Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 313 - 340 НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия А. Б. Т.-с. К., община С. срещу присъда №....от 28.03.2011г. по наказателно общ характер дело №..../2010г., с която Горнооряховсият районен съд го е признал за виновен за това, че на 04.04.2010 г. в гр.С. противозаконно унищожил чужда движима вещ - убил 1 бр. куче порода „немска овчарка” на стойност 250,00 лв. - собственост на А. Д. Т., поради което и на основание чл.216, ал.1, във вр. с чл.54 и чл.36 НК, районният съд му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК,наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати сумата от 250 лева на А. Д. Т., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в убийство на 1 бр. куче - немска овчарка, нейна собственост, ведно със законната лихва от 04.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50.00 лева държавна такса върху уважения граждански иск, както и5,00 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист. На основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати сумата 405,00 лв., представляваща направените по делото разноски, както и5,00лв. в случай на издаване на изпълнителен лист. Във възивната жалба се излага становище за неправилност на първоинстанционната присъда поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” НК, доколкото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чисто съдебно минало, пълни самопризнания, самокритично отношение към извършеното деяние, ниската възраст на дееца. По делото е постъпил и протест от ГОРП. Излагат се аргументи за определяне на по-високо наказание, а именно една година лишаване от свобода, което да бъде отложено за срок от четири години. Пледира се, че е налице висока обществена опасност и липса на критично отношение към извършеното. В съдебно заседание въззивната жалба и протеста се подържат съответно от жалбоподателя подсъдим и от окръжна прокуратура. Гражданският ищец не се явява. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди изложените твърдения в жалбата‚ становищата на страните‚ и провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законноустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима. При извършената проверка се установи, че на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на постановената присъда на това основание. Това налага обсъждане на събраните доказателства с оглед проверка обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването й. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Инкриминираното куче е порода немска овчарка, седемгодишно, отговаря на името”Бета”. От месец август 2009г. подсъдимият живеел на квартира в град С., в жилището на пострадалото лице, където живеело и кучето. На 04.04.2010г. Т. се прибрал в квартирата и видял, че кучето яде от храната му. Ядосал се и започнал да удря кучето по главата многократно с дървен сап, като вследствие ударите го убил. След като го убил подсъдимият изхвърлил трупа в контейнер за боклук. Когато А. Т. се върнала видяла кръв по пода попитала от къде е кръвта, като Т. и обяснил, че е от кучето и я помолил да не го издава. По приложената междрународна ваксинационна книжка е видно, че кучето е родено през 2003г., немска овчарка, средна космена покривка, кафяв цвят. Посочената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия от показанията на свидетелката А. Д. Т.. Извършена е съдебно-оценъчна експертиза, стойността на кучето възлиза на 250 лева. Районният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна страна, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. От обективна страна на 04.04.2010г. в гр. С. противозаконно унищожил чужда движима вещ-куче порода немска овчарка на стойност 250 лева, собственост на А. Д. Т. от гр. С.. Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат, тъй като имаме въздействие от негова страна върху вещта на собственика, което е довело до качествено изменение в последната и я е направило окончателно негодна да бъде използвана в бъдеще по предназначение. От субективна страна се установява, че подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че с удара по главата на кучето със сап въздейства върху чужда вещ, предвиждал е че резултат от това въздействие същата ще бъде унищожена и е искал това. Поради изложеното, настоящата инстанция споделя правните изводи на районния съд относно съставомерността и авторството на деянието. За престъплението извършено от подсъдимия по чл. 216, ал. 1 НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до пет години. При индивидуализацията на наказанието следва да се вземе предвид ниската стойност на предмета на престъплението, тъй като същата има определящо значение за степента на обществена опасност на деянието при престъпленията против собствеността. Обществената опасност на дееца не е висока тъй като с извършеното престъпление същият е проявил инцидентна нагласа да не зачита правото на собственост на другите субекти. Въззивният съд счита, че не следва да бъде уважавана жалбата за приложение института на чл. 55, ал.1, т.2, б.”Б” НК. Във връзка с предмета на посегателство и проявената жестокост настоящата инстанция счита, че не може да се приемат многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Налице са отегчаващи вината обстоятелства, а именно невъзстановените размери на щетата, липса на критично отношение към извършеното, наличие на висока степен на обществена опасност предвид проявената жестокост и агресивност спрямо кучето, поради което настоящата инстанция счита, че не би следвало да се прилага разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК. Следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалата е изпитвала силна привързаност към домашния любимец и го е възприемала като член от семейството си. Настоящата инстанция счита, че не следва да бъде уважаван и подадения протест от ГОРП за увеличаване на наложеното наказание от шест месеца на една година лишаване от свобода условно, което да бъде отложено за срок от четири години от влизане в сила на присъдата. Мотивите на съда са чистото съдебно минало и направените самопризнания от страна на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилен извод като е уважил предявения от А.Д. граждански иск за причинените от престъплението вреди в общ размер 250 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането и е осъдил подсъдимия да заплати следващата се държавна такса върху уважения размер на иска и разноските по него. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда №...от 28.03.2011г. по наказателно общ характер дело №..../2010г. на Горнооряховския районен съд, Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |