Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046
гр.Варна, 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№423/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз- зивна жалба от Община Варна чрез процесуалния й
представител ю.к.Б.Бой - чевски, против решение №260420/21.08.2020г.,
постановено по гр.д.№937/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които Община Варна е осъдена да заплати на Р.И.Д.: 1/ сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания в следствие на спъване и падане на 19.10.2017г. при преминаване по
тротоара на ул. „Кап. І-ви ранг Добрев“ в гр.Варна в посока ул. „Граф Игнатиев“
в близост до ОД на МВР - Варна, поради разместена, повдигната, неравна и необезопасена
тротоарна плочка, при което ищецът получава многофрагментна фрактура на лявото
колянно капаче, болки в лявата ръка и кръста, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 19.10. 2017г. до окончателното
заплащане на сумата, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД; 2/ сумата от 7 409, 11 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение,
медикаменти, консумативи, помощни средства и възстановяване в следствие на
инцидент от 19.10.2017г., при който Д. при преминаване по тротоара на ул.„Кап.
І-ви ранг Добрев“ в гр.Варна в посока ул. „Граф Игнатиев“ в близост до ОД на
МВР - Варна, поради разместена, повдигната, неравна и необезопасена тротоарна
плочка, се спъва и пада, като получава многофрагментна фрактура на лявото
колянно капаче, болки в лявата ръка и кръста, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на иска в съда - 15.05.2020г. до
окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД; 3/ сумата от 3 265, 70лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата
се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Евентуално се претендира да
бъде намален размерът на присъдените обезщетения.
Въззиваемият Р.И.Д. в депозирания
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв.Б.П. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от Община Варна части
да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба ищецът Р.И. Д.
излага, че на 19.10.2017г. в гр.Варна, около 14, 00ч., се придвижвал пеша по
тротоара на ул.“Кап. І-ви ранг Добрев“ в близост до сградата на ОД на МВР Варна
посока към ул.“Граф Игнатиев“.Поради препъване в разместена, повдигната,
неравна и необозначена като такава плочка на тротоара към уличното платно
паднал на земята, като при падането си усетил пронизваща болка в лявата ръка,
както и в лявото коляно, и по приглушена болка в кръста и главата.Бил
транспортиран във ВМА Варна.При направеното рентгеново изследване е установена
многофрагментарна фрактура на ляво колянно капаче.Болките в лявата ръка, кръста
и главата са отчетени като второстепенни.На 21.10.2017г. му е извършена оперативна
интервенция за възстановяване на сухожилен скрипец.При операцията, продължила
повече от 5 часа, е установена многофрагментарна фрактура с 5-6 фрагмента.На
коляното са направени два разреза, единият с дължина повече от 20 см., другия
около 7 см. Първоначално се е наложила гипсова имобилация, впоследствие
заменена с шина за имобилация за период първоначално от 6 месеца, който
впоследствие е станал 12 месеца.По време на операцията и впоследствие се
наложил прием на медикаменти и болкоуспокояващи поради непоносимите болки.Бил
му издаден болничен лист първоначално за 10 дни, продължен с още 30 дни.За
възстановяване след операцията са му изписани физиотерапевтични процедури, като
са извършени аналитична ЛФК-10бр. и лечение с ултразвук 10бр.През следващите 18
месеца ищецът бил с напълно имобилизиран ляв крак, с постоянни тежки болки, с
невъзможност за пълноценно обслужване, придвижването му било силно затруднено,
необходимо било използването на патерици, което наложило ежедневна помощ от
близките, т.к. бил безпомощен и изцяло зависимо от чужда помощ/за обличане,
събличане, хранене, хигиена/.Оздравителният процес протекъл с усложнения -
около 3-4 месеца след инцидента се скъсала телта в лявото коляно, поставена по
време на първата операция, което наложило прием в болница и нова
операция/извършена безкръвно/.В следващите месеци състоянието му се подобрявало
бавно и трудно, а затрудненото движение и затруднения начин на живот
продължават и понастоящем.Продължава да изпитва болки в областта на ръката,
главата, лявото коляно и кръста, въпреки, че е спазвал и спазва стриктно
дадените му препоръки за рехабилитация/вкл. посетил на частен прием 123 пъти
рехабилитатор в гр.Варна, извършва ежегодно рехабилитация и балнеолечение в
балнеохотели в гр.Пловдив и в гр.Павел баня/.Продължава често да изпитва
главоболие, страда от безсъние, изпитва затруднения при движения в коляното,
както и при продължително стоене или седене, изпитва болки в гърба и кръста,
предвид необходимостта от ползването на патерици и пренасяне тежестта на тялото
върху другата половина, не е в състояние спокойно да управлява МПС поради
притеснения, че не може да разчита на увреденото си коляно.
Предвид изложеното претендира за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания,
уплаха, емоционален дискомфорт, затруднено самообслужване и предвижване, стрес,
ответникът Община Варна, имащ нормативно задължение да поддържа тротоарите на
територията на Община Варна в подходящо за ползването им от гражданите
състояние, а ако по тях възникнат препятствия - да ги сигнализира и отстрани,
което задължение в случая не е било изпълнено, да бъде осъден да му заплати
сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането - 19.10.2017г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 11 163, 88лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди/заплатени 72лв. за шина за имобилизация; 960лв. за операция; 300лв. за
тоалетен стол и канадки; 300лв. за изследване ЯМР; 300лв. за изследване ЯМР; за
балнеолечение и процедури /715, 26лв.+896лв.+883, 26лв.+697лв.+785,
26лв.+797лв./, за лекарства, прегледи и медицински процедури-718, 10лв., за
рахабилитация-3 690лв. и за частна линейка-50лв./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът Община Варна в депозирания
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва
предявените искове и моли да бъдат отх- върлени като неоснователни.Оспорва
твърденията на ищеца, че на посочената в исковата молба дата е съществувала
неравност на тротоара на ул.„Кап. І-ви ранг Добрев“, която от своя страна да е
в причинно-следствена връзка с падането на ищеца.Последното е резултат
единствено от поведението и невниманието на ищеца, доколкото пешеходната
дейност от негова страна е следвало да бъде извършвана с нужното
внимание/т.нар. дължима грижа/.В условие на евентуалност моли да бъде намален
размерът на претендираните обезщетения.Поддържа, че не следва да дължи сумите,
изразходвани от ищеца изцяло по негово желание и усмотрение за спа процедури,
т.к. същите не са предписани от медицинско лице, както и не се установява да са
довели до подобрение според посоченото в исковата молба.Поддържа, че размерът
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишен,
несъответстващ на характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, настъпилия резултат, възрастта на увредения.Следва да се
отчете и наличието на причинна връзка между претърпяното увреждане и
поведението на ищеца, допринесло за настъпване на инцидента, съответно и на
вредите.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От представената по делото медицинска
документация/епикриза, амбулаторни листи, медицински направления, резултати от
образни изследвания по ядрено-магнитно резонансна диагностика/, изслушаното по
делото заключение на СМЕ от 04.08.2020г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на
13.08.2020г. се установява, че на 19.10.2017г. ищецът е получил
многофрагментарно счупване на ляво колянно капаче в резултат на удар с или
върху твърд, тъп предмет, отговарящо да бъде получено при падане и удар на
левия долен крайник в подлежаща настилка. Съгласно изготвената епикриза от МБАЛ
„Еврохоспитал“ООД, отделение по ортопедия, пациентът е постъпил за лечение на
21.10.2017г., след като на 19.10. 2017г. паднал и получил травма на лявото
коляно, като е бил транспортиран по спешност във ВМА.Извършена е оперативна
интервенция на 21.10.2017г., при която се установила полифрагментарна фрактура
с 5-6 фрагмента на пателата. Същите са екстирипирани, с изключение на един
монолитен, и се е направила реинсерция по Томпсън с помощта на телен серклаж през
туберозитас табие. Възстановили се ретинакулумите.Наложила се стерилна
превръзка и гипсова имобилизация.Препоръчано е сваляне на гипсовата
имобилизация на 28 ден, след което да се проведе курс на ЛФК, както и
ползването на помощни средства при движение за 5 седмици.
Съгласно показанията на св.Г.Д./сестра
на жената, с която ищецът живее на съпружески начала/ през м.10.2017г. сестра й
се обадила, за да й каже, че Р. е претърпял инцидент-паднал на улицата до
полицията и, че трябва да отиде при него, като и тя също идвала.Първа
пристигнала свидетелката/намирала се по-близо/ и установила, че той е паднал на
земята, неподвижен, обяснил, че се спънал на плочките на тротоара, които били
неравни.Казал, че много го болят коляното, рамото и кръста.После пристигнала и
сестра й.Р. започнал да се тресе и да изпада в безсъзнание.Разтърсила го,
казала му да се успокои и, че са извикали линейка.Дошла линейка, но била лека
кола, комби.Лекарката поискала да сгънат Р., за да го качат в колата, но той не
можел изобщо да си сгъва крака.Водили спор, после извикали частна
линейка.Транспортирали го до Военна болница.Направили му снимка и установили,
че капачката на коляното е раздробена.Докторът обяснил, че няма как да го
оперират в момента, т.к. трябвало да се извика още някой, който нямало как да
пристигне, затова само го гипсирали.После трябвало да го транспортират до дома
им, защото не се знаело кога ще се събере екип да го оперира.След няколко дни
му направили операция.
Съгласно показанията на св.Т.Н./жена,
с която ищецът живее на съпружески начала/ през м.10.2017г. Р. й се обадил
докато била на работа и й казал, че е паднал доста тежко и я помолил да отиде и
да й помогне.Когато отишла, сестра й вече била там.Р. лежал на плочките
неподвижен.Казал, че много го боли левият крак, мислел, че е счупен, както и
рамото и кръста.Вече се бил обадил на тел.112.Чакали линейка 40 минути.Когато
дошла се оказала кола комби.Искали Р. да се качи в нея, но той не може да се
сгъне, звъннали втори път, за да дойде друга линейка, но им казали, че няма
друга свободна.Затова извикали частна линейка и го закарали във Военна
болница.Направили му снимка, лекарят казал, че му е раздробена капачката на
коляното на левия крак. Казали, че не могат веднага да го оперират поради ангажименти
на лекарите, можели в неделя, а дотогава трябвало да е гипсиран, като му
гипсирали целия крак до слабините.Операцията била извършена след няколко дни.
Съгласно заключението на СТЕ от
31.07.2020г. тротоарът в зоната на инциден- та/тротоара на ул.“Кап. І-ви ранг
Добрев“ пред праговете на входната врата на последния ъглов имот/ е в крайно
незадоволително състояние.Настилката е от стари тротоарни плочки, голяма част
от тях начупени, други наредени непрофе -сионално, има и такива, които са
безразборно подредени, без преди това да е извършено подравняване и да е
положена пясъчна основа и без да са свързани помежду си с циментов
разтвор/последните и най-опасни, т.к. при неволно стъп -ване в единия им край,
ставата подвижни, разместват се и стават предпоставка за инциденти/.Процесната
тротоарна настилка не е подменяна, цялостен ремонт на тротоара не е извършван
от най-малко 20-30 години.Няма промяна в настилката към датата на
инцидента-19.10.2017г. и към момента на огледа от в.л.-28.07. 2020г.
Приема се в съдебната практика - напр.
решение №149/22.12.2020г. по гр.д. №736/20г., ВКС, IV
гр.о./с допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, че по
предявен иск за присъждане на
обезщетение за непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД, когато ищецът подържа, че е
претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и падане поради наличие
на счупени/разместени плочки на тротоара, състоянието на тротоарното платно
може да бъде установено с всички доказателствени средства, състав -ляващи
източници на сведения за фактите, които подлежат на доказване: документите -
официални и частни, свидетелските показания, обясненията на страните в рамките
на висящ процес, огледа, съдебната експертиза, веществе -ните доказателства.Приема се и, че не съществува забрана да
бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят
се явява заин -тересован.Свидетелските показания, изходящи от роднини, следва
да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, като не могат да се игнорират
само защото изхождат от близък роднина, но съдът е свободен и следва при
преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира
наред с останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на
логиката.
В
настоящия случай са събрани показанията на двама свидетели, като и на двамата
показанията следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, като наред с
горното те не са и непосредствени свидетели на инцидента/падането на
ищеца/.Показанията им обаче са вътрешно непротиворечиви, както и са непроти
-воречащи на останалия събран по делото доказателствен материал.Свидетелите са
се озовали на мястото на инцидента малко/минути/ след това/разстоянието от
посоченото от св.Г.Д. мястото, на което тя се е намирала при обаждането на
сестра си, до ул.“Кап.
І-ви ранг Добрев“ не е голямо/.Двете
са го заварили да лежи на тротоара, неподвижен, със счупен крак, обясняващ, че
се е спънал на неравни, счупени плочки на тротоара, по който е вървял.В.л. по
СТЕ от 31.07. 2020г., неоспорена от страните, кредитирана от съда като
обективно и компетентно дадена, е установило състоянието на тротоарната
настилка на мястото на инцидента/вкл. с приложен снимков материал към
заключението/ понастоящем, както и това, че няма промяна в настилката
към датата на инцидента-19.10.2017г. и към момента на огледа - стари тротоарни
плочки/20-30 годишни/, голяма част от тях начупени, други наредени
непрофесионално, такива, които са безразборно подредени, без преди това да е
извършено подравняване и да е положена пясъчна основа и без да са свързани
помежду си с циментов разтвор.В.л. по СМЕ от 04.08.2020г., също неоспорено от
страните и кредитира от съда, е установило, че полученото от ищеца на
19.10.2017г. многофрагментарно счупване на ляво колянно капаче в резултат на
удар с или върху твърд, тъп предмет, отговаря да бъде получено при падане и
удар на левия долен крайник в подлежаща настилка. Ценени в съвкупност цитираните
свидетелски показания и заключенията на в.л., при липсата на опровергаването им
от други доказателства, установяват, че на 19.10.2017г. ищецът, вървейки по
тротоара на улица „Кап. І-ви ранг Добрев“ в гр.Варна се е спънал в счупени,
разместени, неравни и необезопасени тротоарни плочки, в резултат на което е
паднал и при падането си е получил счупване на ляво колянно капаче, натъртване
на лявото рамо и кръста.
Съгласно
разпоредбите на §7, т.7 от ПЗР ЗМСМА, чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и чл.8, ал.3 и
ал.5 от ЗП уличната мрежа в населените места е публична общинска
собственост.Собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови
елементи.По дефинициите на §6, т.7 и т.6 от ЗДвП пътно платно е общата
широ -чина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на
платното за движение, а тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци.Съгласно чл.11, ал.1 от ЗОС общината е длъжна да управлява
имотите и вещите общинска собственост в интерес на населението, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.Управлението на
пътищата/което за общинските пътища се осъществява от кметовете на съответната
община-чл.19, ал.1 от ЗП/, съгласно чл.19, ал.2 от ЗП включва и тяхното
поддържане.Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища съгласно
чл.31 от ЗП се осъществява от общините.С чл.167, ал.1 от ЗДвП е вменено
задължение на лицата, стопанисващи пътя/стопанин на пътя е собственикът или
администрацията, която го управлява/, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им.В
настоящия случай, съответните длъжностни лица (възложител на работата, на които
е общината) не са положили дължимата грижа тротоарът /като част от пътя,
собственост на община Варна и стопанисван от нея/ да се поддържа в безопасно за
гражданите експлоатационно състояние, т.е. да се осигури ползването на
вещ общинска собственост, предназначена за масово обществено ползване, по
безопасен за населението начин, което
от своя страна е станало причина за настъпването на вредите при ищеца.Не
се установиха в производството твърденията на въззивника, чиято е
доказателствената тежест за тези обстоятелства/и това му е указано от
първоинстанционния съд в изготвения проект за доклад и в окончателния доклад по
делото/, че въззиваемият с поведението си, а именно несъобразяване на
пешеходната му дейност, вкл. с изискванията на ЗДвП, мястото и времето, през
което се налага преминаване през даден участък, така щото да не бъде рискова, е
допринесъл за увреждането.Като пешеходец, участник в движението по см. на ЗДвП,
в изпълнение на задължението си по чл.108 от ЗДвП въззиваемият се е движил по
тротоар или поведението му не е в нарушение на ЗДвП.Липсват доказателства,
които да установяват, че спъването и съответно падането на тротоара се дължат
не на счупените, разместени и неравни стари тротоарни плочки, а на кондицията
на въззиваемият, който не се е движил с необходимото внимание.Движейки се по
тротоар, без обозначение за повреди по същия, той не е бил длъжен да
осъществява грижа по-голяма от обичайната при нормална пешеходна дейност, като,
както се изложи, няма данни да не е осъществявал обичайната такава.
По изложените съображения съдът
приема, че понесените въззиваемия вреди поради многофрагментното счупването на
колянно капаче на левия му крак, натъртване на ляво рамо и кръст, са следствие
от виновното /презумпцията не е опровергана, като формата на вината е
непредпазливост/ противоправно бездей -ствие - несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение от страна на лицата, на които
въззивникът е възложил работата по поддържане уличната мрежа, собственост на
община Варна.С оглед установяване елементите на фактическия състав, предвиден в
нормата на чл.49 от ЗЗД, следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната
отговорност на въззивника за обезщетяване на причинените неимуществени и
имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Както
е посочено в ППВС №4/23.12.1968г. залегналото в чл.52 от ЗЗД понятие
„справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извър -шено, усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални стра -дания, осакатявания, загрозявания и др.
Съгласно показанията на св.Г.Д. и Т.Д.
след счупването и операцията Р. изпитвал много силни физически болки, бил обездвижен,
гипсиран, не можел да се обслужва сам, вкл. за елементарните си нужди.Хранил се
легнал, наложило са да закупят уринатор, количка за къпане и тоалет, патерици,
тормозил се много психически, защото бил изцяло зависим, понякога плачел,
страхувал се, защото някои лекари му казвали, че вероятно ще остане инвалид,
като няма да може да сгъва крака си.Това състояние продължило с месеци.След
втората операция, която се наложила поради скъсване на телта в коляното и била
безкръвна, отново се наложило възстановяване и помощ за елементарни нужди. Бил
напрегнат, не спял по цели нощи.Излизал само за рехабилитация /ходил над три
пъти седмично/ и посещения на лекар, страхувал се да не му се случи нещо с
крака.На работа се върнал след около година и половина.Тогава започнал да
управлява и автомобил, но закупили такъв с автоматични скорости, защото не може
да натиска съединителя.И досега накуцва, оплаква се от болки в коляното, гърба
и рамото.
Съгласно заключението на СМЕ от
04.08.2020г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 13.08.2020г. полученото от
въззиваемия тежко многофрагментно счупване на ляво колянно капаче обуславя
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от
7-8 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес/без да настъпят
усложнения/, а при въззивника са настъ -пили-скъсване на медицинското
изделие/тел/.Към настоящия момент е налице дъговиден оперативен белег по
повърхността на лявата колянна става с дължина около 17 см. и вертикален белег
с дължина 4 см., палпаторна умерено изразена болезненост в областта на лявото
капаче, а походката на въззиваемия е леко накуцваща.Предвид изминалия
значителен период от време, тя ще остане така завинаги, без обаче да затруднява
основната функция на крайника - стоене прав и придвижване без помощни
средства.
Съобразявайки продължителността/голям период
от време/ и интензитета на търпените физически болки и страдания/много висок/,
наложени от вида на травматичното увреждане - многофрагментно счупване на ляво
колянно капаче, наложило две оперативни интервенции, поради протекъл с
усложнения оздрави -телен процес/скъсване на медицинската тел, задържаща
счупените при травмата фрагменти на коляното капаче/, продължилият над една
година възстановителен процес, в началната, но не малка част на който
въззиваемият е бил обездвижен, на легло, изцяло зависим от чужда помощ за
ежедневните си нужди /тоалет, хранене, къпане, обличане/, след което в
продължение на месеци предвижващ се с патерици и търпящ обичайните за това
състояние значителни неудобства със сериозни ограничения в бита, наложилото се
продължително/месеци/ провеждане на рехабилитационни процедури, това, че и
сега, три години след инцидента походката му продължава да е леко накуцваща, а
според в.л. ще остане такава завинаги, наличният болков синдром в областта на
коляното, негативното отраже- ние, което е дало увреждането и търпените
физически болки върху психичното му състояние /стрес, емоционален дискомфорт, чувство
на непълноценност, изпадане в депресивни състояния/, възрастта на въззиваемия
към датата на инцидента - 52г., начинът по който е настъпило увреждането, съдът
приема, че обезщетението, което да възмезди същите, следва да се определи в
размер от 25 000лв.Размерът е наложен от обстоятелството, че травматичното
увреждане не е довело до трайна увреда на счупения крайник, водеща до
невъзможност да се възстановят основните му функции и доживотно осакатяване,
това, че след година и половина отново е започнал да шофира, да ходи на работа,
като няма установени трайни силно негативни последици за психичното му
състояние.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е
основателен до размера от 25 000лв., в който следва да бъде уважен,
съответно следва да бъде отхвърлен за разликата над 25 000лв. до
30 000лв.Върху главницата от 25 000лв. следва да бъде при -съдена
законна лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане-чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Претендира се и присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, които пред настоящата
инстанция/след частичното отхвърляне на претен -цията с влязло в сила решение/
възлизат на 7 409, 11лв. и включват: 72лв. за шина за имобилизация; 960лв.
за операция; 300лв. за тоалетен стол и канадки; 300лв. за изследване ЯМР; 300лв.
за изследване ЯМР; за балнеолечение и процедури /715, 26лв.+896лв.+883,
26лв.+697лв.+785, 26лв.+797лв./, за лекарства, прегледи и медицински
процедури-703, 33лв.
От представените рецепти, фактури и
фискални бонове се установява, че са били закупени лекарства и извършени
прегледи на обща стойност 703, 33лв.,
които са във връзка с получените от възивника травматични увреждания съгласно
цитираното неоспорено от община Варна заключение на СМЕ от 04.08.2020г. /за
тези, които в.л. е посочило, че не са във връзка с провежданото лечение, искът
е отхвърлен с влязлата в сила част от решението на ВОС/, закупени в периода от
19.10.2017г. до 10.08.2018г.Доказателства по делото, че лекарствата са били
закупени за нуждите на друго лице, а не на въззиваемия няма.От представените
фактури и фискални бонове са установява закупуването на шина за имобилизация на
стойност 72лв., заплащане на операция на стойност 960лв., закупуването на
комбиниран тоалетен стол и канадки/вид патерици/, общо на стойност 300лв.,
както и извършването през 2018г./по лекарско предписание/ на две ЯМР
изследвания/на лява колянна става и на гръбначен стълб/, всяко на стойност
300лв.Общо сторените разходи са на стойност 2 635, 33лв. и заплащането на
всяка от сумите е наложено от претърпяното физическо увреждане, довело до
необходимост от оперативна интервенция и последващи, предписани от медицински
лица, диагностика и лечение.Във връзка с увреждането са и разходите за тоалетен
стол и патерици.
Претендират се и сумите от: 1/ 715,
26лв./заплатени на 14.11.2017г. за престой в балнеохотел „Диана мар“, гр.Павел
баня/; 2/ 896лв. /заплатени на 16.12.2017г. за процедури /водолечение,
кинезитерапия, спа капсула, козметика/ на МЦ „Авицена-Маркони МДС“, гр.Павел
баня/; 3/ 883, 26лв./заплатени на 31.10.2018г. за престой в балнеохотел „Диана
мар“, гр.Павел баня/; 4/ 697лв. /заплатени на 08.12.2018г. на МЦ
„Авицена-Маркони МДС“, гр.Павел баня за медицински процедури-групова ПЛФК,
преглед, апаратна криотерапия, лечебна гунафореза/; 5/ 785, 26лв. /запла -тени
на 12.11.2019г. за престой в балнеохотел „Диана мар“, гр.Павел баня/; 6/ 797лв.
/заплатени на 15.12.2019г. на МЦ „Авицена-Маркони МДС“, гр.Павел баня за
медицински процедури - ПЛФК групова, лечебен хамам, лечебен класически масаж,
лимфен дренаж, преглед, лечебна гунафореза/.Установява се от СМЕ, че
манипулациите и процедурите в гр.Павел баня са във връзка с травматичните
увреждания.Тези разходи, обаче не са в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнение задълженията на въззивника.Дадените от лекарите предписания, съгласно
представените амбулаторни листи от 27.11.2017г., 19.12.2017г., 19.03. 2018г. и
13.04.2018г., са били за извършване на физиотерапевтични процедури - аналитична
ЛФК, лечение с ултразвук и с нискочестотно магнитно поле, които представляват
покрит здравно-осигурителен риск и се поемат от НЗОК и които процедури, покрити
от НЗОК, въззивникът, съгласно посоченото в исковата молба, е
извършил.Решението му да извършва освен обичайните, покрити от НЗОК
физиотерапевтични процедури, и допълнителни такива с посещения на балнеохотели
в гр.Павел баня за използване на услуги от вида на водолечение, кинезитерапия,
спа капсула, козметика, лечебен класически масаж, лимфен дренаж, лечебна
гунафореза, не следва да се поставя в тежест на въззивника - в този см. напр.
решение №177/31.12.2020г. по гр.д.№293/20г. по описа на ВКС, IV
гр.о.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпени имуществени
вреди е основателен до размера от 2 635, 33лв., до който следва да бъде
уважен, ведно с присъждане на законна лихва така, както е претендирана-от
датата на исковата молба - 15.05.2020г. до окончателното изплащане.За разликата
над 2 635,33лв. до 7 409,11лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно приетата за основателна,
съответно неоснователна част от искови- те претенции пред настоящата инстанция,
следва да се редуцират разноските на страните пред първа инстанция.Присъдени са
на ищеца от ВОС общо 3 265, 70лв., съразмерно на уважената пред тази
инстанция част/37 409, 11лв./ от общо разноски 1646, 56лв.-д.т.,
200лв.-възнаграждение за в.л. и редуцирано на осн. чл.78, ал.5 от ГПК
адв.възнаграждение до 1 746, 92лв.Съобразно приетата за основателна част
от настоящата инстанция/27 635, 33лв./ тези разноски следва да се редуцират до
2 412, 48лв.При така установената от настоящата инстанция неоснователна
част от исковите претенции от претендираното пред първа инстанция
юрисконсултско възнаграждение за община Варна от 300лв. се следват 98, 59лв.,
от които са присъдени 27, 37лв. или още се следват 71, 22лв.
Пред настоящата инстанция разноски
претендира само въззиваемия - адв. възнаграждение в размер на 4 100лв.,
заплатено в брой, съгласно представената разписка от 05.10.2020г.Направено е от
насрещната страна възражение за прекомерност, което съдът, с оглед фактическата
и правна сложност на делото, приема за основателно, предвид което
възнаграждението следва да се редуцира до минималния предвиден в чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер според материалния интерес пред
настоящата инстанция/37 409, 11лв./ или това е сумата от 1 652, 27лв., от
която съразмерно на основателните части от исковите претенции се следва сумата
от 1 220, 59лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260420/21.08.2020г.,
постановено по гр.д.№937/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които Община Варна е осъдена да заплати на Р.И.Д.: 1/ сумата, представляваща разликата над
25 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие
на спъване и падане на 19.10.2017г. при преминаване по тротоара на ул. „Кап.
І-ви ранг Добрев“ в гр. Варна в посока ул. „Граф Игнатиев“ в близост до ОД на
МВР-Варна, поради разместена, повдигната, неравна и необезопасена тротоарна
плочка, ведно със законната лихва върху главницата/разликата над 25 000лв.
до 30 000лв./, считано от датата на увреждането - 19.10.2017г. до
окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД; 2/ сумата, представляваща разликата над
2 635, 33 лв. до 7 409, 11 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за възстановяване в следствие
на горепосочения инцидент от 19.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата/разликата над 2 635, 33 лв. до 7 409, 11 лв./, считано от
датата на предявяването на иска в съда - 15.05.2020г. до окончателното
заплащане на сумата, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД; 3/ сумата, представляваща разликата над 2 412, 48 лв. до
3 265, 70 лв., на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.И.Д., ЕГН **********,
адрес *** искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в частите им, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1/ сумата, представляваща разликата над
25 000лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие
на спъване и падане на 19.10.2017г. при преминаване по тротоара на ул. „Кап.
І-ви ранг Добрев“ в гр.Варна в посока ул. „Граф Игнатиев“ в близост до ОД на
МВР - Варна, поради разместена, повдигната, неравна и необезопасена тротоарна
плочка, при което ищецът получава много -фрагментна фрактура на лявото колянно
капаче, болки в лявата ръка и кръста, ведно със законната лихва върху
главницата/разликата над 25 000лв. до 30 000 лв./, считано от датата
на увреждането - 19.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата, представляваща разликата над
2 635, 33лв. до 7409, 11 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за възстановяване в
следствие на горепосочения инцидент от 19.10.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260420/21.08.2020г., постановено по гр.д.№937/ 20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които Община Варна е
осъдена да заплати на Р.И.Д.: 1/
сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие
на спъване и падане на 19.10.2017г. при преминаване по тротоара на ул. „Кап.
І-ви ранг Добрев“ в гр.Варна в посока ул. „Граф Игнатиев“ в близост до ОД на
МВР-Варна, поради разместена, повдигната, неравна и необезопасена тротоарна
плочка, при което ищецът получава многофрагментна фрактура на лявото колянно
капаче, болки в лявата ръка и кръста, ведно със законната лихва върху
главницата /25 000лв./, считано от датата на увреждането - 19.10.2017г. до
окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД; 2/ сумата от 2 635, 33лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, медикаменти, консумативи, помощни средства в
следствие на горепосочения инцидент от 19.10.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяването на иска в съда -
15.05.2020г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД; 3/ сумата от 2 412, 48лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р.И.Д.,
ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1 220, 59лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.1, вр. ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на Община Варна сумата от 71, 22лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.3,
вр. ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: