№ 343
гр. Русе, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500544 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 463 вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от С. Б. СП. чрез адв. Е.К. АК Русе срещу
разпределение от 4.07.2021 г., изготвено по изпълнително дело № 537/2019 г. по описа
на ЧСИ В. М., рег. №*** на КЧСИ с район на действие РОС на постъпили суми от
публичната продан на недвижим имот, нейна собственост. Заявява, че разпределението
е извършено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че обжалваното
разпределение не съдържа мотиви защо съдебният изпълнител е приел, че продаденият
на публична продан имот е секвестируем въпреки отправеното възражение от нейна
страна. Позовава се на неговата несеквестируемост. Твърди, че при предходно
обжалване на изготвено разпределение на постъпили суми от продажбата му, то било
отменено от ОС Русе и делото върнато на съдебния изпълнител за изясняване на
въпроса дали другият притежаван от нея имот в с.Б, общ. Левски, обл. Плевен може да
бъде приет за „друго жилище“ по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Тези указания според
жалбоподателката не били изпълнени надлежно. Вместо да й предостави възможност
да ангажира допълнителни доказателства за твърденията си, че имотът в с.Б е негоден,
необитаем и неподдържан, а сградите в него самосрутващи се и част от тях вече не
съществуващи, съдебният изпълнител изследвал възможността за бъдещо
присъединяване на този имот към В и К мрежата и ЧЕЗ Електро България АД. Отделно
1
от това наредил да бъдат извършени проверки за съществуването на партиди на
жалбоподателката по отношение на реализирания на публична продан имот и то десет
месеца след вписване на постановлението за възлагане. Жалбоподателката поискала да
бъде назначена СТЕ, но такава по изп. дело не била изготвена. Съдебният изпълнител
отново извършил разпределение на постъпилите от публичната продан на имота,
находящ се в гр. Р, ул. ........, обжалвано в настоящото производство. Заявява, че по
отношение на продадения имот не са налице предвидените в закона предпоставки за
отпадане на несеквестируемостта, визирани в чл. 445, ал. 2 ГПК, поради което намира,
че получената от проданта му сума не следва да бъде разпределяна между кредиторите
й, а следва да й бъде предадена. Претендира разноски.
В законоустановения срок взискателят Община Русе, както и присъединените
взискатели ТД на НАП, ОББ АД, „Айкарт Кредит“ ЕАД и Юробанк България АД не са
депозирали писмени възражения по реда и в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Присъединеният взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК*********1,
със седалище и адрес на управление гр. София депозира възражения, с които счита
жалбата за неоснователна. Твърди, че ЧСИ в изпълнение на указанията на съда по
предходно отмененото по делото разпределение предоставил възможност на
длъжницата да докаже възражението си за несеквестируемост на недв. имот в гр. Русе.
Единствено били депозирани доказателства за това, че друг неин имот в с.Б бил
негоден за живеене. От тях действително се установявало, че в този имот няма електро-
и водоснабдяване. Правилно обаче съдебният изпълнител бил преценил, че тези
обстоятелства не означавали, че имотът е негоден за живеене, тъй като от изисканите
пък от него справки било видно, че имотът може да се присъедини към водопреносната
и електропреносната система. Отделно от това било установено, че имотът в гр. Русе не
се използва за жилищни нужди, тъй като партидата му за електроенергия била закрита
на 17.12.2018 г. Развива съображения и че същият бил отдаден под наем от длъжницата
за срок от 10 години, бил с първоначално предназначение - друг вид промишлена
сграда, а и на този имот длъжницата не била откривана. Поради това намира, че
жалбата е неоснователна, а разпределението правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на съда счита, че жалбата е депозирана в законоустановения
срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, от процесуално легитимирано лице – длъжник по
изпълнението, поради което е допустима.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа
следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Община
Русе срещу длъжника С. Б. СП. за събиране на публични общински вземания за ДНИ и
ТБО за имот, находящ се в гр. Русе. На длъжницата е изпратена ПДИ по постоянен и
настоящ адрес, върнати в цялост, след което и на основание чл. 430 ГПК съдебният
2
изпълнител й назначил особен представител. Извършено е проучване на
имущественото състояние на длъжницата –жалбоподател в настоящото производство,
в т. ч. и справки от Имотния регистър. От тях и от изисканото Постановление за
възлагане на недв. имот, издадено от ЧСИ Цв. Г., ЧСИ като констатирал, че
процесният имот, представляващ сграда с идентификатор 63427.2.470.8 не е продаден,
заедно с другите, находящи се на този адрес сгради и дворното място, на 17.10.2019 г.
го възбранил за обезпечаване вземането на взискателя Община Русе. На 28.11.2019 г.
описал имота като назначил за негов пазач адв. И.И. – пълномощник на М.В. С. –
собственик на поземлен имот с идентификатор 63427.2.470, в който се намира и
процесната сграда. За описа длъжницата била уведомена чрез назначения й особен
представител – л. 106. Уведомени били още „Банка ДСК“ ЕАД като ипотекарен
кредитор, наемателя на имота, както и всички взискатели, които съгласно издаденото
от СВ Русе удостоверение са вписали възбрани върху него. С молба от 5.12.2019
„Банка ДСК“ ЕАД поискала изрично да се присъедини към процесното изп. дело за
събиране на вземанията й от длъжницата, към която приложили и молба за
подновяване на договорна ипотека от 2017 г. и нот. акт за договорна ипотека от 2007 г.
С Протокол от 23.01.2020 г. съдебният изпълнител насрочил публична продан на
сграда с идентификатор 63427.2.470.8 за периода от 12.02.2020 г. до 17 часа на
12.03.2020 г. при първоначална цена 11 600 лв. В изготвеното обявление изрично било
посочено, че върху имота има учредена ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, вписани
възбрани в полза на Община Русе, „Айкарт Кредит“ ЕАД, „ОББ“ АД, „Банка ДСК“
ЕАД и „Юробанк България“ АД, както и вписан договор за наем за срок от 10 г.,
считано от 11.09.2013 г. Обявлението е връчено на особения представител на
длъжницата на 27.01.2020 г. С молба вх. рег. № 5813/12.03.2020 г., подадена лично от
нея, длъжницата заявила, че желае всички съобщения по изп. д. № 537/2019 г.,
адресирани до нея да бъдат изпращани на упълномощения й адв. Е.К. като приложила
и пълномощно. С протокол от 13.03.2020 г. за купувач на имота била обявена М.В. С.
за сумата от 11 600 лв. като след плащане на пълния размер на предложената от нея
цена, на 17.03.2020 г. ЧСИ издал Постановление, с което й възложил процесната
сграда. Същото било връчено на купувача и на всички страни по изп. дело, в т. ч. и на
длъжницата /на 13.05.2020 г. чрез адв. К./ и като необжалвано влязло в законна сила на
4.06.2020 г. С молба от 20.07.2020 г. длъжницата, позовавайки се на несеквестируемост
на продадения имот и на постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВСК
поискала получената от продажбата сума да й бъде преведена по адв. сметка на адв. К..
С Разпореждане от 27.07.2020 г., съобщено на длъжницата на 29.07.2020 г., молбата й
била оставена без уважение, тъй като длъжницата притежавала и друг недв. имот в с.Б,
продаденият имот не бил с жилищно предназначение, бил необитаем и длъжницата не
пребивавала на този адрес. ЧСИ изготвил на разпределение на постъпилата сума от
11 600 лв., което предявил на страните на 31.07.2020 г.
3
Междувременно, на 26.06.2020 г. съдебният изпълнител изискал от СВ Левски акт
№ 166/28.04.1994 г. и на 10.07.2020 г. наложил възбрана върху притежавания съгласно
този акт от длъжницата недв. имот – дворно място, заедно с жил. сграда и
второстепенни сгради, находящи се в с.Б, общ. Левски, обл. Плевен. За наложената
възбрана длъжницата била уведомена на 22.07.2020 г. ЧСИ изискал и данни от СВ Русе
за вписаните върху сграда с идентификатор 63427.2.470.3 /стария идентификатор на
имот 63427.2.470.8/ възбрани в полза на присъединените взискатели „Айкарт Кредит“
ЕАД и „ОББ“ АД, от които е видно, че процесният имот представлява друг вид сграда
за обитаване.
По делото е приложено и Удостоверение № 31/8.06.2018 г., издадено от Община
Русе на осн. § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗУТ, видно от което процесната сграда с
идентификатор 63427.2.470.3 е търпим строеж. Съгласно приложената скица е с
предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Изготвеното на 31.07.2020 г. разпределение било обжалвано и отменено от ОС
Русе, който с Решение № 260119/27.11.2020 г. по в. гр. д. № 558/2020 г. го отменил и
върнал изп. дело на съдебния изпълнител за събиране на доказателства по повод
възражението на длъжницата за несеквестируемост на продадения недв. имот като едва
след това да извърши нова разпределение или да й предаде получената от публична
продан сума.
От страна на длъжницата били депозирани две удостоверения по изп. дело, от
които се установява, че за имота в с.Б няма открити партиди за снабдяване с вода и
канал и ел. енергия.
От страна пък на съдебния изпълнител били изискани справки за разкрити
партиди за В и К услуги и електроснабдяване на продадения имот в гр. Русе за период
от 5.12.2018 г. – 17.03.2020 г., както и относно имота в с.Б за периода 1.01.1998 –
5.03.2021 г. Въз основа на постъпилите справки ЧСИ издал Разпореждане от 25.05.2021
г., с което приел, че нямало пречка имотът да бъде присъединен към електро- и
водопреносната мрежа. Изложил подробни съображения относно неоснователността на
възражението на длъжницата за несеквестируемост на продадения недв. имот като се
позовал на това , че предназначението на имота било променено след налагане на
възбраната, че длъжницата не обитава този имот и не го ползва за жилищни нужди, а
по отношение на имота имало вписан договор за наем за 10 години. Със същото
разпореждане отказал спиране на изпълнението.
По повод на това длъжницата подала молба на 8.06.2021 г., с която поискала
назначаване на СТЕ, оставена без уважение от съдебния изпълнител.
На 4.07.2021 г., в съответствие с приетото от него, че продаденият недв. имот е
секвестируем, съдебният изпълнител отново извършил разпределение на постъпилите
4
от продажбата му суми
Пред настоящата инстанция е приета съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която, след оглед на имота в с.Б, дава заключение, че той е необитаем и в този
си вид не може да бъде обитаван съгласно съвременните изисквания за жилище.
Имотът е в много лошо експлоатационно състояние и подлежи на основен ремонт или
събаряне. В момента на огледа няма налична В и К инсталация. В сградата никога не е
имало прокаран водопровод и изградени санитарен възел и баня. Според експерта,
имотът се състои от коридор, тъмен салон и две стаи. На нулевия етаж е разположена
маза с достъп от двора и други две стаи с коридор отново с достъп от двора.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
С настоящата жалба се атакува извършено от ЧСИ разпределение по
разпределителен протокол от 4.07.2021 г. с твърдение, че сумата е постъпила от
продажбата на несеквестируем имот и се иска нейното предаване на длъжницата.
Относно момента, до който може да се релевира възражение за
несеквестируемост е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно т. 1 на ТР, налагането на възбрана върху несеквестируема непотребима
вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Длъжникът
може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ,
върху която е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от
връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на срока
осуетява само отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия.
Длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в
тридневен срок от предявяването му.
За пълнота и с оглед изложените от ЧСИ в мотивите му към настоящата жалба
съображения следва да се посочи, че съгласно т. 1 на горепосоченото ТР длъжникът не
може да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на
продадената вещ. Той може да обжалва постановлението за възлагане само поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Изложеното сочи, че въпросът за несеквестируемостта може и следва да се
разгледа и към момента на извършване на разпределението.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено
върху вещ на длъжника – физическо лице, представляваща жилището на длъжника,
ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго
жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. В основата на тази забрана
е волята на законодателя да обезпечи задоволяването на основните потребности на
длъжника и неговото семейство, гарантирайки му подслон. Основният критерий е дали
5
постройката е предназначена и може да задоволява жилищни нужди. Константната
съдебна практика освен това приема, че за ползване на защитата по чл. 444, т. 7 ГПК не
е необходимо длъжникът да живее в имота, срещу който е насочено изпълнението.
От събраните по изп. дело доказателства се установява още, че към датата на
извършване на публичната продан на процесната сграда длъжницата С.С. е била
едноличен собственик на сграда с идентификатор 63427.2.470.3, находяща се в гр. Р,
ул. ........, на дворно място, заедно с жил. сграда и второстепенни сгради, находящи се в
с.Б, общ. Левски, обл. Плевен, както и на 1/8 ид. част от апартамент в гр. Р. ул. "с. У" **
с площ от 100 кв. м. Безспорно е установено също така, че длъжницата е разведена като
двете й деца са пълнолетни, т. е. семейството й е едночленно, че не живее в никой от
трите имота и е регистрирана по настоящ адрес на адреса на продадения имот, но не е
била откривана там.
Съгласно § 5, т. 30 ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди, а нормата на чл. 40 ЗУТ определя и минималния вид
помещения, от които следва да се състои жилището. Съгласно нея всяко жилище
трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-
тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън
него.
Въз основа на гореизложеното, тълкувайки разпоредбата на чл. 444, т.7 ГПК
относно понятието "друго жилище" съдът приема, че в процесния случай имотът,
находящ се в с.Б, общ. Левски, обл. Плевен, не покрива изискването на чл. 40 ЗУТ, тъй
като съгласно данните по делото в къщата няма обособени помещения за кухня и баня-
тоалетна. От приетата пред настоящата инстанция експертиза категорично се
установява, че този не е годен за обитаване и ползване по предназначение съгласно
съвременните изисквания за жилище и не би могъл да задоволи жилищните нужди на
длъжницата. Същият представлява недвижим имот, но няма характер на "друго
жилище" по смисъла на чл. 444, т.7 от ГПК.
Аналогично е положението и с другия притежаван от длъжницата недв. имот -
1/8 ид. част от апартамент в гр. Р. ул. "с. У" ** с площ от 100 кв. м.
Изложеното налага извод за основателност на жалбата, тъй като принудителното
изпълнение е насочено спрямо несеквестируем имот и липсват взискатели и вземания,
за които да е налице отпадане на несеквестируемостта /чл. 445 ГПК/, което е довело до
опорочаване на извършеното разпределение на постъпили суми. Поради това
настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпределение е
незаконосъобразно, като извършено в нарушение на несеквестируемостта по чл. 444, т.
7 ГПК. Ето защо същото следва да се отмени без извършване на ново в конкретния
случай, а получената от публичната продан сума следва да бъде предадена на
6
длъжницата.
Съгласно чл. 463, ал. 1 от ГПК жалбите срещу изготвено от съдебен изпълнител
разпределение на суми по изпълнително дело, се разглежда по реда на чл. 278 ГПК.
Страни в това производство са жалбоподателят и ответникът/ответниците по жалбата.
Независимо че всички те са страни в изпълнителното производство (чл. 436, ал. 2 и ал.
3 ГПК), пред съда те имат качеството на насрещни страни и при основателност на
подадената жалба ответниците следва да понесат отговорността за разноски, направени
от жалбоподателя. С оглед на това, разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК е приложима в
производството по чл. 463 ГПК и на жалбоподателката следва да се присъдят разноски
в размер на 393,00 лв., направени в настоящото съдебно производство съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК. За претендираните разноски в размер на 4,20 лв. не са
представени доказателства, удостоверяващи плащането им, поради което искането за
присъждането им е неоснователно.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на
пълномощника на жалбоподателката следва да се присъди адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в
размер на 300,00 лв.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпределение № 7352 от 04.07.2021 г., изготвено по изпълнително
дело № 537/2019 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. №*** на КЧСИ с район на действие
РОС като незаконосъобразно.
ВРЪЩА изпълнителното дело на съдебния изпълнител за продължаване на
изпълнителните действия при съобразяване мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК*********, „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
*********2, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет.2, ТД на НАП София, ул.
„Аксаков“ № 21, „Айкарт кредит“ ЕАД, ЕИК*********1, гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 76 А, ет. 8, „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 и „ОББ“ АД, ЕИК ********* София, ул. „Света София“ №
5 да заплатят на С. Б. СП., ЕГН ********** от гр. Р ...... сумата в размер на 393 лв.,
представляващи разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК*********, „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
*********2, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет.2, ТД на НАП София, ул.
„Аксаков“ № 21, „Айкарт кредит“ ЕАД, ЕИК*********1, гр. София, бул. „Джеймс
7
Баучер“ № 76 А, ет. 8, „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 и „ОББ“ АД, ЕИК ********* София, ул. „Света София“ №
5 да заплатят на адв. Е.К. АК Русе, със служебен адрес: гр. Р. ********, ет. 3, офис
10а сумата в размер на 300 лв. като пълномощник на С. Б. СП., ЕГН **********,
представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8