№ 17268
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110129913 по описа за 2022 година
Предявени са от С. Р. Б. срещу „Ф. Б.“ ЕООД установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство № 4098334 е
нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради заобикаляне на
закона.
Ищецът С. Б. твърди, че е сключил договор за паричен заем № 4098334 с „И. А. М.“ АД,
с който било договорено да се отпусне заем в размер на 300 лева. Видът на вноската бил
седмичен, а броят на погасителните вноски – 16, било посочено че ГПР е в размер на 49 %,
ГЛП в размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Сочи, че в
чл. 4 било уговорено договорът да бъде обезпечен с гарант- две физически лица, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало
да отговорят на следните условия- да представят служебна бележка от работодател за
размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в
размер на минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да
има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с
дружеството. На датата на сключване на договора бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство с ответника, който поел задължението да обезпечи пред „И. А. М.“ АД
задълженията на ищеца по договора за заем. Въз основа на сключения договор за
поръчителство се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата от 128 лева,
разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че
съгласно чл. 3, ал. 1 възнаграждението се дължало в полза на поръчителя като „И. А. М.“
АД било единствено овластено да приеме плащането. Твърди, че има качеството на
1
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че „И. А. М.“ АД е едноличен
собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД, поради което кредиторът и поръчителят са
свързани лица. Сочи, че разпоредбата на чл. 4 от договора за кредит представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и не предоставя избор за
потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Същевременно кредиторът
не бил включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът
му бил да заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. В конкретния случай било посочено че ГПР е 49 %,
но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че е невъзможно да се проверят
индивидуалните компоненти, от които е формиран ГПР и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР по кредита. Счита, че липсва ясно разписана методика в него и
как се формира ГПР по кредита, а именно кои компоненти са включени в него, което било
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а,
ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално
лишен от основание, тъй като не била предоставена услуга. Със сключване на договора за
поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора
за поръчителство било уговорено възнаграждение, което впоследствие се разпределяло като
печалба на „И. А. М.“ АД. Твърди, че договорът за поръчителство бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави, тъй като потребителят бил въведен в заблуждение относно
стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема. На следващо място,
договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била
уговорена като възнаграждение, била в размер на повече от половината от сумата по
отпуснатия заем. По този начин бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост
и били накърнени добрите нрави. С молба от 16.06.2022г. ищецът е посочил, че не е
предявен отделен иск за унищожаемост на процесния договор. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че договорът за
поръчителство не бил лишен от правно основание. Твърди, че преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се правела за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Поради което ищецът следвало да докаже в какво точно се
изразявало противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за
нарушаването на определен морален принцип. Не считат, че престациите били явно
нееквивалентни. Поддържат, че поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, вкл. и разноските по събиране на вземането с
оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквививалетни, но не в полза
на ищцовата страна, а в полза на поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в
размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение. Твърди, че дружеството
изпълнява гаранционни сделки по занятие и няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.
2
Поддържа, че процесният договор не е договор за кредит, поради което е неприложима
разпоредбата на чл. 11 ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство не се
регулира от ЗПК, а от ТЗ и всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно
ирелевантни. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за поръчителство между страните, както и твърденията си за
сключването му при нарушаване на закона, заобикаляне на закона, респ. при нарушаване на
добрите нрави, а в доказателствена тежест на ответника е да установи спазването на
изискванията за валидност на правоотношението.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
представяне на поръчителство, това обстоятелство се установява по категоричен начин от
приетия по делото Договор за предоставяне на поръчителство № 4098334 от 24.03.2021г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с „И. А. М.“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя пред „И. А. М.“ АД за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем № 4098334, както и за всички
последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от договора, потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 154,60
лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 38,65 лева, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД.
Следователно между страните е налице правоотношение по договор за поръчителство и
съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за неговата нищожност.
В тази насока съдът намира следното.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се
поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не
може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за
потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на
договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на
несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.
3
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен
резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на
закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини. На първо място това е
така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на „Ф. Б.“ ЕООД в
публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за
поръчителство /24.03.2021г./, както и към настоящия момент, едноличен собственик на
капитала на дружеството-поръчител е „И. А. М.“ АД – кредитор по договора за паричен
заем, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ап. 1, т. 5 от ДР
на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем
/с характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на
обезпечение на заема чрез дружество-поръчител, то следва да бъде одобрено от кредитора,
т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. На
следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
поръчителство се установява, че възнаграждението на поръчителя е разсрочено на
погасителни вноски, чиито падежни дати се определят от падежите на погасителните вноски
по договора за потребителски кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на поръчителство се установява, че „И. А. М.“ АД е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по този договор и всички други вземания на поръчителя по този договор.
На последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на поръчителя да прехвърли по
всяко време своите права по този договор /включително суброгационните права срещу
потребителя/ на всяко трето лице по своя преценка /включително кредитора по договора за
паричен заем или определено от него трето лице/.
От гореизложеното следва, че е налице договор за поръчителство, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо
лице-поръчител, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е
предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на
поръчителя/ заедно с погасителните вноски по кредита, и е уговорена изрично възможността
суброгационните права на поръчителя да бъдат придобити възмездно чрез цесия от
определено от свързаните дружества трето лице, което от своя страна води до
възстановяване на платените от поръчителя суми. При тази правна конструкция
поръчителят нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното
4
възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият
правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „И. А. М.“ АД на
допълнителен финансов приход от 154,60 лева, представляващ престацията на потребителя
по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора
за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а
по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора
по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването
на договора /чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем и чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне
на поръчителство/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на
пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния
процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което
договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на поръчителство
е нищожен поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по
изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че предявеният установителен иск за прогласяване
нищожността на договора за предоставяне на поръчителство е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 80 лева, които следва да му се присъдят. Ищецът е
бил представляван безплатно по делото от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение е 400 лева, към която сума следва да бъде
прибавено начислено ДДС в размер на 80 лева с оглед представените доказателства за
регистрация по ДДС, тоест на адвокатското дружество следва да се присъди общо 480 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от С. Р. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. Л.,
бл., вх., ет., ап.,, срещу „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул., №, ет.,, ап. 40-46, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на
сключения между страните Договор за предоставяне на поръчителство № 4098334 от
24.03.2021г.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на С. Р. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
80 лева, представляваща сторените по делото разноски.
5
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ под №, фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24-ти състав,
СГС, с адрес на упражняване на дейността: гр. С, ж.к., бл., вх., ет., оф.,, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. сумата от 480 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
представителство по делото на С. Р. Б..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6