№ 8766
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110163133 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника С. Л. Т. ,
ЕГН: **********, с адрес: *****, за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 501,63 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 14.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 81,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., сумата от 39,78 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 8,79 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 05.09.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.09.2023 г. по ч. гр. д. №
51109/2023 г. на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до процесния имот на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. Сочи, че ответникът не е изпълнили задължението си да
заплати сумата 501,63 лв. - незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., и 39,78 лева, представляваща дължима главница за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. Претендира и заплащането
на обезщетение за забава съответно в размер на 81,53 лв. върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., и в размер на
1
8,79 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г.
до 05.09.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 14.09.2023 г., до окончателното им погасяване. Претендира разноски
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът С. Л. Т. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете. Развива доводи, че между страните не можело да
се породи облигационно отношение въз основа на притежавано право на собственост,
като разпоредбите на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150 от ЗЕ не следвало да се прилагат,
поради противоречие с цитирана практика на СЕС и поради нарушение на посочени
норми от международното право, правото на ЕС и в частност на Директива 2011/83.
Поради тази причина счита, че между страните следвало да е налице писмен договор,
какъвто в случая не бил сключен. Поддържа, че не е приемал общите условия на ищеца
и доколкото същите не представлявали нормативен административен акт, то не
обвързвали потребителите. Сочи, че евентуалната доставка на топлинна енергия била
непоискана такава и не се дължало плащане на същата. Оспорва в процесният имот да
има отоплителни тела и до същия да е доставяна топлинна енергия в претендираното
количество и на претендираната стойност, като подробно аргументира, че същата е
неправилно изчислена. Излага твърдения, че не дължи заплащането и на ТЕ, отдадена
от сградна инсталация. Развива аргументи, че в случая не следвало да се прилага
методиката по Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г., тъй като била отменена с
решение на ВАС, като навежда и подробни съображения за нищожност на тази
наредба. Оспорва метрологичната годност на общия топломер в абонатната станция и
въвеждането в експлоатация на последната. Посочва, че не са представени протоколи
за ежемесечни отчитания. Оспорва вземането за дялово разпределение при твърдения,
че договорът между етажната собственост и третото лице помагач нямал действие, а
отделно от това ответникът не бил задължен за заплащането на цената на тази услуга.
Посочва, че е извършвал ежемесечни плащания по банков път. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени..
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на исковата
претенция при твърдения, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61,
том І, рег. № 1063, дело № 76 от 29.12.1998 г. се установява, че ответницата С. Л. Т. е
придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 51,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 25, вх. В, ет. 1, като същата на 16.11.2004 г.
е подала заявление до ищеца за откриване на партида за процесния имот, видно от
приложеното заявление-декларация.
Представен е Договор от 20.11.2002 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 25, вх. В, Г и Д и третото лице
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост, проведено на 25.09.2002 г., списък на етажните
собственици с данни за кубатура на жилищата, брой монтирании радиатори и
разпределители, както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г., обща
фактура № **********/31.07.2022 г. и справка за потребените количествата топлинна
енергия и дължимата цена, според изравнителните сметки и за дължимите суми за
дялово разпределение, включително за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., както и изравнителни сметки и документи за отчет, изготвени от ТЛП.
2
Приети са като доказателства и съобщения към ежемесечни фактури, касаещи
процесния период, както и преводни нареждания, касаещи процесния период (л.68-
113).
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Видно от протокол от дата 06.12.2019 г. общият топломер с № 60098600 е
преминал на метрологична проверка и е заменен с топломер № 64481300, който пък
видно от протокол от дата 23.09.2021 г. е преминал метрологична проверка а рамките
на 2 години от датата на монтирането му.
Представено е и удостоверение за качество на блокова абонатна станция,
констативен акт за установяване годността на строежа (абонатната станция в
процесния имот).
По делото е приложен и протокол за проведена 72-часова проба при
експлоатационни условия на сграда, находяща се в гр. София, ж.к „Сердика“, бл. 25,
вх. Г.
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Посочено е, че през
исковия период в процесния имот е имало 4 бр. отоплителни тела с монтирани
индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и 1
бр. щранг – лира без ИРРО, за която ФДР начислява служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата. За процесният период абонатът е
осигурил достъп за отчет и главните отчети са подписани. Абонатът заплаща топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички
абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в
случая отопляемата кубатура е 183,70 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана
според показанията на 2 бр. водомери, които на 30.09.2020 г. са сменени с нови.
Вещото лице е установило, че пълния отопляем обем на сградата е 9991 куб.м. Според
експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията
са изправни и са преминавали периодична метрологична проверка. От заключението на
съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 2148,75 лева. В съдебно заседание
вещото лице посочва допълнително, че за периода 2020 г. – 2021 г. показанията са
единица, а за следваща година са 4. Технологичните загуби обхващат и пътя на водата
през почвата по трасето от топлорайона до процесната сграда, където се реализират
определени топлинни загуби, но основно температурата на помещението, където се
намира абонатната станция влияе на технологичните загуби. Тези загуби не са
включени във формулата, а в същата фигурират две температури – подаващата вода и
връщащата вода. По този начин се компенсират температурните разлики и влияе върху
технологичните разходи. Вещото лице посочва също така, че температурата на топлата
вода във вътрешната отоплителна инсталация е относима към топлинната енергия, но
не участва във формулата. Посочва също така, че няма връзка между първичния кръг и
вътрешната отоплителна система. Специфичният разход се изчислява като за 1 куб. м.
вода, топлината за подгряване на 1 куб. м. вода – 52,3 и към него се прибавят загубите
от рециркулационната тръба, която дава възможност при пускане на чешмата до 3
секунди да потече гореща вода.
От заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно даден,
се установява, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът е начислявал суми
за доставена топлинна енергия по прогнозни данни в общ размер на 1908,13 лв., а след
годишното изравнение и издадено кредитно известие във връзка с корекция на цена
дължимата сума е в общ размер на 2095,15 лв. През процесният период ищецът е
осчетоводил изравнителните сметки, издавани от ФДР, както следва: месец 07.2021 г.
сума за доплащане в размер на 66,67 лв., месец 09.2021 г. сума за доплащане в размер
на 54,50 лв., или за периода от 05.2020 г./04.2021 г. обща сума за доплащане в размер
3
на 121,17 лв. През месец 07.2022 г. е осчетоводена сума за доплащане в размер на
100,52 лв., през м. 10.2022 г. сума за доплащане в размер на 17,20 лв., а след м.09.2022
г. е осчетоводена сума за връщане в размер на 9,20 лв., или общата сума за доплащане
за периода 5.2021 г./04.2022 г. е в размер на 108,52 лв. Вещото лице е посочило, че след
годишното изравнение и предвид извършваните в периода плащания, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е останала непогасена сумата от 501,63 лв. за доставена
топлинна енергия. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от
датата на изпадане на ответника в забава до 05.09.2023 г. – 69,81 лв. Размерът на
главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.10.2020 г. до 30.04.2022
г. е в размер на 39,78 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 16.12.2020 г. –
05.09.2023 г. е в размер на 8,46 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не
са заплатени от ответника. Според вещото лице дължимите суми за топлинна енергия
само за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 475,82 лв., а дължимата
лихва върху тази сума за периода 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г. е в размер на 65,23 лв.
Вещото лице е установило също така, че всички представени по делото платежни
нареждания са надлежно отразени заедно с още едно плащане в размер на 51,26 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том І, рег. № 1063, дело № 76 от
29.12.1998 г. и заявление-декларация) може да се обоснове извод, че ответницата е
4
била собственик на топлоснабдения имот за процесния период, следователно същата е
имала качеството потребител на топлинна енергия. Във връзка с облигационната
връзка, неоснователни се явяват възраженията на ответника за нарушение на
европейското законодателство - Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент,
респ. за нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП, забраняваща доставката
на централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в
националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В
тази връзка вече е постановено ТР №2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016г. на ВКС, ОСГТК,
съгласно което разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и
нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. Следва да се има предвид и че по делото няма данни да е
налице хипотезата на чл.153, ал.2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия -
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната
станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците
и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие,
което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото
прекратяване.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
5
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (общи фактури,
справки за индивидуални отчети и изравнителни сметки), както и от заключението на
СТЕ се установи, че за отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна
енергия на стойност 2148,75 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани
доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за
качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е
повлияло върху размера на начислените суми. Същевременно, както от представените
писмени доказателства, така и от заключението на СТЕ се доказа, че общите
топломери, въз основа на които е отчитана топлинната енергия през процесния период
са били изправни и са преминавали периодична метрологична проверка в
законоустановения срок. Недоказано остана и възражението на ответника, че в имота
липсват монтирани радиатори, доколкото видно от представените от ТЛП документи за
отчет, са отразени показанията на 4 бр. радиатори, щранг лира и два водомера, единият
от които подписан от ответника.
По наведените от ответника доводи за неприложимост на Наредба № 16-334 от
2007 г. за топлоснабдяването следва да се посочи, че гражданският съд при определяне
на приложимия закон е обвързан от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение за отмяната му. Предвид това за процесния период отмяната с
решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.д. № 1372/2016 г. на ВАС и с решение № 8294 от
26.06.2020 г. по адм.д. № 14350/2019 г. на ВАС, 5-членен състав на разпоредби от
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването и от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
е неотносима.
От заключението на ССчЕ, което съдът възприема изцяло като компетентно,
пълно и обосновано, се установи, че след отчитане на платените от ответника суми в
общ размер на 1493 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е останала
непогасена сумата от 541,41 лв., която е формирана след годишното изравнение за
двата подпериода и осчетоводено възстановяване на суми в резултат на корекция на
цената. Същевременно съдът отчете, че съгласно заключението на ССчЕ ищецът се е
съобразил с посоченото в платежните нареждания основание за плащане, като с
надвнесените суми е погасявал дялово разпределение. Следователно може да се
обоснове извод, че с приложените по делото платежни нареждания действително са
погасявани задължения през процесния период, но същите са надлежно отразени от
ищеца и не са предмет на настоящата претенция.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 14.09.2023 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 14.09.2020 г. са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
6
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. юни 2020
г. е станало изискуемо на 14.08.2020 г. и давността за него към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекла, поради което всички
вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. се явяват погасени по давност. По
отношение на вземанията за периода 01.07.2020 г. и нататък същите не са покрити от
давност, тъй като вземането за м. 7.2020 г. е станало изискуемо на 14.09.2020 г., като
давността за него и следващите месеци е била прекъсната с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 14.09.2023 г. Съгласно заключението по
изслушаната ССчЕ дължимата цена за доставена топлинна енергия за периода, който
не е погасен по давност – от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 475,82 лв.
Следователно исковата претенция на ищеца за неплатена цена на топлинна енергия се
явява основателна до размера на сумата от 475,82 лв., а в останалата част до пълния
предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която съгласно заключението на ССчЕ за периода от 15.09.2021 г. до
05.09.2023 г. – 65,23 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция на
ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 81,53 лв. подлежи на
отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. за процесния имот са начислени
суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 39,78 лв., в какъвто
размер е и предявената от ищеца претенция, поради което искът се явява основателен и
7
следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 68,96 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 75 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ, 400 лв. депозит
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска
следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 896,44 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, като
искане в този смисъл е направил процесуалния представител на ответника – адв. Д. Ц.
С. за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, като на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. и след като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
защитавания интерес и броя на заседанията, съдът определя адвокатско
възнаграждение на адвокат Д. Ц. С. в размер на 400 лв. От така определеното
възнаграждение съобразно отхвърлената част на предявения иск следва да се присъди в
тежест на ищеца сумата от 32,23 лв. В хипотезата на развило се исково производство,в
рамките на което е осъществена защитата на ответника и са разгледани възраженията
му срещу предявения иск, липсва основание за начисляване на още едно адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, защита на длъжника по което се изчерпва
8
с подаването на възражение по утвърден образец, за което не се изисква да бъде
мотивирано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Л. Т. , ЕГН: **********, с адрес: ***** ДЪЛЖИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 465,82 лв., представляваща
неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022
г. за имот, находящ се на адрес: *****, аб. ***, ведно със законната лихва за периода от
14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 63,23 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
05.09.2023 г. и сумата от 39,78 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 26.09.2023 г. по ч. гр. д. № 51109/2023 г. на СРС, 157 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 465,82 лв. до пълния предявен
размер 501,63 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.06.2020
г. за имот, находящ се на адрес: *****, аб. ***, за горницата над 63,23 лв. до пълния
предявен размер от 81,53 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до
05.09.2023 г. и за сумата 8,79 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 05.09.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.09.2023 г. по ч. гр. д. № 51109/2023
г. на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Л. Т. , ЕГН: **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 68,96 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 896,44 лв.– разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. Ц.
С., ВрАК, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Верила“ № 1, офис 3, на основание чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата от 32,23 лв. – адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на ответника
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9