РЕШЕНИЕ
№1893/23.10.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
четиринадесети октомври Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар П. Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3388 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Н.М.
– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 19-0819-003883/ 08.07.2019г. на Началника
на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР
-Варна, с което са му наложени следните административни наказания-
по пункт 1- „Глоба” в размер на
200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 50лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.52
ал.4 от ЗАНН, чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и др., като в заключение се иска цялостна
отмяна на постановлението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въз. М., редовно призован, не се явява
, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Д.
отново сочи, че при издаване на акта и на постановлението неправилно и неясно е
бил приложен материалния закон, както и че описаните нарушения не са били
допуснати. Поради тези и други
съображения той пледира постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален
представител, който да ангажира становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
04.06.2019г. около 12.00 часа въз.М. управлявал собственият си лек
автомобил „ Лексус” с рег. № В 54 04 СА , като се
движел в гр.Варна, по бул.“Сливница“ в посока Община-Варна.На кръстовището с
бул.“Мария Луиза“, при ляв завой,
поради движение с несъобразена скорост,
той загубил контрол над автомобила ,
който се блъснал в десния бордюр и в последствие „ отскочил“ в разделителната
ивица. В следствие на възникналото ПТП
били причинени материални щети по автомобила. Въз. М. обаче не информирал
органите на реда и не останал на място.В последствие въззивникът
бил установен от полицейските служители . Той написал саморъчни обяснения, в
които посочил, че на кръстовището задната част на автомобила поднесла, последвал удар със задна дясна гума в
бордюра, в следствие на който се изкривил носача , както и че последвал удар в
отсрещния бордюр, където се спукала задната лява гума.Въз.М. посочил, че не е
причинил никакви щети на общината, не е удрял друг автомобил, човек или
спирка.Поради установеното в хода на проверката, св.П.Г.- мл. автоконтрольор
при сектор „Пътна полиция“-Варна,
съставил акт за установяване на
нарушение, в който посочил, че въз. М. е допуснал нарушения на чл.20 ал.2 от
ЗДП и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДП.При личното предявяване на акта въззивникът посочил като възражения, че няма вина за
нанесени имуществени вреди извън тези върху собствения му автомобил.В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били
депозирани.
Въз основа на съставения акт против въз. М.
било издадено и атакуваното наказателно постановление., в което
наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации - че въззивникът поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, поднася в дясно,
блъска се в десен бордюр, отскача в разделителната ивица, поради изгубен
контрол и причинява ПТП с материални щети. Същият не остава на местопроизшествието и не
уведомява контролния орган. Била
възприета и правната квалификация на нарушенията –по чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДП и
по чл.123 ал.1 т.2 б.”в” от ЗДП.За тях на въз. М. били наложени и съответните
наказания.
В хода на съдебното
следствие като свидетел бе разпитан
св. П.Г.- актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло като
дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят не си спомни за конкретния
случай, но потвърди описаното в акта.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 19-0819-003883/ 08.07.2019г е издадено от
компетентен орган - от Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на
чл.34 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, а наложените наказания са индивидуализирани.
По пункт 1 от наказателното
постановление :
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено, че въз. М. при управление
на личния си автомобил, поради движение с несъобразена скорост, е причинил
ПТП.Нормата на чл.20 ал.2 от ЗДП
задължава водачите на ППС при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. С оглед на това за „
съобразена” скорост следва да се приеме онази, при която ПТП не би могло да
бъде допуснато. Тази скорост е обективно
понятие и следва да се изясни дали е налице причинна връзка между движението с
несъобразена скорост и допускането на ПТП.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за безспорно установено, че въз. М.
е навлязъл в участък от пътя с ляв завой
със скорост, която не е била съобразена с тези обстоятелства. Ако тя е
била съобразена с тях, то произшествие не би възникнало.
Наказващият орган е наложил на
въз. М. наказание на основание чл.179
ал.2 пр.1 от ЗДП.Според тази норма се
налага наказание за водач , който причини ПТП поради движение с несъобразена
скорост, каквото има в случая.Съгласно § 6 т.30 от ДР на ЗДП пътнотранспортното
произшествие е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай нито в акта, нито в постановлението , нито в
изготвения протокол за ПТП се
твърди освен по собствения на въз. М.
автомобил да са били причинени
каквито и да било други щети, наранявания или повреди, за да бъде ангажирана
административно-наказателната му отговорност за описаното в постановлението
нарушение.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че неправилно въз. М. е бил санкциониран на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДП, с оглед на което постановлението се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част.
По
пункт 2 от наказателното постановление:
По делото не се спори, че след възникване на
пътното произшествие въз. М. не е останал на място и не е информирал органите
на КАТ, като именно тези обстоятелства са описани от фактическа страна.При
съставяне на акта, а и при издаване на постановлението от правна страна е било
прието, че той е осъществил състава на
чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП.Тази норма сочи, че ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
МВР.От доказателствата по преписката е видно, че другия участник в
произшествието е намиращият се на пътния участък„ десен
бордюр“, с когото от обективна страна не би могло да има както съгласие, така и
разногласие относно произшествието и причините за неговото настъпване. Поради
това съдът намира, че на въз. М. е
наложено наказание за нарушение, което той не е допуснал нито от обективна,
нито от субективна страна.
Поради това съдът намира, че постановлението в пункт 2 е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-0819-003883/ 08.07.2019г. на Началника
на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР
-Варна, с което на А.Н.М. са наложени следните административни наказания-
по пункт 1-„Глоба” в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от от ЗДП и по пункт 2 -
„Глоба” в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: