№ 25731
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110133251 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова претенция с правно
основание чл.45 от ЗЗД,предявена от ***. против ***. като искът се основава
на твърдения,че ответникът като съдия в Административен съд Стара Загора е
преградил развитието на делото като ищецът счита,че вместо да прекратява
производството по делото съдът е следвало да насрочи делото за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Софийският районен съд намира,че е налице процесуална пречка за
развитие на производството по делото и настоящото производство следва да
бъде прекратено. В конкретния случай съдът е сезиран с искова претенция,с
която страната ищец претендира вреди вследствие постановено от ответника –
магистрат определение,с което е прекратено производството по дело,по което
ответникът е бил докладчик. Съгласно чл.132 от Конституцията на Република
България при осъществяване на съдебната власт съдиите,прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните
служебни действия и за постановените от тях актове,освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер. Софийският районен съд,отчитайки
изложените от ищеца П. твърдения,че за него са настъпили вреди вследствие
постановено от ответника М. прекратяване на производство по
административно дело,приема,че исковата претенция е предявена по повод
постановен от ответника правораздавателен акт, насочена е срещу лице,което
се ползва от имунитет и производството следва да бъде прекратено.
Цитираната разпоредба на Конституцията предвижда,че при осъществяване на
съдебната власт магистратите не носят гражданска отговорност,респективно
производството подлежи на прекратяване. В този смисъл е константната и
непротиворечива практика на Върховния касационен съд,а именно –
определение № 271/10.04.2012 г.,постановено по ч.гражд.дело № 176/2012
г.,определение № 348/06.06.2021 г.,постановено по ч.гражд.дело № 433/2010
г.,определение № 56/28.01.2020 г.,постановено по ч.гражд.дело № 4540/2019
г.,определение № 60132/01.11.2021 г.,постановено по ч.гражд.дело №
3935/2021 г. по описа на ВКС. Единственото изключение,когато е допустимо
ангажиране отговорността на магистрат е ако е доказано,че магистратът е
осъществил състав на умишлено престъпление от общ характер. В конкретния
1
случай ищецът П. нито твърди,нито доказва наличието на предпоставки за
допустимост на иска с оглед предвиденото изключение – не се доказва
наличието на влязла в сила присъда или на влязло в сила решение по иск с
правно основание чл.124,ал.5 от ГПК,поради което предявеният осъдителен
иск за присъждане обезщетение за вреди се явява недопустим срещу
ответника,срещу когото е предявен и производството по делото следва да бъде
прекратено. Разбирането,че функционалният имунитет може да бъде
преодолян само при установено по надлежния ред извършване на умишлено
престъпление е обективирано в определение № 2008/06.07.2023 г.,постановено
по ч.гражд.дело № 1613/2023 г. по описа на ВКС. Изложените съображения
мотивираха съда да счете,че предявеният иск е недопустим и производството
по делото подлежи на прекратяване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба,подадена от ***. срещу ***. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гражд.дело № 33251/2025 г. по описа на Софийския
районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2