деянието. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че ответникът страда от психичното
разстройство „Психични поведенчески разстройства вследствие на
комбинирана употреба на психоактивни вещества“. Има тежка промяна на
личността в резултат на дългогодишната употреба на психоактивни вещества.
Възможността му да контролира поведението си е изначално променена,
което може да се определи като дълготрайно разстройство на съзнанието, а
освен това и към момента на извършеното К. е бил под въздействие на
психоактивни вещества, което е нарушило възможността му да ръководи
постъпките си и да разбира значението на действията си.
Въз основа на експертното заключение съдът достига до извода за
отсъствие на елемент от ФС на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от
причинителя на вредата, а от там за неоснователност на исковата претенция.
8
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски възникват за ответника. По делото обаче не са налице доказателства
за сторени такива, поради което не следва да се присъждат. Такива бяха
направени от бюджетните суми на съда за възнаграждение на вещо лице по
назначената съдебно-психиатрична експертиза. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд Свищов сумата от 200,00 лева,
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената
съдебно-психиатрична експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1
от КЗ предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град София, ул. „С.ско шосе“ 67А, представлявано от
изпълнителните директори М.С..М.-Г. и П.В. Д. за приемане за установено по
отношение на Я. Г. К. с ЕГН **********, ****************, че дължи на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
сумата в размер на 236,60 лв. (двеста тридесет и шест лева и шестдесет ст.) –
главница, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 308/21.07.2021 г. по ч. гр. д. № 568/2021 г. по описа на Районен съд –
Свищов, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 5 от
ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ул. „С.ско шосе“ 67А, представлявано от
изпълнителните директори М.С..М.-Г. и П.В. Д. да заплати в полза на
Свищовския районен съд сумата от 200,00 лева, представляваща разноски за
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9