РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Варна, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900084 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „Юробанк България” АД срещу Т. М.
А., за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. М. А. дължи на
„Юробанк България" АД на основание Договор за потребителски кредит № FL1268352 от
24.03.2022 г. следните суми: • 79 678,43 лева, представляващи дължима главница за периода
13.04.2022 - 30.01.2023 г.; • 3158,96 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода
13.05.2022 - 24.11.2022 г.; • 3451,11 лева – мораторна лихва, дължима за периода 13.05.2022 -
30.01.2023 г.; законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявление
по чл. 417 ГПК до пълното изплащане на задължението, както и за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство, от които 1725,77 лева
– държавна такса и 4921,85 лева – адвокатски хонорар. Претендират се и съдебно-
деловодните разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди в исковата молба, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите и на основанията посочени в исковата молба, по
което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 671/14.02.2023 г. Заповедта била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд дал указания на
заявителя за предявяване на иск относно вземането. Твърди се в исковата и уточняващата
молби, че по силата на Договор за потребителски кредит № FL1268352 от 24.03.2022 г. Т. М.
А. ползвала банков кредит в размер на 80 000 лв. Сумата била усвоена по на банкова сметка
на кредитополучателя в деня на сключване на договора - 24.03.2022 г. Кредитът следвало да
бъде върнат на 120 равни месечни вноски от по 888.01 лв., като първата вноска била на
13.04.2022 г., а последната – на 13.03.2032 г. Била договорена възнаградителна лихва в
размер на 4,8 %. Съгласно договора мораторната лихва била в размер на определената от
Министерски съвет и се дължала върху просрочените суми. Дължимите лихви по договора
били: договорна лихва в размер на 3158.96лв. за периода от 13.05.2022 г. до 24.11.2022 г. и
мораторна лихва в размер на 3451.11 лв., за периода от 13.05.2022г. до 30.01.2023г. По
договора за кредит била заплатена единствено сума в размер на 519.15 лв., която била
1
разпределена за погасяване на първата месечна вноска от 202.67 лв. и частично главница в
размер на 321.57лв. Длъжникът бил изпаднал в забава за главницата считано от датата на
първата месечна вноска – 13.04.2022г. и за лихва, считано от датата на втората месечна
вноска – 13.05.2022 г. Договорът бил обявен за предсрочно изискуем с връчена покана на
длъжника на 24.11.2022 г. чрез ЧСИ С. Д. със залепване на уведомление, съгласно
разпоредбите на чл. 47 от ГПК. В условията на евентуалност, моли за дата на обявяване на
предсрочната изискуемост да бъде датата на връчване на исковата молба на ответника.
Въпреки отправената покана длъжникът не изплатил дължимите суми и същите били
дължими в размерите, посочени по-горе.
В подаден в законовия едномесечен срок отговор на исковата молба ответницата чрез
назначен от съда особен представител оспорва предявените установителни искове като
неоснователни. Посочва, че договорът за заем е реален и същият се счита сключен едва
когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на
заемателя. Оспорва твърдението на ищеца за валидно възникнала облигационна връзка
между страните. От ответницата липсвало валидно изразено съгласие за сключване на
процесния договор за потребителски кредит. Заемната сума (главницата) не била реално
предоставена на ответницата. Съответно, за ищеца не се е породило правото да претендира
връщане на претендираните главница и лихви. Прави възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
След второто по делото заседание ищецът с писмена молба от 10.02.2025 г. е въвел
нови факти и обстоятелства, представляващи основание за едностранно увеличаване от
кредитора на уговорената между страните възнаградителна лихва.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмено
становище, моли за уважаване на всички искове така, както са предявени.
Процесуалният представител на ответницата пледира за постановяване на решение
съобразно представените доказателства.
По допустимостта на исковете.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1577/2023 на Районен съд – Варна, на 09.02.2023 г.
ищецът е подал чрез куриер заявление вх. № 10804/10.02.2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите и на основанията посочени в исковата молба, по
което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 671/14.02.2023 г. Видно от писмо изх.
№ 33453/31.12.2023 г. от ЧСИ С. К. – Д. и приложените към същата покани за доброволно
изпълнение, съобщенията до длъжника ведно със заповедта са връчени по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което заповедният съд на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указания на
заявителя за предявяване на иск относно вземането. Заявителят е уведомен на 22.01.2024 г.
Искова молба е подадена на 20.02.2024 г. чрез куриер, т.е. в преклузивния едномесечен срок
по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Процесуалната легитимация на страните съответства на изложеното
в исковата молба. Не са налице отрицателни процесуални предпоставки. Съдът намира
исковете за допустими.
По съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №
FL1268352 от 24.03.2022 г., се установява, че „Юробанк България" АД се е задължила да
предостави на Т. М. А. потребителски кредит в размер на 80 000 лева за срок от 120 месеца с
краен срок за погасяване 13.03.2032 г. Уговорено е еднократно усвояване чрез заверка на
банковата сметка на кредитополучателя с IBAN **************. Видно от чл. 7 (1) от
договора за кредит издължаването на кредита следва да се извърши на месечни анюитетни
погасителни вноски съгласно погасителен план. От приложения към договора погасителен
2
план, подписан от двете страни по договора, е видно, че в размерът на месечната
погасителна вноска за периода 13.04.2022 г. – 13.03.2023 г. е 889,48 лв., а от 13.03.2023 г. до
края на периода – 13.03.2032 г. е 888.01,66 лв., включващи главница, лихва и застраховка.
Предвидено е в чл. 3 (1), че кредитополучателят дължи възнаградителна лихва за първите
дванадесет месеца във фиксиран размер от 4,8 % годишно, а след това до крайния срок на
издължаване – променлив лихвен процент в размер на 4,8 %, представляващ сбор от
референтен лихвен процент, наричан „ПРАЙМ“, и фиксирана надбавка. Към договора за
кредит е приложена методика за изчисляване на референтен лихвен процент „ПРАЙМ“,
подписана от кредитополучателя. Годишният процент на разходите (ГПР) по клредита е
6.61 %. В чл. 9 от договора за кредит е предвидено просрочените по кредита суми за срока
на просрочието да се олихвяват със законната лихва за забава. Съгласно чл. 14 от договора за
кредит банката има право по своя преценка на да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем при неплащане на падежа на една или повече погасителни вноски по договора. В
чл. 19 е уговорено задължение на кредитополучателя да уведоми незабавно и писмено
банката при промяна на посочения в договора адрес като при неизпълнение на това
задължение всяка кореспонденция, достигнала до последно посочения от
Кредитополучателя адрес се счита за получена. Видно от представеното в заповедното
производство извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България " АД, банката е
отчела кредита като предсрочно изискуем на 24.11.2022 г.
По делото е приета като доказателство Покана за изпълнение от 06.10.2022 г.,
адресирана до посочения в договора адрес на кредитополучателя в ******, предоставена за
връчване на ЧСИ С. К. – Д., с което кредиторът „Юробанк България" АД е известил
кредитополучателя, че поради забава в плащането на дължимите вноски по договор за
потребителски кредит FL1268352, кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен
размер. Отправена е покана длъжникът по договора да погаси доброволно всички
задължения по договора. Видно от представените и събраните в настоящото производство
доказателства, изявлението на кредитора до Т. М. А. е връчено от ЧСИ по реда на чл. 47, ал.
1 от ГПК чрез залепване на уведомление на 09.11.2022 г. като срокът по чл. 47, ал. 5 от ГПК
е изтекъл на 24.11.2022 г. От съставения от ЧСИ констативен протокол № 31530/05.12.2022 г.
е видно, че са спазени всички изисквания на чл. 47 от ГПК за връчване чрез залепване на
уведомление на настоящ и постоянен адрес, в т.ч. е установено, че длъжницата не се намира
в трудово правоотношение и не извършва търговска дейност.
Установено е в заповедното производство, както и от извършена служебна справка по
настоящото дело, че ответницата има регистрирани постоянен и настоящ адрес в ******,
съответно, от 2002 и 2009 г., т.е. отпреди сключване на договора за кредит, които не са
променяни.
За доказване усвояването на кредита и размера на дължимите суми по делото е
изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира като
обосновано, изчерпателно и обективно. Според експертизата, процесният кредит е усвоен на
24.03.2022 г., на която дата сметка с IBAN ******* с титуляр Т. М. А. е заверена със сумата
от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева). След заверката на посочената банкова сметка сумата е
разпоредена от титуляра с няколко последователни трансакции в периода 24.03.2022 –
13.04.2022 год. След усвояването на кредита кредитополучателят Т. М. А., е заплатила
частично, единствено първата анюитетна вноска от 13.04.2022 год. като частичното плащане
е в размер на 524,24 лв. Банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем с дата
24.11.2022 г. Задълженията на ответницата при съобразяване посочената от ищеца дата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 24.11.2022 г. и към датата на
извлечението от сметка 30.01.2023 г., в първия вариант на точка 2 на раздел І на
експертизата са както следва: непогасена главница за периода от 13.04.2022 до 30.01.2023 г.
– 79 678,43 лв.; непогасена договорна лихва за периода от 13.05.2022 до 24.11.2022 г. – 3
3
158,96 лв.; дължима наказателна (законна) лихва за периода от 13.05.2022 до 30.01.2023 г. – 3
451,11 лв.
Вещото лице е представило изчисления и във втори вариант на точка 2 на раздел І и
точка 3 на раздел І на експертизата, при който изчисленията са направени съгласно
приложения по делото погасителен план и приложимия в отношенията между страните
първоначално договорен лихвен процент в размер на 4,80% годишно и съгласно който
задълженията по кредита са в следните размери: непогасена главница за периода от
14.04.2022 до 30.01.2023 г. – 79 678,43 лв.; непогасена договорна лихва за периода от
14.05.2022 до 24.11.2022 г. – 2 288,85 лв.; дължима наказателна (законна) лихва върху
главницата за периода от 14.05.2022 до 24.11.2022 г. – 188,16 лв. и дължима наказателна
(законна) лихва върху цялото изискуемо просрочие за периода от 25.11.2022 г. до 30.01.2023
г. – 1 622,50 лв.
Въз основа на така установените по делото факти съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск за установяване съществуването на вземане, обективирано в заповед
за изпълнение, по който ищецът носи тежестта да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по договора за кредит; предоставянето на кредита на
кредитополучателя и размера на усвоената сума; обявяването и датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита; размера на претендираните вземания за главница,
лихви и такси по предоставения кредит.
От събраните по делото доказателства – писмени, в т.ч. договор за кредит ведно с
погасителен план към същия, надлежно подписани от страните и неоспорени по отношение
на тяхната истинност, и заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, по несъмнен начин се установява сключването на договора за кредит и
усвояването от кредитополучателя на предоставената от банката парична сума в размер на
80 000,00 лева чрез заверка на банковата и сметка. В този смисъл възражението на
́
ответника, че договореният кредит не е бил фактически предоставен на ответницата е
неоснователно.
Съдът намира, че сключеният между страните договор не съдържа неравноправни
клаузи, както и такива, които да противоречат на императивни правни норми.
Изискуемостта на претендираните вземания е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като кредиторът е упражнил
потестативното право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем. С Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 е прието, че
вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Актът, чрез който
се извършва упражнението на преобразуващото субективно право, е нов юридически факт.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Доколкото при предсрочната изискуемост длъжникът губи
преимуществото на срока, настъпването й представлява краен срок за издължаване на
кредита.
Съгласно постоянната практика на ВКС начинът на удостоверяване на връчването на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по
договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване (така решения по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.; т.
4
д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о.; т. д. № 394/2017 г., І т. о.; т. д. 2201/2017 г., ІІ т. о. и др.).
В случая, избраният от банката кредитор ред за уведомяване на длъжника за
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е чрез връчване на уведомление от
частен съдебен изпълнител (ЧСИ). По силата на чл. 17, ал. 5 от ЗЧСИ, частният съдебен
изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а съгласно чл. 43 частният съдебен изпълнител може да
възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа
при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Поканата на кредитора съдържаща изявление за обявяване на цялото вземане по
договора за предсрочно изискуемо е връчено на постоянния и настоящ адрес на длъжника Т.
А. в гр. Варна при спазване на действащата към момента на връчването процедура по
залепяне на уведомление – три посещения на адреса при които не е открито лицето, нито
друго, съгласно да получи съобщението. ЧСИ е извършила справка за наличие на трудови
договори на адресата, като е установено, че такива не са налице, с което е спазена и
разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК. Удостоверен е и факта на неявяване на лицето да
получи съобщението в двуседмичния срок от залепяне на уведомлението, поради което
книжата се считат за връчени съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Фингираното
връчване не противоречи на закона и на уговореното между страните.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено обстоятелството, че към датата на отправяне на изявленията на банката за
обявяване на задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуем предпоставките
за това са били осъществени, тъй като към м. ноември 2022 г. са били налице 10 частично
или изцяло неиздължени погасителни вноски с настъпил падеж. Ето защо, съдът приема, че
банката ищец е упражнила надлежно правото си да обяви кредитния дълг за предсрочно
изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост на
кредита при спазване на фактическия състав, установен в договора, а именно допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва, представляваща случай на неизпълнение по
смисъла на чл. 14 от договора за кредит.
Размерът на задълженията за договорна лихва е обусловен от датата на настъпване на
падежа на задълженията в т.ч. в хипотезата на обявена от банката предсрочна изискуемост
на кредита. Това следва от разрешението дадено с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съгласно което размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи
в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането.
Установено е от събраните по делото доказателства, че непогасената главница е в
размер на търсената от ищеца сума – 79 678,43 лева.
Претенцията за договорни лихви до датата на предсрочната изискуемост е
основателна до установения от вещото лице във втория вариант на точка 2 на раздел І и
точка 3 на раздел І на експертизата размер от 2 288,85 лева. Съдът не приема изчислената от
вещото лице договорна лихва в първия вариант на точка 2 на раздел І на експертизата в
размер на 3 158,96 лева, тъй като тези изчисления са направени при прилагане на извършено
от банката двукратно увеличение на лихвения процент, както следва: считано от 15.08.2022
г. до 12.10.2022 г. с 3.5 пункта (от 4.8% на 8.3%) и считано от 13.10.2022 г. до 24.11.2022 год.
(датата на предсрочна изискуемост) с още 1.5 пункта (от 8.3% на 9.8%). Настъпването на
основания за увеличение на лихвения процент не се твърди нито в исковата молба, нито в
уточненията преди първото по делото заседание и приемане на окончателния доклад по
делото. Напротив, единственото въведено твърдение е за уговорена между страните лихва в
размер на 4,8 % годишно и размер на анюитетните вноски съгласно представения и
5
приложен по делото погасителен план. Едва след второто съдебно заседание в представено
писмено становище по същество са въведени нови фактически твърдения за извършени
едностранно от кредитора увеличения на договорения лихвен процент поради неизпълнение
на задължения на кредитополучателката, но същите не следва да се разглеждат поради
настъпила процесуална преклузия.
Съдът не приема и изчислената от вещото лице в първия вариант на точка 2 на раздел
І на експертизата наказателна (законна) лихва за периода от 25.11.2022 г. до 30.01.2023 год. в
размер на 1 622,50 лв., тъй като същата е пресметната върху цялото изискуемо просрочие,
вместо само върху дължимата главница. Начисляването на наказателна лихва върху
дължимата договорна лихва, представлява анатоцизъм и противоречи на императивната
правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. По силата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли
лихви е допустимо единствено съобразно наредбите на БНБ, които за изследвания период не
предвиждат подобна възможност. Разпоредбата на чл. 294, ал.2 от ТЗ е неприложима, тъй
като касае сделки сключени между търговци, а не между потребител и търговец, както е в
настоящия случай. Изчислена само върху дължимата главница законната лихва за периода от
25.11.2022 г. до 30.01.2023 год. е 1577,19 лева.
При това положение по отношение на обезщетението за забава върху просрочените
плащания за периода от 13.05.2022 до 30.01.2023 г. съдът приема за установена дължима
мораторна (законна) лихва за периода от 14.05.2022 до 24.11.2022 г. в размер на 188,16 лв. и
мораторна (законна) лихва за периода от 25.11.2022 г. до 30.01.2023 год. в размер на 1577,19
лева, изчислена служебно от съда чрез изчислителен модул „Апис Финанси“, или общо за
периода 13.05.2022 - 30.01.2023 г. – 1 765,35 лева, а за разликата до претендираната сума от 3
451,11 лева искът ще се отхвърли като неоснователен по изложените по-горе съображения.
Основателно е и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на лихва за забава върху исковата сума за главница от 10.02.2023 г. – датата на
подаване на заявлението в съда – до окончателното погасяване на задължението.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора ищецът има право на сторените съдебно-деловодни разноски
съразмерно на уважената част от исковите претенции. Съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК (л. 89) и представените по делото доказателства, ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 1725,77 лева, съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400,00
лева, възнаграждение на особен представител в размер на 3 780,00 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 9 063,70 лева.
Съдът намира за основателно своевременно въведеното от процесуалния
представител на ответната страна възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар. Делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, проведени са три
открити съдебни заседания, като на нито едно от тях не се е явил упълномощен от ищеца
адвокат. Извършените от адвоката на ищеца процесуални действия се свеждат до подаване
на исковата молба и изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовности, както
и представено писмено становище. Предвид тези обстоятелства съдът намира за адекватен
размер на адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция сумата 3 780,00 лева.
Така общият размер на сторените разноски в исковото производството пред ВОС са в размер
на 9 685,77 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете ще се присъди сумата 9
398,88 лева.
Ответницата следва да заплати и сторените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски за държавна такса в размер на 1725,77 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 4921,85 лева, или общо 6493,02 лева, от които съразмерно на
уважената част от исковете ще се присъди сумата 6300,70 лева.
Следва да се изплати от внесения за целта депозит и дължимото на особения
6
представител на ответницата адв. Г. Л. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. М. А., ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: *****, дължи на „Юробанк България" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260,
на основание Договор за потребителски кредит № FL1268352 от 24.03.2022 г. следните
суми: • 79 678,43 лева – главница; • 2 288,85 лева – възнаградителна лихва, дължима за
периода 13.05.2022 - 24.11.2022 г., като отхвърля иска за разликата до 3158,96 лева; • 1
765,35 лева – мораторна лихва (обезщетение за забава в размер на законната лихва),
дължима за периода 13.05.2022 - 30.01.2023 г., като отхвърля иска за разликата до 3451,11
лева; • законна лихва върху главницата за периода от 10.02.2023 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда – до окончателното погасяване на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
417 ГПК № 671/14.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1577/2023 по описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Т. М. А., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *****, да заплати
на „Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, сумата 9 398,88 лева, представляваща сторени пред
Варненски окръжен съд съдебно-деловодни разноски и сумата 6300,70 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. 1577/2023 по описа на
Районен съд – Варна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Г. Д. Л. от АК – Варна възнаграждение за предоставена
правна помощ и защита в качеството му на особен представител на ответницата в размер на
3 780,00 лева от внесения за целта депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7