О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№
Град Тетевен, 04.08.2020
година
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в
закрито заседание
На четвърти август,
През две хиляди и двадесета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
Като разгледа докладваното ч.гр.дело
№ 411 по описа на Районен съд-град
Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по чл.52,в-ка с чл.49,ал.1 от ЗН.
Образувано е по молба на Н.М.Г. ***,с която същият прави изявление за отказ от наследството на И Л Н,б.ж. на село Г,Лов.обл. и моли този отказ да бъде вписан в особената книга в РС-Тетевен.
Съдът,след като се запозна с молбата и приложените към нея писмени доказателства,приема за установено следното:
Отказът от
наследство е едностранно изявление от лице,за което се е породило право на
наследяване,насочено към прекратяване на правото на наследяване и пораждащо
права за другите наследници-чл.53 от ЗН,за действителността на което е
достатъчна писмена форма и чието действие се поражда след вписването в
специалната книга към районния съд по разпореждане на районния съдия.Местно компетентният районен съд да извърши
вписването е този по местооткриване на наследството.
В конкретния случай молителят е представил изявлението си за отказ от наследство в писмена форма с нотариална заверка на подписа.Видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№хх.,издадено от Кметство село Г.Лов.обл. молителят е наследник по закон на И Л НС оглед изложените в молбата данни за наследодателя,съдът приема,че последното местожителство на наследодателя е било в село Гложене,Лов.обл.,което е и мястото на откриване на наследството,съгласно чл.1 от ЗН. Съгласно чл.2,ал.5 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012г за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,удостоверение за наследници се издават от общината,от района или от кметството,по последен постоянен адрес на починалото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.49,ал.1 от ЗН изявлението за приемане на наследство,респ. отказ от наследство, следва да се направи пред районния съд,в чийто район е открито наследството. Това е мястото на „последното местожителство„ на умрелия-съгл.чл.1 от ЗН. Терминът „местожителство” вече е загубил правната си релевантност- след приемане на ЗБГ, отмяната на чл.7 от ЗЛС и регламентацията на „адресната регистрация” в гл.ІV на ЗГР-в сила от 01.01.2000г. Макар и все още да се използва в някои нормативи / КРБ, СК, НК, ЗЗД/, след 2000г.е нужно да бъде тълкуван и прилаган,съобразявайки духа на съществувалите към установяването му норми /чл.7 от ЗЛС/ и актуалните понятия „адрес” и „адресна регистрация” по см.на чл.89 и сл.от ЗГР. Така-съгл. чл.7 от ЗЛС- „…Местожителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място,в което лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено..”. Режимът е разрешителен и като последица има приемане на лицето за жител на съответното населено място,със съпровождащите го привилегии. Съгласно Определение по д.20/75г.І на ВС- „… това е населеното място,чийто жител е лицето…”. Има се пред вид установяване на трайна административна връзка на лицето със съотв.населено място. След 2000г. със ЗГР се въвеждат понятията „адрес”- чл.89, „постоянен и настоящ адрес”- чл.93 и чл.94. Режимът вече е регистрационен. Докато под „местожителство” се има пред вид връзката с населеното място,където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено, то „адрес” вече включва и по-конкретните данни за разположението на трайната локализация на лицето-улица,вход,№ на жилище и т.н. Или - „адрес” е по-широкото понятие. ЗГР приема два вида връзка със съотв.територия- „постоянен адрес”- „ това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението”,а „настоящ” е - „адресът,на който лицето живее..”. Разликата е в интензивността на установената връзка с така определеното място. ”Постоянният” се характеризира със сравнително трайно установено правоотношение с община, кметство, с конкретния адрес. Той следва да е заявен в Общината и може да бъде само един. Съгласно чл.93,ал.5 от ЗГР това е адресът за кореспонденция на гражданите с органите на държавната власт и местното самоуправление, а съгл.ал.6-служи и за упражняване на права и ползване на услужи в определените случаи- н-р-за упражняване правото на гласуване,ползване на социални услуги и т.н. Докато „настоящият”, макар също да е свързан с регистриране на гражданина в регистрите на населението,отразява единствено временното му местонахождение на съответния адрес.Има се пред вид не толкова трайна връзка на лицето с даденото населено място и отразява единствено актуалното му пребиваване.
При тези разсъждения се приема от съдилищата,че в разпоредбата на чл.1 от ЗН, под „последно местожителство”,следва да се има пред вид последният постоянен адрес на починалия.
Следователно компетентен да се произнесе по молбата е именно РС-Тетевен.
Със смъртта на И Л Н и откриване на наследството за молителя възниква право на наследяване на имуществото на починалото лице в съответно,определена от ЗН част-чл.5-10 от ЗН.Отказът от наследство не е ограничен със срок,поради което и към настоящия момент същият е валидно направен.
С оглед изложеното съдът счита,че са налице предпоставките за извършване на вписване на едностранното изявление на молителя за отказа му от наследството на И Л Н,поради което и на основание чл.52,в-ка с чл.49,ал.1 от ЗН,
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга по чл.49,ал.1 от ЗН в Районен съд-град Тетевен отказът на Н.М.Г.,ЕГН:********** *** от наследството на И Л Н,ЕГН:**********,***,починала на ххххххххххх,за което е съставен Акт за смърт №ххххххх.,съставен в село Г.Лов.обл.
Да се издаде удостоверение за извършения отказ от наследствени права.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: