РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Ямбол, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100540 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от М. Ж. К. против
ГД „П.б.з.н.“ - С., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 19 377, 40 лв. ( след изменение на иска) – представляваща разликата от 7
брутни месечни възнаграждения, неизплатени от общо дължимите 20 брутни месечни
възнаграждения, при прекратяване на служебното правоотношение между ищцата и
ответника, в едно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че със заповед от 28.09.2023 г. било прекратено
служебното правоотношение на ищцата на основание чл.226, ал.1, т.1 и чл.227, вр.
чл.230, ал.2, т.3 ЗМВР и докладна записка от 18.09.2023 г. по описа на ответника.
Прекратеното служебно правоотношение било като „***“ в група „***“ на сектор „***
към РД „ПБЗН“- Я. към главната дирекция на МВР, при навършването на определена
възраст за служба в МВР, а именно 60 години, считано от деня, следващ датата на
навършването на пределната възраст. Било посочено, че на служителя следвало да се
изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР, като при прекратяване на служебното
правоотношение на ищцата, на последната било изплатено обезщетение в размер на 35
986, 60 лв., изчислено на база месечни заплати за прослужени 13 г., 10 м. и 3 дни в
МВР. В тази насока се счита, че определения размер на дължимото обезщетение бил
неправилно изчислен с оглед на това, че съгласно разпореждане на НОИ от 15.01.2024
г. общия осигурителен стаж за първа категория труд бил 20 г., 2 м. и 8 дни. С оглед на
това не били изплатени седем брутни месечни заплати, като се развиват подробни
съображения за дължимостта им. Съгласно МВР при прекратяване на служебно
правоотношение на служители на МВР се дължали 20 месечни заплати на база реално
прослужени години на длъжности, изброени изчерпателно в закона. Осъществяването
на държавна дейност по гражданска защита на населението била преминала към
1
различни държавни ведомства и органи по законодателен път, като във всички случаи
между тях било налице универсално правоприемство. Следователно били дължими от
работодателя, в случая органа по назначаването още неизплатените 7 бр. брутни
месечни възнаграждения, които да попълнели максималния размер дължим на ищцата,
предвид надвишаващият й 20 години стаж в системата на МВР, респ. съответните
структурни формирования през годините на които бил правоприемник.Иска се
уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който
заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Твърди
се, че съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 ЗМВР при пенсиониране държавния
служител имал право на толкова възнаграждения, колкото прослужени години има, но
не повече от 20 години. Според чл.235, ал.1 и ал.2 ЗМВР за обезщетението се вземали
предвид прослужените години, като държавен служител в МВР, без да се зачитал
приравнения трудов стаж. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата била на работа в
системата на МВР и служебното й правоотношение било прекратено, считано от
29.10.2023 г., като същата без прекъсване работила в структурите на „***“ до
пенсионирането си. Твърди се, че от получената от АИС ТРЗ справка било видно, че
ищцата имала общ трудов стаж 36 г., 02 м. и 03 дни, общ трудов стаж по ЗМВР в
размер на 28 г., 05 м. и 13 д., от които 13 г., 10 м. и 3 д. прослужени като *** в МВР по
ЗМВР и общ трудов стаж извън МВР 22 г., 04 м. и 10 д., което било обусловило
присъждането на обезщетението по чл.234, ал.1 ЗМВР, като се развиват подрони
съображения в тази насока.
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за настоящата
инстанция и се прави евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В хода на делото искът се поддържа. Подадена е молба от ищеца чрез
пълномощника му ***. В. М. от АК-С., с която е предприето изменение на размера на
предявения иск, като същия е увеличен в размер на 19 377, 40 лв.
В с.з. ответника не изпраща представител, като с молба отговора на исковата
молба и доказателствата към нея се поддържат, като е представена писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
В настоящото производство ищецът претендира ответника да му заплати сумата
от 19377, 40 лв., представляваща незаплатени седем брутни заплати от по 2 768, 20 лв.-
размер на една брутна месечна заплата, към датата на прекратяване на служебното
правоотношение на ищцата, съответно по седем, представляващи разликата между
изплатените брутни месечни работни заплати и дължимите общо 20 брутни месечни
заплати, изчислени по размер от в.лице, както следвало 55 364,00 лв. – 35 986, 00 лв. =
19 377, 40 лв.
Не се спори по делото, а и от приложените писмени доказателства безспорно се
установява, че ищцата е назначена на длъжност „ ***“, считано от 04.03.1993 г., със
споразумение № *** г. в отдел „***“- Я., като с допълнителни споразумения,
последното от което от 09.05.2003 г. е заемала длъжността „***“ към ДА“***“ към МС.
Със Заповед от 23.04.2004 г. на основание чл.9 от ЗДС и във вр. с § 75 от преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за ***,
ищцата е назначена за ***на длъжността „***“ в Дирекция „***“- област Я., в Д.а.
„***“ към МС. Със Заповед от 15.12.2009 г. трудовото правоотношение на ищцата в
2
т.д. „***“- област Я. в Г.д. „*** „***“ към Министерството на извънредните ситуации е
прекратено, считано от 28.12.2009 г., като със Заповед на *** на МВР, считано от
28.12.2009 г. ищцата е назначена в ГД“***“- МВР, в ОУ“***“- Я., група „***“, „***“,
като ***). Към момента на пенсионирането на ищцата е прекратено служебното
правоотношение на *** в МВР със Заповед от 28.09.2023 г. на *** на МВР и на
основание чл.226, ал.1, т.1 и чл.227, вр. чл.230, ал.2, т.3 ЗМВР, като е разпоредено на
служителя да се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР, като не се оспори от
страните, че е и изплатено обезщетение 13 бр. брутни месечни възнаграждения за 13
години прослужени години в МВР.
По искане на ищеца по делото е назначена и прието заключение на ССЕ, която
съдът кредитира като обективно изготвена и неоспорена от страните. От
заключението на вещото лице се установява, че обезщетението по чл.234, ал.1 МВР,
представляващо 13 бр. брутни месечни възнаграждения, полагащи се за 13 бр.
прослужени години в МВР, било изплатено за времето от 28.12.2009 г. до 28.10.2023 г.
или за 13 години, 10 месеца и 3 дни. В случай, че обезщетението по чл.234, ал.1 ЗМВР
било 20 бр. брутни месечни възнаграждения, то общият му размер щял да бъде 55 364,
00 лв. Разликата от 7 бр. брутни месечни възнаграждения, бил в размер на 19 377, 40
лв. На база данните от НОИ и материалите по делото бил изготвен подробен опис на
длъжностите, като ищцата заемала различни длъжности, които са подробно изброени в
експертизата, като по данни на ТП на НОИ, информираният осигурителен стаж от
първа категория труд по чл.104, ал.2 КСО, в размер на 20 години, 2 месеца , 8 дни и 2
часа, посочени в разпореждане № ********** от 12.01.2024 г. бил за периода
01.04.2003 г.- 14.02. 2023 г. От посочения осигурителен стаж първа категория труд, при
работодателя- ответник бил 13 год., 3 м., 12 дни и 2 часа за времето от 28.12.2009 д. до
14.02.2023 г. Осигурителния стаж след пенсионирането до прекратяване на служебното
правоотношение на М. Ж. К., считано от 29.01.2023 г. бил отчетен като трета
категория.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно чл.234, ал.1 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 ЗМВР при прекратяване на служебното
правоотношение *** имат право на обезщетение в размер на толкова месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
В разпоредбата на чл.235, ал.1 ЗМВР са посочени правилата за определяне
размера на дължимото обезщетение, като в случая се касае за предпоставките
предвидени в т. 1 на ал.1 на чл.235 ЗМВР, като ***, *** или *** в МВР. Основният
спорен въпрос по делото е дали служебният стаж на ищцата по ЗДСл, следва да се
счита за приравнен стаж на този по ЗМВР. Ищцата се позовава на разпоредбата на § 57
от ПЗР на отменения ЗМВР (ДВ, бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.),
съгласно който стажът, придобит по Закона за *** и по Кодекса на труда от
служителите по § 64 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение
и дпълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 93 от 2009 г.), се зачита за работа при един и същ
работодател, съответно орган по назначаване.
На посочения спорен въпрос е даден отговор в Решение № *** г. по гр.д. № ***
г. на ВКС, 3-то гр. отд., в което се казва следното: " Нормата на чл.235 ЗМВР изрично
изключва приравнения трудов стаж от служебния стаж, който се зачита при
определяне на обезщетението за прослужени години в МВР. Но законът не казва нищо
3
за приравнения служебен стаж по §57 ЗМВР (ДВ *** г. ). Нормите- изключение се
тълкуват ограничително, поради което приравненият служебен стаж по ЗДСл., който се
счита за служебен стаж по ЗМВР , се зачита като прослужени години в МВР.
Правилото е, че приравнените факти пораждат еднакви правни последици." С това
решение следва да се счита за изоставена по-старата практика на ВКС, незачитаща
служебния стаж по ЗДСл за служебен такъв по ЗМВР. Както се сочи и в цитираното
решение, поради наличието на универсално правоприемство при преминаване
структурите на "*** " към МВР, установено и с ТР № *** г. на ОСГК на ВКС,
служебното правоотношение с ищцата се е запазило. Същото не е било прекратено към
датата на влизане в сила /01.07.2012 г./ на § 57 от ПЗР на отменения ЗМВР (ДВ, бр. 44
от 12.06.2012 г.), поради което посочената разпоредба се прилага спрямо него и
служебното правоотношение по ЗДСл се зачита като служебно правоотношение по
ЗМВР . Следователно ищцата има 20 г., 2 м., 8 дни и 2 ч. прослужени години като ***в
МВР по смисъла на чл.235, ал.1 ЗМВР. От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на ищцата е изплатена сума за
обезщетение по чл. 234, ал.1 ЗМВР в размер на 35 986, 60 лв. на 20.11.2023 г. чрез
превод по банкова сметка. Изплатената сума е формирана от 13 броя полагаеми брутни
месечни възнаграждения, умножени по базата за изчисляване, която представлява
брутното месечно възнаграждение за месец октомври 2023 г. в размер на 2768, 20 лева.
В базата за изчисляване са включени: основно месечно възнаграждение в размер на
1923, 00 лева, надбавка за прослужено време в размер на 40% или сумата от 769,20
лева и допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности 20% в размер
на 76,00 лева.
Според вещото лице, ако ищцата има право на обезщетение по 234, ал.1 ЗМВР в
размер на 20 месечни възнаграждения, сумата на неизплатеното обезщетение в този
случай ще бъде в размер на 19 377, 40 лева, представляваща 7 брутни месечни
възнаграждения. Експертното заключение е мотивирано, незаинтересувано и не
противоречи на останалите доказателства по делото, поради което съдът го възприема
изцяло.
При така установените обстоятелства съдът намира, че ответникът дължи на
ищцата обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР в размер на 19 377, 40 лв. С оглед на това
предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата, от датата на предявяване на иска - 20.02.2024 г., до
окончателното й изплащане.
По възраженията на ответната страна, съдът следва да отбележи, че от
04.03.1993 г. до 28.12.2009 г. ищцата е работила непрекъснато в системата на ***,
която през периода, въпреки, че непрекъснато са били извършвани реформи в
министерствата и ведомствата към която е била, трудовата й функция все е била в
изпълнение на държавна дейност по ***, като тези преобразувания не са били по нейна
воля, а са настъпвали по силата на закон. В тази връзка както посочи и по-горе съдът е
налице правоприемствно по смисъла на КТ, като е налице и съдебна практика в тази
насока, включително и цитираното ТР. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно § 57 ПЗР към ЗИДЗМВР ( обн. В ДВ, бр.44/12.06.2012 г.), стажът придобит
по ЗДСл и по КТ от служители по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР ( обн. В ДВ, бр.93/2009 г.)
се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаването.
Нормата е материалноправна и тъй като изрично не й е придадено обратно действие, тя
е приложима само занапред във времето, считано от влизането й в сила на 07.12.2012 г.
( § 70 от ПЗР към същия ЗИДЗМВР, обн. В ДВ, бр.44/12.06.2012 г.). След влизането в
4
сила на тълкуваната норма на 01.07.2012 г. тя установява фикция относно стажа по
ЗДСл и по КТ ( съответно- служебен и трудов) на визираните в нея служители на МВР,
както и тези по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР, обн. В ДВ, бр.93/2009 г., като го определя за
такъв, като при един и същи орган по назначаване, респ. – работодател.
Също така следва да се има предвид, че предвидената в § 92 от Преходните и
заключителните разпоредби на ЗИДЗМВР, в сила от 01.01.2011 г. се приема, че
заварените служебни и трудови правоотношения на *** и лицата, работещи по трудово
правоотношение в г.д., след които е и ГД „***“ в о.д. на МВР, се преобразуват в
служебни и трудови правоотношение на *** и лица, работещи по трудово
правоотношение, в ГД „ПБЗН“, като изрично е посочено, че създадената по този закон
структура е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията,
включително и тези на ОД на МВР. С оглед на това, следва да се приеме, че стажът
придобит при работодател на ищцата преди МВР, следва да се зачете като стаж,
придобит при същия работодател- МВР. Във връзка с посоченото по-горе съдът не
споделя доводите на ответната страна, че на ищцата не и се дължи обезщетение по
чл.234, ал.1 ЗМВР за периода в който е работила по служебно правоотношение при
работодател, различен от МВР в случая „***“. През целия по-горе посочен период
ищеца е заемал съответните длъжности- ***; ***; ***; ***; ***; ***, като посочените
длъжности са все функции свързани с осъществяването на държавна дейност. Също
така съдът не споделя възраженията на ответната страна, че служебното
правоотношение на ищцата е било прекратено при преминаване на структурите на
„ГЗ“ към МВР. В случая ищцата е била освободена от „ГЗ“ на 28.12.2009 г. и на същата
дата и ден е постъпила в ОУ „ГЗ“- Я., към ГД“ГЗ“- МВР без провеждането на конкурс
и без да са налице изискванията на ЗМВР в тази насока. В тази връзка закона не казва
нищо за приравнения служебен стаж, като в случая ищцата е работила непрекъснато в
структурите на „ГЗ“ до пенсионирането си и работата й през- периода е все в тази
система, като следва да се приеме, че същия е служебен такъв.
Разноски по делото:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
По отношение на направеното от ответника чрез процесуалният му представител
още с отговора на исковата молба възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за основателно. В случая,
съобразно цената на иска, минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г./ в сила изм. и доп. ДВ бр.88 от
04.11.2022 год./, възлиза на 2143, 97 лв. С оглед обстоятелството, че делото не е с по-
висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност, както и е
проведено едно о.с.з., в което процесуалният представител на ищеца не се е явил,
възнаграждението следва да бъде намалено до горепосочената сума.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Я. дължимата държавна такса
върху уважените искове, като същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 775, 10 лв., както и
разноските за ССЕ, които са направени от бюджета на съда– 300 лева.
Водим от гореизложеното, Я Р С
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД“П.б.з.н.“, към МВР – С., представлявана от *** *** А. Д., с
адрес гр. С., ул.*** да заплати на М. Ж. К., ЕГН ********** сумата от 19 377, 40 лв. (
след изменение на иска) – представляваща разликата от 7 брутни месечни
възнаграждения по 2 768, 20 лв., неизплатени от общо дължимите 20 брутни месечни
възнаграждения, при прекратяване на служебното правоотношение между ищцата и
ответника, в едно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба-
20.02.2024 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ГД“П.б.з.н.“, към МВР – С., представлявана от *** *** А. Д., с адрес
гр. С., ул.*** да заплати на М. Ж. К., ЕГН ********** сумата от 2143, 97 лв. -
разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК ГД“П.б.з.н.“, към МВР – С.,
представлявана от *** *** А. Д., с адрес гр. С., ул.*** да заплати по сметка на ЯРС
сумата от 775, 10 – държавна такса и 300 лв. – разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Я.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
6