Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1094
гр. Русе, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на осми
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6322 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила срещу ответника със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4094/2019 г. по описа на РРС за
сумата от 14 389,35 лв.,
представляваща главница от 105 броя непогасени месечни вноски за периода
21.01.2018 г.-21.09.2019 г., обявени за предсрочно изискуеми на 26.03.2019 г., 1 515 лв.–договорна лихва за времето 21.01.-19.09.2018
г., 725,96 лв.–лихва за забава от
21.01.2018 г. до 01.07.2019 г., съставляващи вземания по Договор за
потребителски паричен кредит № 2455810 от 13.10.2016 г., със
законната лихва върху първата стойност от
02.07.2019 г., както и 382,61 лв.–разноски за заповедното
производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че на
13.10.2016 г. между ”УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника било
постигнато съгласие за предоставяне на кредит.На 17.10.2016 г. бил подписан
Договор № 2455810, по силата на който дружеството предоставили в заем на В.К.
сумата от 15 480 лв., от които чиста стойност-15 000 лв. и такса за
разглеждане на кредита-480 лв. Заемополучателят удостоверил с подписа си, че е
получил сумата, задължава се да я върне по начин и в срок, указан в контракта,
че е бил запознат с целия обем преддоговорна и договорна информация, както и че
приема връчените му Общи
условия.Съгласно последните, ответникът се съгласил да престира на
кредитора сумата от 32 875,20 лв. на 120
броя анюитетни месечни вноски от по 273,96 лв. с първа падежна
дата-21.10.2016 г. и краен срок до 21.09.2026 г.В посочената стойност, освен
главницата и таксата, са включени застрахователна премия от 1 867,20 лв.,
за която кредитополучателят дал изрично съгласие, и договорна лихва в размер на
15 528 лв.Твърдят, че ответникът погасил само
4 453,24 лв. от дълга.В тази връзка му било начислено и обезщетение за
забава за периода 21.01.2018 г.-01.01.2019 г. от 733,60 лв.Сочат, че кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем при условията на чл.12 ал.2 б.”а” от ОУ.
Твърдят, че на
19.09.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение 1 от същата дата към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на които на ищеца били
прехвърлени вземанията на първоначалния кредитор към ответника.
На
заемополучателя било изпратено уведомление за извършената цесия изх.№
УПЦ-П-УКФ/2455810 от 28.09.2018 г., чрез ”БП” ЕАД, върнато, като непотърсено.На
21.03.2019 г. до длъжника било отправено повторно уведомително писмо за
извършената цесия, посредством ЧСИ, което било връчено на заемополучателя на
26.03.2019 г.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 4094/2019 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разходите по двете
производства.
В условия на
евентуалност искат ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от
14 389,35 лв., съставляваща дължима главница за периода 21.01.2018
г.-21.09.2026 г, със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба,
договорна лихва от 1 515 лв. за времето 21.01.-19.09.2018 г.,
2 212,17 лв.-обезщетение за забава от 21.01.2018 г.-21.10.2019 г.
Ответникът В.И.К.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва
исковете.Наведени са доводи, че кредитодателят е бил неизправен
съконтрахент.Твърди се, че в процесния договор и приложенията към него липсват
подписи на ответника.Прави се възражение за прекомерност на договорната лихва,
както и относно валидността на извършената цесия и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 4094/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца
в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу В.И.К. за сумите, заявени по
исковата молба, съставляващи вземания по Договор
за потребителски паричен кредит № 2455810/ 13.10.2016 г., със
законната лихва върху главницата от 02.07.2019 г., както и 382,61 лв.–разноски
за заповедното производство.Актът е връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На 20.09.2019 г. на заявителя било указано да
предявят претенциите си по общия исков ред.Молбата, въз
основана която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 22.10.2019 г., като датата на изпращането й чрез куриер, е 21.10.2019
г., първи присъствен ден след 20.10.2019 г.
Приложен е
Договор за потребителски паричен кредит № 2455810 с Погасителен план към него
от 17.10.2016 г., сключен между ответника и ”Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД.Видно от документа на л.100, явяващ се заглавна страница на контракта,
касае се до заем с чиста стойност от 15 000 лв., такса за разглеждане на
кредита-480 лв. и месечна застраховка от 15,56 лв.Сумата за връщане била
определена на 32 874,56 лв. при ГЛП от 15,85 % и ГПР-20,15 %, с фиксирана
надбавка от 15,85 %, пазарен лихвен индекс от 0,14 % /тримесечен SOFIBOR/, платими
на 120 месечни вноски от по 273,96 лв., първата от които на 21.10.2016 г.На този лист
няма дата, нито подписи на договарящите
страни.Такива са положени в Общи условия за отпускане на потребителски кредит в
евро или лева от УКФ, явяващи се неразделна част от договорите за кредит, към
които същите са приложими (л.100-л.102).В чл.1.1. б.”б” от тях е казано, че
уговорената между дружеството и потребителя възнаградителна лихва за ползване
на кредита е определена на база плаващ лихвен процент, който се формира
съобразно правилата на ОУ-чл.6.Заемополучателят бил уведомен за правото си да
се откаже от договора в 14-дневен срок /чл.4 ал.3/, а в чл.12 е казано кога
лицето дължи обезщетение за забава, както и че кредиторът е в правото си да
прехвърли вземанията си на трети лица-чл.12 ал.6.В ал.2 е посочено, че при
неплащане, дружеството може да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което
следва да извести писмено заемополучателя-ал.3.В чл.14 последният е декларирал,
че е получил преддоговорна информация по ЗПК.ОУ са подписани на 17.10.2016
г.Същата дата носи и погасителния план.
Ответната
страна е оспорила подписите на заемополучателя в тези документи.Назначената по
делото почеркова експертиза е потвърдила, че
те са изпълнени от В.К..
От стр.8 до
стр.12 на договора, подпис на потребителя имат
стр.8, стр.11 и стр.12.Тук са клаузите, касаещи застраховката (шрифтът в
тази част видимо е под 12), за преференциални условия и съгласие за директен
дебит.
Приложен е
Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., с който ”УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД цедирали на ищеца вземанията си към всички длъжници по
ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията.На 19.09.2018
г. бил подписан и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания,
като дългът на ответника е посочен в приложението, а на 19.09.2018 г. и
потвърдено (л.22).На същата дата ищецът бил упълномощен от името на цедента да
изпрати уведомления до длъжниците, чиито вземания са предмет на контракта
/л.27/.
Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземане, както и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
било изпратено на ответника на адреса по договора на 28.09.2018 г.Липсват данни
документът да е достигнал до адресата.Следващото уведомление било изпратено на 21.03.2019
г., чрез ЧСИ.Последният е удостоверил, че на 26.03.2019 г. ответникът е отказал
получаването на книжата /л.30-л.34/.
Ищецът сочи, че ответникът е погасил 4 453,60 лв.
Назначеното в
производството вещо лице, след запознаване с доказателствата по делото и
извършена проверка при ”УКФ” ЕАД и ”АСВ” ЕАД, е посочило, че на 17.10.2016 г.
първоначалния кредитор превел по сметка на ответника сумата от 15 000
лв.За периода 21.10.2016 г. /падеж на първата погасителна вноска/ до датата на
изготвяне на заключението за погасяване на кредита били внесени 4 142,04
лв. /без месечните застрахователни премии/.Последното плащане от 21,08 лв. било
извършено на 30.01.2018 г.От 22.02.2018 г. кредитополучателят изпаднал в
просрочие.Непогасената главница към датата на подаване на заявлението възлиза
на 14 389,35 лв., от която просрочената за времето 21.02.2018
г.-21.03.2019 г. е 991,21 лв., а предсрочно изискуемата от 26.03.2019 г.-13 398,14
лева.Договорната лихва за периода 21.01.-19.09.2018 г. е определена на
1 515,43 лв., а лихвата за забава от 22.02.2018 г. до 01.07.2019 г.-на
445,05 лв., а до датата на подаване на исковата молба-892,71 лв.Вещото лице е
докладвало, че размерът на уговорената между страните договорна лихва е
коректно определен.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4094/2019
г. по описа
на РРС, като актът е насочен срещу В.И.К.
и е за заплащане на процесните суми.В срока, указан от съда,
при прието връчване на акта на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК,
заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, предвид което
претенциите му са допустими.
По делото безспорно се
установява, че на 17.10.2016 г. “УКФ” ЕАД са превели по банкова сметка ***. във връзка с Договор за потребителски паричен заем № 2455810, с ОУ към него.
Ищецът твърди, че е кредитор на заемополучателя, като правата му произтичат от
договор за цесия от
20.12.2016 г., с допълнение към него от 19.09.2018 г., касаещо процесния
контракт.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В процесния
случай тази възможност е предвидена в ОУ, явяващи се неразделна част от договора
за кредит.
По делото са представени
доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да
уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът
действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването. Заемополучателят оспорва съобщаването на
цесията.Съдът намира доводът за неоснователен.По делото са представени
доказателства, че прехвърлянето на дълга, както и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, са били съобщени на лицето на 26.03.2019 г., преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, в хипотезата на чл.44 ал.1 от ГПК.Фактът е удостоверен от ЧСИ и ответната страна не е ангажирала
доказателства, които да оборват тази заверка.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответника, физическо лице, което при възникване на правоотношението
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит. Съгласно
чл.10 ал.1 от него, този вид договори се сключват в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт–не по-малък
от 12, в два екземпляра–по един за всяка от страните по договора.Неизпълнението
на посочените изисквания прави контрактът недействителен според чл.22 от ЗПК.Ответникът
счита, че има допуснато нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК.Действително заглавната
страница на документа не съдържа подписи на страните.В нея се съдържат
индивидуалните договорки с потребителя.Вярно е, че при ОУ е спазено изискването
на чл.11 ал.2 от ЗПК.Съдът обаче намира, че от въведеното тук конкретизиране,
че всички страници от ОУ трябва да са подписани, не следва извод, че това не е
задължително по отношение на основния договор.Част от текста в приложенията към
контракта, неразделна част от него, са изготвени на шрифт по-малък от 12.Според
чл.24 от ЗЗП, по отношение на този вид договори, приложение намират и нормите
на чл.143-чл.148 от ЗЗП.Според чл.146 ал.2 от последния, не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия.В този смисъл съдът намира за основателно възражението на
процесуалния представител на ответника по този пункт.Поради допуснатите
съществени нарушения на правата на потребителя, договорът е недействителен по
смисъла на чл.22 от ЗПК.В този случай съгласно чл.23 от ЗКП, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита.По делото има данни, че лицето е погасило към първоначалния кредитор
общо сумата от 4 142,04 лв.Тя, съобразно изложеното по-горе, трябва да се
отнесе към главницата.В този случай дългът на потребителя възлиза на 10 857,96
лв.Съдът намира, че към датата на подаване на заявлението-02.07.2019 г.
кредитът е бил обявен надлежно за предсрочно изискуем.До посочения размер установителната
претенция за главницата се явява основателна.Сумата се следва със законната
лихва от 02.07.2019 г.Като неоснователен трябва да се отхвърли главният иск до
заявения размер от 14 389,35 лв.
В този случай
съдът дължи произнасяне по евентуалния осъдителен иск, който се явява допустим
за разликата до пълната стойност-3 531,39 лв.Претенцията следва да се
отхвърли, като неоснователна.При съобразеното плащане от заемополучателя по
недействителен договор за потребителски кредит, цялата престирана сума трябва
да се отнесе към главното вземане.В този случай ответникът не дължи разликата
до търсената обща стойност от 14 389,35 лв.Останалите установителни
искове, касаещи акцесорните вземания, както и еквивалентните им осъдителни
претенции, заявени в условия на евентуалност, също трябва да се отхвърлят.Мораторна лихва върху
получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит
се дължи от поканата по арг. чл.84 ал.2 от ЗЗД, което
в процесния случай се явява исковата молба.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора, на ищеца се следват разноски съразмерно с
уважената част от исковете.Дружеството трябва да заплати по с/ка на РРС съответно
направените за производството разходи от БС във връзка с назначената почеркова
експертиза.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.К.,
ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, сумата от 10 857,96 лв.- главница по Договор за потребителски паричен
кредит № 2455810 от 2016 г., прехвърлен им от “УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД на 19.09.2018 г., със законната лихва от 02.07.2019 г., за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 2179 от 18.07.2019 г. по
ч.гр.дело № 4094/ 2019 г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ”Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да се признае за установено по
отношение на В.И.К., ЕГН **********,***, че им дължи главница по Договор за потребителски
паричен кредит № 2455810/2016 г. над 10 857,96 лв. до 14 389,35 лв.,
със законната лихва от 02.07.2019 г., 1 515 лв.–договорна лихва за
периода 21.01.-19.09.2018 г., 725,96 лв.– лихва за забава за времето 21.01.2018
г.-01.07.2019 г., за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 2179 от 18.07.2019 г. по ч.гр.дело № 4094/
2019 г. по описа на РРС, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД-София, ЕИК *********, срещу В.И.К., ЕГН **********,***,да бъде осъден
да им заплати сумата от 3 531,39 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2455810/2016
г., 1 515 лв.-договорна лихва за времето 21.01.-19.09.2018 г., 2 212,17
лв.-обезщетение за забава от 21.01.2018 г.-21.10.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
В.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, по банкова сметка ***: ***, BIK: UBBSBGSF, ОББ-АД, сумата от 249,81 лв.-разноски за заповедното производство и 949,03
лв.-разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, да заплатят по с/ка на РРС
сумата от 155,46 лева, припадащ им
се разход, направен от БС.
Решението
подлежи на въззивно обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/