Определение по дело №68695/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24806
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Илина Любомирова Гачева
Дело: 20231110168695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24806
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110168695 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Следва да бъде приложено към настоящото ч.гр.д. 39516/2023 г. по описа на
СРС, 140 с-в.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ към настоящото ч.гр.д. 39516/2023 г. по описа на СРС, 140
с-в.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.07.2024 г., 10:00 часа, за когато да
се призоват страните. С оглед кратките процесуални срокове до провеждане на
откритото съдебно заседание, на основание чл.42, ал.3 ГПК, страните да се
уведомят и по телефона за датата и часа на провеждане на откритото съдебно
заседание по делото, като настоящото определение се връчи и по ел.път, на
основание чл.41а ГПК.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21,47 лв.,
1
получени без основание от ответника, ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2023 г. по ч.гр.д. №
39516/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
Ищецът – Б. Е. П., твърди, че на 06.04.2023 г. заплатил в полза на ответника
сумата в размер на 21,47 лв., представляваща глоба, наложена с фиш серия
************ от 29.03.2023 г. на ищеца в качеството му на собственик на лек
автомобил "***********", с рег. №**********, за извършено от него нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП. Излага, че наложената глоба била в размер на 20,00 лв., а той заплатил
21,47 лв., без да е ясна причината за това. Сочи, че съгласно чл. 167, ал. 4 ЗДвП
глобите, събирани при констатирани нарушения по ал. 2, следвало да постъпват по
сметка на общината. Ето защо смята, че процесната сума била платена на ответника
без основание, поради което последният дължи връщането й, ведно със законната
лихва, считано от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Сочи, че процесната сума не е получена от ответника, а от Столична община,
доколкото същата била титуляр на вземанията по глоби, наложени с фиш. В тази
връзка излага, че доколкото сумата не е отишла в полза на ответника, то последният не
дължи и връщането й. Не оспорва, че наложената глоба е в размер на 20 лв., а по
отношение на сумата от 1, 47 лв. твърди, че същата представлявала такса, дължима на
„Изипей“ за извършеното плащане. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като
претендира и разноски по делото.
Предвид становището на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се
от доказване следните обстоятелства: че на ищеца е била наложена глоба в размер на
20,00 лв. с фиш серия ************ от 29.03.2023 г., като на 06.04.2023 г. ищецът е
заплатил сумата в размер на 21,47 лв. по процесния фиш.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е предал на ответника
сумата в размер на 21,47 лв., както и изискуемост на вземането – момента на предаване
на сумата.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2