Р Е
Ш Е Н
И Е
№1269, 09.11.2022 година, град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти касационен състав в открито заседание на тринадесети октомври
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Христо
Христов
Членове:1.Веселин Енчев
2.Нели Стоянова
при участието на
секретаря Илияна Георгиева и в присъствието на прокурора Андрей Червеняков,
като разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 1341 по описа за 2022
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на М.Х.К. ЕГН ********** с постоянен адрес: *** против
решение № 588 от 09.06.2022 година, постановено по административно наказателно
дело № 5767/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 21-0769-004546/11.11.2021 година на Р.П.– началник група,
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, с което на М.Х.К. за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от Закона за за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179,
ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200.00
(двеста) лева.
Касаторът оспорва
изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че от
доказателствата по делото не се установява да е осъществил състава на вмененото
му административно нарушение. Възразява също така и за липса на доказателства
относно субективната страна на нарушението – наличието на вина. Излага
доводи и за нарушение на материалния закон, като оспорва съставомерността на
деянието, поради липса на доказателства относно субекта на нарушението. Иска от
съда да отмени решението, както и потвърденото с него наказателно
постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.
В даден от съда срок представя писмени бележки.
Ответникът – Р.П.– началник група, сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не ангажира доказателства.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас, изразява становище за неоснователност на
жалбата и за оставяне в сила на решението на РС-Бургас, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивният 14-дневен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящия
състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
оспореното пред районния съд НП № 21-0769-004546/11.11.2021 година на Р.П.–
началник група, сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, е
ангажирана административно наказателната отговорност на М.К. за това,
че на 16.10.2021 г. около 13:00 часа в гр. Бургас, бул.”Захари Стоянов” до
бл.10 в посока ул.”Георги Попаянов” управлява лек автомобил „* **“ с рег. № А ****
МР, собственост на М. М.Х., като автомобила е технически неизправен - демонтиран
заден шумозаглушител. Нарушението е заснето с С РСОД-5074. За установеното
нарушение по ЗДвП е съставен АУАН №21-0769-004546/16.10.2021г., а впоследствие
било издадено и обжалваното в настоящото производство НП. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и е приложена
санкционната разпоредба на чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП.
За да
потвърди наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че АУАН и
НП са съставени от компетентни органи, както и че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, в т. ч и че са спазени законовите изисквания за
съдържание на АУАН и НП. Съдът е извел извод, че при така събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява описаното в НП административно
нарушение и неговия субект и това че по отношение на него може да бъде
реализирана АНО. На основание така направените фактически констатации и правни
изводи и след като е отчел, че на жалбоподателя е наложен фиксирания в закона
размер на административното наказание „глоба” въззивният съд е потвърдил
обжалваното НП като законосъобразно.
Преценил е като неоснователни
възраженията на жалбоподателя.
Решението е валидно, допустимо и
правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон и на
процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав
намира, че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни. Неизпълнението на това изискване представлява нарушение по чл. 179, ал. 6 от ЗДвП. В
посочената норма, са предвидени три хипотези, в зависимост от вида на
констатираните неизправности - незначителни (т. 1); значителни (т. 2) и опасни
(т. 3). Посочените понятия са дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, „значителни неизправности”, включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата,
както и други по-значителни несъответствия. Още по - детайлно съдържание на
понятието „значителна неизправност” се съдържа в чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно която,
значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху
безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната
среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по -значителните
несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното
средство. Отделно от това в т. 8.1.1. от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г., са предвидени няколко
хипотези на технически неизправности в системата за намаляване на шума- нивото
на шума превишава допустимото съгласно изискванията (б. „а”); част от системата
за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или
очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху
нивото на шума; много сериозен риск от падане (б. „б”), като част от посочените
неизправности се квалифицират като „значителни неизправности”, а други- като „опасни
неизправности”.
Съдът е приел, че в случая, констатираното от актосъставителя
управление на превозното средство без заден шумозаглушител, безспорно се
припокрива с хипотезата на налична значителна техническа неизправност,
доколкото липсата на посочената част може както да засегне безопасността на
превозното средство, така и да породи риск за участниците в движението. В тази
връзка, съдът намира за нужно да отбележи, че обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал превозното средство с изцяло липсващо задно гърне,
по същество не се оспорва от него с депозираната от него жалба.
С
посочената разпоредба на чл. 179, ал.6, т.2
от ЗАвП следва да се докаже, че е налице управление на МПС с
констатирана значителна техническа неизправност. Съдът намира, за доказано, че
действително е било управлявано неизправно МПС, като техническата неизправност
е значителна, така, както е посочено в АУАН и НП. По мнение на настоящия състав
и в АУАн и НП по несъмнен начин е доказано управлението на неизправно МПС с
демонтиран шумозаглушител от водача М.Х.К..
Съдът намира
за неоснователно възражението на касатора относно недоказаност на нарушението
от обективна страна.
Установените
по делото факти обуславят наличие на значителна техническа неизправност на
управлявания от касатора автомобил, поради което правилно с процесното
наказателно постановление е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за
неспазване на изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - движещите
се по пътя МПС да бъдат технически изправни. Противно на твърдяното в
касационната жалба, правната квалификация на деянието е правилно определена от
административнонаказващия орган. Непосочването на допълнителни подзаконови
разпоредби, конкретизиращи вида неизправност, не опорочава наказателното
постановление до степен незаконосъобразност, доколкото, както в АУАН, така и в
наказателното постановление, от фактическа страна нарушението, респ.
неизправността, са описани достатъчно пълно и точно, а в хода на
административнонаказателното производство защитата се гради срещу фактите, а не
срещу тяхната правна квалификация. От съдържанието на наказателното
постановление става ясно за извършването на какво нарушение касационният
жалбоподател е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради
което не е нарушено правово му на защита.
Що се
отнася до твърдението на касатора за недоказаност и липса на субективната
страна на деянието, съдебният състав намира, същото за неоснователно. Съгласно чл. 179, ал. 6 от ЗДвП,
санкциите за управление на технически неизправно пътно превозно средство са
предвидени за водача, т.е за лицето което го управлява. Деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост, защото М.К. е бил длъжен и е могъл обективно да установи,
преди да предприеме пътуване, дали автомобила е изправен или не. Незнанието, че
автомобила е неизправен, не изключва отговорността, тъй като нарушителят е
могъл и е бил длъжен да знае дали управляваното от него превозно средство е
изправно или не. Касаторът е могъл и е бил длъжен преди предприемане на
пътуване по републиканската пътна мрежа да се увери, че предприема пътуването в
съответствие със задължението си по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Всичко
изложено обуславя извода, че по делото са установени всички съставомерни на
нарушението обстоятелства, което е от значение за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора. Установени са датата на управление
на МПС, мястото, водача, неизправността на автомобила –демонтиран
шумозаглушител. Правилно е приложена
санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП,
по отношение на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
като наложената санкция "глоба" е в посочения в нормата фиксиран
размер.
По всички изложени по-горе съображения, настоящият
съдебен състав намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Воден от
горното, както и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 588 от 09.06.2022 година, постановено по административно
наказателно дело № 5767/2021година по описа на Районен съд Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.