Решение по дело №837/2020 на Районен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260183

гр.Сливен, 14.12.2020 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Сливенският районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

         при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от  съдията АНД № 837 по описа за 2020 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по повод жалба на Д.Н.П. срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3528921 на ОДМВР гр. Сливен, с който на жалбоподателя  за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП

         В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата, моли електронният фиш да бъде отменен.

         Административнонаказващият орган, редовно призован не се представлява в с.з.

         Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 10.04.2020  г. в 09.17 ч. жалбоподателят П. управлявал лек автомобил "Мазда 2" с рег. № РВ **** РМ,  по главен път I-6 км.363+500, в района на Община Твърдица. Процесният автомобил управлявал в посока от гр. София към гр. Бургас. В масивите на МВР като собственик на автомобила била посочена съпругата на П. – Радка Пашова, починала на 19.03.2020 год., на която П. и двамата му сина се явявали наследници по закон. Посредством автоматизирано техническо средство "TFR1 - М 584 било установено, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост от 101 км/ч., при максимално разрешена 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Движението на автомобила било заснето. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 3528921, в който било отразено, че за констатираното нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Петкова, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400,00 лева.

         Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

         Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от своя страна посочва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, е категорията на пътното превозно средство и мястото на движение. В конкретния случай процесният автомобил се е движил извън населено място, където е имало поставен пътен знак „В26“ – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“. Скоростта, която жалбоподателят не е следвало да превишава, управлявайки лекия автомобил е била 60 км/ч. Последният е нарушил правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се в извън населеното място със скорост от 101 км/ч. при допустима такава от 60 км/ч. Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушение по ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал електронен фиш серия К № 3528921 и е наложил наказание в законоустановения му размер, съобразявайки разпоредбата  на т.5 на чл.182, ал.2 от ЗДвП, която гласи, че за превишаване от 41 до 50 km/h- глобата е 400 лв.

         Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя относно обстоятелството, че електронният фиш е издаден въз основа на снимков материал и нарушението е констатирано от служители на МВР Сливен. Нито в жалбата, нито в депозираните писмени становища, процесуалният представител на жалбоподателя е изложил въз основа на какво счита, че нарушението е констатирано от служители на ОДМВР Сливен и на базата на снимков материал. Нещо повече, в процесния електронен фиш ясно е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, както е и посочен неговия номер. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 (изм.ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизираните технически средства и системи и уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като в чл. 3 от същата е предвидено, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Вследствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към датата, посочена в електронния фиш и към днешна дата нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш при използване на стационарни АТСС и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В конкретния случай се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство - TFR1-M 584. Съгласно разпоредба на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством техническо средство от посочения в нормата тип, се издава електронен фиш за налагане на глоба и самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган. От представените по делото писмени доказателства - протокол от проверка и протокол за изполване на автоматизирано техническо средство или система, както и протокол за извършено обучение се установява, че използваното автоматизирано техническо средство TFR1-M 584 е одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред, поради което съдът не споделя и възражението на жалбоподателя относно липсата на доказателства за годността и изправността му.

Относно възражението, че не е уточнено на коя територия е извършено нарушението и в териториалния обхват на кое населено място или община, съдът намира и това възражение за неоснователно. В процесния електронен фиш ясно и конкретно е посочено, че нарушението е извършено на главен път I-6 км.363+500, в района на Община Твърдица. По делото е приложен снимков материал – разпечатка, в която са отразени и географските координати на мястото, където е извършено нарушението. От снимковия материал се установява и че автомобилът е управляван с по-висока скорост от разрешената, а именно – посочено е, че измерената скорост е 104 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 км/ч е посочено, че наказуемата скорост е 101 км/ч, - тази скорост е отразено и в издадения електронен фиш. От приложения снимков материал – разпечатка ясно се вижда и регистрационният номер на автомобила, с който е извършено нарушението – РВ **** РМ.

Видно от представената схема и снимков материал от Областно пътно управление Сливен мястото на извършване на нарушението - път I-6, км.363+500, в района на Община Твърдица, попада в обхвата на пътния участък, за който важи ограничение на скоростта от 60 км/ч, обозначено с пътен знак В26.

Относно възражението, че мястото на извършване на нарушението път I-6, км.363+500, в района на Община Твърдица, не е място, обозначено със знак, че е поставена мобилни камера, то съдът счита и това възражение за неоснователно. С ДВ бр.54 от 05.07.2017 год. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП, която задължава да се обозначават с пътни знаци участъците на пътя, на който се осъществява контрол по спазване правилата за движение чрез автоматизирани средства или системи.

Касателно последното възражение на жалбоподателя, депозирано с писмено становище по делото, че автомобилът е собственост на покойната съпруга на жалбоподателя, която има трима наследници, след които и жалбоподателя, поради което е недопустимо само поради този факт електронен фиш да бъде издаден точно на него, съдът намира същото също за неоснователно по следните съображения:

Видно от представена справка за собственост на автомобила от системата на КАТ, процесният автомобил е собственост на Р.И.П. В депозирано по делото писмо от ЗА Началник РУ Твърдица е посочено, че П. е починала на 19.03.2020 год. и фишът е издаден на съпруга ѝ Д.Н.П.. Датата на смъртта на Пашова се потвърждава от депозирано от самия жалбоподател удостоверение на наследници на П., видно от което наследници на Пашова са съпругът ѝ Д.П. и двамата ѝ сина. По делото не се събраха доказателства за извършен отказ от наследство или продажба на лекия автомобил или други правнорелевантни действия, от които може да се направи обоснован извод, че собствеността на автомобила е преминала върху трето лице, различно от наследниците ѝ или само върху някой/и от тях.  Законът за движение по пътищата няма уредба за случаите когато МПС се придобива чрез наследяване, за това следва да се приложат общите правила при наследяване на движими вещи. В процесния случай, действително собственикът на автомобила е починал и видно от представеното удостоверение за наследници, наследници на Пашова, съответно съсобственици на автомобила са Д.П. – съпруг и двамата й сина. Въпреки, че автомобилът е собственост на три лица издаването на електронния фиш на едно от тях, не води до неговата незаконосъобразност. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на МПС, независимо от това кой е действителния извършител на нарушението. Посочената норма следва да се приеме, че е приложима на общо основание и в случаите като настоящия, когато процесното МПС е в режим на съсобственост. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, който предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. След като жалбоподателят не е сторил това в указания от закона срок, съдът намира, че авторството на нарушението е установено по несъмнен и категоричен начин.

Предвид всичко гореизложеното, съдът намира, че при издаването на процесния електронен фиш не са допуснати нарушения, нито на материалния, нито на процесуалния закон. Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството.

         Предвид посоченото съдът прие, че атакуваният ел.фиш е законосъобразен, поради което следва да  бъде потвърден.

         Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3528921 на ОДМВР гр. Сливен, с който на Д.Н.П. ЕГН ********** за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: