Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ………..
2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
При участието на секретаря В. Венева в
присъствието на прокурора Д. Дочев, след като разгледа докладваното от съдия
ТАЛЕВА В.Н.О.Х. № 4152 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.04.2019г., постановена по н.о.х.д. №
20546/2016г., СРС, НО, 23-ти състав, е признал подсъдимата И.К.И. за
виновна в това, че на 10.09.2014г., около 17.00 часа, в гр.София, бул.“*******,
в магазин „Уайкики“, находящ се в търговски център „Парадайс“, чрез използване на специален начин – ловкост,
изразяваща се в бъркане в дамска чанта, е отнела чужда движима вещ – мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси
Ес 5“ с ИМЕЙ*******, на стойност 950,00 /деветстотин и петдесет/ лева от
владението на Б.И.Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.54, ал.1 от НК ѝ е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложил за изпитателен срок от 3
години.
На основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил подсъдимата И.К.И.
да заплати на гражданския ищец Б.И.Т. сумата от 950,00 /деветстотин и петдесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени
вреди в едно със законната лихва.
Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата И.К.И. е осъдена да заплати направените по
делото разноски в размер на 160.00 лева.
Срещу тази присъда е
подадена жалба от адв. С.З., защитник на подсъдимата И., в която се сочи, че
атакуваната присъда е неправилна, необоснована и несправедлива. Излагат се
твърдения за липса на доказателства досежно вината на подсъдимата, прави се
разбор на доказателствената съвкупност, като се изтъкват редица противоречия в
показанията на свидетелите. Иска се присъдата на първия съд да бъде отменена и
да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата И. да бъде призната за
невиновна и оправдана по предявеното й обвинение.
Срещу присъдата на
районния съд е подаден и протест от прокурор при СРП, с който се иска отмяна на
акта в частта, с която изпълнението на наложеното на И.К.И. наказание „лишаване
от свобода“ е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК и постановяване на неговото
ефективно изтърпяване. Тази претенция се обосновава с наличните по делото данни
за постановени предходни осъдителни присъди, влезли в сила преди датата на
деянието по настоящето дело, спрямо подсъдимата от страни, членки на ЕС, с
които са наложени ефективни наказания „лишаване от свобода“ на И..
В
разпоредително заседание, проведено на 15.10.2019г. по реда на чл. 327 от НПК, въззивният
съд е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата, на свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа подадения протест за изменение
на постановената присъда в частта, с която изпълнението на наложеното наказание
е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. Споделя изложените в протеста аргументи
относно предходни осъждания на подсъдимата И., поради което приема, че за
постигане целите на чл. 36, ал. 1 от НК е необходимо ефективно изтърпяване на
наказанието. По отношение подадената жалба от защитника на подсъдимата, прокурорът
излага съображения за неоснователност на същата. Не намира, че не са налице
пороци във волята на съда, които да водят до отмяна или връщане на делото на
СРС.
Защитникът на подсъдимата И. – адв. З.,
поддържа така подадената жалба. Излага съображения, че неправилно подсъдимата е
приета за виновна въз основа на обремененото ѝ съдебно минало, и
преповтаря част от изложените доводи в жалбата. Счита, че липсват доказателства
за ангажиране на наказателната отговорност на подзащитната
му. Поради това моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимата И. да бъде призната за невиновна по повдигнатото ѝ обвинение.
Подсъдимата И. в своята лична защита
заявява, че е невинна, а в правото си на последна дума моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира, че са налице основания за нейната отмяна, като
съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен състав констатира, че в първата инстанция е
допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, което не може да бъде отстранено
от въззивната инстанция, а наличието на такова винаги обуславя отмяна на
атакувания акт и връщане делото на предходна инстанция за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд.
Делото в първата инстанция е било образувано
по внесен от СРП обвинителен акт, с който спрямо подсъдимата е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр.
чл.194, ал.1 НК. Тази правна квалификация на
деянието, дадена му от прокуратурата, е обусловила на основание чл.28, ал.1,
т.2 НПК състава на съда /колективен съдебен състав/, който е разгледал делото в
районната инстанция – един съдия и двама съдебни заседатели. В изпълнението на изискванията
на чл. 310, ал.3 вр. ал.1 НПК, диспозитивът
на присъдата е подписан от всички членове на съдебния състав, като
съдията-докладчик я е подписал с особено мнение, което обстоятелство е надлежно
удостоверено в диспозитива. Мотивите към присъдата, в изпълнение на
изискванията на чл.33, ал.5 НПК, е следвало да бъдат изготвени от член на
съдебния състав, различен от съдията-докладчик, тъй като той е останал на особено мнение.
Вместо един от членовете на съдебния състав да изготви мотиви, които да бъдат
подписани от всички членове, всеки от съдебните заседатели отделно и независимо
един от друг, е изложил собственоръчно съображенията си за крайното решение,
като е подписал своето изложение, което не съдържа подписи на останалите
членове на състава (л. 138 и л. 139 от н.о.х.д. № 20546/2016 г.). След
изготвянето на т.нар. „мотиви“, съдията-докладчик и председател на съдебния
състав, е написал особеното си мнение, което и е подписал.
Присъдата
представлява логическо единство от диспозитив и мотиви. Тези части са различни
етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде
многозначно и противоречиво. С оглед трайно възприетото разбиране на ВКС, че
мотивите са неразделна част от присъдата, съдебната практика неизменно
поддържа, че липсата им е безусловно основание за отмяна на съдебния акт.
Мотивите са изключително важен процесуален документ и за да бъдат правновалидни, следва да съдържат общото волеизявление на
няколко лица (съгласно съответните изисквания за състава на съда). В случаите,
когато присъдата е подписана при особено мнение, мотивите следва да бъдат
подписани от целия съдебен състав, включително от съдебните заседатели и члена
на състава, който е останал на особено мнение. Това правило произтича от
необходимостта от допълнителни гаранции за убедителността на съдебния акт,
когато при постановяването му са възникнали разногласия, несъвместими с
единодушието на състава. При наличието на особено мнение, подписването на
мотивите от всички членове на съдебния състав гарантира както съответствие на
присъдата с вътрешното убеждение на мнозинството (чл. 33, ал. 4 от НПК), така и
зачитане на правото на вътрешно убеждение на малцинството (чл. 33, ал. 5 НПК).
Разпоредбите на чл. 33, ал. 5 от НПК и чл. 310, ал. 2 и ал. 3 от НПК ясно
регламентират начина, по който следва да се процедира в случаите на особено
мнение и отложено изготвяне на мотивите – подписване на диспозитива на
присъдата от всички членове на състава с отбелязване на особеното мнение;
изготвяне на мотивите от докладчика или от друг член на състава в случай, че
докладчикът е на особено мнение; подписване на общите мотиви от целия съдебен
състав. Присъдата в цялост – диспозитивът и мотивите
– трябва да бъдат подписани и от заявилия особеното мнение член на състава (с
отбелязване на особеното мнение), като спрямо него законът поставя и допълнително
изискване – да изложи в писмена форма особеното си мнение. В този смисъл са и Решение
№ 155 от 23.03.1992 год. по НД № 16/92 год., І н.о. на ВКС, Решение № 264-88-І
н.о. на ВКС, Решение № 386-91-ВКС, Решение № 8-87 год., ІІ н.о. на ВС и други.
С
оглед обстоятелството, че в разглеждания случай „общи мотиви“ на мнозинството
от съдебния състав липсват, а и наличните такива по делото не са подписани от всеки
един от съдебните заседатели и от останалия на особено мнение председател и
съдия-докладчик по делото С.М., настоящият съдебен състав намира, че се касае
до липса на мотиви въобще. Констатираното нарушение не може да се третира като
формален пропуск, а е от категорията на особено съществените, защото рефлектира
върху редовността на съдебния акт, като го опорочава. Всички отклонения от
правилата на чл. 310, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК имат еднакво тежки последици
– всякога съставляват абсолютен порок, който води до отмяна на съдебния акт.
Установеният в НПК задължителен ред за формирането на действителната воля на
решаващия орган е гаранция за законността на решенията на съда и за осигуряване
разкриването на обективната истина. След като процесуалният закон предвижда
специални изисквания при обективирането на
окончателното съдийско решение, нарушаването им неизбежно води до незаконност
на присъдата, без да е налице необходимост да се изследва до какви конкретни
отрицателни последици за страните се е стигнало и дали, в крайна сметка, наказателноправното положение на жалбоподателя би се
подобрило на практика, ако бяха спазени съответните разпоредби на чл. 310 от НПК.
Констатираното процесуално нарушение не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия
на разпоредителното заседание.
Воден от горното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл.
334, т. 1 от НПК, вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 08.04.2019г.,
постановена по НОХД №20546/2016г., СРС, НО, 23-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Софийски районен съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1…………..
2…………….