№ 7128
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110146405 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т..” ЕАД против Е. Л. Т. .
Иска се в отношенията на страните да бъдат установени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
част от парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 12971/2022 г. на СРС, 58-ми състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като се твърди да останали
незаплатени след получаване на издадената Заповед по чл. 410 ГПК, а именно: в
размер на сумата 101,81 лв., претендирана като стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва
от 11.03.2022 г. до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че ответникът е извършил
частично плащане на задълженията по заповедта в размер на 637,83 лв., като са
останали незаплатени сега претендираните 101,81 лв.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражение за погасяване по
давност и плащане.
От страна на третото лице-помагач „Т..” ЕООД, конституиран на страната на
ищеца, се представят документи за отчет.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От страна на ответника не е оспорен
представения с исковата молба документ на Списък на живущите и положения за
ответника подпис като живущ в ап. 7, за който сега се твърди незаплатено
топлоснабдяване. Независимо че липсват доказателства за право на собственост,
1
установеното фактическо ползване на имота също представлява самостоятелно
основание за възникване на облигационна връзка по повод услугата, предвид
задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Наред с това, извършеното в хода
на заповедното производство частично плащане на задълженията по Заповедта
представлява признание с конклудентни действия, че е налице основание за възникване
на задълженията в тежест на посочения ответник.
От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че
начислените количества топлинна енергия включват само такса сградна инсталация и
битово горещо водоснабдяване, като е бил осигурен достъп за отчет. По изложените
съображения и тъй като от страна на ответника не се твърди да е била заявена
рекламация срещу разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото
право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-техническата експертиза за
обосновано и кредитира направения с него извод, че действителния размер на
задълженията след края на двата отоплителни сезона само за процесния период и само
за сградна инсталация и топла вода възлиза на сумата 553,24 лв. (а не 558,65 лв. за
топлинна енергия, колкото е претендирано със Заповедта по чл. 410 ГПК).
Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на
задълженията, изискуеми към 11.03.2019 г. – три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно действащите за периода Общи условия на
топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се
заплащат в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
ищеца. Няма данни за публикуване на сметките на ответника на интернет страницата
на ищеца. Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал. 2 ЗЗД, според
който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в
който задължението е възникнало. В случая видно от представените писмени
доказателства ежемесечните съобщения към фактура са издавани на последния ден от
съответния месец и това е моментът на настъпване на изискуемостта. Тъй като
задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват
задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По тези съображения, по реда на чл. 162 ГПК и въз основа
на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че са погасени по
давност задълженията за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -31.12.2018 г. –
общо в размер 118,38 лв. Не са погасени по давност задължения за топлинна енергия
за периода 01.01.2019-30.04.2020 г. в размер на 434,86 лв. (представляващи разлика
между действителното потребление, установено от СТЕ в размер на 553,24 лв. и
погасените по давност фактурирани прогнозни задължения в размер на 118,38 лв.)
Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на
лихви върху дължимите суми. Погасени по давност са 29,43 лв. лихви, като непогасени
по давност се явяват 29,43 лв., претендирани със заповедта за периода до 11.03.2019 г.
Следователно непогасени по давност са били 80,77 лв.
В обобщение следва, че непогасените по давност задължения по заповедта (за
топлинна енергия и за лихви до датата на заповедта) са общо в размер на 515,63 лв.
2
(434,86 лв. +80,77 ЛВ.), а заедно с дяловото разпределение (22,11ЛВ.) и лихвата за
него (4,81 лв.) общо дължими по издадената Заповед по чл. 410 ГПК са били 542,55 лв.
От страна на ищеца не е оспорено и се признава получено плащане по силата на
представеното от ответника платежно нареждане за сума в размер на 637,83 лв., което
надвишава установения по-горе общ размер на непогасените по давност задължения
(542,55 лв.) Като основание за плащането е посочен периода 01.01.2019-30.04.2020 г. ,
който именно не се обхваща от 3-годишния давностен период. Следва, че с
извършеното от ответника плащане на дата 06.07.2022 г. задълженията по заповедта са
изцяло погасени, като надвишението в размер на 95,28 лв. погасява съдебните
разноски по заповедта в размер на 75 лв. , както и законната лихва до датата на
плащането.
Така направеният извод не се променя от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, която установява, че получената в размер на 637,83 лв. сума
ищецът е осчетоводил като погасяваща изцяло само лихвите и частично погасяваща
главницата и съдебните разноски (необяснимо защо приети в счетоводството на ищеца
в размер на 200 лв., а не 75 лв., колкото са по Заповедта). Заключението на съдебно-
счетоводна експертиза е обосновано, но съдът не кредитира направения с него извод за
неплатено задължение за топлинна енергия в размер на 101,81 лв., колкото сега се
претендира от ищеца, тъй като съдът намира, че посоченото осчетоводяване на
плащенето не е съобразено с разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД, според която на
погасяване подлежи първо най-обременителното задължение, а това е главницата.
Съдебните разноски не подлежат на включване в погасените чрез плащане от
ответника суми, тъй като съдебните разноски са процесуални последици от изхода на
съдебния спор, докато разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД разяснява поредността при
погасяване само на материално правни задължения.
По изложените съображения съдът намира, че всички материално правни
задължения по Заповедта са изцяло погасени – по давност и чрез плащането на
ответника от дата 06.07.2022 г. Следва, че предявеният иск за 101,81 лв., претендирани
като непогасена стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., е неоснователен.
Както се посочи по-горе, надвишението в размер на 95,28 лв. погасява съдебните
разноски по Заповедта в размер на 75 лв., както и законната лихва до датата на
плащането. Тези разноски са в тежест на ответника по аргумент от чл. 78,ал. 2 ГПК и
предвид обстоятелството, че плащането е извършено след издаване на заповедта и
предвидения от Общите условия 45-дневен срок.
Ответникът обаче не отговаря за съдебните разноски, сторени от ищеца по повод
исковото производство, тъй като тези разноски са сторени по почин на ищеца за
съдебно производство, което е образувано (на 29.08.2022 г.), когато вече всички
задължения по издадената Заповед са били изцяло погасени (по давност и чрез
плащане от дата 06.07.2022 г.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т..” ЕАД против Е. Л. Т. с ЕГН ********** иск за
установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължение в раземр на 101,81 лв.,
претендирано като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 11.03.2022 г. до изплащане на
вземането – част от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 12971/2022 г. на СРС, 58-ми
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т..” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т..” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4