МОТИВИ към ПРИСЪДА № 124/09.07.2019г. по НЧХД №4931 /
2018г. по описа на БРС:
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилата в съда тъжбата
на Т.П.К., с ЕГН:********** *** против Р.Х.В., ЕГН **********, с
която срещу В. е повдигнато обвинение за това, че на 22.07.2018г., около
00,30 часа, в гр.********, причинил
на Т.П.К. телесни увреждания,
изразяващи се в открита рана на клепача в околоочната
област на дясното око, съпроводена с масивен хематом на горен и долен клепач,
затрудняващ отварянето на окото, разкъсна рана в
областта на горен клепач в средата 1/3 перпендикулярна в мигленния
ръб в цяла дебелина, рана успоредна на веждата на около 4мм под нея в частична
дебелина с размер около 1.5см., синкаво кръвонасядане
по ляв хълбок, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота
- престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание от 05.03.2019г. е приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство, предявеният от Т.П.К., против Р.Х.В. граждански иск за сумата от 6000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от деянието, описано в тъжбата, ведно със законната лихва
от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание частният тъжител, чрез повереника си адв.И. поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение, което счита за доказано по несъмнен
начин от обективна и от субективна страна от събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства. Пледира
за налагане на справедливо наказание на подсъдимия и моли съда да уважи
гражданския иск в предявеният му пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите и да присъди на частният
тъжител направените от него по делото разноски.
Съдебното производство бе
приключено при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК в отсъствието на
подсъдимия В. поради следното: Подсъдимият В. не може да бъде призован лично
въпреки многобройните опити за това до този момент, поради което и винаги е бил
уведомяван за съдебните заседания чрез неговия упълномощен защитник адв.Н.. Подс.В. се е явил лично
пред съда един единствен път в съдебно заседание на 29.01.2019г., отново
призован чрез адв.Н.. На тази дата може да се приеме,
че подс.В. е бил уведомен, че срещу него се води
наказателното производство от страна на тъжителя К. и за какво престъпление. По
този начин, съдът смята, че той е бил в достатъчна степен запознат с
наказателното преследване срещу него, както и че е съществувала вероятност да
бъде подведен под отговорност за престъпление по чл.130, ал.1 НК. След тази датата отново не може да бъде призован лично или да бъде
доведен принудително за съдебно заседание като видно от докладна записка от
28.05.2019г. той се укрива и не отваря на никого. След като на 29.01.2019г. той
без съмнение е уведомен за наказателното производство срещу него и от негова
страна е налице явен опит да се избегне връчването на предназначена за него
информация за датите на съдебните заседания,
може да се приеме, че чрез
поведението си по делото до този
момент В. мълчаливо се е отказал от правото си на лично участие след като е бил информиран за правните и фактически
рамки на обвинението срещу него и за последствията от неговото поведение,
поради което и съдът прие, че производството следва да продължи по реда на
чл.269, ал.3, т.1 от НПК в отсъствие на подсъдимия. За подсъдимият В. остава възможността, ако желае, да се яви лично пред въззивния съд за да даде своите обяснения по обвинението и
да посочи доказателства. На последното съдебно заседание упълномощения
от подсъдимия защитник адв.Н., редовно призован, не
се яви без да посочи някаква причина, поради което за да приключи
производството в разумен срок и да осигури защита на подсъдимия на основание
чл.94, ал.1, т.8 НПК съдът назначи на подс.В.
служебен защитник, определен от БАК. Служебният
защитник на подс.В., адв.М.
моли съда да отхвърли предявените с тъжбата обвинение и граждански иск.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Р.Х.В. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, осъждан,
неженен, със средно образование, с постоянен адрес:***, ЕГН:**********.
Подсъдимият В. живее на един същ етаж - ет.********** заедно със
семейството на частният тъжител К. ***.
На 22.07.2018год. след 00,30
часа, К. се прибирал се към дома си - ап.***********, където на площадката в
близост до стълбището, видял съседа си подс.Р.Х.В.. Асансьорът
на входа се активирал с чип. Подс.В. нямал такъв чип
и помолил К. да активира асансьора с неговия чип за да може да го ползва. К.
изпълнил желанието на В. и задържал врата на асансьора за да може последния да влезе
вътре. Докато К. му държал вратата и му правил път да влезе в асансьора, подс.Р.В. му нанесъл няколко силни и бързи удара в дясното
око. К. изпитал силна болка, попитал В. какво му е направил за да го удря, но В.
не му отговорил. К. веднага се прибрал в дома си, тъй като му течало много кръв
и оттам подал сигнал на тел. 112 за случилото се. На място по сигнала около 00,45ч. бил изпратен автопатрул при V РУ- гр.Бургас, в който бил и полицай И.С.К.. Служителите на МВР установили пострадалия
Т.П.К.. Св.И.К. видял много кръв по него, както и че К. се държал за окото. Той
им разказал, че докато услужвал на съседа си „Р.“ с чипа си за да ползва
асансьора, последният му нанесъл няколко удара в областта на главата и дясното око.
К. показал на служителите на МВР апартамента, в който живеел „Р.“, но след като
позвънили никой не им отворил. На мястото пристигнал и екип на ЦСМП, като К. бил
прегледан, и откаран в УМБАЛ Бургас, където по-късно е бил подложен на оперативно
лечение на дясното му око.
Подс. Р.Х.В. бил установен по-късно и бил отведен в 5
РУП, където му било снето писмено сведение. В него В. посочил, че на
21.07.2018год. около 23,00 часа на етажната площадка срещнал съседа си Т.К. и тъй
като от известно време някой му заливал входната му врата с разни неща и той имал
съмнение, че е възможно да е К., ядосал се и го ударил няколко пъти в лицето.
В хода на образуваната по случая проверка по
жалбата на К. мястото на извършване на деянието- блок ********* било посетено
от служители на 5 РУП ОД МВР Бургас, с цел установяване на преки свидетели на
случилото се, както и камери за видеонаблюдение,
имащи относими записи към случая, но такива не били
установени.
Видно от епикриза
на К., приложена на стр.27-28 от делото, при прегледа му на 22.07.2018г. били констатирани
следните увреждания- открита рана на клепача
на дясното око, съпроводена с масивни хематоми на горен и долен клепач,
затрудняващ отварянето на окото, разкъсна рана в
областта на горен клепач в средата 1/3 перпендикулярна в мигленния
ръб в цяла дебелина и рана успоредна на веждата на около 4мм под нея в частична
дебелина с размер около 1.5см. Тези находки са потвърдени и в СМУ 157/2018г. от
23.07.2018г. /стр.8 от делото/, където е констатирана открита рана на клепача
на дясно око и масивни кръвонасядания.
В хода на
съдебното следствия бяха събрани гласни доказателствени
средства като бяха разпитани като свидетели И.С.К., посетил мястото на инцидента и придобил непосредствени
впечатления от състоянието на пострадалия, и
родителите на частният тъжител П.К. и М.К. също въприели
уврежданията на сина си и неговия разказ как ги е получил. Липсват преки очевидци на инцидента. При
преценката на истинността и достоверността на доказателствата и на доказателствените средства, съдът отчете, че никой не оспорва
достоверността на писмените доказателства, удостоверяващи уврежданията на К.,
поради което съдът прие констатациите в епикризата и
СМУ №157/2018г., които са официални удостоверителни документи, за безспорно
установени. Следователно за съда няма съмнения, че К. на 22.07.2018г. е получил
телесни увреждания, изразяващи се в открита
рана на клепача в околоочната област на дясното око,
съпроводена с масивен хематом на горен и долен клепач, затрудняващ отварянето
на окото, разкъсна рана в областта на горен клепач в
средата 1/3 перпендикулярна в мигленния ръб в цяла
дебелина, рана успоредна на веждата на около 4мм под нея в частична дебелина с
размер около 1.5см. Това е наложило той да бъде откаран по спешност в УМБАЛ
Бургас, където по-късно е бил подложен на оперативно лечение на дясното му око.
От показанията на свидетеля К. и родителите
на частният тъжител П.К. и М.К., според съда се установява и авторът на
тези увреждания и това безспорно е подс.Р.В.. Св.К. е
възприел непосредствено твърденията на пострадалия К., който от самото начало е
настоявал, че е ударен от съседа си „Р.“. К. е разказал на св.К.
механизма на причиняване на нараняванията си-„няколко удара в окото“, след
което е посочил и самоличността на лицето, което го е удряло и жилището, което
той обитавал. Описаният от К. на св.К. механизъм съответства на установените
у пострадалия увреждания. Св.К. е незаинтересован от изхода на делото, неговите
показания са последователни и кореспондират с доказателствения
материал, който е безспорен – СМУ №
157/2018г. от 22.07.2018г. и епикризата. Те подкрепят изцяло твърденията на пострадалия в тъжбата
относно наличието на удари с юмрук в дясното му окото от страна на подс.В.. Предвид краткото време, през което се развиват
събитията и обстоятелството, че К. не е имал конфликт или контакт с друго лице
освен с подсъдимия водят също до заключението, че В. е извършителя на деянието.
Родителите на частният тъжител П.К. и М.К. също пресъздадоха разказа на сина си
за случилото си и категоричното му твърдение, че именно техния съсед „Р.“,
когото те познават от дълги години, му е нанесъл побоя. Самият В. е бил
установен по-късно през деня и отведен в 5 РУП за да даде обяснения по случая
/стр.23 от делото/. Съдът намира, че в съвкупността от гореизброените официални
документи и гласни доказателствени средства се
съдържат достатъчно доказателства, установяващи деянието и авторството на
подсъдимия В.. Няма доказателства, които да разколебават този извод.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С оглед така
приетата фактическа обстановка се установи по безспорен и несъмнен начин, че на 22.07.2018г., около 00,30 часа, в гр.************, причинил на Т.П.К. телесни увреждания, изразяващи се в открита
рана на клепача в околоочната област на дясното око,
съпроводена с масивен хематом на горен и долен клепач, затрудняващ отварянето
на окото, разкъсна рана в областта на горен клепач в
средата 1/3 перпендикулярна в мигленния ръб в цяла
дебелина, рана успоредна на веждата на около 4мм под нея в частична дебелина с
размер около 1.5см., синкаво кръвонасядане по ляв
хълбок. От обективна
страна, В. нанесъл силни удари с юмрук в дясното око на Т.П.К., които довели до
открита рана на клепача в околоочната област на
дясното око, съпроводена с масивен хематом на горен и долен клепач, затрудняващ
отварянето на окото, разкъсна рана в областта на
горен клепач в средата 1/3 перпендикулярна в мигленния
ръб в цяла дебелина, рана успоредна на веждата на около 4мм под нея в частична
дебелина с размер около 1.5см. Уврежданията- открита рана на клепача в околоочната област на
дясното око, разкъсна
рана в областта на горен клепач в средата 1/3 перпендикулярна в мигленния ръб в цяла дебелина и рана успоредна на веждата
на около 4мм под нея в частична дебелина с размер около 1.5 см, следва
да се квалифицират като престъпление по чл.130, ал.1 от НК, защото е причинено
разкъсване на кожата, което се квалифицира като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота / в т. см. Р 362-73-І н.о./. Това увреждане поглъща
по-леките такива и води до квалифициране на
деянието по по-тежко наказуемия състав.
Естеството на действията на подс.В. сочат на извод,
че подсъдимият е действал с пряк умисъл,
защото нанасяйки силни и добре насочени удари с юмрук в окото на К., той много
добре е съзнавал какви ще са последици и
пряко ги е целял. Целта му е била да причини увреждане на окото на частния
тъжител.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното
от подсъдимия престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация. Причиненото увреждане
на окото на частния тъжител е изключително болезнено, довело е до оперативна
намеса и му е причинило сериозни болки и страдания за продължителен период от
време - около 30 дни, което завишава обществената опасност на деянието. Видно
от справката за съдимост подсъдимият В. е осъждан общо 6 пъти като до
06.04.2010г. е изтърпявал общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода по три
осъждания за престъпления по чл. 339, чл.354а,ал.3 и чл.354а, ал.5 от НК. Последното
му осъждане е на 12.05.2015г. за престъпление по чл.354а,ал.5 от НК и му е
наложена наказание глоба. Осъждан е и на пробация за
идентично с настоящото престъпление - по 131 ал.1,т.12 НК- лека телесна повреда
по хулигански подбуди. Въпреки, че е неколкократно
осъждан и вече е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, В. отново е нападнал лице, с които няма
никакви лични отношения и което не го е провокирало с нищо. Тези факти
характеризират подсъдимия като личност с завишена степен на обществена опасност. Съдът отчете тези факти като отегчаващи
отговорността на подс.В. обстоятелства. Няма
никакви смекчаващи отговорността обстоятелства.Предвид всички тези съображения
и на основание чл.54,ал.1 НК съдът определи на подс.В.
наказание “лишаване от свобода” в размер на шест месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва
да се изтърпи при първоначален общ режим. Така определеното наказание, с
оглед на всички обстоятелства по делото и личността на подсъдимия В. в
най-голяма степен ще допринесе за оказване на превъзпитателно и възпиращо
въздействие спрямо последния и ще е справедливо наказание за извършеното спрямо
К. деяние.
ГРАЖДАНСКИ
ИСК
По отношение
на предявения граждански иск, касаещ претърпените от К.
неимуществени вреди от деянието по чл.
130, ал. 1 от НК съдът намира, че същият е основателен по основание, тъй
като се доказа, че подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съд
от тъжителят. Той е причинил увреждания, довели до спешна оперативна намеса и
причинили сериозни болки и страдания на частния тъжител за период от около 30
дни, за които последният трябва да бъде овъзмезден.
Налице са предпоставките на чл.45 ЗЗД - противоправно
деяние, извършено виновно от подсъдимият и пряка и непосредствена причинна
връзка между вредите и деянието. Ето защо на основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди
подсъдимия да заплати на частния тъжител обезщетение за неимуществени вреди,
което на основание чл.52 ЗЗД съдът определи в размер от 4000 лв. ведно със
законната лихва от датата на увреждането, който е справедлив предвид степента и
интензитета на увреждането на тъжителя от извършеното престъпно посегателство. Съдът
отхвърли гражданския иск до предявения размер от 6000 лв. като прецени, че е
прекомерно завишен.
РАЗНОСКИ
На основание
чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдими В. да заплати на частния тъжител сумата
от 1522 /хиляда петстотин двадесет и два/ лева, разноски по делото за държавна
такса за завеждане на делото, такси за издаване на съдебни удостоверения,
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В. да заплати в полза на Държавата,
по сметка на БРС, сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран от
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
Да се уведомят
страните за изготвянето на мотивите към присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.