Мотиви по НОХД № 105/2020 год. по
описа на Търговищки окръжен съд
Подсъдимите М.Б.И. и Б.И.А. *** са предадени на съд по обвинението, че на
20.07.2019 год. в с. Д..., общ. Търговище в съучастие помежду си като
съизвършители, умишлено са умъртвили Д.Й.Д. с ЕГН ********** ***- престъпление по чл. 115 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа
обвинението като доказано по несъмнен начин и пледира за определяне на
наказание към минималния размер –
лишаване от свобода на двамата подсъдими в размер на 10 години. Счита
Гражданският иск за основателен, като предоставя на съда да определи
размера му по справедливост.
Повереника на частният обвинител и граждански ищец пледира за определяне
на наказание около средния размер. Пледира за уважаване на гражданския иск
както основателен да бъде уважен в пълен
размер.
Подсъдимите М.И. и Б.А. се
възползваха от правото си да не дават обяснения по повдигнатото обвинение.
Такива те дадоха частични относно отделни епизоди при разпитите на свидетелите.
Двамата не се признават за виновни пледират да бъдат оправдани.
Защитникът на подсъдимия М.И. – адв. К.П., пледира за оправдаване на нейния подзащитен.
Защитниците на подс. Б.А. – адв. П. и Б., пледират да бъде оправдан техният подзащитен
на двете основания, затова, че не е доказано, че е извършено престъпление, и
второ, че ако е извършено не е извършено от двамата подсъдими. Гражданския иск
молят да бъде отхвърлен.
Преди съдът да премине към
установеното от фактическа страна следва да изключи от доказателствената
съвкупност част от събраните гласни и писмени доказателства, както следва:
Разпитите на свидетелите: М.С. /л.
213 от нохд/ касаещи показанията му дадени във връзка след задържането на
двамата подсъдими и проведените с тях беседи; С.Б. /л.229 от нохд/ - изцяло неговите показания; Н.Д. /л.237 от нохд/ - изцяло неговите показания; Баяздид
Ц. /л.245 от нохд/ относно показанията дадени във връзка със задържането на
двамата подсъдими и проведените с тях беседи. Също така показанията му във
връзка с проведения следствен експеримент с подс. М.И.; Анатолий Александров
/л.254 от нохд/ - изцяло неговите показания; Л.В. /л.600 от нохд/
- изцяло неговите показания.
Полиграфското изследване /л.495-497
от нохд/
Проведения следствен експеримент /
л. 286 -287 от ДП/.
Показанията на св. Б., Н.Д. и
Александров следва да се изключат изцяло тъй като те дават показанията относно
проведените беседи с двамата подсъдими, след като са били задържани в РУ на
МВР. Същите преразказват дадените обяснения на двамата подсъдими преди да са
били привлечени като обвиняеми. Показанията на св. С. и Ц. също следва да се
изключат в частта, в която дават показанията за дадените обяснения при
проведените беседи. Показанията им обаче, които не касаят проведените беседи не
следват да бъдат изключени. Следва да бъдат изключени показанията на св. Ц. и
св. В. ( поемно лице ), които касаят проведения следствен експеримент.
Следственият експеримент е проведен когато подс. М.И. е имал друго процесуално
качество, а именно свидетел. При положение, че този следствен експеримент се
явява негоден от процесуална гледна точка, не може резултатите от него да става
с показанията на присъстващ полицейски служител и поемно лице каквото е бил св.
В.. Няма пречка поемното лице да бъде свидетел по делото – чл.118, ал.3 от НПК,
но не за сметка на негодно доказателство. Св. Александров по време на беседите
е бил стажант в полицията, но неговите показания също следва да бъдат изключени
изцяло, защото той е присъствал на беседите като бъдещ офицер от същата.
Когато на подс. А. и И., са снети
писмени обяснения и са проведени беседи с тях, същите са били заподозрени лица, за извършване на престъпление. Всеки
контакт между лице със такъв статут, и полицията е официален контакт. Константната съдебна
практика е единодушна относно това, че беседите, проведени от полицейските
служители (или други органи с полицейски функции), проведени със заподозрени
или задържани лица, не е доказателствени средство
за установяване на релевантни факти. Виж Решение № 591 от 13.01.2014 год. на
ВКС по н.д. № 1902/2013 год. І н.о.; Решение № 215/08.11.2018 год. на ВКС по
н.д. № 761/2018 год. на ІІ н.о.; Решение № 290/2016 год. на ВКС по н.д. №
956/2016 год. на ІІ н.о.; Решение № 26/23.03.2018 год. по н.д. № 1011/2017 год.
на ВКС на ІІІ н.о.; Решение № 42/20.03.2018 год. по н.д. № 25/2018 год. на ІІ
н.о.; Решение № 202/01.09.2020 год. II н.о. по нак.
Дело № 712/2019 г.; Решение № 78/06.08.2020 г. по нак.д.
№ 28/2020 г. II
н.о. Също и делото Д.М. срещу България, жалба № 374/2009 год. на ЕСПЧ и Tiarenko v. Ukraine, жалба № 31720/2002 год.
на ЕСПЧ.
По отношение на следствения
експеримент съдът се спря по-горе, че
той не може да е доказателствено средство тъй като същият е проведен с лице
което по същото дело е имало друго процесуално
качество, а именно свидетел, а по късно е привлечен като обвиняем.
По отношение на полиграфичното
изследване това изследване не е експертиза, същото не може да бъде приобщено
като писмено доказателствено средство защото не е събрано и проверено по реда
на НПК. Константна е съдебна практика, че това изследване не може да е писмено
доказателствено средство по реда на чл.127 от НПК.
След като изключи от
доказателствената съвкупност горните гласни и писмени доказателства,
Съдът, след преценка на събраните
други доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимите
М.И. и Б.А. са син и баща. През 2019 год. подс. М.И. притежавал недвижим имот
находящ се в с. Д..., общ. Търговище, ул. „Р.“ № 4. Имотът се състоял от къща с
дворно място и стопански постройки. Подс. И. ползвал имота, за да развива
дейност като земеделски производител. В стопанството си отглеждал едър рогат
добитък. През 2019 год. в къщата в с. Д... постоянно живеел неговият баща подс.
Б.А.. Подс. М.И. всеки ден ходил в имота в с. Д..., като пътувал от гр.
Търговище, за да се грижи заедно с баща си за животните.
В
съседство на имота на подс. И., бащата на починалия Д.Й. притежавал парцел, в
който имало къща, но след наводненията станали в началото на века същата
паднала. След смъртта на бащата на починалия Й., парцела станал собственост на Д.Й.
и на неговия брат – частния обвинител и граждански ищец К.Й.. Отношенията между
съседите подсъдимите И. и А. с бащата на починалия Д.Й. и К.Й. били много
добри, като особено били близки те между Б.А. и бащата на починалия Д.Й.. След
смъртта на бащата, за известно време се запазили добрите отношения между
подсъдимите и Д.Й.. Брата на Д.Й. напуснал селото като малък, бил военен, след
това се заселил в гр. Камено, обл. Бургас, като рядко идвал в с. Д.... Двамата
с брат си Д. поддържали връзка основно по телефона, като понякога си ходели на
гости. Б.А. и М.И. виждайки, че съседния имот не се обработва, не се строи къща,
и явно нямало намерение да използва по предназначение направили опит да закупят
имота. Първоначално Д.Й. се съгласил, но впоследствие отношенията между него и Б.А.
се влошили, поради което същият решил да продадат имота на св. Д.Е.. За целта
пристигнал и брата на Д.Й., гражданския ищец и частен обвинител К.Й., на когото
Д. казал, че не желае да се продаде имота на съседите си, а на Д.Е., и те
продавали имота, като сделката била изповядана пред нотариус. След като закупил
имота Д.Е. поставил един строителен фургон в закупения имот и позволил на Д.Й.
да живее в него. След като продал парцела на Е., а не на него, отношенията
между пострадалия Й. и подс. А. съвсем се влошили. Отношенията не били добри и
между подс. А. и св. Е., като спора възникнал относно намерението на последния
да изгради постройка в близост до имота на подсъдимия. Д.Й. не работел никъде,
поради което св. Е. го взимал със себе си да му помага и му плащал. Св. Е.
започнал да отглежда животни в парцела, който купил, като Д.Й. му помагал. На
23.09.2016 год. заради спор къде да бъде изхвърлен оборски тор, станало
спречкване между подс. А. и Д.Й. в резултат на което последния получил
нараняване в областта на ръката и главата от желязна вила. Веднага след
спречкването Д.Й. посетил съдебен лекар, където му било издадено съдебно
–медицинско свидетелство. Д.Й. обаче не се възползвал от правото си да заведе
дело от частен-правен характер. Въпреки, че не подал тъжба, отношенията съвсем се
влошили, като Д.Й. започнал да дразни по всевъзможен начин подс. А., като се
разхождал гол в имота, уринирал към имота му, наричал го „дъртьо“,
правил неприлични жестове. От имота на подсъдимите започнали да изчезват вещи,
поради което същите поставили камери, както извън имота, така и вътре в къщата.
На 22.03.2019 год. подсъдимите на запис от камерите видели, че Д.Й. влиза в
дома им, и почва да бърка по джобовете на дрехите. Според техни твърдения от
дрехите са изчезнали 100 лева. Предали записа в полицията, било образувано
наказателно производство, което впоследствие било прекратено тъй като
прокуратурата е преценила, че не било доказано, че е извършена кражба. На 22.07.20219
год. подс. М.И. отново подава жалба в полицията, че на 18.07.2019 год. им е
извършена кражба от имота им на движими вещи, като и двамата подсъдими били
убедени, че именно Д.Й. е извършителят на същата. Както се посочи по-горе Д.Й.
нямал изградени трудови навици, помагал на хора от село срещу заплащане,
най-често на св. Е.. Пострадалият често употребявал спиртни напитки, но не бил
агресивен. При употреба на алкохол, често пеел песни. Обичал да играе хазартни
игри.
На
20.07.2019 год. преди обяд пострадалият Д.Й. отишъл в центъра на с. Д... и
седнал в питейно заведение заедно със свидетелите Н.М. и С.К.. Тримата
започнали да пият бира, като след това Й. преминал на ракия. Свидетелят М. си
заминал. След това минал покрай заведението, в което се черпили с Й. и го
видял, че спи на масата. В късния следобед М. отново минал покрай заведението и
видял, че Й. е още там. Последния бил видимо повлиян от алкохола, по
панталоните отзад имало кръв, от кървящи хемороиди, бил повръщал. Поискал от М.
да го закара до тях, защото се бил изложил. М. се съгласил, тръгнали около 19-20.00
часа, Й. се качил на предната дясна седалка на управления от свидетеля микробус
„Рено“ с френска регистрация. По пътя Й. отворил страничното стъкло и отново
повърнал. След като стигнали до имота в който живеел Й., от вторият етаж на
къщата на подсъдимите се показал подс. А., който наблюдавал действията на Й. и М..
Й. слязъл от микробуса и се изпикал до оградата на Б. А.. След това Й. си влязъл в имота, а св. М.
обърнал посоката на движение на микробуса и се прибрал в дома си. Й. се насочил
към фургона който обитавал, като стигнал до кладенеца находящ се в имота му
пострадалия паднал, респ. легнал на земята и заспал. Подс. А. видял това от
прозореца на дома си. А. позвънил на
сина си подс. М.И. в 20:50:32 часа, като му е казал, че не се чувства добре. И.
веднага с автомобила отишъл в с. Д.... Подс. А. казал на сина си, че вече се чувства
по-добре, като поискал да включи бойлера, при което тока изгаснал около в 21:03
часа. Тогава А. му казал, че е видял, че Й. се е прибрал преди известно време и
е легнал до кладенеца, като поискал да отидат да го видят. Двамата излезли от
дома си в 21:04:05 часа, и влели в съседния имот, като отишли до падналия Й.,
който бил на около метър от кладенеца. Подс. А. е подритнал пострадалия като
същият се е надигнал без да се изправя. Б.А. хванал Й. за ръката или крака и се
опитал да го вдигне, като Й. се хванал за кладенеца. След което поискал от сина си подс.
И. да му помогне, за да го хвърлят в кладенеца, същия се навел хванал от
другата страна Й. вдигнали го от земята и двамата го пуснали в кладенеца с
главата надолу, където имало вода около 1.5 метра. При падането пострадалия се
ударил и охлузил в стените на кладенеца, които били от зидан камък и били
неравни, и падайки в кладенеца се удавил. След което се върнали в дома си в
21:05:23 часа.
На
21.07. и 22.07. 2019 год. Й. бил търсен от неговите приятели св. Е., Е.Х. и св. М., но не го намерили във фургона. На 23.07.2019
год. погледнали в кладенеца и видели трупа на Й..
Видно
от приетата съдебно-медицинска експертиза смъртта на Д.Й. е настъпила от
удавяне. Установената концентрация на алкохол в кръвта му е 1.88 промила и
отговаря на средна степен алкохолно опиване. В това състояние са били нарушени
– съобразителността, рефлексите реакции, координацията на движенията на
пострадалия, като алкохолното опиване е благоприятствало удавянето му. По трупа
са установени следните наранявания: разкъсно-контузна ранна в тилната област на
главата, повърхностни охлузвания по дясната гръбна половина, като тези
наранявания са получени в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и са могли да бъдат получени от удари в камъни, от които са иззидани
стените на кладенеца. Петнисто кръвонасядане по лявата предраменица гръбно с повърхностно
линейно охлузване, са в резултат на действието та твърди тъпи предмети и
предмет с остър връх, като те могат да бъдат получени от стискане с човешки
пръсти.
Видно
от приетата съдебно-химическата експертиза алкохолното съдържание в кръвната
проба на Д.Й. е била 1,88 промила, като изследването е извършено по метода на
газова хроматография.
От
изслушаната и приета в съдебно заседание съдебно-химическа експертиза се
установи, че в кръвната проба не са установени наличие на упойващи, лекарствени
и токсични вещества. Не е изследвано за хранително отравяния, или за метилов алкохол.
От
изслушаната и приета комплексна експертиза се установи, че здравословното
състояние на Д.Й. преди смъртта е било добро. Същият е нямал вегетативни нарушения
към 20.07.2019 год. Й. не се е нуждаел от поддържащо лечение след прекараното
лечение на мозъчна аневризма. Концентрацията на
алкохол от 1,88 промила, което е средна степен на алкохолно опиване, при което
се нарушава мускулния тонус и координацията, нарушено чувство за равновесие,
стеснявало се периферното зрение, неясен говор, отслабени зенични
реакции, нистагъм, Ромберт-положителна
проба, несигурна походка. Тялото на пострадалия е паднало с главата надолу. С
оглед установените увреждания по тялото вещите лица посочват, че не е възможно
същият да падне сам, било напред, назад, от седнало положение, и да получи само
тези увреждания по тялото, поради което считат, че не е възможно същият да е
паднал сам в кладенеца. Същите посочват, че уврежданията по тялото на
пострадалия са механични травми получени от стените на кладенеца. Като
причината за смъртта е такава каквото е посочило вещото лице извършило
аутопсията, а именно – удавяне, като добре отговаря от описаните находки в
съдебно-медицинската експертиза. Считат, че от посочените, описани находки и от
снимките, че смъртта е настъпила два-три дни преди да бъде намерено тялото.
Така
установената фактическа обстановка се установи от дадените обяснения на подс. М.И.
на ДП, приобщени чрез прочитане на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1 т.4 от НПК, разпитите на свидетелите: К.Й., Д.Е., С.К., Д.Ж., С. Ж., И.М., частично от
показанията на свидетелите, които не са свързани с проведената беседа на
двамата подсъдими: - М.С., Баяздид Ц., както и от
свидетелите: Т.Т., Н.М., М.М.,
Г.Д., П.А., частично от показанията на С. А. и Ц.И., назначените и приети на ДП
и съдебна фаза експертизи, писмените материали по делото: оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум, оглед на местопроизшествие в съдебното
производство с приложен фотоалбум, изисканите и приложени медицинските
документи по отношение на Д.Й., декларации за семейно и имотно положение,
свидетелства за съдимост и др.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът
кредитира показанията на св. С. А. и Ц.И. относно това какви са били
взаимоотношенията между двамата подсъдими и пострадалия Д.Й. до преди
продажбата на имота от Й. на Д.Е.. Въпреки неохотата, с която свидетелстваха
двете свидетелки, близки родственици на двамата
подсъдими – съпруга и дъщеря на А., съответно майка и сестра на И., след
продажбата на имота отношенията между подсъдимия и починалия са се влошили.
Особено след като Д.Е. се опитал да строи в имота си в близост до имота на
подсъдимите. Това влошаване се изострило през 2016 год. Като на 23.09.2016 год.
починалия Й. е посетил съдебния лекар в МБАЛ – Търговище, който му е издал
съдебно-медицинско удостоверение (л.61 т.1 от ДП). Видно от което пострадалия е
получил прободна рана в областта на ръката от железен рог на вила, и оток в
областта на главата. Съдът кредитира показанията на св. Е., който свидетелства,
че тази прободна ранна от железния рог и удара по главата са нанесени от подс. Б.А..
Тези показания не са изолирани те се подкрепят от съдебно – медицинското
удостоверение. Като съдебния лекар посочва в заключението, че добре отговарят
да са получени по начин и време както е посочил Й.. Подс. А. признава, че е
имал спор с желязна вила през 2016 год., но отрича да е насял удар/и с нея. Св.
А. и И. посочват, че не са присъствали на инцидента, чули, че е имало някакъв
скандал, но отричат да са знаели за възникнал побой с нанасяне на рани. С оглед
обстоятелството, че двете свидетелки не живеят в с. Д..., а ходят в село само в
събота и неделя, е напълно възможно подс. А. да не е споделил с тях подробности
по този инцидент. Двете свидетелки въпреки тяхната пристрастност не отрекоха,
че отношенията между подс. А. и пострадалия Й. не са били добри. Явно след този
случай пострадалия е започнал да се държи предизвикателно с подс. А., виждайки,
че това го дразни. За поведението на пострадалия свидетелства св. Ж. (л. 173 от
нохд) и приобщените чрез прочитане показания, (находящи се том 1 на лист 206 от
ДП) на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, който посочва, че е
виждал Й. да се разправя с подс. А., да му показва неприлични жестове, да си
събува гащите и да си показва задните части. Частично тези показания се
подкрепят и от негова съпруга св. С. Ж.. Както и от частичните обяснения на
подс. А., който не отрича, че отношенията между него и починалия Й. не са били
добри. Съдът кредитира показанията на св. Жечкови,
същите въпреки, че те също не били в добри взаимоотношения с пострадалия, дават
логични и последователни показания, които не бяха опровергани. Същите са
непосредствени съседи на подсъдимите и пострадалия и са имали най добрата
възможност да наблюдават взаимоотношенията на съседите си.
През
2019 год. отношенията между подсъдимите, най вече между подс. А., който бил по
сприхав и пострадалия Й. съвсем ескалирали. Двамата подсъдими изградили
видео-наблюдение, като камерите били поставени както вън, така и вътре в
къщата. Това го направили тъй като започнали да им изчезват вещи. На 22.03.2019
год. на запис от камерите видели, че Д.Й. е влязъл в къщата им, и започнал да
бърка по джобовете на дрехите, които били закачени. Според тях от дрехите са им
изчезнали 100 лева. Подс. М.И. записал видеозаписа на магнитен носител, и подал
жалба в полицията, като приложил и записания диск. РП- Търговище образувало ДП
( л.97 -113 т.1 от ДП), но го прекратила поради недоказаност. На 22.07.2019
год. М.И. подал отново жалба в полицията, че е извършена кражба на вещи от
склад на 18.07.2019 год. (два дни преди престъплението), като двамата подсъдими
били убедени, кой е извършил тази кражба. Съдът приобщи тези писмени
доказателства с прочитането им на основание чл.283 от НПК. От всичко така
описано е видно, че отношенията между подсъдимите, най вече между подсъдимия А.
и починалия Й. били меко казано враждебни.
Видно
от разпита на св. С.К. (л.203-209 от нохд) дадени
пред съда, които показания се подкрепят от показанията на св. Н.М. (л.591-595
от нохд) и приобщените чрез прочитане показания на
същия ( находящи се л.190 т.1 от ДП) на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1
т.1 и 2 от НПК, и показанията на Д.Е., който минал покрай заведението, на
20.07.2019 год. починалия Й. е седял на една маса със св. К. и започнали да
пият бира, това било около 12.30-13.00 часа, като по късно към тях се
присъединил и св. Н. М.. Тримата изпили по няколко бири и замезвали с кюфтета.
Според показанията на св. К., Й. изпил три бири, след това преминал на ракия.
Всеки от двамата по различно време станал от масата, като оставили Й. сам,
който заспал на масата. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели К. и М.,
относно това, че пострадалия е бил в питейно заведение и е употребил алкохол. Точното
количество алкохол не можа да се установи, тъй като те са оставили Й. сам, и е
възможно да е консумирал още. Това, че Й. е консумирал алкохол се потвърждава и
от приетата съдебно-химичната експертиза, която установява, какво е била концентрацията
на алкохол в кръвта на Й. по време на смъртта, а именно 1,88 промила. Видно от
приобщените чрез прочитане показания на св. Н. М. около 19-20 часа същият
отново е отишъл в центъра на селото където заварил пострадалия Й., който бил повърнал
настрани и имал зацапване отзад на панталоните според свидетеля от хемороиди.
По молба на пострадалия М. го качил в микробуса си и го закарал до имота където
живеел. Като по пътя Й. повърнал, а след пристигането до мястото слязъл от
автомобила, уринирал пред очите на подс. А., и се запътил към имота където бил
фургона. Съдът кредитира показанията на св. М. като последователни, логични, не
противоречащи с частични обяснения на
подс. А., че именно той е докарал пострадалия до имота в който живее. Това е
наблюдавано и от записа на иззетия DVR,
от записващите камери от св. Ц. ( който запис не е снет и не е приложен по
делото). Както се посочи съдът изключи показанията на св. Ц. само в частта, в
която е участвал и свидетелства за проведените беседи и за показанията му
относно следствения експеримент. В останалата част съдът кредитира показанията
на този свидетел. В показанията на св. М. и подс. А. има съществено
противоречие относно това къде е стоял подсъдимия, когато е бил докаран
пострадалия, както и по какъв начин е слязъл от микробуса. Това противоречие не
можа да бъде преодоляно и с проведената от съда очна ставка. Това противоречие
обаче не е съществено, независимо дали подс. А. е стоял на прозореца или на
терасата на дома си, това не е от съществено значение, от значение е, че подс.
е наблюдавал пристигането на микробуса управляван от М., и е видял състоянието
на пострадалия Й., а то е било както посочват всички – повлияно от алкохола, с
несигурна походка. Твърдението на подс. А., че св. М. с крак е изритал
пострадалия от микробуса не се подкрепя нито от показанията на самият М., нито
от разпита на св. Ц., то не и от съществено значение. Предвид всичко това съдът
кредитира показанията на св. М., които се подкрепят и от показанията на св. Ц.
и частично от обясненията на подс. А..
Видно
от изисканата справка от Национален институт по метеорология и хидрология,
филиал Варна – Метеорологична обсерватория Търговище ( л.92 от том 1 от ДП)
продължителността на деня в гр. Търговище на 20.07.2019 год. е 14.50 часа, като
залеза е в 20,45 часа. Гражданския полумрак, при който може да се работи на
открито без изкуствено осветление е 37 минути.
На
20.07.2019 год. в 20:50:32 часа подс. Ангел се обадил на сина си – подс. И. от
мобилен телефон с номер ********** на номер **********, като разговора е
протекъл за 23 сек, като му е обяснил, че не се чувства добре и да отиде в с. Д....
Това обстоятелство се доказва от приетата компютърна техническа експертиза
(л.241-243 т.1 от ДП) вещото лице е разпечатал предоставените трафични данни от
мобилния оператор „А1 България“ за проведени телефонни разговори с мобилни
номера ********** и ********** за периода от 13.00 часа на 20.07.2019 год. до
00.00 часа на 24.07.2019 год. От разпечатката приложена към експертизата е
видно, че на 20.07.2019 год. в 20:50:32 часа е проведен изходящ разговор от
телефон ********** до телефон ********** с продължителност от 23 сек. Като
клетката от която е проведена изходящия разговор е Шишеджам
– завод за домакинско стъкло Тракия глас (завод находящ се в непосредствена
близост по права линия до с. Д...). Клетката от която е проведен входящия
разговор е ул. „Христо Смирненски“ в гр. Търговище. Видно от Докладна записка
(л. 140 т.1 от ДП) телефон с номер
********** е собственост на ЕТ „С. А.“, който телефон се ползва от подс. А..
Телефонен номер ********** се ползва от подс. А.. След това са проведени два
входящи разговора от телефон **********,
собственост на Тодорка Николова Тодорова до телефон ********** в 21:10:38 с
продължителност 25 сек и в 21:12:26 с продължителност от 11 сек.
Този
проведен разговор в 20:50:32 часа се потвърждава и приобщените чрез прочитане
обяснения на подс. И. на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1 т.4 от НПК. След
получаването на обаждането подс. И. с автомобила си марка „БМВ Х 5“ веднага
отишъл до жилището в с. Д.... Пристигането на автомобила на подс. И. се
потвърждава и от показанията на св. Ц., който е гледал записа от иззетия DVR.
След
пристигането в жилището в с. Д... от подс. И., неговия баща му казал, че е
по-добре. Тогава подс. И. по молба на баща си е включил бойлера при което тока
е спрял, като поради липса на ток са спрели да записват и камерите, също и
инсталирания DVR.
Това обстоятелство се доказва от приетата компютърна техническа експертиза ( л.
223 т.1 от ДП) като вещото лице при изследване DVR иззет повторно от подсъдимите е установил, че при
проверка в меню „Лог информация“ се установило
прекъсване на записа от 19:34:23 ч до 19:40:18 на 20.07.2019 год., като
регистрираната причина за прекъсването било посочено „Не нормално изключване“.
Вещото лице е посочило, че такъв вид прекъсване се генерира при изключването на
захранващият кабел или при изключването на тока. Освен това вещото лице е констатирало,
че има разлика от реалното часове време с около 1 ч и 29 мин. След отчитане на
това време посочва, че следва прекъсването да е настъпило около 21:03 ч. до
21:09 часа.
От
така посоченото е видно, че приобщените обяснения дадени от подс. И., чрез
прочитане се потвърждават от приета експертиза. Дали това спиране на тока е
било провокирано от подс. А. няма доказателства. Поради което съдът приема, че
тока е спрял след пускането на бойлера или
е изключено захранването на DVR-а.
След
спирането на тока подс. А. е казал, че пострадалия Й. е паднал в кладенеца в
неговия си имот и предложил да отидат да го видят. Двамата излезли през външната
врата на къщата си около 21:03:49 часа.
Това се доказва от приетата компютърна техническа експертиза ( л.224 от том 1
на ДП) както и от приобщените обяснения на подс. И.. Същите завиват надясно –
гледано от наблюдаваната от камерите зона и в 21:04:05 часа са влезли в
съседното дворно място, това обстоятелство също се доказва от компютърна
техническа експертиза. Като двамата подсъдими отишли в дворното място на Й.
видели, че същия е паднал на земята, на около метър от кладенеца. Подс. А. е подритнал
пострадалия, като същият се е надигнал без да се изправя. Подс. А. хванал Й. за
ръката или крака и се опитал да го вдигне, като Й. се хванал за кладенеца ( най
вероятно, не е изяснено при разпита ) за бетонния фундамент на кладенеца. След
което поискал от сина си подс. И. да му помогне, същия се навел хванал от
другата страна Й. и двамата го вдигнали и го пуснали в кладенеца. Тези
обстоятелства се доказват от приобщените обяснения на подс. И.. Видно от компютърна
техническа експертиза се виждат две лица, които са влезли в съседното дворно
място, същите се движат, след което се спират за времето от 21:04:24 ч до
21:05:14 ч. Спират се, навеждат се към земята, след което се изправят. Малко
след това едното от лицата се накланя от кръста – напред и е поглежда надолу,
действията на другото лице не се виждат. В 21:05:23 лицата излизат от дворното
място и влизат в къщата от която са излезли. Според вещото лице двете фигури са
фигури на мъже, което той определя на базата на опита който има и походката.
От
така посоченото е видно, че приобщените чрез прочитане обяснения на подс. И. се
подкрепят от видеозаписа иззет от съседна мандра. Следва да се прецени
видеозаписа, на базата на когото е изготвена компютърна техническа експертиза.
Видно от разпита на св. Ц., същият е посетил мандрата в с. Д... на 14.08.2019
год. въз основа на издадено Постановление за оказване на съдействие на основание
чл.218, ал.2 от НПК ( л. 40 от том 1 на ДП ) прегледал записите от 20.07.2019
год. и установил, че една от камерите, която е насочена към дома на подсъдимите
и дворното място на Й. е извършила запис на горепосоченото. Същият поискал от
служителката в мандрата, която отговаряла за тази дейност да му бъде записана
информацията на магнитен носител, който носител му бил предаден с Протокол за
доброволно предаване ( л.44 том 1 от ДП). На 16.08.2019 год. този магнитен
носител бил предаден с приемно-предавателен протокол на разследващия полицай
(л.45 том 1 от ДП). От така посоченото е видно, че в рамките на своите правомощия на основание
чл. 218, ал.2 от НПК разследващият е възложила на служители на полицията да
окажат съдействие по повод образуваното ДП. Законосъобразно, след като видял
записа в мандрата в с. Д..., св. Ц. е поискал да му предаден този запис на
магнитен носител. Това предаване било извършено от Дияна Петрова Неделчева,
като видно от разпита на св. П.А. – собственик на фирма „Пик – Трейд“, която
има млекопреработвателно предприятие с. Д..., същата работи в фирмата като
счетоводител, работила с личните данни, и била оторизирана да работи със системата
за видео-наблюдение.
От
разпита на св. П. А. се установи, че мандрата има 52 камери. Камерата, която е
направила инкриминирания запис на 20.07.2019 год. е поставена и предназначена
за видео-наблюдение на двора на мандрата. Същата се активизира от детектор на
движение. С оглед установяване на местоположението на камерата, разстоянието от
същата до къщата на подсъдимите, и дворното място, съдът извърши оглед на
местопроизшествие ( л. 682-686 от нохд). Установи се, че камерата е закрепена
на стрехата на покрива, на височина 2.50 метра, а самата ограда на мандрата е висока
2 метра. При огледа се установи, че разстоянието от камерата до пътната врата
на подсъдимите е 98.80 метра: - 11 м. от камерата до оградата на мандрата и
97.80 от оградата до пътната врата ( л.684 от нохд), а до оградата дворното
място на пострадалия е 88.50 лева, като до оградата е 78.50метра. Всичко това е
видно от приложения албум (л.691 – 698 от нохд).
При изслушване на техническата експертиза,
съдът пусна на широк екран записа, при който се установи, че камерата се е
активирала от насекомо.
По
отношение на записа и това което се вижда на него: Както се посочи по-горе
камерата не е поставена да заснема къщата на подсъдимите и съседния празен
имот. Тя се активизирала случайно от насекомо. От разстоянието което е между
камерата и пътната врата на подсъдимите не се виждат лицата на хората, които излизат от
пътната врата на къщата на подсъдимите на 20.07.2019 год. в 21:03:49 часа,
вижда се добре, че това са две фигури, същите влизат в съседното дворно място
където оставят за времето от 21:04:05 часа и в 21:05:23 се прибират в къщата.
Т.е. те остават в съседното дворно място 1 минута и 18 сек. Като в 21:05:14 се
навеждат към земята и се изправят. При влизането в съседното дворно място не се
вижда кладенеца, от оградата на имота, не се вижда тялото на пострадалия, не се
вижда и двете лица при навеждането и изправеното да държат тяло. Съдът не
кредитира показанията на св. Ц., в частта им, че е разпознал двамата подсъдими
на записа. За да не кредитира тези показания в тази им част, следва да се посочи
следното: съдът сам се убеди, че не се виждат лицата на тези двама човека.
Освен това св. М.С. сам посочи, че при преглеждане на записа, въпреки
използване на лупа, не може да се видят лицата. Това се потвърждава и от вещото
лице, което посочи, че е направил всичко възможно, но по добро качество на
записа, не може да се получи.
Законодателят
в чл.279, ал.4 от НПК изрично е посочил, че осъдителна присъда не може да се
основава единствено на обясненията прочетени по реда на ал.2 или 3.
Съдът
счете, че приобщените обяснения на подс. И., приобщени по реда на чл.279, ал.2
от НПК се подкрепят от видеозаписа на камерата на мандрата, запис на базата, на
който е изготвена експертиза, запис, на който съдът се спря по-горе. То се
подкрепя косвено и от спирането на работа на DVR-а, който е спрял да записва от инсталираните
камери от къщата на подсъдимите. Видно от протокола за оглед и фотоалбума ФК
18, 19, 20, 21 ( л.682-698 от нохд) на сайванта на къщата има изградена камера
на височина 3.50 метра, като разстоянието до портата на къщата е 23.50 метра, а
до кладенеца по права линия 28 метра. Между камерата и кладенеца няма прегради.
Тази камера е имала възможност, ако не е било спряно принудително захранването
да заснема лицата, които минават пред портата, и лицата, които отиват до
кладенеца находящ се в съседното дворно място. Именно заради това е прекъснато
захранването което е продължило от 21:03 ч. до 21:09 часа, установено както се
посочи по-горе от вещото лице. Време съвпадащо с времето, което е записала
камерата на мандрата.
От
така посоченото е видно, че камерите в дома на подсъдимите са прекъснали
заснемането в 21:03 часа, а двете лица са излезли от дома на подсъдимите в
21:03:49 часа, като са се върнали в дома на подсъдимите в 21:05:23 часа, като
камерите в къщата започват да работят отново в 21:09 часа.
Следва
да се посочи и установената находка от вещото лице Г. при огледа на трупа, а
именно - петнистото кръвонасядане по лявата предраменица гръбно с повърхностно
линейно охлузване са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и предмет
с остър връх, като вещото лице е посочило, че това кръвонасядане може да бъде
получено от стискане с човешки пръсти. Въпреки, че вещото лице посочва, че не
може да се посочи кога е получено това кръвонасядане, непосредствено преди
смъртта или по-ранно, е още едно косвено доказателство, в подкрепа на приобщените обяснения на подс. И., че
пострадалия е бил хванат, вдигнат и пуснат в кладенеца.
Посоченото
от вещото лице време на смъртта от третото-четвъртото денонощие, заключение
което се подкрепя и от вещото лице доц. Л. в комплексната експертиза, че
смъртта е настъпила два-три дни преди намиране на трупа, също потвърждава
времето, което е посочва в разпита си подс. И..
Така,
че обясненията на подс. И. приобщени чрез прочитане не са единственото
доказателство за доказване на извършеното деяние.
По
отношение на кладенеца, и възможността пострадалия сам да падне в него, както и
причината за смъртта му.
Съдът
кредитира изцяло съдебно-медицинската експертиза извършена на ДП от вещото лице
Г. ( л. 211-213 от ДП том 1) причината за смъртта на Д.Й. е удавяне. Като
същият преживее е получил разкъсно-контузна ранна на главата в тилната област,
и повърхностните охлузвания по дясната гръбна половина, които са в резултат на
действието на твърди тъпи предмети и тъпоръбести предмети и могат да бъдат
получени от удари на камъни от които са иззидани стените на кладенеца при
падането в самия кладенец. Петнистото кръвонасядане по лявата предраменица
гръбно с повърхностно линейно охлузване са в резултат от действието на твърди
тъпи предмети и предмет с остър връх, които могат да бъдат получени от стискане
с човешки пръсти. Вещото лице е посочило, че смъртта отговаря да е получена
трето-четвърто денонощие. В съдебно
заседание (л. 608-616 от нохд) вещото лице потвърди заключението си.
Съдът
кредитира като обосновано, пълно и ясно заключението и назначената комплексна
експертиза. Видно от заключението на която се установи, че здравословното състояние
на пострадалия е било добро. Нямал вегетативни нарушения към 20.07.2019 год. Не
се е нуждаел от поддържащо лечение. Употребата на алкохол 1,88 промили отговаря
на средна степен на алкохолно опиване. Посочено е при това количество какво е
нарушено ( съдът го посочи във фактическата обстановка). По отношение на това
дали пострадалия е могъл да падне сам в кладенеца, вещите лица изключват тази
възможност, предвид положението на тялото в което е намерен трупа т.е. с
главата надолу, и с оглед получените наранявания, както са изследвали различни
варианти. Посочват, че смъртта е настъпила от удавяне, и отговаря да е
настъпила два-три дни преди неговото намиране.
По
отношение на това къде е намерен трупа, височината на бетонния пръстен,
дълбочината на самия кладенец, водата, която е имало в него. За да се отговори
на тези въпроси, на първо място следва да се посочи Протокол за оглед извършен на 23.07.2019
год., който съда приобщи чрез неговото прочитане по реда на чл.283 от НПК ( л.
24 от ДП – препис). Видно от същият височината на бетонния фундамент на
кладенеца е 35-40 см. Видно от огледа извършен от съда, височината е 40 см. От
протокола с диаметър 75 см., което се потвърждава и огледа извършен и от съда.
Дълбочината на кладенеца до водата на 23.07.2019 год. е била 3, 7 метра, а през
м. януари 2021 год. 3,20 метра. Видно от протокола за оглед, в кладенеца се
вижда дясна ръка и двата долни крайника, като на единия има чехъл, а десния е
бос. Констатациите от огледа относно положението на трупа се потвърждават и от
показанията на свидетелите Т. ( л.603 от нохд), св. М. (л.605 от нохд), св. Д.
( л.606 от нохд), единствено св. Е. в разпита си посочва, че трупа бил свит
като ембрион и се виждало лицето му (л.195 от нохд). Съдът кредитира показанията
на св. Т., М. и Д. – тримата са служители в пожарната участвали при изваждането
на трупа, и са най-добре запознати в какво положение е бил той. Още повече, че
тези показания кореспондират с Протокола за оглед. Относно показанията на св. Е.
съдът не ги кредитира в тази си част. На първо място защото противоречат на
останалите показания и на огледния протокол. На следващо място, дълбочината на
кладенеца е била над три метра, като се погледне в него той е доста затъмнен,
което се убеди и самият състав на съда. Освен това св. Е. само е погледнал, не
е участвал в изваждането на трупа. Поради всичко това съдът счита, че е
доказано, че трупа на Й. е бил с главата надолу и с краката нагоре.
Видно
от заключението на комплексната експертиза и разпита на вещите лица (л. 812 –
831 от нохд) видно от нараняванията, и от огледния протокол, трупа на Й. е
паднал надолу с главата. Като след падането, не е могъл да се завърти, ако е
паднал с краката надолу, да се завърти с
главата надолу, поради размера на кладенеца. Вещите лица изключват възможността
починалия Й. да е паднал сам в кладенеца, като са изследвали всички възможни
варианти. Падане в изправено положение – напред; падане в изправено положение –
назад; седнало положение ( л. 788-791 от нохд) в съдебно заседание вещото лице И.
изключи, че е възможно пострадалия да е паднал като се издърпа над ръба на
кладенеца. За да се обоснове, вещото И. посочи, че при всяка една от хипотезите,
за възможно самостоятелно падане, биха се получили други наранявания по трупа, било от падането било от приплъзване.
Единствения вариант който вещото лице посочи при тези наранявания да се получи
при самостоятелно падане е „….. това
означава той ставайки трябва да подскочи поне 1.50 м и от там направи все едно
вид трамплин, за да може да скочи“ (л.823 от нохд). Т.е. пострадалия да
скочи нагоре над метър и половина, да се завърти във въздуха напред и да падне
надолу с главата. Което е напълно невъзможно.
От
всичко така посочено съдът приема за установено, че падането на Й. в кладенеца
се дължи на помощ от други лица, които са го вдигнали и пуснали с главата
надолу в кладенеца.
Възможно
ли е за времето от 1 минута и 18 секунди двамата подсъдими да извършат това.
Според настоящия състав времето е напълно достатъчно, имайки предвид, че
пострадалия е бил до кладенеца, а подсъдимите са отишли ( или поне единият -
подс. А.) с ясното намерението да го хвърлят в него.
Могат
ли двамата подсъдими да вдигнат подсъдимия и да го хвърлят с главата надолу,
като получи само тези увреждания. Според настоящия състав е възможно. Двамата
подсъдими всекидневно се занимават с тежък физически труд. Пострадалия видно от
разпита на вещото лице Г. е бил около 75-78 кг., т.е. всеки от двамата подсъдими
е вдигнал тежест около 40 кг., тежест на свикнали на тежка работа мъже е
напълно възможно.
Горните
два абзаца не са предположения, а логични житейски изводи.
ПРАВНА СТРАНА
На
подсъдимите е повдигнато обвинение по чл.115 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Съдът с присъдата си призна за виновни
двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение, като прие, че от събраните
доказателства се установява по безспорен начин, че всеки един от двамата
подсъдими е участвал в изпълнителното
деяние –„умъртвяване“. Двамата подсъдими са вдигнали заедно пострадалия Й. и са
го пуснали с главата надолу в кладенеца. Безспорно видно от
съдебното-медицинска експертиза и от комплексната такава, е че пострадалият е
бил жив, като това се доказва както от получените наранявания по главата и
ръката, които са били преживее, така и от причината за смъртта – удавяне.
Починал човек не може да се удави. Няма спор, че деянието е извършено умишлено.
Двамата подсъдими са съзнали, че като хвърлят в кладенеца Й. същият ще се
удави, още повече, че той е пуснат с главата надолу, и с оглед размерите на
кладенеца е нямал възможност да се обърне с главата нагоре. Деянието е
извършено при пряк умисъл като двама подсъдими са съзнавали, че извършват
престъпление – убийство и са искали настъпването му.
По
отношение на наказанието
Съдът след като призна подсъдимите за виновни за извършеното престъпление
по чл.115 от НК, при определяне на наказанието отчете, че обществената опасност
на подсъдимите не е висока. Като смекчаващи отчете спрямо подс. И. направеното
самопризнание на ДП. Направеното
самопризнание следва да се оценява с оглед “характеристиките и съдържанието
на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната
истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на
престъпното посегателство и неговия извършител още на досъдебното
производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Като отегчаващо отчете това, че
същият е осъждан – четири пъти, като по първото наказание е реабилитиран. Като
смекчаващо по отношение на подс. А. отчете здравословното състояние на същия и
напреднала възраст. В хода на делото бяха събрани характеристични данни за
двамата подсъдими. Докато за подс. И. всички посочват, че е спокоен и разбран
човек, то за подс. А. почти всички свидетели посочват като избухлив, сприхав, кибритлия
/турцизъм/. Това се вижда и в хода на съдебното следствие, когато подс. А.
даваше частични обяснения, като ярък пример
е последна дума на същият пред настоящият състав. Видно от санкционната
част на чл.115 от НК, е предвидено наказание от 10 до 15 години ЛС. При
определяне на наказанието съдът определи наказание в минимален размер на подс. И..
По отношение на подс. А. му наложи наказание 10 години и 6 месеца отчитайки, че
той е инициатора за извършване на престъплението, той е взел решението за
извършването му, той е започнал изпълнителното деяние, като впоследствие тъй
като не е могъл сам да се справи, подс. И. като „добър син“ му е помогнал. Не
са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
което да мотивира съдът да наложи наказание с приложение на чл.55 от НК.
Така наложеното наказание според състава на съда ще изпълни целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК. Искането от страна на ЧО за наказание за размер около
средния, съдът счете, че е неоснователно. Тъй като наказанието се налага с цел да въздейства за поправяне и
превъзпитание, а не с цел мъст. Именно наказание в посочения размер от около
минимума, според настоящият състав ще може да се поправи и превъзпита двамата
подсъдими.
Съдът определи така наложените наказания подсъдимите да изтърпят в затвор при първоначален „строг” режим .
По
гражданският иск
Като прие, че подсъдимите виновно
са причинили в резултат на извършеното от тях престъпление, смъртта на 54
годишния Д.Й., съдът прие за основателен предявеният
граждански иск от брата на починалия – К.Й..
С приемане на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 год. ОСНГТК на ВКС разшири
кръга от лица, легитимирани да получат обезщетения за неимуществени вреди и с
втора степен родствена връзка. Каквато без съмнение е брата на починалия – К.Й..
За да може да се уважи такъв иск следва да е налице емоционална връзка между
починалия и неговите братя и сестри. Видно от разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК, гражданския иск се разглежда по правилата на НПК, а доколкото няма правила
се разглежда по реда на ГПК. От така посочената разпоредба е видно, че тежестта
на доказване на основателността и размера на гражданския иск, тежи не на
държавното обвинение, а на гражданския ищец предявил иска. Важно е до се
отбележи, че не следва да се доказва от страна на гражданския ищец какво е било
отношението – емоционалната връзка на пострадалия към предявилият граждански
иск, а обратно, каква е била емоционалната връзка на гр. ищец към починалия.
В настоящото производство се разпитаха две групи свидетели, които обаче
описаха емоционалната връзка на починалия към неговия брат, но не беше
разпитан, т.е. не бе посочен такъв от страна на гражданския ищец и неговия
повереник на емоционалната връзка на К.Й. към пострадалия, освен разпита на
самият К.Й..
В разпита си св. Д.Д., Н.М., С.К. и И.М.
посочиха, че починалия Д.Й. е обичал брат си, като често е казвал, че може да
разчита на него, получавал е пари от него, обаждал му се е по телефона, ходел е
понякога на гости на брат си, имал е песен за него и т.н.
В разпита си св. Д.Ж., С. Ж., С. А. и Ц.И., както и от частичните
обяснения на подс. Б.А. се посочва, че те не са виждали К.Й. от десетилетия. Според
тях е нямала никаква връзка между двамата братя.
При разпита на К.Й. съдът придоби непосредствено впечатление от връзката
между двамата братя.
От всичко това съдът прие, че пострадалият Д.Й. безспорно е обичал и се е
гордеел с брат си, бивш военен, разчитал е на него. Отношението което е имал К.Й.
към брат си е, което съдът направи на базата на изслушаните показания на К., и
на разпитите на всички свидетели посочени по-горе, че К. не е посещавал брат си
с години. Същият се е чувствал задължен да му помага, било с пари, било със
съвет, когато пострадалият се е разболял е ходел в болницата в Търговище, а
след това и в двете болници във Варна. След смъртта на брат си е дошъл в
Търговище, като е осигурил кремацията му
и е взел урната със себе си. Това съдът установи на базата на отговорите
на въпросите които зададе на св. Й.. Същият заяви, че брат му бил противоречива
личност. ГИ заяви, че след продажбата на имота в с. Д... не било негово
задължение да се интересува къде ще живее брат му. /виж разпита л.156 -170 т.3 от нохд/. От
всичко това съдът направи извод, че твърде близка емоционална връзка от страна
на К.Й. към брат си не е имало, или не е доказана, а тежестта лежи върху
гражданския ищец. По скоро е имало задължение, дълг, от страна ГИ да помага на
брат си. Все пак следва да се отчете, че пострадалия е бил единствения близък
човек на К.Й., а както посочи той, че били от една кръв. И макар по своему е
имал чувства към брат си. Предвид всичко това съдът определи двамата подсъдими
да заплатят солидарно на ГИ сумата от 30 000 лева ведно със законната лихва
дата от датата на увреждането, като отхвърли до пълния му размер като
неоснователен.
Съдът осъди подсъдимите солидарно да заплатят в ползата на държавата,
държавна такса, съобразена с уважената част на гражданския иск.
По
направените възражения от страна на защитниците по делото, направени в
съдебните прения
Адв. П.:
По направеното възражение, за допуснато съществено процесуално нарушение,
липсва на задължително реквизити по чл.246 от НПК относно описание за времето,
мястото и обективните и субективните признаци на деянието.
Съдът счита направеното възражение за неоснователно. В разпоредителното
заседание, състава на съда се съгласи с това възражение и прекрати съдебното
производство, като върна делото на прокуратурата. С определение по ВЧНД №
283/2020 год. състав на АС прие, че не е допуснато процесуално нарушение.
Определението на АС е окончателно, поради което поставянето отново на този
въпрос е неоснователно;
Относно направеното възражение затова, че прокуратурата не е оценила
направеното самопризнание, прокурора в репликата си отговори.
По отношение на възражението относно показанията на полицейските
служители, които са провели беседа с двамата подсъдими. Това възражение е
относимо, като в съда в началото на мотивите си изключи техните показания от
доказателствената съвкупност.
Относно възражението по отношение на самопризнанието и разпоредбата на
чл.279, ал.4 от НПК, че присъдата не може да бъде постановена само на това.
Съдът в мотивите си се спря подробно на направените самопризнания, те изолирани
ли са, от кои доказателства се подкрепят и няма отново да се спира на това.
По отношение на полиграфското изследване и неговите резултати. Съдът в
началото на мотивите си изключи това изследване от писмените материали по делото,
така че всички възражения и значението им по отношение на това изследване са
неоснователни.
Относно обясненията които е дал подс. А. при проведената беседа. Съдът
както се посочи изключи показанията на свидетелите – полицейски служители,
които са участвали в тази беседа. Още по-малко ще се спира пък на обясненията
подписани от подс. А. преди да бъде привлечен като обвиняем, при проведената
беседа. Тези обяснения са дадени /подписани/ не по предвидения от НПК ред, и те
нямат никакво процесуална стойност. Така, че да се коментират тези обяснения е
незаконосъобразно.
По отношение на възражението, че при проведения разпит на обвиняем на
подс. И. е присъствал полицейски служител св. М. С..
Това възражение е също неоснователно. Видно от протокола на приобщения
разпит на подс. И. чрез прочитане на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1 т.4
от НПК в качеството на обвиняем, на разпита са присъствали подс. И. /в
качеството на обвиняем/, разследващия полицай и служебния защитник. Твърдението
на подсъдимия, че на разпита е присъствал св. С., и той едва ли не го е
малтретирал психически и физически е напълно неоснователно. Наистина не могат
да бъдат разпитани нито разследващия полицай, нито назначения служебен защитник
за тези обстоятелства. Съдът не счита, че е било възможно при разпита на И. в
качеството на обвиняем, и то по обвинение на убийство, да е присъствал
полицейски служител, като това да е станало с мълчаливото или изрично съгласие
на служебния защитник. Още повече, че разпоредбата на чл.129, ал.1 от НПК
законодателят изрично е посочил, че следва да се посочват лицата, които присъстват
на разпита. Нелогично и неподлежащо на всяко съмнение, че служебния защитник би
се съгласил спрямо неговия подзащитен да се използва физическа или психическа
принуда от полицейски служител, който дори не е вписан в протокола за разпит.
Относно видео-техническата експертиза, съдът се спря по-горе в анализа на
доказателствата, както и по отношения на DVR, иззет и после върнат без да се извърши запис на магнитен
носител. Както и по отношение на разпитите на св. Ц. и М., относно докарването
на пострадалия до имота му. Така и по отношение на съдебно-медицинската
експертиза, както и по отношение на комплексната експертиза.
По отношение на това, че аутопсията е извършена 23.07.2019 год., а
постановлението за назначаването е от 24.07.2019 год.
Настоящият състав счита, че не е допуснато процесуално нарушение. Както е
видно от протокола за оглед и от разпита на свидетелите по делото, които са били
на мястото на произшествието, както и от изслушването на самия съдебен лекар -
доктор Г., същият е бил на място, и е извършил първоначален оглед. След
извършването на следственото действие, трупа е бил закаран в МБАЛ – Търговище
за извършване на аутопсия, която съдебния лекар веднага е извършил. Да наистина
постановлението е от 24.07., но това не е процесуално нарушение. На съдебния
лекар е било наредено да извърши аутопсия за установяване на причината за
смъртта. Още повече, че след изваждането от студената вода би могло да започнат
гнилости процеси. На другия ден след аутопсията съдебния лекар е имал
възможност да се запознае с постановлението за назначаването на
съдебно-медицинска експертиза и да отговори на поставените въпроси. Практически
е невъзможно да се извършва аутопсия и едновременно с това да се изготвя
писмена експертиза, това винаги става в един по-късен момент. Дали вещото лице
е ползвало бележки, аудиозапис или паметта си при
извършването на аутопсия е без значение. Той /съдебния лекар/ извършва
аутопсия, след това в определеното от постановлението време изготвя писмена
съдебно-медицинска експертиза.
По отношение на аутопсиония протокол. Този въпрос
многократно бе повдигат от страна на защитата, като вещото лице доц. Л. даде
подробни опоказания в съдебното заседание, как се
извършва аутопсия, какви документи се съставят. Като аутопсионен
протокол не се съставя при аутопсия от съдебен лекар, а само от патоанатом.
Относно следствения експеримент. Съдът изключи това писмено доказателство
от доказателствената съвкупност тъй като то е извършено когато подс. И. е имал
друго процесуално качество.
По отношение на св. В. и Ц. съдът също изключи техните показания по
отношение на следствения експеримент като посочи на какво основание.
Относно лошите отношения между подс. А. и пострадалия Й.. Съдът в анализа
на доказателствата обсъди събраните гласни и писмени доказателства относно тези
взаимоотношения.
Адвокат Б.:
По отношение на беседите, съдът се спря по-горе.
Относно DVR,
също.
По отношение на това, че няма разпечатки от мобилните оператори какви
разговори е водил пострадалия. Да, такива не са приложени по делото. Не можеха
и да се изискат от съда, тъй като беше изтекъл срок по дълъг от 6 месеца.
Относно това, че подсъдимия е имал да получава пари от друго лице, това,
че е дължал пари, че му е била
прехвърлена фирма, че прокуратурата не е разследвала други възможни версии. Тук
съда няма какво да посочи, упрека е към страна на прокуратурата. Като прокурора
в репликата си отговори на тези възражения.
По отношение на експертизата изготвена от съдебния лекар Г., както и
кремацията, съдът се спря по-горе, както и в анализа на доказателствата.
Относно възраженията по гражданския иск. Адвокат Б. цитира показанията на
К.Й., дадени на ДП, като не отчете факта, че тези показания не са приобщени
чрез прочитане, т.е. те не са от доказателствената съвкупност събрана в хода на
съдебното следствие.
Възраженията какви са били отношенията между двамата братя, съдът се спря
подробно при обсъждане на гражданския иск.
Адв. П.:
По отношение на показанията в качеството на свидетел на подс. И., както
пред разследващия полицай и тези дадени пред съдия, и това, че те не са взети
предвид от прокуратурата и следва да се ценят от съда.
Тези показания съдът не е кредитирал, чрез приобщаване тъй като те са
дадени в друго процесуално качество. Това се отнася и за проведения следствен
експеримент.
Относно беседите съдът се спря по-горе, подробно.
По отношение на другите възражения съдът подробно се спря в анализа на
доказателствата, както и по възраженията на останалите адвокати, и не счита за
нужно да ги повтаря.
Съобразно чл.301, ал.1 т. 12 от НПК, съдът обсъди и се произнесе и по
разноските по делото. На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът като призна
подсъдимите за виновни по обвинението, за което са предадени на съд, ги осъди
да заплатят солидарно в ползата на държавата, направените на досъдебното
производство разноски, както и държавна такса върху уважената част на
гражданския иск. Осъди всеки един от тях да заплати направените разноски, които
са направени конкретни за всеки един тях.
Съдът се произнесе по веществените доказателства, като поради пропуск да
се произнесе по едно от тях, а именно DVR се поизнесе с определение по чл.306, ал.1 т.4 от НПК.
Съдът зачете времето, през което подсъдимите са били задържани с мярка
„Задържане под стража“, както и от полицията и от прокуратурата, както и за
времето на мерките им за неотклонение „Домашен арест“ на основание чл.59 от НК.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си в посочения
по-горе смисъл*.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
_______________________________________________________________________
*След провеждането
на разпоредителното заседание първият съдебен заседател С. Закириева депозира молба (л.159а от нохд), в
която посочи, че поради сключен брак е приела фамилното име Б..
Предвид горното навсякъде
по-нататък в протоколите на откритите съдебни заседания е посочена с тази
фамилия.