Р Е Ш Е Н И Е №1739
гр. Русе, 21.11.2014 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански
състав в публично заседание на 30-ти октомври,
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т.П., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4841 по описа за 2013 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищцата П.Д.Г. *** твърди, че е
собственик на 1/3 ид.ч. от апартамент в гр.Р., ул.”В.. бл.”А.В.”, вх.., ет...,
ап..., който обитава заедно с дъщеря си/собственик на останалите 2/3 ид.ч./.
Заявява, че ответницата М.Й.Й. е собственик на апартамент, намиращ се
непосредствено над нейния апартамент, а втората ответница-Т.Й.Б. е ползвател на
апартамента на Й.. Заявява, че вследствие на ремонтни дейности, извършени в
апартамента на ответниците е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
наводняване на стените и тавана на тоалетната й, на банята й, на кухнята й,
спукване на армирано стъкло на терасата й и разрушаване на желязната/винкелова/
конструкция на терасата й. В допълнителни молби/л.17 и л.74/, заявява, че
строително- ремонтните дейности в жилището на ответниците са започнали през
м.08.2010г. По изложените съображения
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно
да й заплатят сумата от 658.00лв.-претърпени от нея имуществени вреди,/ описани
по-горе/ ведно със законната лихва върху главниците, считано от м.08.2010г. до
окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците М.Й.Й. и Т.Й.Б. оспорват основателността на ищцовите
претенции. Не спорят, че са съответно собственик и ползвател на имот, намиращ
се непосредствено над апартамент на
ищцата. Ответницата Б. не отрича и факта, че през 2011г. е възложила извършване
на основен ремонт на апартамент гр.Р.,
ул.”В.№... бл.”А. В.”, вх..., ет..., но заявява, че жилището на ищцата не е
било увредено. Молят исковете да се отхвърлят, претендират разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е установено/НА
№89,д.№7322/1997г. на нотариус при РРС-л.13/, че П.Д.Г. е собственик на 1/3
ид.ч. от апартамент в гр.Р., ул.”.№.., бл.”А...”, вх... ет...Ответниците не оспорват
и факта, че са съответно собственик и ползвател на имот, намиращ се
непосредствено над апартамент на ищцата.
Ответницата Б. не отрича и факта, че през 2011г. е възложила извършване на основен ремонт на апартамент гр.Р., ул.”В.”№..,
бл.”А...”, вх.. ет....
По делото е прието експертно
заключение, от което се установява, че причината за нарушената желязна
конструкция, държаща стъклените пана на терасата на ищцата е ремонт на терасата
на апартамента, разположен над този на ищцата, като стойността на тази повреда
възлиза на 145.00лв. В о.с.з. на 02.10.2014г., вещото лице изрично посочва, че при
оглед на апартамента на ответниците, не е установил причина да има теч в
апартамента на ищцата. Експертът уточнява, че теоретично е възможно да се появи
теч в банята на ищцата от вертикалните щрангове, който да идва от друг
апартамент, а не от този на ответниците.
Разпитаният по делото свид. Г.М., съсед
на страните, установява, че ответниците са правили през 2010г. ремонт в
апартамента, находящ се над този на ищцата. Същата твърди и че в банята на
ищцата е имало течове. Свид. Т.А./дъщеря на ищцата и съсобственик на
апартамента/ също твърди, че ответниците са правили през 2010г. ремонт на
техния апартамент и че терасата на нейния апартамент била увредена.Заявява и че
са се появили наводнения, основно в банята.
Представени са и други писмени
доказателства, а съдът изцяло не кредитира представената извън съдебна
експертиза, т.к. същата е възложена и платена от ищцата и няма никаква
доказателствена стойност в настоящия процес.Не се кредират и показанията на Т.А., т.к. същата е пряко заинтересова от
изхода на спора, в качеството й на дъщеря на ищцата и съсобственик на процесния
имот.
С
оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл.49 ЗЗД .
По делото безспорно се установи, че
ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от апартамент в гр.Р., ул.”В.”№..бл.”А...”,
вх..., ет.... Ответниците не оспорват и факта, че са съответно собственик и
ползвател на имот, намиращ се непосредствено над апартамент на ищцата. Ответницата Б. не
отрича и факта, че през 2011г. е възложила извършване на основен ремонт на апартамент гр.Р.., ул.”В.№.
бл.”А...”, вх..., ет....
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди
противоправни действия. Тази отговорност възниква когато има вреди, тези вреди
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква
работа, вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест
отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на
виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена
работа. Когато вредата е в резултат на свойства на самата вещ, а не на действия
свързани с нейната правилна експлоатация, отговорността е по чл. 50 ЗЗД/ в
т.см. постановеното по чл.290 ГПК Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 968/2012 г., III г. о/. За да бъде основателен един иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД, е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са
причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. При тази
отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия,
а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна
отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона
е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи
изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа. За да носи
възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е
вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и настъпва при наличието на
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите
да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника и работникът да има вина за причинените вреди.
В настоящия казус се установи, че
действително в апартамента ползван от ответницата Б. са извършени възложени от
нея ремонтни дейности/виж показания на незаинтересувания от крайния изход на
делото свид. М./. Вещото лице, в своето заключение установява, че причината за
нарушената желязна конструкция, държаща стъклените пана на терасата на ищцата е
ремонт на терасата на апартамента, разположен над този на ищцата, като
стойността на тази повреда възлиза на 145.00лв. Предвид горното съдът приема,
че за ответницата Б. отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице, т.к. вредите по
терасата на ищцата са в резултат на
виновно поведение на лицето, на което тя
е възложено извършването на определена работа/ремонт/ и иска в установения от
експертизата размер подлежи на уважаване, но само до размер на притежаваните от
ищцата права на собственост от 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, а именно-48.33 лв.
В останалата част и предвид недоказване на наличието на други вреди искът
подлежи на отхвърляне.
Искът срещу ответницата Й. изцяло
подлежи на отхвърляне, т.к. въпреки, че тя е собственик на апартамента не се установи
да е възлагала каквито и да е ремонтни дейности или дори да живее в този апартамент.
Собственикът на вещта не носи отговорност за вреди, ако те са причинени от
виновно поведение на пострадалия, или на лицето, под чийто надзор тя се намира,
или на трето лице. Такива са вредите при използване на вещта в нарушение на
предписани или общоприети правила. В тези случаи отговорността е по чл. 45 /или
49-в случаите на възлагане на работа на друго лица/ ЗЗД и тя се носи от
проявилото виновно поведение /действие или бездействие/ лице /или от
възложителя на работа/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в т. 10 от ППВС № 7/1959 г. , т. 2 от ППВС № 17/1963 г., т. 3 от
ППВС 4/1975 г/ в т.см. постановеното по чл.290 ГПК Решение № 94 от 21.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 537/2010 г., IV г. о./.
Безспорно лихва се дължи от датата на
деликта, но т.к. по делото не бе установено кога точно е станало увреждането,
то лихва следва да се присъди от завеждане на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата са направените от ответницата М.Й.Й. разноски в размер на 430.00 лв. Ищцата
съобразно отхвърлената/уважена част от исковете дължи разноски и на ответницата
Т.Й.Б. в размер на 252.89 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.Й.Б.,***, ж.к.Освобождение
№43, ет.2, ап.5, със съдебен адрес:гр.Р., ул.”Д.”№.. чрез адв.В.В. да заплати
на П.Д.Г., ЕГН:********** *** сумата от 48.33 лв./съобразно притежаваните от
нея ид.ч./ и представляваща имуществени вреди, причинени й от Б.,
изразяващи се в разрушаване на желязната/винкелова/ конструкция на
терасата й и ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер до 658.00 лв. и за
останалите твърдяни имуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.Д.Г., ЕГН:********** против М.Й.Й., с настоящ адрес:***, със
съдебен адрес:гр.Русе, ул.”Д..а”№.. чрез адв.В.В. искове за заплащане солидарно с Т.Й.Б. на сумата от 658.00 лв. -имуществени вреди.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН:********** *** да заплати на Т.Й.Б.,***, ж.к.О. №.. ет...,
ап.., със съдебен адрес:гр.Русе, ул.”Д.”№... чрез адв.В.В. направените по
делото разноски в размер на 252.89 лв. по компенсация.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН:********** *** да заплати на М.Й.Й., с настоящ адрес:***,
със съдебен адрес:гр.Русе, ул.”Д..”№... чрез адв.В.В. направените по делото разноски в размер на
430.00 лв.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: