Присъда по дело №1520/2020 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 74 |
| Дата: | 13 декември 2021 г. (в сила от 3 май 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20205220201520 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 20 октомври 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
НОХД № 1520/2020 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Д. Д. К. , ЕГН ********** за
престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК и във вр. с чл.63 ал.1, т.3 от
НК, а именно затова, че на 13.03.2020г., в гр.Пазарджик, в двора на СУ „Д-р
Петър Берон“ е причинил средна телесна повреда на Б. Кр. Вл. от
гр.Пазарджик, изразяваща се в закрито пълно счупване на долната челюст в
областта на десния ъгъл, наложило оперативно лечение и имобилизация чрез
метални шини, причинили на пострадалия счупване на челюст, с което трайно
се затруднява дъвченето и говоренето за 45 дни от датата на травмата, като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и ръководи постъпките си.
В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание
пробация при условията на чл.55 ал.1, т.2, бук. „б“ от НК, както и за
уважаване на предявения граждански иск в размер, определен по
справедливост.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като
не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Защитникът на
подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда с аргумент,
че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана.
Против подсъдимия бе предявен граждански иск от пострадалия Б.В. за
сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди, който с протоколно определение на
съда бе приет за съвместно разглеждане в наказателният процес.
Пострадалият бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител в
процеса. Гражданският ищец и частен обвинител се явява лично и с
повереник. Последният поддържа обвинението и предявения граждански иск,
като пледира за постановяване на осъдителна присъда, но без да се ангажира
с това какъв да бъде видът и размерът на наказанието, както и за уважаване на
иска в пълен размер.
Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК, като
прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата – 13.03.2020 година, подс. Д.К.– роден на
14.03.2003г., бил непълнолетен, като бил навършил 16 години 11 месеца и 30
дни, а на следващия ден имал рожден ден и ставал на 17 години. Същият бил
редовен ученик в X клас в СУ „Д-р Петър Берон“ в гр.Пазарджик.
Пак към инкриминираната дата, пострадалият Б.В. - роден на
06.02.2002г., бил навършил пълнолетие малко повече от месец преди нея. Той
1
бил редовен ученик в ПГПХТ в гр.Пазарджик.
Подсъдимият и пострадалият се познавали, т.к. тренирали джудо в
спортна зала „Васил Левски“ в гр.Пазарджик при един и същ треньор. В края
на 2019г. отношенията им се влошили поради това, че всеки от тях говорел
негативно срещу другия пред познати им момичета и общи приятели. Подс.
Д.К. бил „блокирал“ в социалните мрежи Б.В., като последният не можел да
има контакт с него и да му потърси сметка за приказките, които бил казал по
негов адрес.
На 13.03.2020г., около 21:00 часа, пострадалият - св.Б.В. бил в
компанията на своите приятели – свидетелите Е.Ш., А.П. и Б.П.. Всички се
разкарвали из гр. Пазарджик с автомобил, управляван от св. Ш.. В един
момент св.Б.П. получил обаждане по мобилния телефон от подс. Д.К., с
когото имали и продължават да имат приятелски отношения. Разговорът се
провеждал с включен високоговорител и така всички в колата разбрали, че се
обажда Д.К.. Св. Б.В. се намесил в разговора, като поискал от подс.К.
обяснения относно това защо продължавал да говори негативно за него зад
гърба му и същевременно го бил блокирал в социалните мрежи. Тогава
двамата се скарали, като започнали да се псуват и обиждат взаимно. В
процеса на разговора подс.К. казал на Б.В. да отиде при него в училище „Д-р
Петър Берон“, където той се намирал в момента, за да се сбият. Последният
му отвърнал, че не иска да се бият по този начин, като на свой ред му
предложил да премерят силите си в спортната зала, като направят спаринг.
Тогава подс.К. заплашил Б.В., че ако не дойдел в училището щял да го бие с
метални боксове, метални тръби или ще го наръга с нож. В този момент в
разговора по телефона се намесил св. А.П., който апелирал към двамата да не
се карат, припомняйки им, че преди това били приятели и предупреждавайки,
че „от играчка ще стане плачка“, след което разговорът бил прекратен.
Веднага след това подс.Д.К. се обадил по телефона на своя брат – св.Г.К.,
като му споделил за проведения разговор с В.. Последният в този момент бил
в компания на своите приятели – свидетелите Н.С. и В.С., като с автомобила
на последния отишли в двора на СУ „Д-р Петър Берон“, с цел подкрепа на
Д.К. при необходимост. Там заварили подс.Д.К. и други техни двама
приятели – свидетелите К.Б. и А.Р..
Междувременно, след като бил заплашен от подс.Д.К. с нанасяне на
побой и използване на хладни оръжия, пострадалият В. решил да отиде в
училището, за да изяснят отношенията си. Малко след 21:00ч. св.В. заедно с
Е.Ш., А.П. и Б. П. пристигнали и влезли в двора на СУ „Д-р Петър Берон“.
Там заварили подсъдимият в компанията на брат му и неговите приятели -
свидетелите С., Р., Б. и С..
Св. Б.В. се насочил първоначално към брата на подсъдимия – св.Г.К.,
т.к. искал да проведе разговор първо с него, но последният му казал да се
маха, за да не го набие той лично. Нарекъл го лигльо и му посочил подс.Д.К.,
като казал да отИ. и да се разберат с него като мъже.
2
Подсъдимият и пострадалият отишли в близост до метална ограда, в
източната част от двора на училището, граничеща с обособен паркинг на
„Българо-германския център“ /виж протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум на л.65-68 от ДП/, на около 15-20 метра от всички останали
присъстващи, които се били насъбрали в кръг, чоплели слънчоглед и си
говорели на различни теми.
Мястото на което били застанали подсъдимият и пострадалият било
слабо осветено, но все пак другите имали видимост към тях. След като се
отделили, св.В. и подс. Д. К. започнали да си говорят, изтъквайки
превъзходството си един над друг, включително и да се обиждат. Разговорът
им се проточил над 10-15 минути. По този повод братът на подсъдимия –
св.Г.К. ги попитал иронично ще се бият ли или ще се целуват. Малко след
това св.А.П. и св.Е.Ш. казали на Б.В. да си тръгват. Тогава св.П. бил обърнат с
гръб към подсъдимия и пострадалия, а св.Е.Ш. и св. Б.П. гледали право към
тях. Секунди след това св.Б.В. решил да преустанови разговора си с
подсъдимия и да си тръгне. Започнал да се обръща назад през лявото си рамо,
но докато все още не се бил обърнал изцяло, получил силен юмручен удар от
подс. Д.К.. Ударът бил нанесен с лявата ръка и попаднал в дясната буза, в
областта на челюстта на пострадалия. След удара пострадалият се свлякъл на
земята, като преди това се ударил с глава и тяло в металната ограда. Падайки
на земята, св.В. останал там абсолютно неподвижен, след което били изритан
няколко пъти с крак от подсъдимия, който крещял превъзбудено нещо от рода
на: „Няма да се подигравате с фамилията К.и … Ще запомните фамилията
К.и“.
Виждайки безпомощното съС.ие на пострадалия, св.Г.К. и св.Е.Ш. се
насочили към него, вдигнали го от земята и го сложили да полегне на пейка.
Обляли го с вода и така след известно време той се поосвестил, макар че
продължавал да бъде зашеметен и объркан. След това св.Г.К. накарал брат си
и Б.В. да си стиснат ръцете като приятели, а после се обадил на бащата на
пострадалия – св.К.В.. Споделил му, че брат му и Б. се били скарали и
поударили, но вече нямало проблем, т.к. той се погрижил за всичко.
Св.К.В. се обадил на сина си и разговарял с него, като му казал да отиде
в дома на св. С.Г., находящ се в кв. “Запад“ в гр.Пазарджик, в близост до така
наречените Жълти кафета, където той бил на гости. Св. Е.Ш. откарал с
колата си св.Б.В. в кв. “Запад“, като преди това оставили в дома му св. А.П..
Заради зашеметеното съС.ие, в което се намирал, св. Б. В. трудно се
ориентирал до дома на св.Г., макар че бил ходил там много пъти преди това.
Това пък наложило баща му да му обяснява на няколко пъти по телефона къде
е дома на Г.. След като пристигнал на адреса св. Б. В. обяснил на баща си и св.
Г. какво било станало. След това св. К.В. набрал по телефона св. Г.К. и го
укорил, че не се намесил да предотврати боя, а дори подстрекавал брат си да
набие сина му. Св. Г.К. агресирал и започнал да крещи на св.К.В.. Питал го
той лъжец ли го нарича, питал го къде се намира, казвал, че ще дойде и ще го
набие.
3
Малко след това св. К.В. се обадил по телефона на св.Е.Ш. и го
помолил да дойде на булеварда до Жълтите кафета, за да ги откара със сина
му до болницата, за да потърсят лекарска помощ. Св.Ш. се отзовал и с
автомобила си, придружаван от св.Б.П., паркирал на бул. „Христо Ботев“,
срещу Жълтите кафета, в посока към Спортното училище. Когато свидетелите
К. и Б.В.и вървели по булеварда към автомобила на св.Ш., те забелязали подс.
Д.К., който също се движел пеш със своя приятел – св. Н. Р.. Разпознавайки
подс. К., св. К.В. се провикнал към него ядосано да дойде и да обясни какво е
направил. Чувайки това и виждайки бащата на пострадалия, подс.Д.К.
веднага побягнал. Св. К.В. опитал да го последва, но безуспешно. Подс. К.
успял да избяга и да се скрие в района около църквата „Св. Г.“. Веднага след
това той се обадил по телефона на брат си и споделил, че бащата на Б.В.
искал да го набие. В този момент св. Г.К. бил в компанията на свидетелите
Н.С. и В.С., като с автомобила на последния те също се намирали в района на
кв.“Запад“. Веднага тръгнали към мястото, където подс.К. казал, че се намира
и го забрали.
Междувременно св.Е.Ш. тръгнал с автомобила си, в който били св.Б.П.,
св. Б.В. и св.К.В.. Насочил се по булевард „Христо Ботев“ в посока Спортното
училище, след което направил обратен завой и тръгнал отново по булеварда,
а след това завил наляво по улица „Найчо Цанов“. Когато бил в близост до
заведение „Аглая“, св.Ш. възприел, че зад него се движи друг автомобил,
който му присветва с къси и дълги светлини. Той отбил и спрял автомобила
си, а след него спрял и другия, като тогава разбрали, че това бил автомобилът
на св.С.. От последния първоначално слязъл св.Г.К., който отишъл до
автомобила на св.Ш. и отворил предната лява врата, на която седял св.К.В.,
т.к. този автомобил бил с дясна директория на волана. Веднага след това св.
Г. К. започнал да нанася удари към св. К.В., а последният се опитвал да се
предпазва, но не съвсем успешно, още повече, че бил с поставен
обезопасителен колан. В този момент от автомобила слязъл св. Е.Ш., който се
насочил към св.Г.К., за да го спре. Започнал да го издърпва, при което бил
ударен от него с шамар, нанесен с външната част на дланта, с което му сцепил
устната.
Междувременно св. К.В. успял да се освободи от автомобилния колан,
при което той и останалите наизлезли от двете коли.
След като излязъл св.К.В. и св.Г.К. се сграбчили за дрехите, но
последният със захват извил ръката на горния зад гърба му и го привел към
земята. Държал го така няколко секунди, след което го пуснал. След това
двамата започнали да си разменят заплахи и обиди.
Преди това св.Е.Ш. се бил обадил по телефона на своя треньор по бокс
– св. АНДР. Н. П. /баща на гореспоменавания свидетел А.П./. Св. Ш.
споделил на треньора си, че има напрежение около него и бил изплашен. Св.
А. Н. П. в този момент бил с мотор и веднага тръгнал към мястото, а като
пристигнал видял насъбралите се хора в района на заведение „Аглая“,
4
повечето от които познавал, т.к. били спортисти и той им бил треньор назад в
годините. Той възприел Г.К., който бил афектиран /както сам се изрази
свидетеля/, след което го укорил, че бил допуснал брат му и Б. да се сбият.
Тогава св.Е.Ш. споделил, че бил ударен от Г. К., а отделно св. А. Н. П.
разбрал, че това станало при намесата на Ш. в опит да защити Крьстьо В. от
нападението на Г.К..
Малко по-късно всички се качили по колите, с които били и потеглили.
Пострадалият Б.В. бил откаран в Спешно отделение при „МБАЛ
Пазарджик“ АД, където бил прегледан и му била оказана първична
медицинска помощ, след което бил насочен към Клиниката по лицево-
челюстна хирургия при УМБАЛ „Св. Г.“-Пловдив. На 14.03.2020г. той
постъпил в тази клиника за оперативно лечение по спешност. На същата дата
бил опериран, като под местна анестезия била извършена репозиция на
фрактурните сегменти, фиксация и имобилизация, прилагане на шина по
Ерих, т.к. имал счупване на челюстта. На 19.03.2020г. пострадалият бил
изписан от клиниката, за да продължи лечението си в домашни условия.
На следващия ден пострадалият сезирал с жалба Районна прокуратура-
Пазарджик, след което било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от заключението на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза № П-108/2020г., което съдът цени в по-голямата му част като
обективно и компетентно, в следствие нанесения побой на пострадалия са
причинени травматични увреждания. Непосредствено след нанесената травма
в областта на лицето и падането на терена, пострадалият Б.В. не е изпаднал в
безсъзнателно съС.ие до степен на комоционна кома, а е бил зашеметен,
объркан, сънлив. На 14.03.2020г. е постъпил в Клиника по лицево-челюстна
хирургия при УМБАЛ „Свети Г.“-Пловдив за оперативно лечение по
спешност. На същата дата бил опериран, като под местна анестезия била
извършена репозиция на фрактурните сегменти, фиксация и имобилизация,
прилагане на шина по Ерих. Вещото лице е категорично, че закритото пълно
счупване на долната челюст в областта на десния ъгъл и последвалото
оперативно лечение и имобилизация са причинили на пострадалия Б.В.
счупване на челюст, с което трайно се затруднява дъвченето и говоренето за
45 дни от датата на травмата. Описани са подробно и причинени други
телесни увреждания, които имат характер на леки телесни повреди, както и
механизмът на тяхното причиняване, като тук не е нужно да се преповтарят.
Описана е в заключението и наличие на рана в областта на „кокалчетата“ на
лявата ръка на нападателя, по свидетелски показания от ДП, като според
вещото лице, тя може да е получена при нанасянето на удар с ръка, свита в
юмрук, в който е поставен метален бокс. Коментирано е и констатирано у
пострадалия кръвонасядане по дясна мишница /външно-странична срединна
повърхност/ всред което има разкъсно-контузна рана с размера 1 х 0.8см,
което също може да е било причинено от твърд, тъп /тъпоръбест/предмет,
какъвто може да бъде и метален бокс.
В своето заключение вещото лице сочи, че по главата на пострадалия са
5
бил нанесени два удара – един в дясна челно-слепоочна част и един в долната
част на дясната буза. Очевидно, за да приеме нанасянето на два удара в
лицето на пострадалия, вещото лице е изхождало от гласните доказателства,
събрани в ДП. В съдебната фаза на процеса обаче не се събраха доказателства
за нанесен втори удар в дясната челно-слепоочна част на главата, поради
което съдът не кредитира заключението в тази му част. Очевидно е, че
констатираното увреждане на В. – повърхностна травма на окосмената част на
главата - е получено при падането след удара в челюстта и последвалият удар
на главата в металната ограда, преди пълното падане на тялото на земята, за
което се събраха гласни доказателства в съдебната фаза.
Пак в това свое заключение вещото лице приема, че при нанасянето на
ударите в главата на В., той е бил прав и обърнат с лице към нападателя, но
съдът не кредитира заключението и в тази му част, т.к. в съдебното следствие
се събраха убедителни доказателства, че ударът е бил нанесен с лявата ръка
на К. в дясната буза на В., в момент, в който последният е започнал да се
обръща назад през лявото си рамо, но преди да се е бил обърнал изцяло.
Нещо повече, в съдебно заседание вещото лице поясни допълнително,
че разкъсно-контузната рана в областта на дясната мишница на пострадалия е
възможно да се получи ако пострадалият падне и си е закачил ръката в
тъпоръбест предмет, като метална ограда, в която се е ударил при падането
към земята. Вещото лице изключи възможността само и единствено с удар с
бокс да се получи тази рана. Отделно от това бе пояснено, че травматичното
увреждане на лявата ръка на нападателя не може да бъде получено само с
удар с ръка в човешка тъкан. За да бъде получена рана в областта на
кокалчетата на нападателя, тя фактически трябва и да се получи при удар в
тъп предмет, не както тъканите на човека, защото трябва твърд предмет, като
например стена или нещо, което е плътно с метална плътност. Възможно е да
е метален бокс, за да може да има охлузване на кожата и да се получи такова
разраняване в областта на кокалчетата. Ако с гола ръка е ударен човек, т.е.
дали в главата или в друг участък от тялото е ударена човешка плът, не би
могло да се получи такова нараняване. В случая няма данни за поражение в
зъбите на пострадалия, защото ако директно попадне удар с ръка, свита в
юмрук, в зъбите, ще се получи такова увреждане по кокалчетата на ръката на
удрящия, но по настоящото дело няма никакви такИ. изходни данни.
На следващо място вещото лице поясни, че е възможно ударът, който е
причинил счупването на челюстта, да е нанесен в момент, когато удареният е
с гръб към удрящия, а удрящият му нанася удар с дясната ръка, но съдебният
лекар е приел в заключението, че са били лице в лице. Разясни обаче и това,
че е възможно счупването на челюстта да се получи ако двамата стоят лице
срещу лице, след което пострадалият се завърта наляво, за да си тръгне и
тогава удрящият да му нанесе удар с лявата ръка в дясната челюст. Именно
такъв механизъм на причиняване на съставомерната средна телесна повреда
бе установен от доказателства събрани в хода на съдебното следствие.
Пояснено беше от вещото лице и това, че счупването на челюстта се
6
получава основно по два механизма - пряк, т.е. директен механизъм, когато в
областта на счупването е попаднал ударът, както и индиректен – например
падане върху терен или удар в друг предмет. Вещото лице обаче категорично
изключва индиректния механизъм, т.е. от удар в решетка или от падане на
терен. Механизмът е били директен, като вещото лице поясни, че е възможно
на ръката на удрящия да е имало бокс, но да не е ударена с бокс бузата,
например ако боксът е сложен в едната част на ръката, а е ударено с другата
част, т.е. боксът да не е поразил пряко кожата на лицето на пострадалия.
Разяснено беше от вещото лице и обстоятелството, че не е възможно в
конкретния случай подсъдимият да е ударил с дясната ръка в лявата част на
долната челюст пострадалия, при което да се счупи от дясната страна
челюстта. Аргументира се с това, че нанасяйки удар в областта на кожата,
щеше да остане кръвонасядане в ляво, за да се получи счупване отдясно. Тези
кръвонасядания биха могли да се получат в рамките до час. Още повече, че
при извършване на прегледа в спешното отделение няма отбелязани такИ.
данни в медицинската документация.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на свидетелите Б.В., А. А. П., Б.П., К.В., С.Г., Е.Ш. и АНДР. Н.
П., частично от обясненията на подсъдимия и частично от показанията на
свидетелите А.Р., К.Б., Н.С., В.С., Г.К. и Н. Р., а така също от заключението на
СМЕ, както и от писмените доказателства, приети по делото.
Тук веднага следва да се каже, че по делото се оформиха две групи
гласни доказателства, първата от които се формира от обясненията на
подс.Д.К., показаният на неговия брат – св.Г.К. и техните приятели –
свидетелите А.Р., К.Б., Н.С., В.С., Г.К. и Н. Р. – група подкрепяща защитната
теза. Втората група пък бе формирана от показанията на пострадалия Б.В. и
тези на свидетелите А. А. П., Б.П., К.В., С.Г. и Е.Ш. – група подкрепяща
обвинението. Извън тези две групи могат да бъдат разглеждани показанията
на св. АНДР. Н. П., които ще бъдат коментирани в светлината на обсъждане
на двете групи гласни доказателства.
Тук вече е мястото да се посочи, че съдът не давя вяра на обясненията
на подс. Д.К., с които обобщено казано твърди, че преди да нанесе юмручен
удар над пострадалия и то с дясната си ръка, а не с лявата, той самият бил
нападнат и ударен няколко пъти с юмруци по лицето от Б.В., при което бил
принуден да се отбранява. Не му даде вяра и относно разказаното от него за
събитията, развили се след това в кв.“Запад“ в гр.Пазарджик. За настоящия
съдебен състав не остана съмнение, че тези негови обяснения са само и
единствено израз на заетата в процеса защитна позиция, а не източник за
фактите от обективната действителност.
Съдът не даде вяра и на по-голямата част от заявеното от свидетелите
А.Р., К.Б., Н.С., В.С., Г.К. и Н. Р. на първо място, защото съзря множество
разминавания по различни факти, както между тях самите, така и с
обясненията на подсъдимия. Очевидно е, че тези свидетели, бидейки
7
приятели на брата на подсъдимия и на самия него, депозираха своите
показания в стремеж да оневинят Д.К..
Конкретните съображения на съда да не кредитира обясненията на
подсъдимия и показанията на горепосочените свидетели относно определени
факти са следните:
Подсъдимият Д.К. например сочи в началото на своите обяснения, че
вечерта на инкриминираната дата свидетелят Б.П. му се обадил първоначално
по телефона, а не той на него, като се уговорили да се видят в училище „Д-р
Петър Берон“. Мислел, че Б. ще дойде сам, тъй като горният не му бил казал с
кой е и го чакал да дойде сам. Подсъдимият твърди също, че не е казвал през
телефона на Б.П. на пострадалия Б.В. да идва в училището и да се бият.
Няколко пъти заявява, че уговорката му била да се види в училището с Б.,
като мислех, че той ще дойде сам. След това заявява, че в един момент видял,
че пред училището да спира л.а. „Мерцедес“ и от него да слизат четири
човека, които не разпознал. Чул ги обаче да казват по негов адрес: „Хвани го
тоя да му ударим два шамара.“. Заявява, че тогава притеснен звъннал на брат
си Г.К. и той пристигнал с неговите приятели.
Първо следва да се каже, че както от показанията на св.Б.П., така и от
тези на свидетелите А.П. и Е.Ш., категорично стана ясно, че именно
подсъдимият се обадил по телефона на най-горния, като разговорът се
провежда на високоговорител и в един момент се включил св.Б.В..
Категорично се изясни и това, че в този разговор подсъдимият и пострадалия
си разменили псувни и обиди, като накрая К. заплашил В., че ако не отиде в
училището да се „разберат“, ще го бие с боксове, метални тръби и ще го ръга
с нож. Ето защо, няма как да се повярва на Д.К., че не бил очаквал в
училището да пристигне Б.В., а мислел, че Б.П. ще дойде сам.
На следващо място, ако развитата теза от подсъдимия за пристигането
на четири човека с „Мерцедес“, които се заканили да му удрят шамари е
вярна, то от това следва, че компанията на пострадалия Б.В., Е.Ш., Б.П. и
А.П. трябва да са пристигнали в училището преди пристигането на Г.К. и
неговите приятели – В.С. и Н.С.. Това обаче не е вярно, тъй като категорично
стана ясно, че братът на подсъдимия и неговите приятели са били вече в
училището, когато пострадалият е пристигнал със своята компания. Ето защо
относно този факт подсъдимият К. изпадна в противоречие не само с
пострадалия В. и неговите сподвижници, но и с показанията на свидетеля
В.С., както и с тези на брат му Г.К.. Последният недвусмислено посочи, че
когато той и неговите приятели пристигнали в училището, там били брат му и
свидетелите К.Б. и А.Р., а едва след това дошли Б.В., Б.П., А.П. и Е.Ш.. На
пръв поглед фактът относно това кой кога е пристигнал в училището
изглежда несъществен, но това съвсем не е така. Очевидно е, че подсъдимият
се стреми да избяга от обстоятелството, че е бил инициатор на конфликта
между него и пострадалия. Именно затова той твърди, че чакал Б.П. да дойде
сам и не знаел, че ще дойде В. – нещо, което обаче, както вече се посочи,
8
категорично беше опровергано. Това е така, защото стана абсолютно ясно, че
пристигането на пострадалия в училището е било провокирано от подсъдимия
посредством отправени заплахи за саморазправа с него, вкл. чрез използване
на хладни оръжия.
По-нататък в обясненията си подсъдимият заявява, че когато отишли
настрани и започнали да говорят с Б.В., последният го провокирал, като го
бутал с ръце и го питал риторично дали иска да го удари и повече да не стане.
Сочи, че след това В. го бутнал с две ръце отпред към гърдите и той направил
крачка назад. Заявява, че веднага след това В. замахнал няколко пъти и го
ударил по лицето и тялото, макар да твърди, че ударите не били тежки.
Подсъдимият след това твърди, че в резултат на проявената агресия от В. и за
да се защити, му нанесъл удар в лицето с дясната си ръка, при което той
паднал на земята, а при падането се ударил в оградата. Категоричен е, че в
момента, когато му е нанесъл удара, двамата били лице в лице.
На тези твърдения на подсъдимия също не може да се даде вяра първо,
защото е житейски нелогично, ако пострадалият е решил да се бие с него и
пръв е започнал да му нанася удари, то би било най-логично преди това да
свали диоптричните си очила от лицето. Установи се категорично по делото,
че пострадалият носи очила от малък, както и че всеки път, когато тренира
джудо в спортната зала и влиза в спаринги, той сваля очилата си. Установи се
категорично по делото и това, че след като пострадалият е бил ударен и
паднал на земята, неговите очила са отхвръкнали настрани и са били
повредени. Тези разсъждения бяха изложени, за да се подчертае още веднъж
абсурдността на тезата на подсъдимия, че пръв е бил нападнат от пострадалия
и е бил поставен в ситуация да се самозащитава. Отделно от това, ако е вярно
заявеното от подсъдимия, че когато е ударил В. с дясната си ръка, те били
лице в лице, то е неминуЕ., че ударът е щял да попадне в лявата част на
лицето на последния. В същото време обаче, по делото е установено
несъмнено, че счупването на челюстта на пострадалия е отдясно, както и че
това е станало с директен удар, нанесен с лявата ръка на подсъдимия, за което
категорично заключение дава вещото лице по горекоментираната СМЕ.
По-нататък в обясненията си подсъдимият К. твърди, че след
инкриминираните събития той и приятелят му Н. Р. били на бул.“Христо
Ботев“, в района на Жълтите кафета, където видели Б.В. и неговия баща.
Твърди, че тогава свидетелят К.В. го нападнал, като му тръгнал в гръб, след
което двамата паднали на земята, а след като В. – баща се изправил, той и
синът му започнали да го ритат с шутове по гърба и ребрата. В подкрепа на
тази версия на подсъдимия показания депозира и св.Н. Р.. Съдът обаче не им
дава вяра и не прие, че бащата на пострадалия е нанесъл побой в този момент
на подсъдимия, тъй като съзря едно значително противоречие между Д.К. и
Н. Р.. Както стана дума и по-горе, според К., след като бил нападнат от
бащата в гръб те и двамата паднали на земята, а след това бащата и синът В.и
започнали да го ритат по тялото. Свидетелят Р. обаче казва нещо по-различно,
а именно, че К.В. настигнал Д.К. и го ударил няколко пъти в гърба, дори и че
9
го изритал, едва след което последният се свлякъл на земята. Казано с други
думи, свидетелят Р. не съобщава първоначално и К.В. да е падал на земята
заедно с К., а след това бащата и синът да са го ритали. Това разминаване
между горните двама бе достатъчно за съда да не им вярва и за тези изнесени
от тях факти.
Отделно от това, заявеното от подсъдимия К., че е бил бит от бащата на
пострадалия се опровергава категорично от показанията на Н.С.. Той си
спомни, че когато били в близост до заведение „Аглая“, Д.К. споделил, че
бащата на Б. го подгонил, но той избягал без да успее да му нанесат удари,
като се скрил в района на намиращата се в близост църква. Това се
потвърждава и от показанията на В.С., който също заяви, че не е чул при
заведение „Аглая“ Д.К. да казва, че е бил бит от бащата на Б..
Относно по-нататъчните събития, развили се в близост до заведение
„Аглая“, подсъдимият К. твърди, че не хората, които били в автомобила на
В.С., пресветвали на движещия се пред тях автомобил на Е.Ш. да спре, а било
точно обратното. Твърди, че след като двата автомобила спрели и возещите
се слезли от колите, неговият брат казал на всички да спрат да се карат, а
тогава Е.Ш. му нанесъл няколко юмрука, при което брат му го бутнал
настрани и му казал да се маха, след като вече бил ударен от него. Заявява, че
тогава бащата на Б.В. тръгнал да замахва към брат му, но той му хванал
ръцете и го обгърнал без да го поваля на земята. Казал му да не го удря,
защото можел да му бъде баща и че той също не искал да удря него. Относно
това, че Е.Ш. бил нанесъл два-три удара в главата на Г.К. показания депозира
и последният. Съдът не даде вяра и на това заявено обстоятелство първо,
защото то се опроверга категорично от показанията на бащата и сина В.и,
както и от тези на сподвижниците им Е.Ш. и Б.П.. Отделно от това,
спътниците на братята К.и – Н.С. и В.С., въобще не съобщават, нито дори
загатват, Е.Ш. да е нанасял, какъвто и да е удар над Г.К., още повече два – три
юмручни в главата. На следващо място, съдът доби непосредствени
впечатления от физиката на Е.Ш. и Г.К., когато бяха разпитвани в съдебно
заседание, като констатира, че К. е с тегло над 100 кг., а Ш. – два пъти по-
малко от него и значително по-нисък. При това положение, независимо че Ш.
е бил изявен боксьор на национално ниво, едва ли е житейски логично да се
вярва, че той би тръгнал да нанася юмручни удари на Г.К., още повече, че
знае, че последният също е спортист и дълги години е тренирал джудо.
Накрая, но не по значение, обстоятелството, че Е.Ш. е удрял Г.К. с юмруци по
главата, се опроверга категорично и от показанията на свидетеля АНДР. Н. П.
– треньорът на Е.Ш.. Той си спомни и разказа, че късно вечерта му се обадил
Е.Ш., като му казал, че има напрежение около него и бил изплашен. Тогава
свидетелят П. бил с мотор и пристигнал бързо в близост до заведение
„Аглая“, където възприел намиращите се там лица, част от които познавал,
тъй като им бил треньор назад във времето. Св.П. си спомни категорично, че
тогава разбрал, че Е.Ш. се намесил да брани К.В. от нападението на Г.К., при
което последният го ударил някъде по лицето. Няма никаква причина да не се
10
вярва на този свидетел, който е абсолютно незаинтересован от изхода на
делото. Вярвайки на него, то следва да се вярва и на групата от гласни
доказателства, подкрепящи тезата на обвинението, а не тези - на защитата.
Също така, щом се установи категорично, че подс.Д.К. и св.Г.К. лъжат за това
как са се развили събитията в близост до заведение „Аглая“, то е несъмнено,
че лъжат и за това как са се развили в училището преди това.
От тук насетне си заслужава да бъдат коментирани, относно конкретни
детайли, показанията на свидетелите от първата група, а именно тези,
подкрепящи обясненията на подсъдимия, респ. защитната теза.
Така например, свидетелят А.Р. твърди, че в училище „Д-р Петър
Берон“ Б.В. пръв започнал да блъска Д.К. с две ръце с длани в гърдите, а след
това, че посегнал да го удари, но не посочи дали го е ударил. Според Р., в този
момент Д.К. инстинктивно се дръпнал назад, след което бил блъснал или
ударил Б.В., а последният паднал. Малко след това свидетелят Р. еволюира в
своите показания, като заявява, че при блъскането Б. нанесъл над Д. два – три
удара с юмруци, след което Д. го блъснал и той паднал, като си ударил
главата в метална ограда. Вече се изложиха аргументи за това, че ако
наистина Б.В. е имал намерение да започне бой с К. и е започнал такъв,
съпроводен с блъскане и нанасяне на юмручни удари в главата му, то във
всички случаи преди това е щял да предприеме действие за сваляне на
очилата си. Само това е достатъчно да не се вярва на Р.. Относно събитията
при срещата на колите в близост до заведение „Аглая“ прави впечатление, че
показанията на св.Р. са изключително лаконични и премерени, доколкото той
заявява, че не помни кой на кого пресветкал, коя кола пред коя била спряла, а
твърди, че си гледал в телефона. Казва, че след слизането на Г.К. от тяхната
кола той отишъл и говорил с бащата на Б.. Твърди, че тогава К.В. ударил Г.К..
С това свое твърдение обаче свидетелят Р. изпада в противоречие на първо
място с подсъдимия К., който заявява, че К.В. само замахнал към брат му, а
последният му хванал ръцете. Той не съобщава да е имало удар. Такова нещо
не съобщава и самият Г.К., който пък твърди, че след като бил ударен два –
три пъти по главата от Е.Ш., за което резерви се изложиха по-горе, едва
тогава се намесил К.В., който опитал да му направи подсечка, но не успял,
тъй като той го хванал през кръста с джудо-захват. Това са поредните
изтъкнати несъответствия, които дават основания да не се вярва на
подсъдимия, на неговия брат и на св.А.Р. относно горекоментираните
изнесени от тях факти.
Съдът не даде вяра и на показанията на св.К.Б., тъй като ги намери за на
първо място фактически неточни, а на второ – недостоверни поради
заинтересоваността на горния да свидетелства в услуга на подсъдимия,
предвид приятелството с него и неговия брат. Според Б. той бил в училището
на инкриминираната дата вечерта заедно с приятелите му А.Р., Д.К. и Г.К.,
като там били още Е.Ш., А.П. и някакъв „С.“, каквото име не се споменава от
никой от другите свидетели по делото. Пак според св.Б. в този момент Б.В. не
бил в училището, като дошъл по-късно сам, а приятелите му били там. Това е
11
първото невярно обстоятелство, тъй като по делото се изясни категорично,
вкл. и от двете оформени групи от свидетели, че пострадалият е пристигнал
заедно със своите приятели Ш., П. и П.. Св. Б. продължава показанията си,
като твърди, че когато подсъдимият и пострадалият отишли да си говорят
настрани, се чувало как си повишават тон един друг. Твърди, че след това Б.
посегнал към лицето на Д.К. и го ударил два – три пъти, след което К. на свой
ред го бутнал по-силно с ръце, но не може да каже къде. Заявява, че в
резултат на бутането Б.В. паднал на земята, като преди това се ударил в
оградата. Твърди, че по лицето и ръката на Б.В. имало кръв. Само това
последно твърдение е достатъчно да се изключат като достоверни
показанията на Б. в горния смисъл, тъй като никой от останалите разпитани
свидетели, вкл. при оформилите се две противоположни групи гласни
доказателства, не съобщава въпросната вечер, след сблъсъка между
подсъдимия и пострадалия, последният да е имал кръв, където и да е, още по-
малко по лицето или по ръката. Свидетелят Б. пояснява също, че освен
„бутане“ от Д.К. към Б.В. друго бутане не бил видял с уточнението, че
бутането било с ръце в тялото, а не в лицето. Това е поредното основание да
не се вярва на Б., още повече, че самият подсъдим Д.К. признава, че в крайна
сметка е ударил с юмрук Б.В.. Очевидно е, че с всичко казано от него Б. се
стреми да омаловажи деянието на подсъдимия К. и да подкрепи линията на
защита. Накрая свидетелят Б. твърди, че след падането на Б.В. на земята Д.К.
не е продължил да му нанася удари и да го рита с крак в тялото. Ако това е
вярно, то тогава е резонно да се постави въпросът откъде са се появили
констатираните и от СМЕ наранявания по гръдния кош и поясната област на
пострадалия. Отговорът е недвусмислен – появили са се от ритниците на Д.К.,
които Б.В. е получил след падането и за които категорично свидетелстваха
А.П., Б.П. и Е.Ш..
Относно показанията на свидетеля Н.С. следва да се каже, че те също се
открояват с лаконичност и липса на конкретика, главно относно събитията,
развили се между пострадалия и подсъдимия в училището. Този свидетел
твърди, че двамата отишли да си говорят встрани на около 15 метра от всички
останали, където било тъмно. Твърди, че по едно време нещо се сборичкали,
но не можело да се види нищо, още по-малко удари, нанесени от един на
друг, като за да подсили това си твърдения, заявява: „Ако някой каже, че е
видял – не е истина.“. После сочи, че видял, че Б. е паднал и се бил ударил, но
не разбрал защо пада и къде се удря. В тази им част показанията на С.
категорично се опровергават не само от свидетелите, включени в групата на
обвинението, но и от тези от групата, подкрепяща защитната теза на
подсъдимия, като например Б. и Р., които твърдят, че е имало видимост към
пострадалия и подсъдимия.
По аналогичен начин относно събитията, развили се в училището, стоят
нещата и с показанията на свидетеля В.С.. Той също така лаконично и
премерено заявява, че когато Б.В. и Д.К. се дръпнали да говорят настрани, не
бил видял как са се сборичкали, респ. кой кого пръв ударил, но си спомня, че
12
някой бил извикал, че двамата са се сбили. Твърди, че след това на Б.В. нещо
му било станало лошо „или се бил ударил или Митко го бил ударил или
някой друг“ /както сам се изрази С./. Тази лаконичност в показанията на този
свидетел относно това кой е бил инициатор на сбИ.нето и кой кого е ударил
може да бъде обяснена единствено с факта, че той не желае да каже цялата
истина първо, за да не уличи братът на неговия приятел в извършване на
престъпление, а от друга страна и за да не бъде обвинен в
лъжесвидетелстване, макар че практически той в голяма степен затаи
истината. На показанията на св.В.С. може да се повярва единствено в частта,
в която твърди, че когато са се намирали в близост до заведение „Аглая“, не е
чул Д.К. да казва, че е бил бит от бащата на Б.В.. Тук е мястото да се посочи,
че показанията на В.С. от ДП бяха приобщени към доказателствената
съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, като след
прочитането С. заяви, че най-вероятно прочетеното е по-вярно, защото
спомените му били по-пресни. Та от тези прочетени показания стана ясно, че
именно подсъдимият Д.К., след като са си разменяли обиди по телефона с
Б.В., му е казал да дойде в училището и да се разберат. Тази вметка беше
направена, за да се изтъкне още веднъж недостоверността на обясненията на
К. относно това, че той не бил инициатор на идването на пострадалия в
училището.
Показанията на свидетеля С.Г. имат отношение относно това, че когато
пострадалият В. е дошъл при баща си, който се намирал в неговия дом и
разказал какво се е случило в училището, К.В. провел разговор по телефона с
Г.К., а последният имал изключително агресивно отношение към него по
описания във фактическата обстановка начин.
Относно показанията на свидетеля Г.К. за събитията, развили се в
училището, не може да не направи впечатление, че той също е изключително
премерен. Твърди, че брат му и пострадалия говорели на около 15-тина метра
от тях встрани, като разговорът продължил повече от 10 минути. В един
момент той им казал да се разбират и да си ходят, но отрича да ги е питал
иронично дали ще се целуват или ще се бият. Сочи, че тогава нищо не се
виждало, но се била чула патърдия и блъскане на оградата. След това се чул
звук от стъпки и удряне. Заявява, че той се насочил към двамата и тогава
видял Б. на земята, след което го вдигнал внимателно, ходил за вода и му
помогнал да се свести. Свидетелят Г.К. разказва, че след събитията в
училището е говорил по телефона с К.В., но отрича да го е заплашвал и да се
заканвал, че ще го бие. Тези негови твърдения обаче се опровергават от
показанията не само на св.К.В., но и от тези на независимият свидетел С.Г..
Опровергават се косвено и от показанията на свидетеля АНДР. Н. П., който
отИ.йки в близост до заведение „Аглая“ е усетил превъзбуденото поведение
на Г.К., като сочи, че и тогава все още бил афектиран.
Свидетелят Г.К. също заявява, че брат му споделил, че бил бит от
бащата на пострадалия, като когато отишли в близост до Жълтите кафета,
видял охлузвания по главата и гърба на Д.К.. Както вече се изтъкна и по-горе,
13
това е в противоречие с казаното не само от свидетелите на обвинението, но и
от двама свидетели от групата на защитата. Първият е В.С., който не е чул
Д.К. да казва, че е бил бит от бащата на Б., а вторият - Н.С., който
категорично си спомни, че тогава Д.К. казал, че бащата К.В. го подгонил да
го бие, но той избягал без да успеят да му нанесат удари, било той или
неговия син, като се скрил в намиращата се в близост църква. Тези
противоречия са абсолютно достатъчни, за да не се вярва на св.Г.К.. Отделно
от това, щом той не казва истината за събитията, развили се след инцидента в
училището, т.е. близо до заведение „Аглая“, то е логично да се мисли, че не
казва истината и за събитията в самото училище.
Пак според св.Г.К., след като колите спрели в близост до заведение
„Аглая“, той слязъл, при което Е.Ш. също излязъл от колата си и го ударил
два-три пъти отзад в главата. Това не съответства на заявеното от св.Н.С.,
който на свой ред твърди, че Е.Ш. „посегнал“ на Г. с юмрук, но последният
му казал да седи настрани. Той не сочи в резултат на посягането да е имал
нанесен удар над Г.К., още по-малко да са били два-три отзад в главата. Това
несъответствие не е никак несъществено и дава основание да не се вярва нито
на Г.К., нито на Н.С. относно това, че Е.Ш. е искал, като е замахнал или успял
да удари Г.К.. Вече се посочи и по-горе, че този факт бе опроверган, вкл. от
показанията на АНДР. Н. П., който пристигайки на място разбрал, че Г.К. е
ударил с шамар Е.Ш., когато последният се опитвал да го издърпа при
нападението му над К.В..
С оглед изтъкнатите до тук множество противоречия и несъответствия,
съдът не даде вяра на гласните доказателства, събрани от групата,
подкрепяща защитната теза, относно фактите, подробно коментирани по-горе.
Тук веднага следва да се каже, че съдът даде пълна вяра на
свидетелските показания, включени в групата, подкрепяща обвинителната
теза, т.к. ги намери за достоверни, хронологично точни и обективни. От
показанията на св.Б.В. и тези на свидетелите А. А. П., Б.П. и Е.Ш.,
категорично се изясни, че инициатор за срещата между пострадалия и
подсъдимия на инкриминираната дата в училището е бил именно Д.К.,
посредством отправени заплахи към В., че ако не отиде ще го бие,
включително чрез използване на хладни оръжия.
Установи се категорично и това, че пострадалият В. по никакъв начин
не е провокирал сбИ.не с подсъдимия, а точно обратното. Именно подс.Д.К. е
бил този, който с лявата си ръка е нанесъл юмручен удар над пострадалия, в
момент, когато последният се обръщал назад през лявото си рамо, за да си
тръгне, но все още не се бил обърнал изцяло, който удар е причинил
съставомерната средна телесна повреда. Вярно е, че не се събраха
категорични доказателства за това, че в момента на удара подс.К. е имал
поставен на лявата си ръка метален бокс, но пък се събраха категорични
доказателства, че след инцидента е имал кръвотечение в областта тази ръка.
Това иде да покаже, че той е държал нещо твърдо в ръката си, когато е
14
нанесъл удара над пострадалия, иначе не би се получило въпросното
нараняване. В тази насока е и заключението на СМЕ, като вещото лице изясни
категорично в съдебно заседание, че кръвотечение в областта на удрящата
ръка би се получило или ако в нея е имало поставен твърд предмет, какъвто
би могъл да е и един метален бокс или ако ударът е попаднал в зъбите на
пострадалия, но за последното в настоящия казус няма подобни твърдения,
още по-малко обективни изходни данни.
Пак от горната група гласни доказателства стана категорично ясно и
това, че след като пострадалият е бил ударен в челюстта, той паднал
неподвижно на земята, удряйки се преди това в металната ограда, след което
бил ритан с крак в областта на тялото няколко пъти от страна на подсъдимия.
Така например св.А. А. П. бе категоричен, че докато подсъдимият и
пострадалият говорели настрани повече от десет минути, в един момент той
казал на В. да си ходят. Тогава братът на подсъдимият ги питал иронично
дали ще се целуват или ще се бият. Св.П. сочи, че в този момент бил с гръб
към двамата, но секунди след това се обърнал и видял В. да лежи на земята, а
К. го изритал с крак в тялото. Св. П. заявява, че той лично бил видял един
удар с крак. Тези показания на св.П. в значителна степен се потвърждават от
показаният на свидетелите Б.П. и Е.Ш., които за разлика от горния са гледали
към пострадалия и подсъдимия, в момента на нанасянето на юмручния удар
от последния и последвалото ритане с крак. Съдът намира за нужно да
отбележи и това, че ако св.А.П. беше недобросъвестен и на всяка цена искаше
да подкрепи тезата на обвинението, респ. показанията на пострадалия, то
нищо не би му попречило принципно да заяви, че и той е гледал с лице към К.
и В., че е видял нанасянето на юмручния удар и т.н. Той обаче не прави нищо
такова, именно защото е обективен и съобщава само и единствено това, което
е възприел.
В показанията си св.Б.П. пък е също категоричен, че след като В.
тръгнал да си ходи и започнал да се обръща с гръб към подс.К., но все още не
се бил обърнал изцяло, последният го ударил с лявата си ръка в челюстта,
като го повалил неподвижно на земята, след което го изритал с крак в
ребрата.
Още по-категоричен бе в своите показания св.Е.Ш., който също заяви
недвусмислено, че след като извикал към В. да си тръгват и той започнал да
се обръща назад, получил юмручен удар от К. с лява ръка в челюстта. От
удара В. паднал неподвижно на земята, като преди това се ударил в металната
ограда. Ш. категорично разказа, че след падането на земята, подс.К. започнал
да рита с крак пострадалия и макар да не можа да посочи колко точно удара
му нанесъл, бе сигурен, че са били повече от един. Така казаното пък
съответства и на заключението на СМЕ, в което са описани леки телесни
увреждания по гръдния кош и поясната област на пострадалия. Това, което
казва Ш. за ритниците не е в противоречие с казаното от св.П., който заяви,
че е видял само един удар с крак, т.к. стана ясно, че той е бил с гръб и се е
15
обърнал секунди след като В. е бил повален на земята, което означава, че той
е видял последният ритник в тялото на пострадалия, а св.Ш. е видял и
предходните. Пак според св.Ш., след удара той видял, че подс.К. е имал
сцепване на лявата ръка, в основата на палеца отгоре, т.к. той лично поискал
да види и видял ръката му след инцидента, след като подсъдимият се оплакал,
че ръката го боли. Бидейки професионален боксьор към онзи момент, св.Ш.
заяви категорично, че от нанесен удар с „чиста ръка“ в меката част на главата
на пострадалия, около челюстта, такова сцепване на лявата ръка на К. е
невъзможно да се получи. Ето защо Ш. изрази и професионалното си мнение,
че при нанасянето на удара К. е държал в ръката си или метален бокс или
друг предмет. Това негово мнение пък категорично съвпада със заключението
на СМЕ и разясненията, които даде вещото лице в съдебно заседание, при
защитата на своето заключение.
С оглед на всичко казано до тук съдът даде пълна вяра на показанията
на свидетелите А. А. П., Е.Ш. и Б.П. относно това как е била причинена
съставомерната средна телесна повреда на пострадалия от страна на
подсъдимия и то без последният да се е намирал в хипотезата на неизбежна
отбрана, още по-малко предизвикана от непосредствено противоправно
поведение от В.. В заключение следва да се каже и това, че действително
свидетелите А. А. П., Е.Ш. и Б.П. са приятели на пострадалия В., което обаче
автоматично не ги превръща в лъжесвидетели. Също така, за разлика от
първите двама, св.Б.П. е имал и продължавал да има приятелски отношения и
с подс. Д.К., което бе заявено недвусмислено от последния /виж съд. протокол
от 23.11.2020г. на л.14, абз. 2-ри, в края/. При това положение е абсолютно
резонно св.П. да бъде оценен като незаинтересован или иначе казано -
еднакво заинтересован свидетел от изхода на делото. Щом той е такъв, то
значи, че казаното от него е обективна истина, а не изкривени факти от
действителността, възпроизведени в услуга на единия или другия негов
приятел, като страни по делото. Щом пък това е така и щом показанията на
св.Б.П. съответстват на тези на свидетелите, очертаващи групата на
обвинението, то е логично да се даде вяра именно на тях, а не на тези от
групата на защитата. Още повече, че за последното по-горе бяха развити
много подробни съображения.
Поради всичко казано до тук съдът прие, че правилно е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка подс. Д.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК и във вр. С чл.63 ал.1, т.3 от НК, като на
13.03.2020г., в гр.Пазарджик, в двора на СУ „Д-р Петър Берон“ е причинил
средна телесна повреда на Б. Кр. Вл. от гр.Пазарджик, изразяваща се в
счупване на челюст, с което трайно се затруднява дъвченето и говоренето,
като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и ръководи постъпките си.
16
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на
състава и е предвиждал конкретно вероятността от настъпване, а и се е
съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си.
Действал е с евентуален умисъл, т.к. преследвайки пряката си цел – да нанесе
побой над пострадалия е съзнавал, че посредством удар с юмрук по лицето би
могъл да счупи челюстта му, с което да затрудни дъвченето и говоренето, но
това не е било достатъчен контрамотив, че да се откаже от преследването на
пряката си цел.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.60 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е завишена с оглед причиненото
конкретно увреждание по време, място и начин – на публично място, в
присъствието на множество хора и с дЕ.нстрирано чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност,
доколкото не е осъждан, не е криминално проявен, по местоживеене и като
ученик е с позитивни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на
дееца, в ниското му правосъзнание и култура. В незачитането на телесната
неприкосновеност на личността, както и очевидно в липсата на изградени
навици за самоконтрол при решаване на конкретно възникнали конфликтни
ситуации.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.
Младежката възраст не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. тя
обуславя непълнолетието на дееца и е основание за редукция на наказанието
по реда на чл.63 от НК. Отегчаващо обстоятелство - фактът, че освен
съставомерната средна телесна повреда, на пострадалия са били причинени и
още няколко леки такИ., подробно описани в заключението на СМЕ. Съдът не
намери да са налице изключително или пък многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличие на които и най-лекото предвидено
в закона наказание, да се окаже несъразмерно тежко, поради което и не
приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на вида на наказанието
и неговата индивидуализация.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде
превес на първите и счете, че за постигане целите на наказанието
подсъдимият следва да бъде осъден на шест месеца лишаване от свобода,
което е съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат
целите на наказанията, налагани на непълнолетни лица.
С оглед данните на личността на подсъдимия и най–вече чистото му
съдебно минало съдът намери, че за неговото поправяне и превъзпитаване не
17
се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание, поради което
и на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години, чиято продължителност също бе определена
и съобразена със степента на обществена опасност на конкретно извършеното
деяние и с личността на дееца.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
От престъплението пострадалият Б.В. е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания, за които подсъдимият дължи обезщетение по чл.
45 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените
вреди, при спазване на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като взе предвид:
възрастта на пострадалия; естеството на причиненото съставомерно телесно
увреждане; продължителността на оздравителния период и се отчетоха
свързаните с него болки и затруднения за пострадалия в чисто битов
аспект; като се държа сметка и за причинените му други леки телесни
повреди, съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание.
С оглед на това съдът осъди подс. Д.К. да заплати на гражданския ищец
сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/. За разликата до претендирания размер
от 12 000 лева, съдът отхвърли предявеният граждански иск като
неоснователен.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК
съдът осъди подс. Д.К. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на
МВР – Пазарджик, сторените по делото разноски в размер на 183 лв. - за
експертиза, а полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
– Пазарджик, да заплати както и 4% държавна такса върху размера на
уважения граждански иск – сумата от 200 лв., а на гражданския ищец и частен
обвинител Б.В. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски в размер на
700 лв. – платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
18