Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Каварна, 22.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в
публично съдебно на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Елена Шопова,като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 134 по описа на КвРС за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.-Й.В., гражданин на ФРГермания., чрез пълномощника му адв. С.В.И.
***, срещу Наказателно постановление № 283а-189/08.07.2020 г., издадено от
началника на РУ Каварна, с което на въззивната страна на основание чл. 30, ал.
3 ЗУЧК е наложено административно наказание глоба в размер на 1000, 00 лв. за
нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. Изложени са съображения за неоснователност
и незаконосъобразност на наказателното постановление. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не
се явява и не изпраща представител.
Възиваемата
страна, редовно призована, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и
доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
На 08.07.2020
г. около 10.30 ч. в Община Каварна, на морски плаж „Болата“, при извършена
полицейска проверка във връзка с подаден сигнал на национален телефонен номер
112, за паркиран товарен автомобил върху морските дюни била извършена проверка
на място на морски плаж "Болата“ от служители Министерство на вътрешните
работи, между които били и св. А.Н.А.. – младши полицейски инспектор в РУ
Каварна и св.М.Д.В. – полицейски инспектор в участък Топола към РУ Каварна. В
хода на проверката бил установен собственикът на автомобила, а именно
жалбоподателят. Полицейските служители разговаряли с жалбоподателя и му
обяснили, че е нарушил закона и го помолили да ги придружи до районното
управление. Там той разговарял с български адвокат, който му обяснил на
английски какви права има.
Приемайки,
че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, А. му
съставил акт за установяване на административно нарушение, в който вписал, че К.Й.В.
на 08.07.2020 г. около 10.30 ч.в общ.Каварна, на морски плаж „Болата“, при
извършена полицейска проверка било установено, че лицето е паркирал лек
автомобил Мерцедес-Спринтер с рег. № ****, върху територията
на самия плаж – върху пясъка, с което виновно е нарушил чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.
АУАН бил връчен на нарушителя.
Непосредствено
след предявяване на акта, било изготвено атакуваното наказателно постановление
срещу К.-Й.В. , за това, че на 08.07.2020 г. около 10.30 ч., в общ.Каварна, на
морски плаж „Болата“, при извършена полицейска проверка е установено, че лицето
е паркирал товарен автомобил „Мерцедес –
Спринтер“, с рег.№ ****, негова собственост, върху територията на самия плаж –
върху пясъка, с което виновно е нарушил чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. За извършеното
нарушение и на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК му било наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. НП също било връчено на нарушителя, който
бил връчен чрез отказ и в присъствието
на двама свидетели.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите А.Н.А. и М.Д.В..
Съдът кредитира изцяло гласните доказателствени средства като обективни и
достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не съдържат
противоречия в себе си и такива помежду им. Съдът кредитира и представените по
делото писмени доказателства, доколкото са непротиворечиви, като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
От
правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
На
въззивника е наложено административно наказание "глоба" в размер на
1000 (хиляда) лева на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б
ал. 1 от същия закон.
Нормата
на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК /в сила от 30.07.2019 г./ предвижда забрана за
преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и
полуремаркета върху територията на морския плаж. Точно с тази забрана не се е
съобразил въззивника, като на 08.07.2020 г. около 10.30 часа. паркирал на
морски плаж "Болата“, който е изключителна държавна собственост. В тази
посока са всички гласни доказателства по делото.
В този смисъл
от събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен от съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на нсарушението по чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като именно
въззивника на посочената в НП дата е паркирал товарен автомобил „Мерцедес – Спринтер“, с рег.№ **** на
процесното място.
За да се
ангажира обаче административнонаказателната отговорност на едно лице за
извършено административно нарушение, следва да бъде осъществен състава на това
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
В конкретния
случай съдът споделя възраженията, че нарушението не е осъществено от
субективна страна.
На първо място
по делото се събраха гласни доказателства, че в действителност на мястото на
което е бил паркиран „Мерцедес – Спринтер“, с рег.№ ****, не е имало никакви
обозначителни табели, че се касае за морски плаж или за "пясъчни
дюни". Няма никакви доказателства по делото, че въззивника К.Й.В. е бил
наясно, че като паркира „Мерцедес – Спринтер“, с рег.№ **** в границите на
морския плаж, с поведението си на водач на МПС нарушава нормата на чл. 17б ал.
1 от ЗУЧК.
Касае се за
субективни фактически възприятия на нарушителя, а не за това, дали процесното
място по документи попада в границите на морския плаж или на "пясъчни
дюни". Следва да се отбележи, че в тежест на АНО е да докаже извършването
на нарушението, както от обективна, така и от субективна страна, а не на
нарушителят, че не го е извършил в конкретния случай. Съдът споделя
разбирането, че непознаването на закона не оневинява неспазващия го, но също
така следва да се отчете, че АНО следва да докаже, не само, че дадено място
съгласно определена карта попада в границите на защитена територия, а и че
същата е обозначена като такава. В конкретния случай извършването на нарушение
от жалбоподателя от субективна страна не е доказано в хода на АНП, не се доказа
и в с. з., което обуславя неправилно приложение на материалния закон и е
основание за отмяна на НП.
Освен
констатираното от настоящия съдебен състав неправилно приложение на материалния
закон, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и поради допуснато
съществено нарушение на административно наказателните правила, свързани с
надлежния превод на документите. Безспорно е установено, че нарушителят е чужд
гражданин, който не владее писмено и говоримо български език. Задължение е на
административно наказващите органи при съставяне на административните актове да
осигурят писмен превод от български език на говорим или разбираем за нарушителя
език, в случая немски език. Това им задължение произлиза от разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН, която сочи, че доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване
и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПК определя,
че "лицата които не владеят български език, могат да се ползват от родния
си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач. "След като не са
изпълнили това си задължение, административно наказващите органи са лишили К.Й.В.
от възможността да разбере в какво той е обвинен, какво именно нарушение се
твърди, че той е извършил, а от там и да изложи възраженията си, ако са налице
такива. Посочената нормативна уредба отразява принципа за правото на обвиняемия
да се ползва от безплатни услуги за преводач, ако не разбира или говори езика
използван в съда залегнал в в разпоредбата на чл. 6, т. 3 б"е" от
Конвенцията зца защита на правата на човека и основните свободи, както и в
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. във
връзка с правото на устен и писмен превод в наказателното производство,
съгласно която устният и писмен превод следва да се предоставя на родния език
на заподозрените лица или на обвиняемите, или на всякакъв друг език, който те
говорят или разбират, за да им се даде възможност пълноценно да упражняват
правото си на защита и за да се гарантира справедливо производство. Гореизложеното обосновава извода, че в
настоящия случай е следвало предварително да бъде осигурен писмен превод на немски
език на съставения АУАН, с оглед обстоятелството, че нарушителят е германски
гражданин, живущ на адрес в ФРГермания, което изрично е посочено, както в АУАН,
така и в НП. Вместо да извърши превод на акта, а в последствие и на
наказателното постановление, контролния орган е връчил на жалбоподателя. АУАН на български език, без превод на немски
език. По делото не се събраха убедителни доказателства, че жалбоподателя владее
добре английски език, на който език е направен устен превод от български език
на АУАН, като самия актосъставител заявява, че владее слабо английски език. Едновременно
с това по делото няма данни същият да владее писмено и говоримо български
език-езикът на който са съставени АУАН и НП. Липсват и данни, касаещи
получаване на атакуваното наказателно постановление от нарушителя с писмен
превод на немски език.
По
разноските:
Съгласно
настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от
2019 г.) - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В случая въззивника е поискал присъждането на разноски в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото,
направеното своевременно искане, подкрепено с доказателства за сторени разноски
в размер на 350, 00 лв. и липсата на възражение за тяхната прекомерност, съдът
следва да ги присъди в полза на въззивника. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на
МВР-Добрич, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР)
и доколкото се прилага чл. 205 от АПК следва да понесе разноските по делото в
размер на 350 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предложение трето от ЗАНН,
съдът
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 283а-189 / 08.07.2020год., издадено от НАЧАЛНИКА НА РУ ГР. Каварна, с
което на К.Й.В., гражданин на ФРГермания, е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 1000, 00 (хиляда) лева, на основание чл. 30, ал.
3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да
заплати на К.Й.В., гражданин на ФРГермания, сумата в размер на 350, 00 (триста
и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено, пред Административен съд гр. Добрич, на основанията
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….