№ 26
гр. Перник, 15.02.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 446 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния
кодек (АПК), във вр. с чл. 30а ал. 3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането
на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
Образувано по жалба на К.Л.С., ЕГН
**********, чрез адв. Б.В. АК - Кюстендил, съдебен адрес: *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 1920з-302/28.11.2022г.
на К.В.Д. – началник на първо РУ – Перник при ОД на МВР, с която му е наложена
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от
една година.
Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, издадена в противоречи
с материалноправните разпоредби на закона. Иска отмяна на
акта и присъждане на съдебни разноски.
По делото е постъпило писмо с вх. на Административен съд – Перник рег. №
233/24.01.2023г. (лист31), в което ответникът, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Василева, с приложено пълномощно, счита оспорения
административен акт за законосъобразен, съобразен с фактите и целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподатеят нередовно призован, се явява лично
и с адв. Б.В. АК
- Кюстендил. Пълномощникът не
възразавява срещу нередовното произоваване, поддържа жалбата, моли съда да я уважи, по подробно изложени в същата
съображения. Претендира сторените по делото разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, иска отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът по жалбата – К.В.Д. – началник на първо РУ –
Перник при ОД на МВР, редовно призован не се явява и не
се представлява.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното производство по
издаване на обжалваната ЗППАМ е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия АД № 118256 от 28.11.2022г. (лист 14), съставен от П.В.П. – младши полицейски инспектор към Първо РУ при ОД на МВР – гр. Перник, в
присъствието на свидетелите А.Е.К. и Д.И.З. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на
разпоредбите на ЗООРПСМ, за това, че К.Л.С. на 26.11.2022г. около 14 : 50 часа в гр. Перник, стадион „***“, при провеждане на футболна среща от
турнира SESAM Купа на България, между отборите на ФК „*** –
Перник“ и ПФК „***“, се намира в спортното съоръжение, в средата на сектора
определен за буферна зона между сектора на гостуващите фенове и първия сектор
със седалки на северната трибуна, като хвърля предмети (камъни) в посока към
сектора на гостуващите фенове, където са настанени привържениците на ПФК „***“.
Посоченото е възприето от актосъставителя , като противообществена проява по
смисъла на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ. Съставеният акт е подписан от нарушителя на дата
28.11.2022г., без възражения.
Въз основа на съставения АУАН серия АД № 118256 от 28.11.2022г. и на основание чл. 22 от ЗАНН във вр.
с чл. 25, ал. 1 и чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ е издадена
оспорената в настоящото производство заповед за налагане на ПАМ - забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година № 1920з-302/28.11.2022г. на К.В.Д. – началник на първо РУ
– Перник при ОД на МВР (лист 21). Оспорената ЗППАМ е връчена
лично на жалбоподателя на дата 28.11.2022г., като жалбата срещу
административния акт е подадена на дата 30.11.2022г.
Снети са и обясненията на жалбоподателя, отразени писмено в сведение (лист 19). В същите, лицето сочи, че на 26.11.2022г. на
среща между отборите на ФК „*** – Перник“ и ПФК „***“, в средата на второто
полувреме, феновете на ПФК „***“ започват да хвърлят предмети срещу феновете на
ФК „*** – Перник“, вследствие, на което група фенове на ФК „*** – Перник“, сред
които и жалбоподателят се отправят към буферната зона, като в момент на афект е
възможно и да е отвърнал със същите предмети.
По делото е представена и докладна записка № 1920р-17976/27.11.2022г. на
А.К. – полицейски инспектор в първо РУ – Перник при ОД на МВР (лист 16-18), като в
същата са отразени обстоятелства във връзка с охраната на футболната среща, но
не фигурират данни, относно процесната противообществена проява.
Към
административната преписка е приложен и видео запис, на електронен носител
(лист 22), направен при провеждане на футболната среща, който съдът не цени като годно
доказателствено средство, тъй като административния
орган не е представил протокол по чл. 29, ал. 2 от ЗООРПСМ за надлежното му приобщаване към административното производство, въпреки
изричните указания на съда, дадени с разпореждане от дата 09.12.2022г. (лист
13).
Представено е и Наказателно постановление № 175/28.11.2022г. на
началника на първо РУ – Перник при ОД на МВР (лист 20),
с което на К.Л.С. е
наложена глоба в размер на 1000 лева.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че
издателят на оспорената заповед К.В.Д., заема длъжността – началник на първо РУ – Перник
при ОД на МВР, за което е представено
удостоверение УРИ 3130-1502/23.01.2023г. (лист 32).
Страните не спорят, че и стадион "***“,
попада в териториалния обхват на действие на първо РУ –
Перник при ОД на МВР.
В хода на съдебното производство като
свидетели са разпитани Ц.К.Й.и
А.С.Г..
От показанията на Ц.К.Й.се установява, че същият, заедно с настоящия жалбоподател са били на
футболната среща между отборите на ФК „*** – Перник“ и ПФК „***“, като провокирани от поведението на феновете на
гостуващия отбор, които хвърляли към тях сигнални ракети, навлезли в буферната
зона, провокирани от желанието си да се саморазправят, но без да хвърлят
предмети към феновете на ПФК „***“.
От показанията на А.С.Г. се установява, че същият, заедно с
настоящия жалбоподател са били на футболната среща между отборите на ФК „*** –
Перник“ и ПФК „***“, като провокирани от
поведението на феновете на гостуващия отбор, които хвърляли към тях сигнални
ракети, чупели и хвърляли седалки и др. предмети, навлезли в буферната зона, но
жалбоподателя не е хвърлял предмети към феновете на ПФК „***“, нито се е
саморазправял със тях.
От
изложеното съдът, заключва, че не е спорно по делото, че на 26.11.2022г., в гр. Перник, на стадион "***“,
е проведена футболна среща между отборите на ФК „*** – Перник“ и ПФК „***“. Не е спорно също така, че жалбоподателят е бил на въпросната футболна среща и около 14.50 часа се е намирал в буферната зона
на стадиона, спорния момент е дали същият е хвърлял предмети /камъни/ срещу
феновете на гостуващия отбор.
Горната фактическа обстановка се
възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства, както и от
събраните в хода на съдебното производство такива.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка
на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията
си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване
на процесната заповед, тъй като с нея се засягат негови права и законни
интереси и е в срока за обжалване, съобразно предвижданията в специалния закон
– чл. 30а, ал. 3 ЗООРПСМ, за което са представени надлежни доказателства, поради което е процесуално допустима
Разгледана по
същество е и основателна.
Оспорената Заповед е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – началникът на първо
РУ – Перник при ОД на МВР,
в предвидената от закона писмена форма – чл. 59 АПК.
В хода на
производството по издаване на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила от категорията на съществените.
Спазени са законово установените процесуални изисквания, съставен е АУАН, като
в изпълнение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1
началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението е издадал кумулативно: наказателно
постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите
по чл. 21, т. 1 – 10.
При проверка на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения
административен акт обаче, съдът констатира следното:
Нормата на
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 42 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени
прояви по чл. 21, т. 1 – 10 на нарушителите да се налага забрана за посещение
на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години,
чрез принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 със заповед на
началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или
оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1.
Заповедта
за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна,
тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично
и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените
в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Целта на мерките по
чл. 41 от ЗООРПСМ се извежда от генералната цел на закона - опазване на обществения
ред и борба с противообществените прояви, извършени при провеждането на спортни
мероприятия.
В
случай, за да се наложи процесната мярка е
необходимо лицето, по време на провеждане на спортни мероприятия, да е
извършило противообществена проява. Конкретната противообществена проява по
смисъла на ЗООРПСМ, която се твърди да е извършена от К.Л.С., е тази по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, според която норма, противообществена проява (спортно хулиганство) по
смисъла на този закон
е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в: хвърлянето
на предмети (камъни), в
посока към сектора на гостуващите фенове – привърженици на ПФК „***“.
Или иначе казано, необходимите предпоставки за налагане на
тази ПАМ са: установяването по надлежен ред на хвърлянето на предмети (камъни) от конктретното лице, като самото действие/я
следва да бъдат осъществени "в спортния обект или в спортната зона
преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното
мероприятие", като доказателствената тежест за установяване на тези
предпоставки е изцяло на ответника.
ЗООРПСМ, в чл. 26, ал. 1 и чл. 27 е разписал правилата, че в
тези случаи се съставя АУАН по реда на ЗАНН, като към него се прилагат: 1.
писмените обяснения на нарушителя; 2. писмените показания на свидетелите на
противообществената проява; 3. справка от Единния автоматизиран регистър; 4.
други материали, които биха могли да послужат като доказателства, както и
видеозаписите и фотоснимките по чл. 29, ако има такива.
В случая, такъв АУАН безспорно е
съставен на К.Л.С., като същият му е надлежно връчен. Според съда, обаче, това
не е достатъчно, за да се установи в условията на пълно доказване, възприетата
фактическа обстановка. Актът за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление имат различна правна природа от заповедта за
прилагане на ПАМ. Заповедта за ПАМ не се издава като последица от АУАН, както е
НП, тъй като законът обвързва двата акта единствено относно срока за издаване
на заповедта. В този смисъл констатациите изложени в АУАН са част от процеса на
доказване, който следва да проведе административния орган, без да изключва и
визирани в разпоредбата на чл. 27 от ЗООРПСМ начини на установяване на противообществената проява.
В случая въпреки дадените
изрични указания на ответника с Разпореждане от 09.12.2022г. за попълване на административната преписка и такива дадени с Определение от
09.01.2023г., относно доказателствената тежест, същият не поиска събирането на
каквито и да било доказателства.
По делото липсват писмени
показания на свидетелите на противообществената проява, липсва справка от Единния автоматизиран регистър, липсват
приложени други материали, които да послужат като доказателства за факта на
твърдяното нарушение, съобразно правилата на чл. 27 от ЗООРПСМ, въз
основа на които материали, именно съгласно чл. 30а ал. 1 от ЗООРПСМ,
административният орган следва да вземе своето решение. Наличието само на докладна записка № 1920р-17976/27.11.2022г. на А.К. – полицейски инспектор в първо
РУ – Перник при ОД на МВР (лист 16-18), в която
липсва каквито и да е било данни за процесния случай и снетите
обяснения от лицето, които сами по себе си, без подкрепа на
други доказателства, не могат да бъдат ценени във вреда на лицето, са крайно недостатъчни
за доказване на вмененото от административния орган.
Действително, по делото не се спори относно факта, че
развилите се събития са именно на стадион „***“, в гр. Перник , спортен обект по смисъла на закона, по време на спортното мероприятие
- футболната среща между отборите на ФК „***
– Перник“ и ПФК „***“, с което е изпълнена една от кумулативните предпоставки
очертани по-горе.
Не се установиха обаче
останалите такива.
Напротив от дадените свидетелски показания на свидетеля А.С.Г., които се кредитират
от състава на съда, като логични, последователни, преценени и в условията на
непосредственост, се установява, че, жалботодателя се
намирал в бухерната зона между феновете на двата отбора, но не е хвърлял предмети (камъни) срещу феновете на ПФК „***“. Що се отнася до
показанията на другия свидетел, съдът не кредитира същите, тъй като разполага със служебна информация,
че срещу Ц.К.Й.е издадена
ЗППАМ за извършена противообществена проява на процесната футболна среща , в
тази връзка показанията на свидетеля, са предопределени от собствената му
заинтересованост от изхода на правния спор.
Действително в
показанията си жалбоподателя твърди, че е възможно в процес на афект да е
отвърнал на провокацията на феновете на другия отбор, но това не доказва хулиганска
проява по смисъла на чл. 21, т. 6. Самото разпознаване на конкретно лице в
условията на масова суматоха, каквото в случая безспорно е възникнала и не се
отрича от страните, изисква надлежно установяване на извършителя и
противообществената му проява ( спортно хулиганство), било чрез свидетелски
показания или видео запис/ снимков материал с безспорно индивидуализиране на
конкретното лице, приобщени към административната преписка по надлежния ред,
каквито в конкретния случай липсват и не са ангажирани въпреки изричните
указания на съда. Агресивното поведение на множество лица не може да
предопредели ангажиране на административната отговорност на всеки от
участниците в конфликта, макар и за съда да е ясно, че поведението на
жалбоподателя предполага търсене на саморазправа, а не избягването й.
В обобщение, не се
установи твърдяната противообществена проява /спорно хулиганство/ по смисъла на
чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, т. е. ответникът не доказва по несъмнен начин
наличието на условията, с възникването на които, относимата правна норма в
случай като процесния, свързва настъпването на определени правни последици,
изразяващи се в налагането на забрана за посещения на спортни мероприятия в
страната и чужбина. Ето защо съдът намира, че не са осъществени
материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния
орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна
мярка в хипотезата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ.
Гореописаното мотивира съдът да приеме, че извършването на противообществената проява не е доказано., в тази връзка
оспорената ЗППАМ, следва да се отмени в условията на чл. 146,
т. 4 от АПК, без да бъде
изследвана хипотезата на т. 5 от същата разпоредба.
Относно
разноските.
Предвид
изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски,
направено своевременно, придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК, е
основателно. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за прекомерност. Във връзка с изложеното, ответникът, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в
размер на 1000.00 (хиляда) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023г. (лист 34).
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Л.С., ЕГН **********,
чрез адв. Б.В. АК - Кюстендил, съдебен адрес: ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 1920з-302/28.11.2022г. на К.В.Д. –
началник на първо РУ – Перник при ОД на МВР, с която му е наложена забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Перник да заплати на К.Л.С., ЕГН **********, адрес: ***, съдебни разноски по делото в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ:/п/