№ 59
гр. М., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500396 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба на Б.П. против решение на РС – М. от 14 октомври 2021 г. по гр. д. №
1022/2021 г. в частта, с която е отхвърлен иск за делба на имот с
идентификатор № *** в с. Н., обл. М..
Жалбоподателят Б.П. твърди във въззивната жалба, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобазно в обжалваната част и моли да бъде
отменено, а вместо него МОС да постанови ново, с което допусне
извършването на съдебна делба на дворното място с къща в с. Н. при права
5/6 ид. ч. за М.П. и 1/6 ид. ч. за въззивника. Твърди, че притежава права в този
имот по наследство от своята майка. Имотът е бил придобит от неговия баща
и общ наследодател М.П., като една част е получил по наследство, а
останалата по договор за покупко-продажба. Възмездно придобитата част е
станала част от съпружеската общност на М.П. и съпругата му Й.П., починала
през 2016 г., поради което Б.П. е съсобственик на имота по силата на
наследяване на майка си.
Въззиваемият М.П. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена
без уважение като неоснователна. Изтъква, че е недопустимо за първи път във
въззивното производство да се представят доказателства за факти, които са
могли да бъдат установени в производството пред МРС. Поддържа
становище, че актът за женитба на М.П. и Й.П. не следва да се взема предвид
при постановяване на решението, а обжалваното решение да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
При въззивното разглеждане на делото са събрани нови писмени
1
доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните
в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Производството пред МРС е било боразувано по иск с правно основание
чл. 34 от ЗС за допускане на съдебна делба между М.П. и Б.П. по отношение
недвижими имоти, останали в наследство от М.П..
МРС е приел, че е налице съсобственост между двамата съделители и е
допуснал извършването на делба по отношение жилищна сграда с
идентификатор *** в гр. М., поземлен имот с идентификатор *** в с. Н.,
поземлен имот с идентификатор *** в с. Н., поземлен имот с идентификатор
*** в с. Н., поземлен имот с идентификатор *** в с. Н. и поземлен имот с
идентификатор *** в с. Д.. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
По отношение имот с идентификатор *** в с. Н., представляващ дворно
място от 1070 кв. м. с построена в него паянтова жилищна сграда, МРС е
приел, че е изключителна собственост на въззиваемия Х.П., дарен му от
общия наследодател. Искът за делба е отхвърлен, като МРС не е уважил
възражението, че имотът не е бил изключителна собственост на дарителя, а
част от него е била придобита под режим на съпружеска имуществена
общност, а след смъртта на съпругата въззивникът като неин наследник е
придобил част от имота, затова наследодателят не е могъл да прехвърли целия
имот.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е неправилно.
Установява се по делото, че двамата съделители са наследници на М.П.,
починал на 9 март 2019 г. Б.П. е негов син, а М.П. е внук на наследодателя,
призован към наследяване по право на заместване на своя баща Х.П. –
починал през 1994 г. син на М.П..
Към датата на смъртта на общия наследодател той е оставил като
наследник и съпругата си Й.П., починала през 2016 г.
Процесният имот с идентификатор *** в с. Н. заедно с паянтовата къща
в него е бил възложен на М.П. при извършване на доброволна делба между
него и неговите брат и сестра – протокол от 28 май 1991 г. по гр. д. №
685/1991 г. на МРС. За уравнение дяловете на съделителите М.К. е заплатил
парични суми. От това следва, че той е бил изключителен собственик на 1/3
ид. ч. от имота по наследство, а другите 2/3 ид. ч. е придобил възмездно след
като е платил сумите за уравнение. Това придобиване е станало по време на
брака му с Й.П., затова 2/3 ид. ч. от дворното място и къщата са станали част
от съпружеската имуществена общност. След смъртта на Й.П. през 2016 г.
съпружеската имуществена общност е била прекратена и М.К. е получил
половината от нея на собствено основание (1/2 от 2/3 ид.ч. = 2/6 ид.ч.), а
другата половина (2/6 ид. ч.) е поделена по наследяване между него и двамата
низходящи при равни права (за всеки от тримата по 1/9 ид. ч.). В резултат
М.П. е притежавал 7/9 ид. ч. от имота (1/3 ид. ч. по наследяване и делба, 2/6
2
ид. ч. от прекратената СИО и 1/9 ид. ч. по наследяване на съпругата си), а
Б.М. и М.Х. – по 1/9 ид. ч.
На 8 декември 2017 г. М.П. е дарил на своя внук М.П. целия имот с
идентификатор *** в с. Н. заедно с построената в него паянтова жилищна
сграда на един етаж – нотарилен акт № 45/08.12.2017 г. Към момента на
сключване на тази сделка обаче дарителят не е бил изключителен собственик
на имота, поради което не е могъл да прехвърли повече права отколкото
притежава. Въззивникът Б.П. е собственик на 1/9 ид. ч. и въпреки
прехвърлителната сделка неговите права са запазени, защото дарителят М.П.
не е могъл да се разпорежда с тях. От това следва, че М.П. притежава 8/9 ид.
ч. от имота: 1/9 ид. ч. по наследяване и 7/9 ид. ч. по договора за дарение от
2017 г. Искът за делба е основателен, защото е налице съсобственост между
него и Б.П..
При разглеждане на иска МРС е допуснал процесуално нарушение. В
доклада по делото не е разпределил доказателствената тежест и не е дал
указания за необходимостта да се ангажират доказателства за наличието на
брак между наследодателя М.П. и съпругата му Й.Х. П.а. Този процесуален
пропуск беше преодолян във въззивното производство с приемането на
писмени доказателства на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. Следва да се
отбележи също, че МРС е разполагал с данни за брака между М. и Й.П.и
както в удостоверението за наследници на Й., където е отбелязано, че към
момента на смъртта си е била омъжена и съпругът М.К. е неин наследник,
така и в удостоверението за наследници на М.К., посочен като вдовец.
Необсъждането на данните за брак между общия наследодател и Й.П. е
довело до неправилния извод за липса на съсобственост , поради което
МОС отмени решението в частта, с която не е допусната делба на дворно
място с паянтова жилищна сграда в с. Н., обл. М., представляващо имот с
идентификатор ***.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на РС – М. от 14 октомври 2021 г. по гр. д. №
1022/2021 г. в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск за делба на имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на с. Н., обл. М., с предназначение
урбанизирана територия, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М.П., ЕГН
**********, и Б.П., ЕГН **********, по отношение поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на с. Н., обл. М., с
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, с номер по предходен план 163, кв. 29, парцел ХІV, при съседи:
***, ***, ***, *** и ***, заедно с построената в него паянтова жилищна
сграда при ПРАВА: 8/9 ид. ч. за М. Х. П. и 1/9 ид. ч. за Б.П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4