№ 111
гр. Велико Търново , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500863 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от
ВТАК, редовно преупълномощена, против съдебно решение №260227/19.10.2020г.,
постановено по Гр.д.№1365/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с което е прието за
установено по отношение на „Е. С.“ АД със седалище гр.В., с ЕИК *********, че С. П. Г., с
ЕГН ********** от гр.В.Търново, ул.“К.“ №4, вх.В, ап.12, не дължи сумата от 3 877,50лв.,
представляваща цена за коригирано количество електрическа енергия за периода от
20.02.2016г. до 13.01.2020г. по фактура №**********/18.06.2020г., издадена по партида с
клиентски №********** за обект с №**********, намиращ се в гр.В.Търново, ул.“И.М.“
№10, ап.10, както и е осъдено „Е. С.“ АД гр.В. да заплати на С. П. Г. сумата от 660,10лв.,
представляваща направени по делото съдебни разноски. Развити са оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение.
Твърди се правна необоснованост на изводите на първоинстанционният съд, че не
съществува възможност да се установи кога и по какъв начин е възникнало натрупването на
показания по скритата тарифа на електромера, поради което не може да се обоснове извод,
че отчетеното в тази тарифа количество енергия е измерено от електромера след монтажа му
в обекта на ищеца, респ., че реално е потребена от него. Позовава се, че процесната сума се
претендира за плащане от ответното дружество не като реално потребено количество
електрическа енергия и не като продажна цена на реално доставена на ищеца ел. енергия на
основание договор за продажба на ел. енергия, какъвто не е и сключван между страните, тъй
1
като ответното дружество не е доставчик, продавач на ел. енергия, а е
електроразпределително дружество, което извършва услуги достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа, а се претендира като сума, начислена по реда и на
основание чл.55 от ПИКЕЕ, с оглед на което уточнение, доводите на съда, че не е
установена реалността на извършената доставка, чиято цена се претендира за плащане, са
напълно неотносими към предмета на делото. Изложени са правни доводи, че установена по
делото е именно хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ, според която е достатъчно да се установи
чрез метрологична проверка на средство за измерване, че има измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средство за търговско измерване и
изводите на първоинстанционният съд в обратния смисъл не кореспондират с текста на
чл.55 от ПИКЕЕ. Посочено е, че по безспорен начин по делото от протокол за монтаж на
СТИ от 18.02.2016г. е установено, че процесният електромер е монтиран на адреса на ищеца
на тази дата като нов, с нулеви показания и не се твърди и няма доказателства по делото, че
СТИ е измервало ел. енергия в друг обект преди монтажа му в обекта на ищеца, поради
което и няма основание да се счита, че то е монтирано там с показания по която и да било по
тарифите си, различни от нула. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
отмени изцяло обжалваното съдебно решение, вместо което постанови друго, с което
предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК за недължимост на исковата сума от 3 877,50 лв. да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан. Претендира всички направени по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
делото С. П. Г., чрез пълномощника му Н. И. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и
моли да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна, а обжалваното съдебно решение
потвърдено, като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в отговора на
въззивната жалба.
В СЗ въззивникът „Е. С.“ АД гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена,
поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно
решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения,
изложени в жалбата и доразвити в писмена защита. Претендира всички направени по делото
разноски, като за направените разноски във въззивното производство представя списък по
чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна С. П. Г., редовно призован, не се явява, не се представлява.
С молба вх.№1319/26.02.2021г., чрез пълномощника си адв.И. от ВТАК, оспорва въззивната
жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение
потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в писмено
становище, представено с молбата. Претендира направените съдебни разноски за въззивна
инстанция, съгласно представен с молбата списък по чл.80 от ГПК. Релевира възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от въззивника.
2
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели,
очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен
от С. П. Г., чрез пълномощника му адв.И. от ВТАК, против „Е. С.“ АД със седалище гр.В.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на
исковата сума от 3 877,50лв., начислена по фактура №**********/18.06.2020г., за ел.
енергия за обект с адрес на потребление в гр.В.Търново, ул.“И.М.“ №10, ап.10, определена
от ответника по негови изчисления, въз основа на констативен протокол, съставен от
служители на ответника. Изложени са твърдения, че ищецът е потребител на ел. енергия за
недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново, ул.“И.М.“ №10, ап.10, за който е разкрита
партида с кл.№********** и аб.№**********. Посочено е, че на 13.01.2020г. служители на
„ЕРП Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потребяваната
ел. енергия в процесния недвижим имот, за която съставили КП №1502745/13.01.2020г., като
процесното СТИ е демонтирано и на негово място е монтирано ново, изготвен е и КП
№229/21.05.2020г. от метрологична експертиза. Изложени са твърдения, че оспорената
искова сума от 3877,50лв. съставлява начислена от ответното дружество на ищеца
корекционна такава, съгласно фактура №**********/18.06.2020г., като е оспорена по
основание и по размер, с довод и че надвишава многократно обичайното потребление на
енергия за домакинството. Посочва, че КП №1502745/13.01.2020г. е съставен в явно
нарушение на изискванията на чл.61 от ОУ на ДПЕЕМ.
Ответникът „Е. С.“ АД гр.В. – въззивник с подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК
писмен отговор е заел становище за процесуална допустимост на предявения отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, а по същество е оспорил същия като
неоснователен и недоказан. Позовал се е, че ищецът дължи заплащане на исковата сума в
размер на 3877,50лв., начислена с процесната фактура №**********/18.06.2020г., на
основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради установени измерени количества ел. енергия
/21928,835 кВтч./ в невизуализиран на дисплея на електромера регистър Т3, който факт дава
3
право на ответното електроразпределително дружество да начисли по реда и на основание
чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от 20.02.2016г.г. /когато
електромерът е монтиран в процесния обект на ищеца/ до датата на демонтажа му на
13.01.2020г. /справка от 16.06.2020г./, по която причина с основание и законно от ответника
се претендира заплащане на така преизчисленото количество енергия в размер на 3877,50лв.
с вкл. ДДС, остойностено на база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос
до електроразпределителната мрежа. Сезирал е съда с претенция за съдебни разноски.
Установената от първостепенният съд фактическа обстановка не се оспорва от
страните, като правно значимите за спора факти, установени от събраните по делото
доказателства, са както следва:
Между страните не е спорен факта, че ищецът през процесния период е потребител на
ел. енергия за процесното място на доставка в гр.В.Търново, ул.“И.М.“ №10, ап.10, с кл.
№********** и аб.№**********, както и че същият получава от страна на ответното
дружество услуги по достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.
На 13.01.2020г., т.е. при действието на настоящите ПИКЕЕ от 2019г., от служители
на „ЕРП Север“ АД е извършена техническа проверка на място на процесния СТИ с фабр.
№1114021566118424, измерващ ел. енергията в процесното място на доставка, при
отсъствие на ползвателя или негов представител, удостоверено с подписа в КП на един
свидетел, който не е служител на оператора, при която е констатирано наличието на
показания по невизуализирана тарифа – Тар. 3 – 021928, СТИ е подменен с друго изправно
СТИ и изпратен в БИМ за експертиза.
От свидетелските показания на Л. Ш. – специалист „Енергиен контрол“ в ответното
„ЕРП Север“, събрани в първоинстанционното производство, се установява, че на процесния
адрес отишли по сигнал с колегата му Стоян Стоянов, проверили всички електромери, вкл. и
процесния СТИ, оказало се, че той измерва точно преминаващата пред него ел. енергия, но
след прочитане със служебния лаптоп на данните на този електромер, се оказало, че има
киловати в Тарифа 3, която не се отчита от инкасатора и съответно тези киловати не се
заплащат от абоната, като след установяване на този факт потърсили абоната, който да
присъства, последният не бил открит и за проверката извикали свидетел, който живее там и
според свидетеля е била жена. Свидетелят Ш. установява, че при проверката СТИ работел на
Тарифа 2, както и че към момента на проверката нямало натрупване на ел. енергия в Тарифа
3.
Видно от КП от метрологична експертиза на средство за измерване
№229/21.05.2020г., при проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера, наличие на
необходимите обозначения на табелката на електромера, при проверка на точността на
електромера по т.4.4 СТИ работи в класа си на точност, както и при проверката по т.4.6. на
4
показващото устройство при продължително включване с отчитане на показващото
устройство СТИ работи в класа си на точност.Видно от т.5 от КП 229/21.01.2020г. от
метрологична експертиза на средство за измерване, не е установена видима външна намеса
или видима повреда в схемата на електромера, при софтуерно четене на електромера е
установено наличие на регистрирана енергия Т3 – 0021928,835 кВтч., която не е
визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът отговаря на метрологичните
изисквания за измерване на ел. енергия, не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на Становище за начисление на ел. енергия от 16.06.2020г. относно КП
№229/21.05.2020г. аб.№**********/ кл.№**********, и извършена техническа проверка, е
одобрено да се начисли общо количество ел. енергия в размер на 21 928кВтч. за период от
20.02.2016г. до 13.01.2020г., като корекцията е извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ.
С процесната фактура №**********/18.06.2020г., изд. от „ЕРП Север“ АД, с
получател – ищеца по делото, за процесното място на доставка в гр.В.Търново, ул.“И.М.“
№10, ап.10, му е начислена исковата сума в размер на 3 877,50лв. с вкл. ДДС за периода от
20.02.2016г. до 13.01.2020г. за 21 928 кВтч., остойностена на база цена за технологични
разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. С писмо изх.
№58546-КП1502745-2/18.06.2020г. от „ЕРП Север“ АД КП №1502745/13.01.2020г. и
процесната корекционна фактура №**********/18.06.2020г. са връчени на ищеца, получено
от ищеца на 26.06.2020г.
Видно от Извлечение за фактури и плащания за период към дата 09.07.2020г. с клиент
– ищеца по делото, исковата сума от 3 877,50лв. по фактура №**********/18.06.2020г. не е
заплатена.
Видно от Протокол №М 5009584/18.02.2016г. за монтаж/демонтаж на електромер,
СТИ с фабр. №1114 0215 6611 8424, произведен 2015г., е монтиран на процесния адрес на
доставка на ел. енергия на 18.02.2016г. като нов, с нулеви показания по активните нощна и
дневна тарифи, без да е посочено при какви показания по невизуализираните тарифи, в
частност по процесната тарифа Т.3, е монтиран.
В първоинстанционното производство е назначена СТЕ, като видно от писменото
заключение на ВЛ инж.Н Николаев, възприето от въззивния съд като компетентно и
обосновано, при софтуерно прочитане на паметта на процесния СТИ, съобразно
уточнението от ВЛ в СЗ, са установени показания в процесния регистър 15.8.3. – 21928,835.
Видно от СТЕ, не е възможно да се установи на какво се дължи наличието на показанията в
невизуализирания регистър 15.8.3 на електромера, т.к. от паметта на този тип електромери
могат да се прочетат текущите показания на тарифите. От СТЕ се установява, че при
софтуерното прочитане на паметта на СТИ не са установени данни за това кога и по какъв
начин са възникнали показанията в регистър 15.8.3., т.к. в паметта няма информация за
показанията по тарифите в минали периоди, както и информация за настъпили събития в
5
минали периоди.
Изслушано в СЗ пред районния съд ВЛ по СТЕ установява, че в конкретния случай
не е установена коя е причината за наличие на запис в тарифа 3, в протокола за
първоначален монтаж на процесното СТИ са записани само показания на дневна и нощна
тарифи, няма записани показания на скритите регистри и общия регистър. Според ВЛ по
СТЕ, показанията, които са отчетени в БИМ, както и тези, снети от ВЛ от паметта на СТИ,
представляват моментното състояние на регистрите при прочитането им, не е възможно да
се установи за какъв период са натрупани данните в скрития регистър и не може да се
установи по каква причина има наличие на данни в регистър 3. ВЛ по СТЕ в СЗ посочва, че
възможно е да е преминала ел. енергия, възможно е показанията да са следствие на други
технически причини. ВЛ по СТЕ в СЗ установява, че към датата на проверката процесното
СТИ е било метрологично годно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за
недължимост на парично вземане в размер на исковата сума от 3877,50лв., предмет на
делото, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед правната природа на отрицателният установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, предмет на делото, в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на оспореното от ищеца, претендирано от
ответника срещу ищеца парично вземане, респ. в тежест на ищеца е да докаже възраженията
си за недължимост на вземането.
С влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.),
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, а,
считано от 08.05.2018г., с изменението на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ - ДВ, бр.38 от 2018г., в сила от
08.05.2018г., и в случаите на ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на СТИ, какъвто е процесния случай, но при спазване на определени правила –
ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл.
21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г./, в сила от 04.05.2019г.
В процесният случай оспореното от ищеца парично вземане за исковата сума от
3877,50лв. е претендирано от ответника в хода на процеса като дължима сума по корекция
6
за измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, начислена на основание чл.55 ал.1 от действащите ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. В тази връзка и по повод твърденията на
ответното дружество същото следва да установи в процеса пълно и главно факта на
извършена техническа проверка на място на процесния СТИ на ищеца по реда на чл.46 ал.1
ПИКЕЕ от 2019г., за резултатите от която е съставен констативен протокол по реда на чл.49
от ПИКЕЕ, както и наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.2
от действащите ПИКЕЕ, пораждащ оспореното от ищеца право на корекция на ответника,
според която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри,
като съгласно чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ.
По делото не е спорен факта, че ищецът е „потребител на енергийни услуги“ по
смисъла на §1 т.41б б.“б“ от ДР на ЗЕ за процесното място на доставка на ел. енергия, като
на същия от страна на ответното електроразпределително дружество през исковия период са
предоставяни услуги по достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. Безспорно се
установи, че на 13.01.2020г. от служители на „ЕРП Север“ АД е извършена техническа
проверка на място на процесния СТИ, измерващ ел. енергията в процесното място на
доставка. Същата е извършена след влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г./, за
резултатите от която е съставен КП №1502745/13.01.2020г. при спазване на реда по чл.49 от
ПИКЕЕ.
Безспорно от подкрепящите констатациите в КП №1502745/13.01.2020г. свид.
показания на Л. Ш., т.5 от КП №229/21.05.2020г. от метрологична експертиза на средство
за измерване, както и от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, се установи наличието на
показания в невизуализирания регистър 15.8.3 – 21 928,835, с които е завишено
потреблението на абоната – ищец в резултат на начислената му на основание чл.55 ал.1
ПИКЕЕ корекционна сума от 3877,50лв. Съдът приема обаче, че по делото не е доказано
пълно и главно от ответника /въззивник/, в чиято тежест е, установените в невизуализирания
регистър 15.8.3 на средството за търговско измерване цифрови показания да съставляват
измерени количества електрическа енергия и то именно след монтажа на СТИ на процесния
адрес на потребление на ищеца, както изисква разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради
което не е налице фактическият състав на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, на което основание
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за
недължимост на исковата сума от 3877,50лв. се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, за да е налице хипотезата на чл.55
ал.1 от ПИКЕЕ не е достатъчно само установяване чрез метрологична проверка на средство
7
за измерване, че има измерени количества енергия в невизуализираните регистри на СТИ.
Разпоредбата на чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ следва да се тълкува в нейната взаимовръзка с ал.1 от
същата, съгласно която, при установени измерени количества ел. енергия в невизуализирани
регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
СТИ в тези регистри.
В настоящият случай процесния СТИ с фабр.№1114 0215 6611 8424 е произведен
през 2015г. и видно от Протокол №М 5009584/18.02.2016г. за монтаж/демонтаж на
електромер, е монтиран на 18.02.2016г. на процесния адрес на доставка на ел. енергия на
ищеца като нов, с нулеви показания по активните нощна и дневна тарифи, като в протокола
за монтаж не е посочено при какви показания и дали са нулеви по невизуализираните
регистри и общия регистър и в частност по допълнителния ненастроен за отчет скрит
регистър 15.8.3. е монтиран. Независимо от факта, че СТИ е монтиран на адреса на доставка
на ищеца като нов с нулеви показания по активните нощна и дневна тарифи,
обстоятелството, че при монтажа на СТИ на адреса на ищеца в протокола не са вписани
показанията в невизуализирания регистър 15.8.3, при които е монтиран, изключва извода, че
установените измерени показания в ненастроения за отчет регистър 15.8.3 от 21 928,835
кВтч. са след монтажа на СТИ при ищеца, поради което не е налице фактическият състав по
чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ и правото на корекция на ответника следва да бъде отречено, респ.
предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК уважен изцяло, като
основателен и доказан. Обстоятелството, че СТИ е монтиран на адреса на ищеца като нов е
само една индиция за вероятна липса на записи показания в невизуализираните регистри, но
от него не може да бъде изведен категоричен и еднозначен извод в тази насока, при все, че
при монтажа на СТИ на процесния адрес на ищеца не са вписани показанията на
невизуализираните регистри, в частност на регистър 15.8.3, към датата на монтаж, при
съобразяване и на заявеното от ВЛ по СТЕ в СЗ, че е възможно цифровите показания в
регистър 15.8.3 да са следствие и на други технически причини. Съгласно разпоредбата на
чл.33 ал.1 от действащите ПИКЕЕ, досието на измервателната система съдържа информация
и за показания на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на средството за
търговско измерване. Видно от СТЕ, при софтуерния прочит на процесния СТИ, не може да
се установят данни за това кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър
15.8.3, при метрологичната експертиза на СТИ не е проведено изследване, от което да се
установи, че се натрупват показания по невизуализирания регистър 15.8.3, а според свид.
показания на Л. Ш. към момента на процесната техническа проверка на СТИ е нямало
натрупване на ел. енергия в регистър 15.8.3.
Следователно, по делото не е доказано от ответника /въззивник/ пълно и главно
установените цифрови показания в невизуализирания регистър 15.8.3 на процесния СТИ да
съставляват измерени количества ел. енергия след монтажа на процесния СТИ на адреса на
ищеца, поради което не е налице фактическият състав по чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ и следва да
бъде отречено правото на корекция на ответното електроразпределително дружество, на
8
което основание предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
На следващо място, начисляването от ответника по реда и на основание чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ на исковата сума от 3877,50лв. е за исковия период от 20.02.2016г. /дата, следваща
датата на монтажа на адреса на ищеца/ до датата на демонтажа му на 13.01.2020г., част от
който исков период от началото му – 20.02.2016г. до 03.05.2019г. вкл., е преди влизането в
сила на приложимите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Следва да се
има предвид, че действието на нормите на действащите ПИКЕЕ е занапред, т.е. те уреждат
отношения, възникнали след влизането им в сила, като за оператора не съществува
материално правно основание да начислява и определя цена на допълнителни количества
енергия по тези правила за периоди от време преди влизането им в сила, какъвто е
процесният случай за по-голямата част от исковия период.
Не без значение е и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ от 2013г., при които правоотношението по корекцията на
сметката на потребителя – ищец е между крайния снабдител и крайния клиент.
Извършвайки корекция за период, обхванат от предходните ПИКЕЕ, операторът на мрежата
претендира вземане, което не му се следва, доколкото титуляр на същото е крайният
снабдител.
По изложените по-горе съображения, предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 3877,50лв. се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивна и първа инстанции за
основателност на предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК,
обжалваното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, респ. въззивната жалба отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, съобразно което и съдът не следва да се произнася по възражението на
въззиваемата страна по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв.
възнаграждение, релевирано в срок с молба от 26.02.2021г.
Изходът на спора обоснова основателност на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в
доказан размер от 500лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260227/19.10.2020г., постановено по Гр.д.
№1365/2020г. по описа на РС – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“Владислав
Варненчик 258, В. Тауърс – Е, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Г. с постоянен
адрес гр.Велико Търново, ул.“К.“ №4, вх.В, с ЕГН **********, сума в размер на 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10