РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 07.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 5359
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.И.Х. против В.К.Г., с която е предявен
иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността и при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 72 от Закона за собствеността.
Ищецът твърди, че е собственик на
самолет модел Zenair 701 STOL с регистрационни знаци LZ-KLG, по силата на дарение и придобивна давност. Твърди, че
самолетът му бил дарен от ответника през месец септември 2006 г., тъй като на
15.10.2005 г. претърпял катастрофа по време на тренировъчен полет в гр. Шумен.
Към този момент ищецът работел като главен инженер в „Г.“ ЕООД, на което
ответникът бил управител. Ответникът му дарил самолета, тъй като в резултат на
катастрофата били причинени множество повреди по самолета, за които
собственикът му получил и обезщетение, с което било закупено ново тяло от
същата марка и модел. От катастрофиралия самолет били извадени запазените части
и лично ищецът ги прехвърлил на новото тяло и той бил свален от регистрация.
Поддържа, че в периода от м. септември 2006
г. до 03.11.2015 г. самолетът бил в негово владение. След като самолетът
му бил дарен от ответника през 2006 г. ищецът сключил договор с професионални
авиационни шлосери и започнал възстановяването му, като в период от 12 месеца
го възстановил. За възстановяването платил сумата от 15000 лева, като в
следващите месеци закупил липсващи оригинални части за сумата от 2802,82 щатски долара, а за
боядисване платил 1600 лева. Реално стойността, за която извършил ремонта и
възстановяване на самолета възлизала на 36000 лева. Твърди, че до 03.11.2015 г.
нито веднъж никой не оспорил владението над самолета и не бил направил искане
самолетът да бъде върнат. Поддържа, че е придобил правото на собственост по
силата на давностно владение продължило повече от 5 години. Твърди, че на
03.11.2015 г. ответникът противозаконно е отнел самолета от мястото, където
ищецът го съхранявал. Моли да бъде признато за установено, че е собственик по
силата на давностно владение и ответникът да бъде осъден да предаде владението
върху него. При условията на евентуалност – ако главният иск бъде отхвърлен,
моли ответникът да бъде осъден да заплати направените разноски а възстановяване
на самолета в размер на 36000 лева. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът В.К.Г. в отговора на
исковата молба заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че ищецът
никога не е придобивал правото на собственост върху авариралите останки от
процесния самолет, тъй като не е спазена предвидената в закона форма и няма
надлежно вписване – чл. 23 от ЗГВ. Заявява, че действително е имало уговорка
останките да бъдат дарени на ищеца, но при определени условия, които не били
изпълнени. Твърди, че през лятото на 2006 г. ищецът откраднал и укрил на
неизвестно място самолета, като чак през 2015 г. ответникът установил местонахождението му и
го прибрал. Поддържа, че С.Х. не е придобил правото на собственост по силата на
давностно владение, тъй като го е установил чрез престъпление – обсебване по
смисъла на чл. 206 от НК. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява от представената по делото Фактура № 2776А от 11.11.2004 г., че „Г.“
ЕООД е придобило правото на собственост върху самолет ZENAIR CH701SP-готов за полет. Не е спорно, че едноличен собственик на
капитала и управител на „Г.“ ЕООД, ЕИК – ******** е бил В. К. Г.. Установява
се, че въздухоплавателно средство ZENAIR ******с регистрационен знак LZ-KLG
е било регистрирано в Регистъра на гражданските въздухоплавателни
средства на Република България на 18.03.2005 г. със собственик и оператор „Г.“
ЕООД.
Не е спорно между страните, а и се
установява от Окончателен доклад на Специализирано звено за разследване на
авиационни събития (СЗРАС) по дело № 07/15.10.2005 г., че на 15.10.2005 г. е
настъпило авиационно произшествие със самолет ZENAIR ******с регистрационен знак LZ-KLG, експлоатиран от авиационен оператор „Г.“ ЕООД след изпълнение на
тренировъчен полет в зона при кацане на летателна площадка гр. Шумен. В
окончателния доклад е посочено, че са констатирани повреди на
въздухоплавателното средство, а именно – деформации на цялостната конструкция
на самолета, счупено витло, счупена носова стойка и спукана гума с нарушен
протектор, счупена вертикална опашна плоскост заедно с вертикално кормило,
остатъчни деформации по обшивката на цялото тяло на самолета, полукрилата и
механизацията им, подкосите на полукрилата и пилотската кабина.
На 17.11.2005 г. В.К.Г. в качеството
си на управител на „Г.“ ЕООД е съставил Акт за бракуване на въздухоплавателно
средство – самолет ZENAIR ******с регистрационен знак LZ-KLG като цяло заедно с неговите части и компоненти, поради негодност за
по-нататъшна експлоатация и е снет от отчет като дълготраен актив на
дружеството. Установява се от писмо изх. № 50-00-52/09.06.2017 г. на Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, че на 07.02.2007 г.
въздухоплавателното средство е отписано служебно от Регистъра на гражданските
въздухоплавателни средства на Република България със Заповед № 45-01-19/07.02.2007
г. на Главен директор на ГД ГВА на основание чл. 20, ал. 3 от Закона за
гражданското въздухоплаване.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице дава
заключение, че на база на извършените проучвания, експертизата допуска, че е
възможно да бъде възстановена летателната годност след завършване на започнатия ремонт по компоненти
и цялостно сглобяване на самолета с двигател и оборудване според бъдещата му
употреба като експериментален свръхлек самолет (за лична употреба).
На 03.10.2006 г. между С.И.Х. -
възложител, В.Д.В.и Г.И.Г.- изпълнител е сключен договор, по силата на който
изпълнителите са поели задължение да изпълнят ремонт на катастрофирал самолет LZ-KLG, а възложителят е поел задължение да плати сумата от
15000 лева. Установява се, че на 03.04.2009 г. С.Х. е направил поръчка на части
за самолет на стойност 2802,82 щатски
долара. В заключението си вещото лице от приетата съдебно – техническа
експертиза установява, след извършен оглед на летателния апарат, че като цяло
може да се направи извод, че закупените нови части от ищеца са вложени в
катастрофиралото тяло за възстановяването му, като видимо са отстранени голяма
част от външните дефекти, описани в доклада за разследване на произшествието и
съответно е посочено, че може да се направи извод, че са извършени описаните в
договора за ремонт дейности.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата, свързани с осъществяване на фактическа власт върху процесния
самолет са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелитеА.И. Н.,Р.И. М.
и В.Д.В.. В показанията си свидетелят Н. установява, че познава В.Г., тъй като
му е бил инструктор в курс за пилоти в периода 2004-2006 г. Известно му било,
че спорният самолет е катастрофирал, като след катастрофата го видял в един
двор на „Ломско шосе“. Той бил разглобен на части, с изкривени ламарини. Това
било година-две след инцидента. Заявява, че му е известно, че между С.Х. и В.Г.
е имало уговорка, като това, което помни е, че С. е трябвало да докара новия
самолет до летателно положение, т.е. да прехвърли от стария самолет двигателя и
всички годни части на нов самолет, купен от В.. Старият самолет трябвало да
остане за С., когато се финализира проекта. Установява, че когато видял новия
самолет, той бил в един хангар на летището, били отвити четири болта на
двигателя и бил сложен на новото тяло, както и колесникът. Самолетът бил на
колелца, небоядисан. Самолетът трябвало да напусне от „Хемус Еър“ и затова го
пренесли в един двор/гараж, за да може С. да работи, а другите да му помагат.
Към този момент С. не бил сигурен какво иска – да купят самолет или по някакъв
начин да му се помогне да възстанови и старото тяло и да се направят и двата
самолета. През това време старият самолет стоял в един двор на Ломско шосе. С.
започнал работа по новия самолет, но направил 3-4 глупости и тогава заедно с В.Г.
го уведомили, че изпълнява некачествено. В. преценил, че не е добре да му се
дава да пипа повече самолета. Тогава С. си събрал инструментите и не се
появявал повече. Старият самолет, обаче, не бил върнат на В.. Ищецът бил
тръгнал да го продава на свидетеля. Дори получил сума пари, защото мислел, че е
негов. До сделка не се стигнало, тъй като С. искал повече пари. В. не знаел, че
свидетелят има желание да купува самолета. Установява, че В.Г. започнал да
търси самолета от момента, в който приключил работата със С.Х.. Два месеца
по-късно свидетелят не виждал стария самолет и нямал представа къде е. В. искал
да си върне самолета, тъй като имало части, които можел да използва за новия
самолет – врати, но те останали на стария самолет. Започнал да го търси веднага
след като се приключили отношенията със С., което било около две години след
катастрофата.
В показанията си свидетелят М.
установява, че познава страните по делото. Установява, че след катастрофата не
е виждал самолета, но му било известно, че е при С. и той го местел не различни
места в София. При свидетеля идвал В. много пъти, за да търси самолета, защото
познавал С., както и всички хора, които имат самолети в България. При разговори със С. свидетелят го пита къде
е самолета, но той му отговарял, че си е негов и го прави. В., обаче , смятал, че самолетът му е
откраднат. Заявява, че му е известно, че С. е продавал този самолет (тяло и
части от него) на различни хора. В. искал да си го прибере и да ползва части от
него за други самолети и започнал да го търси някъде 2010-2011 г. Заявява, че не знаел къде
се намира самолета. Първо бил в единия край на София – в Обеля, после на „Руски
паметник”.
В показанията си свидетелят В.заявява,
че работи със С.Х. от 2005 г. След това той станал главен инженер в училище за
обучение на пилоти. Научил от него, че г-н Г. му дава самолет, който е
претърпял катастрофа. Бил като компенсация за непроведено обучение за пилот. След
като ищецът взел самолета започнали да му правят ремонт, който се плащал от С..
Той купил авиочастите от Америка, а всички запазени части се прехвърлили на
новото тяло, което било купено от Г.. От старото тяло останала куп ламарина.
Две – три години по-късно свидетелят и негови колеги възстановили стария
самолет. Това станало на няколко места в София. Първоначално бил в хангара, в
който работели заедно. После се преместил в Обеля в една автокъща и там го
довършвали. Малко се работило и в „Дружба“, но до завършването си самолетът
останал в „Обеля“. Заявява, че Г. не е идвал да види самолета или да се
интересува как върви ремонта. За уговорките между двамата научил от С., който
му казал, че самолетът му е обещан, защото не е изкарал курсовете.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
ползва или държи без да има основание за това. Предпоставки за основателност на
предявения ревандикационен иск са ищецът да е собственик на процесната вещ, а
ответникът по иска да го владее или държи без правно основание. Наличието
на тези предпоставки следва да бъде
установено кумулативно. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния самолет на основанията, посочени в исковата молба,
както и че ответникът го владее. Ответникът следва да установи, че владее на
правно основание.
Принадлежността
на правото на собственост се установява, ако от събраните по делото
доказателства се извежда правното основание, въз основа на което то е
възникнало с оглед въведените от ищците твърдения в исковата молба, а именно,
че е придобил собствеността по силата на договор за дарение, както и че е
осъществявал давностно владение в периода от м. септември 2006 г. до 03.11.2015
г., когато владението му е отнето от ответника. От събраните по делото доказателства
се установява, че собственик на самолет ZENAIR ******с регистрационен знак LZ-KLG към датата на катастрофата на 15.10.2005 г. е било „Г.“ ЕООД, чийто
собственик и управител е бил ответникът по делото. Установява се, а и не е
спорно между страните, че ищецът С.И.Х. е заемал длъжност „Главен инженер“ в
дружеството, като след катастрофата между него и В.Г. е постигнато съгласие
останките от катастрофиралия самолет да останат за ищеца, но при условие, че
той прехвърли запазените части на ново самолетно тяло и то може да бъде
регистрирано като въздухоплавателно средство. Съгласно чл. 225 от Закона за
задълженията и договорите с договора за дарение
дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно и доколкото
страните са уговорили собствеността върху катастрофиралия самолет да бъде
прехвърлена след изпълнение на определени задължения от страна на ищеца С.Х.,
то не е налице безвъзмезден договор, респ. не е бил сключен договор за дарение.
Независимо от това по делото се установява, че ищецът Х. е установил фактическа
власт върху самолета към есента на 2006 г., когато е преустановена съвместната
дейност на страните по сглобяване на нов самолет от новозакупено тяло и части и
запазените части от катастрофиралия самолет. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за собствеността правото
на собственост по давност върху движима вещ (каквато е катастрофиралия самолет)
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението
представлява фактическа власт върху имот, която владелецът държи като своя. В
чл. 69 от Закона за собствеността е въведена законова презумпция, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. От събраните
по делото доказателства се установява, че в периода до 03.11.2015 г., когато
ответникът е отнел фактическата власт върху процесния самолет, ищецът С.Х. е
извършвал ремонтни дейности за своя сметка, демонстрирал е пред разпитани по
делото свидетели, че е негов собственик, както и че в това си качество го е
предлагал да продажба. По делото не са събрани доказателство, които да
опровергават презумпцията, че ищецът е държал вещта като своя. В този смисъл
съдът намира, че е придобил собствеността върху катастрофиралия самолет по
силата на придобивна давност.
Неоснователно
се явява възражението на ответника, че собствеността върху самолета не може да
бъде придобита по силата на давностно владение, тъй като законът предвижда, че
правото на собственост върху въздухоплаватено средство се изисква писмена форма
и вписване в националните регистри. На първо място, следва да се посочи, че към
момента на придобиване на собствеността върху катастрофиралия самолет, той е
бил отписан от регистрите на въздухоплавателните средства, т.е. той не може да
се разглежда като въздухоплавателно средство, което има летателна годност и
съответно за него не се прилагат правилата, предвидени в Закона за гражданското
въздухоплаване. Катастрофиралото самолетно тяло представлява движима вещ, за
придобиването на която не е предвидена специална форма или вписване в специални
регистри. На следващо място, предвидената в чл. 23 от Закона за гражданското
въздухоплаване писмена форма за прехвърляне на правото на собственост,
учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести
върху въздухоплавателно средство е предвидена за правните сделки, но не и за
другите способи за придобиване на право на собственост, каквато е придобивата
давност.
Неоснователно
се явява и възражението на ответника, че ищецът не е придобил правото на
собственост по силата на придобивна давност, тъй като е установил владението си
чрез престъпление, а именно чрез обсебване. В тежест на ответника е било да
установи твърдението си, че владението върху катастрофиралия самолет е било
установено чрез престъпление. Доказателства в тази насока не са ангажирани,
поради което и съдът приема, че не намира приложение разпоредбата на чл. 80,
ал. 2 от Закона за собствеността.
Предвид
на изложеното и доколкото страните не спорят, че към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция катастрофиралият самолет се държи
от ответника, то предявеният иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
основателността на главния иск, съдът не следва да разглежда предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 72 от Закона за
задълженията и договорите.
С оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3340
лева, представляващи направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.Г., ЕГН-**********,***, че С.И.Х., ЕГН-**********,*** е собственик
на следната движима вещ - въздухоплавателно средство ZENAIR ******с регистрационен знак LZ-KLG, отписано служебно от Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства
на Република България на 07.02.2007 г. по силата на давностно владение
продължило в периода от м. септември 2006 г. до 13.11.2015 г. като ОСЪЖДА на основание чл. 108 от Закона
за собствеността В.К.Г., ЕГН-**********,***
да предаде владението върху описаната
движима вещ на С.И.Х., ЕГН-**********,***.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК В.К.Г., ЕГН-**********,***
да заплати на „С.И.Х., ЕГН-**********,***
сумата от 3340 (три хиляди триста и
четиридесет) лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: