РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
гр. Пловдив, 07 април 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1761 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Т.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-201/16.06.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в
частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-1-4-15-00914202/23.04.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“
при ТП на НОИ - Пловдив, в частта му относно събиране на сумата от 811,18 лв.,
от които главница – 567,40 лв. за периода от 01.01.2016 г. – 28.02.2018 г. и
лихва – 243.78 лв., начислена към 23.04.2021 г.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен
акт в посочената част.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. От данните по преписката се установява, че с РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/30.04.2002 г., на Т.С.Р. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано
от 01.02.2002 г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от
II категория - 18 г. 06 м. и 06 дни и от III категория труд - 14 г. 04
м. и 25 дни.
С РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/18.07.2011 г., пенсията е изменена по
условията на чл. 21, ал. 1 от НПОС за стаж от II категория – 18 г. 06 м. и 6 дни и от III категория – 16 г. 10 м. и 2 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към III
категория труд по чл. 104 от КСО - 39 г. 11 м. 25 дни. Пенсията е определена
при индивидуален коефициент 1.419, изчислен от базисен период 01.01.1987 г. - 31.12.1989
г. и доход за съшия период -
18712 лв. и от
01.01.1997
г. - 31.01.2002 г. и доход за същия период -
11852.93 лв.
6. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета въз основа на
Заповед № 82/06.03.2013 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (л. 468) е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на Т.Р..
За целта с писмо № К-30383/09.07.2013 г. от същата са изискани оригиналните документи
за осигурителен стаж, тъй като представените такива при отпускане на пенсията
не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на
лицата, съгласно изискванията на НПОС. От страна на Р. не са представени
изисканите й документи.
В изпълнение на Заповед № 200/15.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ
Пловдив (л. 470) и поради необходимостта
от възстановяване на пенсионното досие на Т.Р., с писмо изх. №
К-30383#1/08.08.2013 г. (л. 53), Началникът на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив е изискал от
контролните органи на ТП
на НОИ да й бъде извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, с
оглед преценяване правомерността на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В тази връзка е издадена Заповед № 1239/09.08.2013 г. от Директора на ТП
на НОИ – Пловдив (л. 54), с която е възложено извършването на
проверка на Р. за периода 01.08.1965 г. до 31.01.2002 г.
6.1. След стартираната
процедура по реда на чл. 108, ал.1, т.1 от КСО, до Р. отново е изпратено писмо
изх. № К-34138/09.08.2013 г. (л. 55), с което са изискани документи, доказващи
положения от нея осигурителен стаж (ОС) и осигурителен доход за периода 01.08.1965 г.
до 31.01.2002 г., както и обяснения относно липсата на такива документи.
В тази връзка жалбоподателката е подала декларация от 12.08.201З г.
(л. 51), с която е декларирала, че е работила,
както следва:
- От 1965 г. до 1971 г. - в
Битов комбинат, Легия Раковски като шивачка и Казанлък – свинегледачка;
- От 1971 г. до 1973 г. - в Завод Арсенал - Казанлък, помощно стопанство;
- 1985 г. до 2002 г. - във Ветрен - свинегледач, Бяло поле – кравеферма,
Павел баня – свинегледач, Легия Раковски – шивачка;
- 1972 г. и 1979 г. майчинство.
Дадени са следните писмени обяснения, постъпила с вх. № К-34138#1/16.08.2013 г. по описа на РУСО - Пловдив (л. 52): През 2002 г. Р. е подала лично документи за отпускане на лична пенсия
в РУСО – Пловдив на ул. „Скайлер“ № 5. След 5-6 месеца получила първата пенсия.
Не е получавала по пощата или на ръка, документите си за трудов стаж от РУСО –
Пловдив.
6.2. Във връзка с така
декларираните от Р. данни, органите на НОИ са предприели редица действия по
установява на действителния й трудов стаж.
6.2.1. Така
с писмо изх. № К-30383#2/25.09.2013 г. (л. 56) от отдел ООА - Стара
Загора е изискано да се издаде удостоверение УП-13 за периодите: 1979 г. -1985 г.
от АПК Ветрен, от 1985 г. – 1986 г. от АПК Бяло поле, от 1985 г. – 1996 г. от
АПК Павел баня.
С уведомителни писма изх. № АС-2704#1/04.10.2013 г., изх. № АС-2704#2/04.10.2013
г., и изх. № АС-2704#3/04.10.2013 г., ООА Стара Загора уведомява, че не може да
бъдат издадени образци УП-13 за част от цитираните периоди, тъй като липсват
данни за лицето. Издадено е УП-13 № АС-2704/04.10.2013 г. за периода 06.1991
г. - 03.1994 г. положен в ТКЗС "Роза"- Павел Баня (2 г. и 10 м.).
6.2.2. С
писмо изх. № К-30383#3/25.09.2013 г. (л. 58) е изискано от Легия
АД - Раковски да се издаде УП-3 от датата на назначаване до датата на
прекратяване на трудовия договор, като е уточнено, че в регистър на осигурените
лица има данни от 01.01.1997 г. до 31.01.2002 г.
Издадено е удостоверение УП-2 № 449/11.10.201З г. (л. 85) с осигурителен стаж и
доход за периода 01.01.1997 г. - 31.01.2002 г. (5 г. и 1 м.).
С писмо изх. № К-30383#10/08.04.2014 г. (л. 66), отново е изискано от
Легия АД - Раковски да се издаде УП-3 за периода 01.01.1965 г. - 31.12.1971 г.,
през който лицето е работило в Битов комбинат. Постъпило е Удостоверение изх. №
162/23.04.2014 г. (л. 73), според което
за периода 01.01.1965 г.- 31.05.1968 г., Р. не присъства в разплащателните
ведомости и е издадено удостоверение УП-3 № 160/23.04.2014 г. (л. 98) с осигурителен стаж за периода 01.06.1968 г. - 31.12.1971 г. (3 г.
и 7 м.)
6.3. На 11.10.201З г. Т.Р. ***
писмени обяснения от 10.10.2013 г. (л. 75 и сл.), ведно
с „…някои от образците, които случайно…“ е намерила, а именно: УП-3 № 482/02.09.2001
г. издадено от Арсенал - Казанлък за периода 31.03.1975 г. - 01.06.1976 г. (потвърдено от осигурителя, вж. по-долу), УП-3 № 62/20.10.2001 г. издадено от „Агростарт
Корпорейшън“ ООД - Ст. Загора за периода 08.04.1983 г. - 07.06.1991 г. (потвърден, вж. по-долу), УП-3 № 39/02.10.2001 г. издадено от
Кметство с. Бяло поле за периода 06.01.1977 г. - 20.12.1977 г. (потвърдено, вж. по-долу) и УП-3 № АПОУ-395/02.10.2001 г. издадено от
Община Павел баня за периода 08.06.1991 г. - 01.04.1994 г. (потвърден, вж. т. 6.2.1.).
6.4. Във връзка с
новопредставените документи за осигурителния стаж на Р. са предприети следните
проверки:
6.4.1. С
писмо изх. № К-30383#9/08.04.2014 г. е изискано от отдел ООА - Стара Загора да
се издаде удостоверение УП-13 за периода 06.01.1977 г. - 20.12.1977 г. (11
м. и 14 дни). Издадено е УП-13 № АС-1237#1/14.04.2014 г. (л. 100) за периода: 01.1977 г. - 12.1977 г. за стаж, положен в ТКЗС с. Бяло
поле.
6.4.2. С
писмо изх. № К-30383#4/25.09.2013 г. (л. 60) е изискано от Арсенал 2000 АД - Казанлък да се
издаде УП-3 от 1971 г. до датата на прекратяване на трудовия договор, на което
не е получен отговор. С писмо изх. № К-30383#12/08.04.2014 г. (л. 69) повторно е изискано от Арсенал 2000 АД - Казанлък да се уточни работило
ли е лицето за цитирания период, както и да се уточни удостоверение УП-3 № 482/02.09.2001
г. за периода 31.03.1975 г. - 01.06.1976 г., изготвен, подписан и изведен ли е
по надлежния ред. Постъпило е Удостоверение № 1752/12.06.2014 г. от Арсенал
2000 АД – Казанлък (л. 96), според което удостоверение УП-3 № 482/02.09.2001
г. (л. 76) е изготвен, подписан и е изведен по надлежния
ред, извън посочения период 31.03.1975 г. - 01.06.1976 г. (1 г. и 2 м.),
лицето не фигурира в изплащателните ведомости.
6.4.3. С
писмо изх. № 30383#16/24.06.2014 г. (л. 101) е направено
предложение за проверка от ТП на НОИ - Стара Загора, във връзка с УП-3 № 62/20.10.2001
г. издаден от „Агростарт Корпорейшън“ ООД - Ст. Загора за периода 08.04.1983 г.
- 07.06.1991 г., както и да се издаде УП-2 с осигурителен доход за периода
01.01.1987 г. - 31.12.1989 г.
С Констативен протокол № 5/09.07.2014 г. (л. 105) на ТП на НОИ - Стара
Загора при извършената проверка е констатирано, че УП-3 № 62/20.10.2001 г. е
грешно издадено, като неправилно е посочен осигурителен стаж - 08 г. 03 м.,
вместо 08 г. 02 м. След направените предписания от финансов ревизор са издадени
УП-3 № 113/08.07.2014 г. (л. 110) със стаж от 08.04.1983 г. - 07.06.1991
г. (8 г. и 2 м.) и УП-2 № 114/08.07.2014
г. (л. 108) с осигурителен
доход за периода 01.01.1987 г. - 31.12.1989 г. в размер на 18711,98 лв.
6.5. На 13.01.2015 г. и 24.01.2015
г. (л. 159 и сл., 162 и
сл.), по реда на чл. 99,
ал. 3 от КСО, от Р. са представени: образец УП-3 № 311/13.12.2014 г. (л. 160), издаден от "Интендантско обслужване" ЕАД Калофер за периода 01.02.1979 г. до 05.06.1983 г.; образец УП-3
№ 461/22.12.2014 г. (л. 163) и УП-2 №
460/22.12.2014 г. (л. 165) за стаж и доход за
времето от 01.03.1995 г. до 31.12.1996 г.; образец УП-3 № 458/22.12.2014 г. (л. 164) с осигурителен стаж за времето от 02.01.1972 г. до 31.03.1975 г. и УП-2
№ 459/22.12.2014 г. (л. 167) издадени
от "Легия" Раковски. За цитираните периоди е работила на длъжност
"шивачка".
С писмо изх. № МП-16765#1/13.03.2015 г. (л. 183) е изискана проверка на
горецитираните документи от контролен орган в ТП на НОИ - Пловдив.
6.5.1. С Констативен
протокол № КП-5-15-00013605/26.03.2015 г. (л. 191 и сл.) е
установено, че образци УП-3 № 461/22.12.2014 г. (л. 163) за времето от 01.03.1995 г. до 31.12.1996 г. (1 г. и 10 м.)
и УП-2 № 460/22.12.2014
г. (л. 165) от "Легия" АД - Раковски са
правомерно издадени. По време на проверката осигурителя издава ново
удостоверение УП-3 № 100/25.03.2015 г. (л. 184) за периода
02.01.1972 г. - 01.12.1972 г. и 01.01.1973 г. - 01.05.1975 г. с обща
продължителност 3 г. и 3 м.
6.5.2. С
констативен протокол № КП-5-15-00013561/26.03.2015 г. (л. 185) е установено, че УП-3 № 311/13.12.2014. г. (л. 160) за периода 01.02.1979
г. до 05.06.1983 г. (4 г. 4 м. и 5 дни) от "Интендантско
обслужване" ЕАД Калофер е правилно издадено.
6.6. Установява се от
данните по делото, че на Т.Р. е издадено Удостоверение обр. УП-3 №
20-06-13-6/15.01.2016 г. (л. 246) от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Раковски,
според което времето от 01.06.1994 г. до 31.12.1994 г. (7 м.), се
зачита за осигурителен стаж.
6.7. Констатира се също, че
ТП на НОИ – Пловдив се издали на Р. Удостоверение изх. № 1012-15-122#4 от 16.05.2016 г. (л. 268) за положен
осигурителен стаж при ДСС „Генерал Николаево“ през периода от 01.1966 г. до
12.1967 г. – общо 10 м. и 20 дни.
6.8. Междувременно два пъти
са издавани разпореждания - РАЗПОРЕЖДАНЕ №
**********/ Протокол № ПР-1552/06.10.2014 г. и РАЗПОРЕЖДАНЕ №
**********/ Протокол № 2141-15-39/16.12.2015 г. (л. 123 и л. 237) от Ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ - Пловдив и два пъти същите са отменяни от Директора на ТП на НОИ –
Пловдив съответно с Решение № РД-32/04.02.2015 г. и Решение № 2153-15-45/18.02.2016
г. (л. 170 и л. 248), като преписката е връщана на длъжностното
лица по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне.
6.9. Последвало е
издаването на РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/ Протокол № 2141-15-17/31.03.2016 г.
на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ – Пловдив, с което
е постановена отмяна на Разпореждане № **********/30.04.2002 г. и всички
последващи на основание чл. 99, ал.1, т. 5 от КСО, и на Т.Р. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, считано от
01.03.2014 г.
В хода на административното обжалване на посоченото разпореждане е
установен допълнителен осигурителен стаж в периода 01.01.1966 г. до
31.12.1967 г. с обща продължителност 10 м. и 20 дни (Удостоверение изх. № 1012-15-122#4 от
16.05.2016 г. - л. 268, за положен осигурителен стаж при ДСС „Генерал
Николаево“) и от 01.04.1978 г. до
01.12.1978 г. с продължителност 7 м. (Удостоверение № 143/19.04.2016 г.
издадено от „Легия“ АД – л. 262, който формира общ осигурителен стаж към трета категория по чл.104 от КСО - 41 г. 9 м. и 27 дни.
С Решение № 2153-15-143/ 02.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив,
личната пенсия на лицето е изменена на основание чл. 99, ал. 3 от КСО за
осигурителен стаж придобит преди отпускане на пенсията, както следва: при
осигурителен стаж от втора категория труд 13 г. 1 м. и 7 дни и от трета
категория труд 25 г. 5 м. и 11 дни и при общ осигурителен стаж към трета
категория по чл. 104 от КСО - 41 г. 9 м. и 27 дни.
Недоволна от така постановеното решение, Р. е обжалвала същото по
съдебен ред, като съдебното производството е приключило с постановяване на
Решение № 873/22.01.2018 г. по административно дело № 3621/2017 г., по описа на
Върховен административен съд, с което Решение № 2153-15-143/02.06.2016 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********
ПР-2141-15-17/31.03.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП
на НОИ – Пловдив са отменени, но само в частта относно началната дата на
отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като Съдът е указал, че
пенсията следва да се отпусне от датата на придобиване на правото по чл. 68,
ал. 1-2 от КСО.
6.10. В изпълнение на това
съдебно решение е издадено РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/09.02.2018 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив (л. 301), с което на Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Пенсията е отпусната от 01.08.2009 г.,
датата на придобиване на право по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Размерът на
пенсията е определен при осигурителен стаж от II категория труд - 13 г. 01 м. и
07 дни, от III категория труд - 21 г. 01 м. и 29 дни. Размерът на пенсията е определен
при индивидуален коефициент 1.235, изчислен от базисен период 01.01.1987 г. -
31.12.1989 г. с брутно трудово възнаграждение - 18712.00 лв. и от 01.01.1997 г.
- 31.07.2009 г. с осигурителен доход - 15824.78 лв.
Посоченото разпореждане е оспорено от Р. пред Директора на ТП на НОИ -
Пловдив, който с Решение № 2153-15-77/05.04.2018 г. потвърждава същото.
Решение № 2153-15-77/05.04.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е
обжалвано по съдебен ред. Образувано е адм. дело № 1319/2018 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, приключило с постановяване на Решение №
1882/29.08.2018 г. (влязло в сила на
03.07.2019 г. – л. 341), с което Решение № 2153-15-77/05.04.2018 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********, Протокол №
N001058/09.02.2018 г. на Ръководителя на „ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, са
отменени, а пенсионната преписка е изпратена на длъжностното лице по чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне при съблюдаване
на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
6.11. Въз основа на така
постановеното съдебно решение, е издадено поредното РАЗПОРЕЖДАНЕ №
**********/№ 3/Протокол № N01330 от 15.08.2019 г., обжалвано от Т.Р. и отменено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив с
Решение № 2153-15-287/29.10.2019 г. (л. 360 и л. 366), като преписката за пореден път е върната на длъжностното лица по чл.
98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне.
6.12. В тази връзка е
издадено РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/№ 1/Протокол № N01M54/06.02.2020 r.
на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив (л. 393), с което в изпълнение на влязлото в сила Решение № 1882/29.08.2018 г.
по адм. дело № 1319/2018 г. на Административен съд – Пловдив, личната пенсия за
ОСВ на Т.Р. е отпусната пожизнено по условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО,
считано от 01.08.2009 г., при осигурителен стаж по категории, както следва: по
условията на втора категория труд - 13 г. 01 м. 07 дни, по условията на трета
категория труд - 21 г. 01 м. 29 дни, или общ стаж по условията на трета
категория труд - 37 г. 06 м. 15 дни, и осигурителен доход за времето от
01.01.1987 г . до 31.12.1989 г. - 18712.00 лв., осигурителен доход за времето
от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. - 5359408.00 лв., от 01.07.1999 г. до
31.07.2009 г. - 10465.37 лв. и индивидуален коефициент, определен от този доход
- 1.235.
С точка втора и трета пенсията е изменена от 01.03.2011 г. и от
24.01.2015 г. по чл. 21, ал. 1 от НПОС за придобит стаж след началната дата на
пенсията.
От 01.03.2011 г. изменението е за осигурителен стаж по категории:
осигурителен стаж по условията на втора категория труд - 13 г. 01 м. 07 дни,
осигурителен стаж по условията на трета категория труд - 22 г. 07 м. 03 дни или
общ стаж по условията на трета категория труд - 38 г. 11 м. 19 дни.
От 24.01.2015 г. изменението е за осигурителен стаж по категории:
осигурителен стаж по условията на втора категория труд - 13 г. 01 м. 07 дни,
осигурителен стаж по условията на трета категория труд - 25 г. 05 м. 11 дни или
общ стаж по условията на трета категория труд - 41 г. 09 м. 27 дни.
Новоопределеният индивидуален коефициент при добавяне на доход за стажа
след началната дата до 28.02.2011 г. и до 23.01.2015 г. се явява
по-неблагоприятен за Р., поради което е отказано преизчисление на пенсията с
допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането.
И това разпореждане е оспорено от жалбоподателката пред Директора на ТП
на НОИ - Пловдив, който с Решение № 2153-15-106/27.04.2020 г. (л. 401) потвърждава същото, съответно последното е обжалвано от нея по реда на
чл. 118 от КСО по съдебен ред. Образувано е адм. дело № 1044/2020 г. по описа
на Административен съд - Пловдив.
С Решение № 2151/27.11.2020 г. постановено по посоченото адм. дело на
Административен съд - Пловдив, оставено в сила с Решение № 3675/19.03.2021 г.
на ВАС по адм. дело № 378/2021 г., жалбата на лицето е отхвърлена като
неоснователна.
6.13. Междувременно в ТП на
НОИ - Пловдив постъпва информация за образувано досъдебно производство 260/2019
г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура -
Пловдив, към което са приобщени писмени доказателства, а именно оригинални
пенсионни досиета, сред които и това на Т.Р.. При извършена проверка на
съдържащите се в него данни за осигурителен стаж и доход, органите на ТП на НОИ
- Пловдив са установили, че същите не се потвърждават. За резултата от
проверката е съставен доклад изх. № 2175-15-329#4/05.08.2020 г. (л. 414), представен като част от административната преписка по делото.
7. Въз основа на влязлото
в сила Разпореждане № **********/№ 1/Протокол № N01M54/06.02.2020 r., е издадено
и процесното РАЗПОРЕЖДАНЕ № РНП-1-4-15-00914202/23.04.2021 г. на
Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което на
основание чл. 98, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО и чл. 113 от КСО е
разпоредено Т.С.Р. да възстанови недобросъвестно получената сума за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1 969.18 лв., от които
главница 1328.11 лв. за времето от 01.03.2014 г. до 28.02.2018 г. и лихва в
размер на 641.07 лв., начислена към 23.04.2021 г.
8. Недоволна от така
постановеният резултат, Р. обжалва Разпореждане №
РНП-1-4-15-00914202/23.04.2021 г. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който
с Решение № 2153-15-201/16.06.2021 г. заличава като погасено по давност
задължението на лицето по оспореното разпореждане в размер на 1 158,00 лв., от
които главница за периода 01.03.2014 г. - 31.12.2015 г. - 760.71 лв. и лихва -
397.29 лв., и потвърждава същото в частта относно събиране на сумата от 811,18 лв., от които главница –
567,40 лв. за периода от 01.01.2016 г. – 28.02.2018 г. и лихва – 243.78 лв.,
начислена към 23.04.2021 г., която именно е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
За
да потвърди процесното разпореждане в посочената част, горестоящият в
йерархията административен орган е приел за установено следното:
В
хода на административното производство са предприети всички възможни и
необходими действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж на Т.Р.
при спазване принципите на истинност и служебно начало, визирани в чл. 7 и чл.
9 от АПК. Жалбоподателката, като лице, претендиращо право на пенсия, носи
доказателствена тежест да установи по пътя на пълно и главно доказване
осигурителния си стаж, зачетен от пенсионния орган при отпускане на пенсията.
От прегледа на всички събрани писмени доказателства по пенсионното досие на Р.
е установено, че същата няма придобит осигурителен стаж от II-ра категория - 18
г. и 06 м. и 06 дни, от III-та категория - 14 г. 04 м. и 25 дни или общ
осигурителен стаж превърнат към III-та категория по чл. 104 от КСО - 37 г. 06
м. 18 дни, и индивидуален коефициент 1.419, изчислен от доход за периодите
01.01.1987 г. - 31.12.1989 г. - 18 712,00 лв. и 01.01.1997 г. - 31.01.2002 г. -
11 852,93 лв., при който е отпусната и изплащана пенсията, считано от
01.02.2002 г. При извършените от страна на контролните органи на ТП на НОИ -
Пловдив проверки безспорно е установено, че стажът на жалбоподателката е както
следва: от ІІ-ра категория труд - 13 г. 01 м. и 07 дни и от ІІІ-та категория
труд - 21 г. 01 м. и 29 дни или общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория труд, в размер на 37 г. 06 м. 15 дни. Доказан е осигурителен доход за
периода от 01.01.1987 г. - 31.12.1989 г. - 18 712,00 лв. и 01.01.1997 г. -
31.07.2007 г. - 15 284,78 лв. и индивидуален коефициент- 1.235.
При
тези данни е направен изводи, че с доказания осигурителен стаж Р. не придобива
право на пенсия при по-благоприятните условия на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В
този смисъл за неоснователни са приети възраженията на жалбоподателката за
липса на недобросъвестност от нейна страна при получаване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 01.02.2002 г. Посочено е, че към цитираната
дата, лицето не притежава осигурителен стаж от втора категория с
продължителност 15 години - абсолютно условие за придобиване право на пенсия по
§ 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Според ответния административен орган, не може да се
приеме, че Р. не е осъзнавала, че няма право на въпросната пенсия при
положение, че не отговаря на изискванията за нейното придобиване, а именно:
навършена възраст 52 г. и 6 месеца, при изискуема възраст за жените по общите
условия за пенсиониране през 2002 г. по чл. 68, ал. 1 от КСО - 56 г. и 6 м.,
т.е. Р. се е пенсионирала с 4 години по-рано от общите условия по чл. 68, ал. 1
от КСО. При съпоставяне на данните от предоставеното от икономическа полиция на
магнитен носител пенсионно досие и събраните в рамките на пенсионното
производство по издаване на разпореждане № **********, протокол №
МНМ54/06.02.2020 г. данни и документи за осигурителен стаж и доход е установено
несъответствие в наименованието на осигурителите и категорията труд за
периодите на зачетен осигурителен стаж от 02.06.1976 г. до 31.10.1976 г. и от
28.03.1978 г. до 31.03.1983 г. С писмо изх. № 2175-15-329#1/23.06.2020 г. (л. 443) до отдел ООА - Пловдив е изискано да се извърши проверка
в предадените в Осигурителния архив документи и да се издаде образец УП-13 за
периода от 02.06.1976 г. до 31.10.1976 г. като „свинегледач“ в ТКЗС/АПК „Розова
долина“ - Казанлък и за периода от 28.03.1978 г. до 31.03.1983 г. като
„свинегледач“ в АПК гр. Долна баня. Съгласно писмо изх. №
Ц5516-23-101#1/01.07.2020 г. на ТП на НОИ Стара Загора, образец УП-13 на името
на Т.Р. не може да бъде издаден, тъй като липсва информация за лицето за
периода от 02.06.1976 г. до 31.10.1976 г. в документите на ТКЗС „Розова долина“
гр. Казанлък, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, приети в сектор ОА към
ТП на НОИ - Стара Загора. Съгласно писмо изх. № Ц5506-09-2423#1/30.07.2020 г.
на ТП на НОИ гр. Кюстендил в приетата разплащателна документация на осигурителя
ТКЗС „Кирил Лазаров“ гр. Долна баня за периода от 28.03.1978 г. до 31.03.1983
г. липсват данни за Т.С.Р., поради което не може да бъде издаден документ за
осигурителен стаж. Окончателно доказания в хода на административното
производство осигурителен стаж не потвърждава стаж от втора категория - 18 г.
06 м. и 6 дни, представен от Р. с нейно заявление вх. № 2490/16.01.2002 г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и зачетен при
отпускане на пенсията на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
9. В хода на съдебното производството е
приета съдебно-графологична експертиза (СГЕ), приета без заявени резерви
от страните, чието заключение се свежда до следното:
Подписът
на заявител за пенсия, положен в Заявление за пенсиониране обр. УП 1 с вх. №
2490/16.01.2002 г., приложено на л. 495 от делото, не е изпълнен от Т.С.Р. ЕГН **********.
Подписът
на заявител за пенсия, положен в опис на документи, приложен на л. 496 от
делото, не е изпълнен от Т.С.Р. ЕГН **********.
10. По настоящото дело са приложени
цитираните по-горе административни дела № 1497/2016 г., № 1319/2018 г. и № 1044/2020
г., всичките по описа на Административен съд - Пловдив.
Към
доказателствения материал е приобщено и пенсионното досие на жалбоподателката,
представено от отдел „Икономическа полиция" - Пловдив при ОД на МВР – Пловдив
(л. 492
и сл.).
ІV. За
правото:
11. Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на
НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО административен акт, също от компетентен орган –
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от кодекса, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
12. Противоположните становища, поддържани от страните в
настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния
закон и се концентрират във въпроса налице ли е недобросъвестност от страна на
жалбоподателката при получаване на въпросните суми.
Съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на
органите на НОИ по отношение на недобросъвестно получените парични обезщетения
са неистинни и направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на
материалния закон.
13. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните
плащания, да възстанови същите, не е достатъчно установяването на
неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите,
когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично
в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с
изключение на случаите по чл. 40, ал. 7 чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2
и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е
Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение.
При тълкуването на цитираните
разпоредби се налага изводът, че предпоставка за прилагането им, е
недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Анализът на
събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице
елементите от фактическия състав, при който възниква правото на
административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за
осигурителни плащания. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието
„добросъвестност” при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите
принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да
се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени
елементи от предпоставката „недобросъвестност” от обективно и субективно
естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им
укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а
недобросъвестността на жалбоподателката е необходимо да бъде безспорно
установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В
този смисъл е и константната практика на ВАС, VІ отделение: решение № 1234 от
04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г., решение № 6207 от 27.05.2008 г. по
адм. д. № 1440 от 2008 г., решение № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531
от 2009 г., а в по-ново време решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559
от 2010 г., решение № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., решение
№ 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г.
Безспорен факт е постановеното Разпореждане
№ **********/30.04.2002 г., с което на Т.С.Р. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано
от 01.02.2002 г. при базисен период 01.01.1987 г. – 31.12.1989 г. и
осигурителен доход 18712,00 лв., и осигурителен стаж от II категория - 18 г. 06
м. и 06 дни, от III категория труд - 14 г. 04 м. и 25 дни, или общ осигурителен
стаж превърнат към трета категория 37 години 06 месеца и 18 дни.
Ако пенсионните органи са считали, че
не са били налице предпоставките за отпускане на пенсията, то същите е следвало
да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във
вина на Р., още повече да й причинят вреди при положение, че осигурителните
органи не са доказали недобросъвестността й при получаване на сумите за пенсии.
(Така Решение № 11095 от 25.09.2017 г. по адм. д. № 1339/2017 на Върховния
административен съд, постановено по идентичен казус).
14. В случая от страна на ответния административен орган
не е отчетено, че:
14.1. Пенсионното досие на Р. е изчезнало
от НОИ, за което по делото не се установява последната да носи някаква вина.
Действително следва да се констатира,
че пенсионното досие на жалбоподателката е открито наред с множество други
пенсионни досиета в избено помещение, находящо се в гр. Пловдив, ул. Леонардо
Да Винчи № 47 (л.
488 и сл. по делото) и е
било приобщено към материалите по досъдебно производство 260/2019 г. по
прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив.
Същото обаче, съдържа единствено:
- Удостоверение УП-2 № 60/20.10.2001
г. издадено от отдел „Агростарт Корпорейшън“ ООД, чието съдържание е потвърдено
в хода на извършената проверка (подробно описан по-горе в т. 6 от настоящото решение);
- Сметка на индивидуален коефициент,
изготвена от органите на НОИ;
- Констативен протокол №
284/08.04.2002 г. на РУСО – Пловдив;
- Разпореждането от 30.04.2002 г. (отменено с
Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-17/31.03.2016 г. – л. 256), с което каза се на Т.С.Р. е отпусната
лична пенсия за ОСВ на основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, въз основа на
Заявление от 01.02.2002 г. и
- Заявление вх. № 2490/16.01.2002
г. от Т.Р. за отпускане на лична пенсия за ОСВ.
Очевидно при тези данни няма как да се
приеме, че пенсията на Р. е отпусната въз основа на последноцитираното
заявление (вх. № 2490/16.01.2002 г.), което впрочем е било основния източник на
информация за документите, за които се твърди, че са представени от Р.. Следва да
се добави също, че въпросното заявление не е подписано от жалбоподателката,
което се установява от приетата по делото без заявени резерви от страните СГЕ (т. 9 от настоящото
решение), а това от своя
страна означава, че същото не е подадено от нея. В подкрепа на този извод са и
дадените от Р. писмени обяснения още през 2013 г. (л. 52), според които тя
лично е подала документите си за отпускане на лична пенсия в РУСО – Пловдив.
Все в тази насока е необходимо да се
констатира, че именно в Заявление вх. № 2490/16.01.2002 г., което каза се не е подписано
и подадено от Р., се съдържат данни за осигурителен стаж в „Долна баня - АПК“
за периода от 28.03.1978 г. до
31.03.1983 г. и в „АПК Казанлък“ в периода от 02.06.1976 г. до 31.10.1976 г.,
който не са потвърждава и това е основният аргумент на ответния административен
орган за недобросъвестността на жалбоподателката. В същото време посочения
осигурителен стаж не фигурира в попълнената от Р. декларация от 12.08.2013 г. (за периодите и
осигурителите, при които е работила - л. 51), но това обстоятелство не е коментирано по никакъв начин
от страна на осигурителните органи.
14.2. Поради липсата на цитираното в
Разпореждането от 30.04.2002 г. заявление от 01.02.2002 г., не са налице
категорични данни какви документи жалбоподателката е представила за
установяване на осигурителния си стаж и доход, за да се приеме, че те са имали
различно съдържание от представените понастоящем.
14.3.
Не е отчетено обстоятелството, че за
лицата придобили право на пенсия с влязъл в сила акт на пенсионен орган, не
съществува задължение за съхраняване на документите, въз основа на които вече
им е отпусната пенсия. В този смисъл не е съобразен фактът, че при първоначално
отпуснатата на Р. пенсия, същата е разполагала с трудова книжка, по която е
възможно да е зачетен трудов стаж, който към настоящия момент вече не е
възможно да бъде установен;
14.4. Липсват каквито и да било
доказателства пенсионните органи да са върнали на жалбоподателката
представените от нея документи, удостоверяващи трудовия й стаж. Действително,
администрацията няма нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните
досиета на лицата документи за осигурителен стаж (според чл. 7, ал. 6 от НПОС в
приложимата редакция, заявлението и приложените към него документи, послужили
за отпускане на персонална пенсия, се съхраняват в НОИ, с изключение на
документите за осигурителен стаж, които се връщат на лицата), но пък има нормативноустановено
задължение да съхранява самите пенсионни досиета, съответно отговорността за
неизпълнението на това задължение от страна на НОИ не може да бъде прехвърлена
върху лицата, за чиито досиета администрацията не е положила дължимата грижа да
съхрани;
14.5. Положеният от Р. трудов стаж до 2002
г. (подробно
описан в т. 6 от настоящето решение) като
календарна продължителност е установен от самите органи на НОИ в хода на
започналата през 2013 г. проверка. При извършената служебна проверка, всички посочени
от жалбоподателката осигурители са потвърдил положения от нея стаж като за
целта са издадени съответните удостоверения обр. УП-2 и/или обр. УП-3. За
сравнение, установения с Разпореждане № **********/30.04.2002 г. осигурителен
стаж от II категория е 18 г. 06 м. и 06 дни, от III категория труд - 14 г. 04
м. и 25 дни, или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 37
години 06 месеца и 18 дни, а установеният от пенсионните органи в хода на
започналата през 2013 г. проверка осигурителен стаж от II категория е 13 г. 01
м. и 07 дни, от III категория труд - 21 г. 01 м. и 29 дни, или общ осигурителен
стаж превърнат към трета категория 37 години 06 месеца и 15 дни, т.е.
само с разлика от 3 дни.
15. При това положение, обстоятелството, че пенсионният
орган през 2002 г. е зачел по-голяма част от този стаж като такъв от втора
категория, за който сега е невъзможно да бъде потвърден, в никакъв случай не
води до недобросъвестност на жалбоподателката, доколкото от една страна
крайното решение принадлежи на пенсионния орган, което не е обвързано с
претендираните от заявителя права, а от друга, липсват доказателства Р. умишлено
да е въвела в заблуждение органите на НОИ, чрез представяне на документи с
невярно съдържание или по друг начин.
Крайният извод на съда е, че обстоятелства, на
които основно стъпва администрацията, не могат да обосноват недобросъвестно
поведение от страна на Р. при получаване на отпуснатата й през 2002 г. лична
пенсия за ОСВ.
С оглед така установеното, неявяването на
жалбоподателката за даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК във връзка с чл.
144 АПК, по никакъв начин не променят възприетите вече изводи.
16. Изложените до тук съображения, имат за последица
незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-201/16.06.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-1-4-15-00914202/23.04.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“
при ТП на НОИ - Пловдив, в частта му относно събиране на сумата от 811,18 лв.,
от които главница – 567,40 лв. за периода от 01.01.2016 г. – 28.02.2018 г. и
лихва – 243.78 лв., начислена към 23.04.2021 г. Това има за последица тяхната
отмяна в посочената част.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-201/16.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с
която е оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-00914202/23.04.2021 г. на
Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив, в частта му
относно събиране на сумата от 811,18 лв., от които главница – 567,40 лв. за периода
от 01.01.2016 г. – 28.02.2018 г. и лихва – 243.78 лв., начислена към 23.04.2021
г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: