Р Е
Ш Е Н
И Е
град
София, 16.11.2015 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия
Воденичаров гр. дело № 11844 по описа на 2012 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК.
Ищецът „У.Б.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, чрез пълномощника си
адвокат Д.П., твърди, че има парични вземания срещу ответницата Н.С.Г.,
произтичащи от Договор за банков кредит № 1421 от 24.09.2007 г., по силата на
който ответницата получила сума в размер на 190 000 евро. Между страните е
сключен Анекс от 23.09.2009 г. към договор за банков кредит № 1421 от
24.09.2007 г. На 24.03.2010 г. е сключен Анекс № 2, с който е изменен договора
от 24.09.2007 г. и анекса от 23.09.2009 г. На 26.10.2010 г. е сключен Анекс № 3
към договор за банков кредит № 1421 от 24.09.2007 г. – универсален ипотечен
кредит, с който е изменен договора от 24.09.2007 г., анекса от 23.09.2009 г. и
анекс № 2 от 24.03.2010 г. Ответницата спряла да плаща задължението си, поради
което на 30.12.2011 г. кредиторът обявил задължението й по договора за кредит
за изцяло и предсрочно изискуемо, при условията на чл. 15.4 от Анекс № 3 от
26.10.2010 г. – при неплащане на което и да е задължение, по преценка на
банката може едностранно и без предизвестие да обяви част или целия дълг за
предсрочно изискуем, което става автоматично и незабавно, като на основание чл.
60 от ЗКИ банката е пристъпила към принудително събиране на задълженията. В
резултат на предприетите от банката действия е издадена Заповед от 03.05.2012
г. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 10630/2012 г. по описа на СРС. Въз
основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 03.05.2012 г., с който Н.С.Г. е осъдена да заплати на „У.Б.“ АД
сумата от 181 106.76 евро, заедно със законна лихва за периода от
29.02.2012 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 16 685.09 евро
за периода от 25.06.2011 г. до 28.02.2012 г. и такса в размер на 452.77 евро,
представляващи вземания по Анекс № 3 от 26.10.2010 г. към договор за банков
кредит № 1421-универсален ипотечен кредит от 24.09.2007 г., удостоверени в
извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417, ал. 2 от ГПК, и
12 953.80 лева разноски по делото, от които 7 754.66 лева държавна
такса и 5 199.14 лева. възнаграждение за адвокат. Подадено е възражение от
Н.С.Г. и на основание чл. 414 от ГПК е заявила, че не дължи изпълнение по
издадената заповед за незабавно изпълнение. С определение от 26.07.2012 г.
съдът е указал на заявителя „У.Б.“ АД възможност за предявяване на иск за вземането
си по отношение на ответницата Н.С.Г.. Иска се постановяване на решение, с
което съдът да приеме за установено, че „У.Б.“ АД има вземания от ответницата Н.С.Г.
в размер на 181 106.76 евро – дължима и неизплатена главница по Анекс № 3
от 26.10.2010 г. към договор за банков кредит № 1421-универсален ипотечен
кредит от 24.09.2007 г., заедно със законна лихва за периода от 29.02.2012 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 16 685.09 евро за периода от
25.06.2011 г. до 28.02.2012 г. и такса в размер на 452.77 евро, представляващи
вземания по Анекс № 3 от 26.10.2010 г. към договор за банков кредит №
1421-универсален ипотечен кредит от 24.09.2007 г., и 12 953.80 лева
разноски по делото, от които 7 754.66 лева държавна такса и 5 199.14
лева. възнаграждение за адвокат. Моли да се присъдят направените разноски.
Представя писмени доказателства по опис.
Ответницата Н.С.Г. оспорва
исковете. Твърди, че в т. 7 от Договора за банков кредит е посочено, че срока
за погасяване е в съответствие с
двустранно подписан погасителен план, а такъв липсвал, поради което не може да
се установи размера на отпуснатият кредит и размера на погасителните вноски.
Сочи, че към нито един от анексите-3 бр. не е приложен двустранно подписан погасителен
план. Сочи, че всяко предоговаряне на кредита представлява неговото подновяване
при новонастъпили условия и на основание чл. 171 от ЗЗД вписаната ипотека по него следва да бъде подновена при условията анексирани
с договора и за да има действие следва да има вписана нова ипотека с нотариална
заверка на подписите, която да отговаря на новите договорености. Моли да се установи,
че вписаната ипотека в полза на „У.Б.“ АД е загубила своето действие към датата
на подаване на исковата молба.
С допълнителна молба от 07.04.2015
г. е направено възражение относно настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи се,
че приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение е изходящ от
ищеца документ и има характер на частен такъв, като няма ангажирани доказателства
тя да е връчвана на длъжника. Сочи, че приложената пощенска бланка не изхожда
от ищеца, а на адреса на получателя няма данни да е получена, като не е ясно и
не е посочено какво е съдържанието на пратката. Позовава се на задължителната
за съдилищата съдебна практика на ВКС с ТР № 4/2013 г. т. 18, като сочи иска за
неоснователен, поради това, че ищеца не е удостоверил настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Претендира разноски.
Съдът като
прецени събраните по
делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за банков кредит № 1421 от 24.09.2007 г. между „У.Б.“АД, като кредитор и Н.С.Г., като кредитополучател. С него
кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 190 000.00
евро за текущи нужди, с краен срок за погасяване 23.09.2027г. ГЛП - БЛП плюс
надбавка. Към датата на подписване на договора БЛП е 4,43, а надбавката е 3,31,
т.е. ГЛП е равен на 7,74%. Еднократна комисионна за управление - 1,25%, а за
всяка следваща година - 0,25%. Такса за ангажимент - 1% на годишна база. Посочено е, че погасяването на кредита ще
става с месечни анюитетни вноски, платими на 25-то
число на текущия месец.
На 26.10.2010 г. между „У.Б.“АД, като кредитор
и Н.С.Г., като кредитополучател е сключен Анекс № 3 към Договор банков кредит №
1421-универсален ипотечен кредит от 24.09.2007 г. С него страните се съгласяват
и приемат да се прилагат Общите условия, при които „У.Б.“АД предоставя ипотечни
кредити на физически лица. Кредитът е усвоен в размер на 190 000,00 евро и към
датата на подписване на анекса, дължимата главница е 181 106,76 евро и лихва -
1 277,05 евро, общ дълг в размер на 182 383,81 евро, платим с месечни анюитетни вноски на 25-то число на текущия месец до
23.09.2027 г. Уговорен е гратисен период на
главницата от 25.10.2010 г. до 25.09.2011 г., през който период се заплаща
дължимата лихва, като първата погасителна вноска е на 29.10.2010 г. в размер на
66,41 евро, а останалите в размери, изчислени по ГЛП. Погасяването от
25.10.2011 г. до 23.09.2027 г. - 192 вноски при плаваща лихва в размер на 1
766,41 евро всяка една от тях. Уговорено е дължимата лихва в размер на 1 277,05
евро към 25.10.2010 г. да бъде платена на 12-месечни равни вноски, считано от
29.10.2010 г. до 25.09.2011 г. включително.
Платените суми от кредитополучателя след 25.10.2010 г.,
които са внесени на каса, са общо в размер на 7 204,66 евро. С тях са погасени
следните задължения: лихва за редовна главница до
25.05.2011 г. – 3 519.52 евро; лихва за просрочена главница до 25.05.2011
г. – 873.08 евро; наказателна лихва до 25.05.2011 г. – 2 792.06 евро;
такса за обслужване – 20.00 евро., като всичко възлиза на 7 204.66 евро.
Размерът на дълга към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК - 29.02.2012 г. е
198 244.62 евро, в т.ч.: главница – 181 106.76 евро; договорна лихва за периода от 25.06.2011 г. до
25.02.2012 г. – 8 819.73 евро; наказателна лихва за периода от
25.06.2011 г. до 25.02.2012 г.- 7 865.36 евро; такси по тарифата на
банката - 0,25% на 30.09.2011 г. за 2011г. - 452.77 евро; Всичко -
198 244.62 евро.
По делото е представено ксерокопие
на покана за доброволно изпълнение от „У.Б.“ АД с изх. номер 47/0989 от 02.02.2012 г. адресирана до Н.С.Г.,***. Видно от пощенската разписка за връчване на
поканата от „Български пощи“ ЕАД е, че пратката е непотърсена от адресата.
Представени са удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата,
от които е видно, че Н.С.Г. има заявен постоянен адрес:*** от 24.02.2012 г. и настоящ адрес:***.2008
г.
По делото е представен договор от 01.04.2009 г. и анекс към него от 16.01.2012 г. сключен между „У.Б.“
АД и „Е.м.“ ООД във връзка с упълномощаването на това дружество да връчва покани и други книжа на длъжници на „У.Б.“ АД.
По настоящото дело е представено съдебно решение от 14.05.2014 г на СГС,
ГО, 20 състав по гр. д. № 184/2013 г. между същите страни, но по друг кредит на
ответницата към ищеца. С решението се признава за установено по отношение на „У.Б.“
АД, че Н.С.Г. дължи
на банката сумите по Договора за ипотечен кредит.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което като
неоспорено, обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от съда, общият
размер на усвоения кредит от Н.С.Г. по повод двустранно
подписания договор за банков кредит № 1421 от 24.09.2007 г. и анекс № 3 към Договор банков кредит
№ 1421-универсален ипотечен кредит от 24.09.2007 г. е в размер на 190 000,00
евро и към датата на подписване на анекса, дължимата главница е 181 106,76 евро
и лихва - 1 277,05 евро, общ дълг в размер на 182 383,81 евро, платим с месечни
анюитетни вноски на 25-то число на текущия месец до
23.09.2027 г. Уговорен е гратисен период на
главницата от 25.10.2010 г. до 25.09.2011 г., през който период се заплаща
дължимата лихва, като първата погасителна вноска е на 29.10.2010 г. в размер на
66,41 евро, а останалите в размери, изчислени по ГЛП. Погасяването от 25.10.2011
г. до 23.09.2027 г. - 192 вноски при плаваща лихва в размер на 1 766,41 евро
всяка една от тях. Уговорено е дължимата лихва в размер на 1 277,05 евро към
25.10.2010 г. да бъде платена на 12-месечни равни вноски, считано от 29.10.2010
г. до 25.09.2011 г. включително. ГЛП е равен на БЛП плюс
надбавка. БЛП е равен на тримесечния Юрибор. ГЛП от
29.10.2010 г. до 25.09.2011 г. е 3,30%; от 25.10.2011 г. до 23.09.2027 г. е
8,848% (БЛП - 0,886% плюс надбавка 7,962% равно на 8,848%). ГЛП при просрочена
главница е 10,848%. Платените суми след 25.10.2010 г., които са внесени на
каса, са общо в размер на
7 204,66 евро. С тях са погасени следните
задължения: лихва за редовна главница до 25.05.2011 г. –
3 519.52 евро; лихва за просрочена главница до 25.05.2011 г. – 873.08
евро; наказателна лихва до 25.05.2011 г. – 2 792.06 евро; такса за
обслужване – 20.00 евро. Всичко 7 204.66 евро. Размерът на дълга към 29.02.2012 г. е 198 244.62 евро, в т.ч.: главница – 181 106.76
евро; договорна лихва за периода от 25.06.2011 г. до 25.02.2012 г. –
8 819.73 евро; наказателна лихва за периода от 25.06.2011 г. до 25.02.2012 г.- 7 865.36
евро; такси по тарифата на банката - 0,25% на 30.09.2011 г. за 2011г. - 452.77 евро;
Всичко - 198 244.62 евро.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна
следното:
В производството по предявен установителен
иск за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът трябва
да докаже факта, от който произтича вземането му - в случая Договор за банков
кредит № 1421/24.09.2007 г. и всички описани по -горе анекси към него, че
кредитът е усвоен изцяло по разплащателна сметка на кредитополучателя, че
ищецът е изправна страна по договора, а длъжникът - възраженията си срещу
претенцията на ищеца.
В конкретния случай, безспорно
е установено, че на 24.09.2007 г. между страните е сключен договор за кредит и
анекс № 3 от 26.10.2010 г., с който са били предоговорени
условията за погасяване на кредита като ответникът е усвоил сумата
190 000.00 евро.
От страна на ищецът - „У.Б.“ АД не се оспорва
обстоятелството, че покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е
достигнала да ответницата. Твърди се обаче, че такава не е необходима -
съгласно разпоредбата на чл. 15.4 от Анекс № 3/26.10.2010 г. към договора за
банков кредит, с която страните са се съгласили, че Банката може едностранно, без да дължи покана или уведомление, да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на
целия дълг, при настъпване на което и да е от условията, визирани в цитираната
разпоредба. Посочва се, че с подписването на цитирания анекс длъжникът се е
съгласил, че при неплащане на която и да погасителна вноска, дори при частично
неизпълнение, за Банката ще възникне правото да обяви кредитът за предсрочно
изискуем и длъжникът няма да бъде уведомяван за настъпването на това
обстоятелство. Сочи се, че длъжникът е знаел, че във всеки един момент на
неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит, Банката може да
упражни това свое правомощие, без до него да достигне изричната воля на
кредитора.
Ищецът се позовал и
на решение по гр. д. № 184/201 г. на СГС, отнасящо се до друг кредит на
ответницата към ищеца, по който по същия начин е изпращана покана за доброволно
изпълнение и след като същата се е върнала с отбелязване – непотърсен, това
било възприето от съдебния състав за редовно връчване.
Основателно е
възражението на ответницата за това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно
изискуем към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Установи се, че липсват доказателства за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Следва да бъде съобразено, че по
делото не се доказва длъжницата да е била уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК. Уведомление е
било изпращано от Банката чрез „Е.м.“ ООД, с които са имали договор
да връчват покани и други книжа на длъжници на „У.Б.“
АД, но липсват доказателства същото да е достигнало до ответницата. При
обсъждане на представената разписка на куриерска служба „Бул Пост“ не се
установи същото да й е връчено редовно.
По въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда
на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК и ЗКИ, е налице
произнасяне в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК НА ВКС. ВКС е приел, че
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Спорните
правоотношения по настоящото дело изцяло покриват хипотезата на т.18 от
Тълкувателното решение. За да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем следва
да е налице обективният факт на неплащането, но и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което предполага изявление на
банката, че ще счита целия кредит или непогасеният остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В противен случай няма подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл. 418,
ал. 2 от ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва
да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ - чл.
418, ал. 3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката установява
вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е
достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление е достигнало до длъжника -
кредитополучател. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Предмет на делото по установителния иск е вземането,
основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на
банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и
изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен.
Съгласно т.18 от Тълкувателното решение, след като фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Поради това, само на това основание предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен без да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните,
както и събраните във връзка с тях доказателства, които биха били от значение
ако са налице признати в заповедното производство парични вземания, по повод на
които да е налице спор относно съществуването им, което съставлява предмет на
иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата Н.С.Г. сторените разноски за адвокат в производството в размер на 7 800 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „У.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „*********, чрез пълномощника си адвокат Д.П. срещу Н.С.Г.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване
съществуването на изискуемо парично вземане в размер на 181 106.76 евро –
дължима и неизплатена главница по Анекс № 3 от 26.10.2010 г. към договор за
банков кредит № 1421-универсален ипотечен кредит от 24.09.2007 г., заедно със
законна лихва за периода от 29.02.2012 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 16 685.09 евро за периода от 25.06.2011 г. до 28.02.2012 г. и
такса в размер на 452.77 евро, представляващи вземания по Анекс № 3 от
26.10.2010 г. към договор за банков кредит № 1421-универсален ипотечен кредит
от 24.09.2007 г., и 12 953.80 лева разноски по делото, от които
7 754.66 лева държавна такса и 5 199.14 лева. възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК ********* да заплати на Н.С.Г., ЕГН ********** на правно основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 7 800 /седем хиляди и осемстотин/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред
САС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: