Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 12.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 4040 по описа за
2019 година, докладвано от съдията, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковете на С.Т.Х.
ЕГН ********** *** срещу ЦПЛР „С.О.М.К.“- гр.Варна ЕИК ***, администратвен адрес: гр.Варна. бул***, с правно основание чл. 200 от КТ, както следва:
за заплащане на сумата от 1
180.33 лв. /хиляда сто и осемдесет лева и 33 стотинки/, представляваща
имуществени вреди - мораторната лихва върху сумата от
6 777 лв., присъдени по гр.д. № 6598 2018г. на XIХс. за
период от 22.08.2016г. /датата на
увреждането/ до 10.05.2018г. /подаването на исковата молба по гр.д.№ 6598/2018г. на ВРС, 19 състав/
за заплащане на сумата от 2
263.84лв. /две хиляди двеста шестдесет и три лева и 84 стотинки/,
представляваща имуществени вреди - общ сбор от разликата между получаваното
брутно трудово възнаграждение на месец и получаваното обезщетение по
общественото осигуряване за временна неработоспособност за периода от
22.08.2016г. до 24.04.2017г. /осем месеца по 282.98 лв. на месец/,
за заплащане на сумата от 154.64
лв. - мораторната лихва върху главницата в размер на 2 263.84лв., за
периода от 22.08.2016г. /датата на увреждането/ до предявяването на настоящата
искова молба – 15.03.2019г.
за заплащане на сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди, а именно болки и страдания в резултат на
претърпяната трудова злополука – падане от дърво,
за заплащане на сумата от 18
141.67 лв. /осемнадесет хиляди сто четиридесет и един лева и 67 стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 70
000 лева за периода от 22.08.2016г. /датата на увреждането/ до предявяване на
исковата претенция във съда —15.03.2019г.,
както и законната
лихва върху главницата
/от 70 000лв./, считано от подаване
на исковата молба в съда - 15.03.2019г. до окончателното
изплащане на главницата.
Обстоятелства, на които се
основава исковата претенция:
Ищецът твърди, че с ответника били в трудово - правни отношения, възникнали в резултат на
сключен между тях Трудов договор № 379/07.07.2014г.,
по силата на който ищецът бил назначен на длъжност работник по поддръжка с код
по НКПД: 93120008 на непълно работно време при ответника. Мястото му на работа
се осъществявало във С.О.М.К."" гр.Варна.
На 22.08.2016г. сутринта,
след като отишъл на работа, започнал да изпълнява възложените му задачи, а
именно да отреже клоните на две дървета в двора на общежитието. Взел двойната
стълба и започнал работа. На второто дърво на последния клон залитнал и паднал
от стълбата от височина от около 2.80 м., като
след падането не помни какво се е случило, тъй като си ударил главата.
В следствие на падането С.Т.Х.
получил множество сериозни увреждания на здравето - счупване на ТИ 10.ТН 11
.ТН12 и фрактури на дъгите ТН 10-хоспиталпзацпя за „счупване на гръбначен прешлен",
довели до неработоспособност, болки и страдания.
В Протокол от 18.10.2016г.
на Комисията по чл.58 КСО са посочени допуснатите от работодателя нарушения на
нормативните актове, а именно от ЗЗБУТ.
За нарушенията на
работодателят е съставен Акт за установяване на административно нарушение, като
в тази връзка е връчено НП № 03-007077/26.10.2016г., изд.от ДИТ гр.Варна,
влязло във законна сила.
С Разпореждане №
5104-03-241 от 25.10.2016г., на основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната
злополука на ТП-НОИ Варна е приета за трудова злополука. Разпореждането е
влязло във законна сила.
Със Заповед №
239/26.04.2017г. трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено.
Видно от представеното
експертно решение № 01731 от 068,24.04.2017г. първи състав на МБАЛ Св.Марина
КАД-Варна е, че е налице временна неработоспособност от 22.08.2016г. до
17.02.2017г. и е налице намалена работоспособност и стенен на увреждане 60% с
поставена диагноза счупване на гръбначен стълб в гръдната област.
Видно от представената по
настоящото производство епикриза oт
Клиника по неврохирургия при МБАЛ Света Анна - Варна АД е, че С.Х. е приет в
същата на 22.08.2016г. и е изписан на 13.09.2016г. с окончателна диагноза
взривни фрактури на телата ТН11 -ТН12, фрактури на трансверзиалните
израстъци ТН10, ТН11, ТН 12, фрактури на дъгите на ТН10. На същият е извършена
операция ОП № 255 30.08.2016г., като в стандартен порядък под обща ендотрахеална анестезия болният е опериран, като са му
поставени транспедикулярна фиксация
на TH 9-L2 Stryker с 8 винта и конектор. След
приключване на операцията на пациента е поставен активен дрен.
Видно от представените
писмени доказателства е, че осем дни след постъпване в болницата на ищецът и
извършена жизнено важна операция,
струваща му 6 777лв.
След извършването на
операцията ищецът е бил изцяло обездвижен около месец и половина. Поставени са
му били в гръбначният стълб, осем винта, които да стабилизират счупването. През
този период ищецът не е могъл да извършва дори елементарни движения - да става,
да се храни седнал, дори да се обръща на една страна. През този период до него
денонощно е имало придружител. Нуждаел се от постоянни грижи на своите близки,
включително за хранене, лична хигиена, тоалет. Отделно от това допълнителна
болка се пораждала и от нужната смяна на превръзки и дезинфекцията и
обработката на разреза след операцията. В следствие на обездвижването след
операцията развил проблем със вестибуларния апарат. Отделно от това поставените
в гръбначният стълб чужди тела предизвиквали дискомфорт, вкл. и до днес.
Около два месена след
оперативната интервенция, ищецът започнал да прави опити за прохождане е
помощта на проходилка. Едва след около три месеца
започнал да използва бастун. През цялото това време усещал неописуема болка в
гръбнака. Получавал схващания, имал постоянното чувство на студ. Във следствие
на злополуката усещал болки в областта на кръста, нестабилност и слабост на краката. Към
настоящия момент имал издутина в гръбнака, която го боли при допир. При преглед
при неврохирург в началото на 2019г. се установило, че един oт
металните пръстени, поставени на 30.08.2016г. е започнал да се откопчава, в
следствие на което се е образувала издутината и единственото адекватно решение
на проблема е отново операция.
Освен увреждането на
здравето, у ищеца било налице намалено самочувствие и увереност в собствените
му сили. Съпровождали го постоянни тревожни мисли и непрекъснат страх. Обземала
го паника и безсъние, а след заспиване и сънуване на кошмари. Това оказало
влияние и на отношенията с близки и познати. Изпаднал в депресия, затворил се в
себе си. Изпитвал чувство за малоценност и постоянна тревожност. Тревогите у
ищеца се засилили и след като разбрал, че има необходимост от нова операция.
Чувствал вина, тъй като в следствие на злополуката и грижите съпругата му
придобила диабет.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор.
Не е спорно, че ищецът е
бил в трудовоправни отношения с ответника, при
условията на непълно работно време от 4 часа – от 8.00 часа до 12.00 часа. Не е
спорно, че на 22.08.2016г. е отишъл на работа и е рязал два клона на дървета и
че по време на рязането е паднал и си е нанесъл травми.
По първия иск - за присъждане на сумата от 1 180.33 - мораторна лихва върху 6777 лв. - представляваща имуществени
вреди, присъдени по гр.дело №6598/2018г на 19 състав на ВPC, сочат, че е неоснователен, доколкото не е налице
забава. Решение №5314 от 21.12.2018г.
влязло в сила на 31.01.2019г. Още
на 04.02.2019г., ответникът е изплатил по банков път сумата на ищеца, ведно със
законовата мораторна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.05.2018г. до
04.02.2018г.
По втория
имуществен иск - 2 263.84 лв.
имуществени вреди, представляващи и изразяващи общ сбор от разликата между
получаваното брутно трудово възнаграждение на месец / и получаваното
обезщетение по обществено осигуряване за временна неработоспособност за периода
22.08.2016г. до 24.04.2017г.:
Считат, че той е неоснователен, тъй като такъв иск е
заведен в друго производство. Отделно ищецът е пенсионер, не е оставал без възнаграждението,
както и са му били изплащани и болничните.
По иска за заплащане на сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, претърпени неимуществени
вреди, а именно болки и страдания в резултат на претърпяната трудова злополука
– падане от дърво:
Твърдят, че не отговаря на обективната истина, че на ищецът му е наредено да отреже клони на две
дървета, защото пречело на видеокамерите, и отразените в протокола на НОИ факти
в тази насока са неверни, но не са били оспорени по морални причини.
Директорът, както и служителят, отговарящ за поддръжката на общежитието са били
в отпуск, а заместник директорът г-жа К., също не е давала нареждания за рязане
на каквито и да е клони. Тези дейности
ищецът е извършил самоволно, без да се
обади на никой, без да е изисквал помощ от други служители. Предвид
възрастта му /70г./, това е проява на небрежност.
Твърдят, че ищецът е паднал от стълбата, далеч по рано от 8.00 часа, т.е,
независимо, че инцидента е станал на територията на общежитието, ищецът е
извършвал дейността по рязане на клони, извън определеното със заповед работно
време. Преки свидетели на инцидента - няма.
Противно на констатациите от проверката на
НОИ, директорът на общежитието е издал прилежна инструкция за безопасност при
работа с преносими стълби, която наредба е поставена на видно място за
запознаване на условията при работа. В инструкцията е упоменато как следва да
се работи с двураменни и с трираменни стълби. Сочат, че ищецът неизвестно как е
поставил стълбата и се е отнесъл твърде небрежно към действията си.
Сочат, че искът е прекомерен по размер, като твърдят, че по гр.дело
№6598/2018г. на 19 състав на ВРС бил заведен същия иск, но за 15000 лева, който
в последствие бил оттеглен.
Оспорват наличието на твърдените
неимуществени вреди и техния интензитет. Считат, че описаното в исковата молба
многократно увеличава действителното страдание и болките на ищеца. Оспорват
твърдението, че е бил обездвижен.
Твърдят още, че през време на неработоспособността на ищеца от
22.08.2016г до 17.02.2017г., при посещенията си в С.О.М.К." за доставяне
на болничните си, работникът е забелязан да симулира, т.е пред сградата е
вървял с патерици, а когато не е бил под пряко наблюдение, същият си е вървял
съвсем спокойно. След новото освидетелстване, констатацията е, че лицето може
да работи при спазване на противопоказанията от т.14
от експертното решение за ТЕЛК, т.е противопоказани условия на труд - тежък
физически труд и височинна работа.
Сочат, че липсва една от предпоставките за
уважаване на иска по чл.200 КТ - инцидентът не е настъпил по повод възложена
работа. Ищецът е работил самоволно и не е спазил никакви изисквания за
безопасност на труда. Считат, че макар работодателят да не е реализирал
обжалване на издаденото на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО
разпореждане, то няма пречка посочените възражения да бъдат заявени едва в
съдебното производство.
Считат, че са налице предпоставките на чл.
55, ал. 3 от КСО „Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е
увредил здравето си". Твърдят, че е налице груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 от КТ - неполагане на дължимата грижа, която би положил и
най-небрежният човек. В условията на евентуалност сочат, че е налице втората
хипотеза, визирана в чл.201 ал.2 от КТ предвиждаща намаляване на отговорността
на работодателя - ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е
допуснал небрежност.
В с.з. ищецът подържа исковете
си и моли за уважаването им в пълен размер. Ответникът оспорва исковете по
основание и размер и моли за отхвърляне на същите.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ има
обективен и безвиновен характер.
За основателността на иска в случая, в тежест на ищеца
е да докаже наличие на трудовоправни отношения между
страните към датата на настъпване на злополуката, характера на злополуката като
трудова, наличието на вреди, които са в причинно следствена връзка със
злополуката, вида и размера на вредите. В тежест на ответника е да докаже
твърденията си, че е налице съпричиняване на
злополуката от ищеца, който е проявил груба небрежност при изпълнение на
трудовите си задължения, която е в причинно-следствена връзка с настъпване на
злополуката и вредите.
По делото не се спори, че към датата на настъпване на
злополуката – 22.08.2016г., ищецът се е намирал в трудово правни отношения с
ответника, въз основа на сключен трудов договор № 379 от 07.07.2014
г., по силата който ищецът е бил назначен на длъжност „работник поддръжка“ в С.О.М.К.,
гр. Варна. На 04.06.2015 г. ищецът бил запознат и с длъжностната си
характеристика, съгласно която отговарял за техническата поддръжка, за
спортните площадки и съоръжения, имал е задължение да извършва дърводелски,
водопроводни и технически услуги, да подпомага персонала при поддържане на
тревните площи, събиране и изнасяне на отпадъците, да участва при почистване на
снега в двора и др.
От представения по делото протокол от 18.10.2016 г. на
комисията по чл. 58 от КСО, за резултатите от извършеното разследване на
злополуката от 22.08.2016 г., се установява, че на ищеца е възложена задача да
извърши работа по изрязване на клони, които пречат на видеонаблюдението.
На 22.08.2016 г., ищецът отишъл на работа, взел двойна стълба и започнал да
реже клоните на дърветата. Предприел действия по достигане до клоните, като за
целта използвал двураменна дървена стълба, поставяйки я на тревната площ, в
близост до дървото. В момента на злополуката бил хванат за пречещия клон и го
режел с трион, като в този момент ръката му се изплъзнала, загубил равновесие и
паднал от височина от около 2.80 м. Било допусна използване на двураменна
стълба, която не била поставена по безопасен начин, гарантиращ стабилността й и
непозволяващ отместване по време на използването й. В резултат на загубата на
равновесие ищецът паднал и получил процесните
увреждания – взривни фрактури на телата ТН11-ТН12, фрактури на трансверзиалните израстъци ТН10, ТН11, ТН12, фрактури на
дъгите на ТН10. Протокола от разследването на комисията по трудовата злополука
представлява официален удостоверителен документ и има обвързваща материална доказателствена сила относно направените в него констатации
за осъществилите се факти - механизма на
трудовата злополука (Решение № 63/10.05.2017 г., постановено по гр. д. №
3648/2016 г. по описа на ВКС, Г. О., III Г. О.). Доколкото по делото не се
установи противното, на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, съдът приема за настъпил,
описания в протокола механизъм на злополуката.
Безспорно по делото е, че злополуката е била обявена
за трудова, на основание чл. 55 ал. 1 от КСО с разпореждане № 5104-03-241/25.10.2016
г., издадено от органа по чл. 60, ал. 1
от КСО, по специалния административен ред, уреден в чл. 57 и сл. от КСО и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. Посоченият административен акт не е обжалван от работодателя и е
влязъл в сила. От една страна, това разпореждане е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК, относно наличието или не на трудова злополука,
а от друга, официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на трудова злополука, като елемент от фактическия състав
на имуществената отговорност на ответника – работодател, и от който зависи
съществуването на правото (Решение № 109/12.03.2012 г., постановено по гр. д. №
622/2011 г. по описа на ВКС, Г. О., IV Г. О.).
Ответникът навежда възражения, че работата, при която
е настъпила злополуката, не е била възложена от работодателя.
Съгласно чл. 200 ал. 2, работодателят отговаря и
когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод
изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
Дори и работата да не е била възложена на работника от
работодателя, това обстоятелство няма отношение към квалификацията на
злополуката като трудова, доколкото е достатъчно работата да е била предприета
в интерес на работодателя, каквато настоящата безспорно е.
Доколкото е налице влязло в сила разпореждане №
5104-03-241/25.10.2016 г., с което злополуката е била обявена за трудова на
основание чл. 55 ал. 1 от КСО, съдът намира, че посочените възражения изобщо не
следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Посочените въпроси са относими именно към преценката дали злополуката се явява
трудова /дали е извършена по възлагане от работодателя и/или в негов интерес/. Доколкото
е налице влязъл в сила административен акт, с който злополуката е призната за
трудова, в настоящото гражданско производство е недопустимо да бъде осъществяван
косвен съдебен контрол върху акта и настоящият съдебен състав е длъжен да се
съобрази с приетото от административния орган, т.е. че злополуката е трудова.
Дори и да се приеме, че е допустимо да бъдат обсъждани
посочените възражения, то съдът намира, че в тежест на ответника е било да
докаже същите. За целта следва да бъде оборена материалната доказателствена
сила на официалния документ – протокол за резултатите от извършено разследване
на злополуката, относно факт, който е удостоверен пред органа – че е било
налице възлагане на работата от работодателя. Доколкото протоколът има характер
на официален документ, свидетелски показания за сочените факти са недопустими,
на основание чл. 164 ал. 1 т. 2 от ГПК. Отделно събраните по делото гласни
доказателства не установяват посочените обстоятелства, тъй като свидетелски показания за отрицателни факти не могат да
бъдат ползвани. Фактът, че по принцип работодателят не е давал такива задачи
друг път и че друг път работниците са били по двама, когато се качват на
стълба, не изключват възлагането на конкретната работа на конкретния работник.
Фактът, че свидетелите не са чули да му е възлагана работа, не означава, че тя
не е възлагана без свидетелите да са чули или да са били преки свидетели. Поради
това възражението се явява неоснователно.
Спорен въпрос по делото е и дали следва да се изключи
отговорността на работодателя поради умишлено причиняване на вредите или дали
трябва да се намали отговорността на работодателя, поради проявена от ищеца
груба небрежност, която да е в причинно-следствена връзка с трудовата
злополука. Доказването на тези обстоятелство е в тежест на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КТ,
работодателят не отговаря, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. А
съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
За да е налице „умисъл“ за увреждането,
увреждащите действия следва да са извършени като деецът е целял или желаел
настъпването на вредите /например умишлени
действия на ищеца с цел да получи обезщетение за тях /Решение № 510 от
30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., IV г. о., ГК/. По делото няма
проведено доказване и няма събрани доказателства, че ищецът е целял или желаел настъпването
на вредоносния резултат /счупването на прешлените си/. Отделно от това умишленото
причиняване на увреждането изключва възможността злополуката да бъде определена
като трудова, а въпросът за характера й е разрешен с влязъл в сила акт. /така Решение
№ 218 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 845/2014 г., IV г. о., ГК/
Съгласно трайната практика на ВКС "груба
небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е налице само в случаите,
когато работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка. /Решение № 510 от
30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., IV г. о., ГК/ Това е разбирането
на гражданско правния институт на грубата небрежност, който се отличава от
характеристиките на наказателно правното понятие.
Намаляване на отговорността на работодателя може да
има само при съпричиняване при допусната „груба небрежност“, т.е. липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. Не всяка проява на невнимание или всяко нарушаване на
правилата и нормите на безопасност е проява на груба небрежност. Небрежността
има своите степени, а обикновената небрежност не е основание за намаляване на
обезщетението на работодателя. Затова дали е проявена небрежност и дали същата
може да бъде определена като „груба“ следва да бъде установено с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства по делото (така Решение № 291 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК, в този смисъл са и
Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о., Решение
№ 548/24.07.2012 г. по гр. дело № 1490/2010 г. на ВКС, IV г. о., Определение №
371 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 279/2015 г., IV г. о., ГК).
В случая се установи, че ищецът е използвал
двураменната дървена стълба, като я е поставил върху тревната площ, в близост
до дървото, и е започнал да реже клоните. Същият изрязвал последното „клонче“,
което докато режел с триона, го подвело и паднал от стълбата. От посочената
докладна на пострадалия от 29.09.2016г. /липсват други данни, доколкото липсват
свидетели на инцидента/ се установява, че причина за падането от стълбата е
загуба на равновесие от страна на ищеца. Но за да има съпричиняване
при трудовата злополука, водеща до намаляване отговорността на работодателя по
чл. 200 от КТ, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ, не е достатъчно работникът да
е действал по невнимание и в нарушение на техническите правила и тези за
безопасност. Трябва да се установи, че работникът е действал без каквото й да
елементарно внимание и старание, незачитайки основните правила за съхранение и
експлоатация на техниката (в случая триона и стълбата), и правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, при осъществяване на конкретната
дейност. Такива обстоятелства обаче по делото не бяха установени. Фактът, че
същият се е хванал за „клонче“, съгласно собствената му докладна, а не за „клон“,
дори и да навеждат на мисълта за неправилна преценка на ситуацията, могат да
обосноват само лека форма на небрежност, но не и на груба такава.
С оглед изложеното, съдът счита направеното възражение
от страна на процесуалния представител на ответника за приложение на чл.201,
ал.2 от КТ, поради наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, за неоснователно. Ето защо съдът намира, че в случая следва да се
ангажира пълната имуществена отговорност на ответника, на основание чл.200 КТ.
Видът на вредите се установява от събраните по делото
писмени доказателства, изготвената по делото СМЕ, СПЕ и ССЕ, както и от
събраните гласни доказателства.
От приложената медицинска документация и изготвената
по делото СМЕ се установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил: 1. Взривни
фактури на телата на 11 и 12 гръден прешлен. 2. Фрактура на страничните
израстъци на 10, 11 и 12 гръден прешлен. 3. Фрактура на дъгите на 10
гръден прешлен. Всички фрактури са обусловили трайно затруднение на движенията
на снагата за повече от 30 дни. Травматичното увреждане е в причинно следствена
връзка с злополуката на 22.08.2016год.
Болките след счупването до операцията са много силни и
се засилват при всеки опит за промяна положението на тялото, след операцията са
поносими поради обезболяването и стабилизиране на гръбначния стълб.
Счупването само на страничните израстъци на прешлените
се лекуват с обездвижване с лумбален колан за около
30 дни. Счупването на гръбначен прешлен се лекува ако е стабилно за 6 месеца с
обездвижване с лумбална ортеза,
а когато не е стабилно и заплашва да увреди гръбначния мозък както е в случая
се лекува оперативно като срока за възстановяване е от 6 мес.
до година.
След операцията се носи лумбална
ортеза за стабилизиране на гръбначния стълб и се
провежда рехабилитация за тонизиране на гръбначната мускулатура. Поради
обездвижването с метала на прешлените се губи движението в зоната.
Ограничаването на движенията е завинаги. Ищеца не може да натоварва физически
гръбначния си стълб, навеждането се осъществява посредством движение в
тазобедрените стави. Поради по голямо натоварване на необездвижените прешлени
се развиват артрозни промени по междупрешленните
дискове и стави което води до болка при движение и при промяна на времето.
Не е необходима нова оперативна намеса. За подобряване
на състоянието е необходимо периодично провеждане на балнеолечение, а в период
на болки приемане на лекарства.
Пълно възстановяване не е възможно. Ищецът може да се самообслужва,
може да извършва лека работа ненатоварваща гръбначния стълб.
Разпитан в с.з. вещото лице сочи, че самата операция
представлява на два прешлена горе и два прешлена долу се поставят винтове в
самите дъги и цялата тази конструкция се захваща вътрешно от двете страни на
гръбнака. С тази операция се стабилизира гръбнака в тази зона и той няма
движение между девети гръден и втори лумбален
прешлен. Не е необходима втора оперативна намеса, не се изваждат болтовете, те
си стоят до края на живота. При прегледа е
установена издутина по линията на гръбначния стълб от металът, който е сложен в гръбнака. Тъй като има
срастване на цикатриксът сподкожната
тъкан и мускулатурата, е възможно някой нерв да попадне в зоната на цикатрикса, което да я направи чувствителна зона.
От изготвената по делото СПЕ се установява, че към
момента на изследването в емоционалното състояние на ищеца водещи са по-леко
изразени симптоми като лесна уморяемост,
раздразнителност, нарушен сън, нарушена концентрация на вниманието, както и нормалпсихологични страхове свързани с телесните му
увреждания отговарящи на Смесено тревожно-депресивно разстройство.
В резултат на получените телесни увреждания от
настъпилата на 22.08.2016г. трудова злополука ищеца е развил в следващите дни и
месеци симптомите на Реакция на тежък стрес и Разстройство в адаптацията с
водеща тревожно-депресивна симптоматика. Симптомите на Разстройство в
адаптацията настъпват до един месец от стресогенно
събитие или сериозна жизнена промяна, като е налице причинно-следствена връзка
между стресогенното събитие и появата на симптомите.
Продължилите повече от 6-8 месеца остатъчни симптоми на потиснато настроение, афективна лабилност и нарушен сън отговарят на критериите
на Смесено тревожно-депресивно разстройство което към момента на изследването
при ищеца не е напълно отзвучало.
В резултат на получените телесни увреждания от
настъпилата на 22.08.2016г. трудова злополука ищеца е развил в следващите дни и
месеци симптомите на състояния от спектъра на Разстройства в адаптацията и
тревожните разстройства.
Отключените в отговор на преживяния
стрес психични разстройства дават основание да приемем, че прекараната трудова
злополука от 22.08.2016г. при ищеца е имала характеристиката и на тежка психична
травма.
Разпитано в с.з. вещото лице сочи, че реакцията на
ищеца към такъв тип преживявания е
нормална. Всеки инцидент, който води до трайна промяна в ежедневното
функциониране, дали поради загуба на крайник или някаква тежка оперативна
намеса, води до това състояние, което е патология, в този смисъл, защото
нормалното е да може да реагираш на стреса, без дистрес
и в рамките на часове или дни, той да може да се преодолее. Когато обаче има
трайно нарушение на функционирането, това естествено води до такова
разстройство на адаптацията, което е много индивидуално и според тежестта на
състоянието. Т.е., ответната реакция на ищеца е адекватна на травмата. Той като личност е доста балансиран и в момента на
обследването имал балансирано поведение. Вещото лице сочи за наличие на тремор, но не може да направи пряка причинно-следствена
връзка между тремора и инцидента.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на св. М.С.Х.:
ЕГН ********** - дъщеря на ищеца и М.В.Х.: ЕГН ********** - съпруга на ищеца.
Същите сочат, че непосредствено след инцидента, в
болницата, ищецът бил с много силни болки, от които викал. Бил обездвижен,
както от силните болки, така и защото имало опасност отчупена част от прешлена да нанесе травма в гръбначния
му стълб и да доведе до обездвижване. Непрекъснато приемал болкоуспокояващи. След операцията и изписването му, го взели от
болницата в инвалидна количка и трима
души го качвали в колата и до вкъщи. След това около месец, месец
и половина бил на легло, не мърдал от едно положение, бил с памперс и болкоуспокояващи. Отслабнал 15 кг.
там. Сега го боли непрекъснато, поради което го мажели с мазила. Сега е прегърбен, за разлика от преди инцидента. По
отношение на психичното му състояние сочат, че много зле му се отразило
случилото се, бил се бил отписал. Изпадал в паника. Постоянно се питал защо му
се е случило.
При определяне размера на неимуществените вреди, съдът
се съобрази с принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, като взе
предвид характера и степента на увреждането и продължителността на страданието.
За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав
съобрази, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се във
взривни фрактури на телата ТН11-ТН12, фрактури
на трансверзиалните израстъци ТН10, ТН11, ТН12,
фрактури на дъгите на ТН10, обусловила трайно затруднение на движенията на
снагата за повече от 30 дни, като възстановителния период за фрактури като при
ищеца е от 6 мес. до година. Съгласно събраните гласни
доказателства периодът, в който ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно
и е бил на легло е месец, месец и половина. Травматичните
увреждания към настоящия момент не са напълно възстановени, доколкото е налице
невъзможност за сгъване на снагата в обездвижения участък от 6 прешлена и за
извъртането й странично. Ограничаването на движенията е завинаги. Налице е и
болезнен цикатрикс. Болки, макар и с намален
интензитет, се усещат и към настоящия момент. Налице е и психична травма,
съответна на тежестта на инцидента, чиито симптоми не са отзвучали напълно и
към настоящия момент. Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите
вреди, интензитета на претърпените болки
и страдания и тяхната продължителност, вкл. бъдещите вреди /наличието на
обездвижване до края на живота в участък от 6 поредни прешлена, както и
продължаващите болки/, както и възрастта на пострадалия, намира, че адекватен и
справедлив размер на обезщетението за всички вреди е размер от 35 000лв., а за горницата до 70 000лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня
на извършването му. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД вземането става изискуемо от
деня на увреждането, доколкото длъжникът изпада в забава и без покана. Съгласно
разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон – ТР № 45 от
19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК ВС. По отношение на дължимото
обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в
чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова
злополука. /така Решение №441/08.07.2010 по дело №682/2009 на ВКС, ГК, IV г.о, Решение
№ 578/19.10.2010 г. по гр. д. № 603/2009 г. III г. о. ВКС. Определение № 398 от
20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1483/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Маргарита Георгиева Определение № 763 от 5.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
303/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев/.
Поради това искът за заплащане на мораторна
лихва върху главницата за периода от 22.08.2016г. /датата на увреждането/ до
предявяване на исковата претенция във съда —15.03.2019г., се явява доказан по
основание, а размерът на същия е 9099.99лв.,
като за разликата до 18141.67 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на завеждане на иска в съда.
По отношение на мораторната
лихва върху имуществените вреди, присъдени по гр.д. № 6598 2018г. на XIХс., съдът намира следното:
За разлика от неимуществените вреди, които настъпват
на датата на инцидента – счупването причинява болки и страдания, то
имуществените вреди настъпват от датата, на която е извършен разходът. /Решение
№ 153/02.06.2011г. по гр.дело № 526/2010г, на ВКС, IVГО/. До този момент няма вреди, които да бъдат
обезщетявани и преди тази дата не може да се иска лихва върху вреди, които още
не са настъпили.
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи на
коя дата са сторени разходите, присъдени с решение по гр.д. № 6598 2018г. на XIХс. От събраните по делото доказателства е видно, че
сумата от 6719лв. за медицинско изделие /имплант/ е
заплатена на 29.08.2016г., а таксата за болничен престой от 58 лв. на
13.09.2016г., като от посочените дати са настъпили вредите и от тези дати,
работодателят отговаря по правилата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Изчислени от съда,
дължимите лихви са в размер на 1215.17лв.,
/1157.17 + 9.74лв./, поради което искът се явява основателен до претендираната сума и неоснователен за разликата до 1 180.33 лв.
По иска за имуществени вреди, представляващи разликата
между получаваното брутно трудово възнаграждение на месец и получаваното
обезщетение по общественото осигуряване за временна неработоспособност:
Имуществена вреда от трудовата злополука се явява и
загубата на трудово възнаграждение при временна нетрудоспособност, като
размерът на вредата се определя като разликата между това, което работникът би
получил ако престираше труд и това, което е получил
от общественото осигуряване. Няма събрани доказателства по твърденията на
ответника, че към настоящия момент ищецът е бил вече обезщетен за сочените
вреди.
Въз основа на изготвената по делото ССЕ съдът намира,
че разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение на месец и
получаваното обезщетение по общественото осигуряване за временна
неработоспособност за периода от 22.08.2016г. до 24.04.2017г. е в размер на 172.54лв. Поради това искът се явява
основателен за посочената сума, а за разликата до 2 263.84лв. се явява неоснователен. По отношение на акцесорния иск за заплащане мораторната
лихва върху главницата за периода от 22.08.2016г. /датата на увреждането/ до
предявяването на настоящата искова молба – 15.03.2019г. искът се явява
основателен за сумата от 44.86лв. и
неоснователен за разликата до 154.64 лв.
С оглед изхода на спора и на двете страни в
производството се следват разноски, съразмерно на уважената/отхвърлената част
от исковете. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, което е в размер на 4000лв. за всички искове. В
производството по делото са предявени 5 иска, като за всеки от тях се дължи
адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба 1/2004г. Съгласно чл.
7. ал. 2 от Наредба 1/2004г. минималния размер на адвокатските възнаграждения
по всеки иск са както следва: 2630лв., 1074.25лв., 312.62лв., 388.47лв. и
300лв. или общо 4705,34лв., т.е. уговорения и заплатен размер на адвокатското
възнаграждение е по-нисък от минимума, поради което възражението се явява
неоснователно.
В този случай за разноски ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 1985.28лв., а ищецът – на ответника - сумата от 1511.04лв.,
съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса върху цената на уважената част от исковете, или сумата от общо 1914лв. –
дължими по исковете държавни такси.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЦПЛР „С.О.М.К.“-
гр.Варна ЕИК ***, администратвен адрес: гр.Варна. бул***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Х. ЕГН ********** ***, сумата от 35 000лв. /тридесет и
пет хиляди лева/, представляващи претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в следствие на трудова злополука, станала на 22.08.2016г., при която
при падане от дърво получава фактури на 10, 11 и 12 гръден прешлен - взривни фрактури на телата
ТН11-ТН12, фрактури на трансверзиалните израстъци
ТН10, ТН11, ТН12, фрактури на дъгите на ТН10, ведно със законната лихва считано
от датата на предявяване на иска в съда – 15.03.2019г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 35 000лв. до претендирания
размер от 70 000лв., на основание чл. 200 КТ.
ОСЪЖДА ЦПЛР „С.О.М.К.“- гр.Варна
ЕИК ***, администратвен адрес: гр.Варна. бул***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Х. ЕГН ********** ***, сумата от 9099.99лв. /девет хиляди
и деветдесет и девет лева и 99ст./, представляващи мораторна
лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 22.08.2016г. /датата на увреждането/ до
предявяване на исковата претенция във съда —15.03.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 9099.99лв. до претендирания размер от 18 141.67 лв., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЦПЛР „С.О.М.К.“- гр.Варна
ЕИК ***, администратвен адрес: гр.Варна. бул***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Х. ЕГН ********** ***, сумата от 1215.17лв. /хиляда двеста и петнадесет лева и 17ст./,
представляваща мораторната лихва върху сумата от 6
777 лв. - имуществени вреди, присъдени
по гр.д. № 6598 2018г. на XIХс., за период от датата
на настъпване на имуществените вреди до 10.05.2018г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1215.17лв. до претендирания размер от 1 180.33 лв. и за периода от 22.08.2016г. до датата на настъпване на имуществените вреди, на основание
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЦПЛР „С.О.М.К.“- гр.Варна
ЕИК ***, администратвен адрес: гр.Варна. бул***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Х. ЕГН ********** ***, сумата
от 172.54лв.
/сто седемдесет и два лева и 54 ст./,
представляваща имуществени вреди - общ сбор от разликата между получаваното
брутно трудово възнаграждение на месец и получаваното обезщетение по
общественото осигуряване за временна неработоспособност за периода от
22.08.2016г. до 24.04.2017г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 172.54лв. до претендирания размер от 2 263.84лв., на оснвоание чл. 200
от КТ.
ОСЪЖДА ЦПЛР
„С.О.М.К.“- гр.Варна ЕИК ***, администратвен адрес: гр.Варна. бул***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Х. ЕГН ********** ***, сумата
от 44.86лв. /четиридесет
и четири лева и 86 ст./, представляваща мораторната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди /разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение на
месец и получаваното обезщетение по общественото осигуряване/, за периода от
22.08.2016г. /датата на увреждането/ до предявяването на настоящата искова
молба – 15.03.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 44.86лв. до претендирания размер от 154.64 лв., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЦПЛР „С.О.М.К.“- гр.Варна ЕИК ***, администратвен адрес: гр.Варна. бул***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Х. ЕГН ********** ***, сумата от 1985.28лв. /хиляда
деветстотин осемдесет и пет лева и 28ст./, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.Т.Х. ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на ЦПЛР
„С.О.М.К.“- гр.Варна ЕИК ***, администратвен адрес: гр.Варна. бул***, сумата от 1511.04лв. /хиляда петстотин и единадесет лева и 4ст./, представляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЦПЛР „С.О.М.К.“- гр.Варна ЕИК ***, администратвен адрес: гр.Варна. бул***, ДА ЗАПЛАТИ на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 1914лв. /хиляда деветстотин и четиринадесет лева/, представляваща
държавни такси, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: