Мотиви към Присъда № 51 от 17.09.2020 г. по ВНОХД № 110 по описа на
ВОС за 2020 г.
С присъда № 132/11.06.2020 година, постановена по НОХД 1475/2019 година, Районен съд - Видин е признал
подсъдимия Д. Т. Д. роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, неженен, с
ЕГН: **********, за НЕВИНЕН за това, че на
24.06.2019 г., в дворно място, находящо се в гр. Брегово, обл.
Видин, ул. „*“ № *, отглеждал 20 /двадесет/ бр. растения от
рода на конопа
с отделна листна маса, представляваща коноп, която в изсъхнало състояние е с общо нето тегло
591,92 грама, със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол
2%, на стойност 3551,52 лева /три хиляди
петстотин петдесет и един лева и петдесет
и две стотинки/, в нарушение на установените
в чл. 27, ал.
1 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, и на основание
чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 354в,
ал. 1 НК.
С присъдата съдът е отнел в полза на
държавата веществените доказателства, намиращи се на съхранение
в ЦМУ Отдел „МРР – НОП“, на
основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК.
Срещу
присъдата, в законоустановения
срок по чл. 319 НПК, е постъпил протест от прокурор при ВРП – с искане
за отмяна на атакуваната и постановяване на нова от въззивния
съд. Счита крайният съдебен
акт на първоинстанционния
съд за неправилен,
тъй като от анализа на
доказателствената съвкупност
се установява, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, за което
му е повдигнато обвинение.
В
протеста не е направено искане за събиране на нови доказателства.
В срока по чл. 319 НПК не е постъпила въззивна жалба от подсъдимия
или от негов
процесуален представител.
В срока по чл. 322 НПК
не е постъпило
писмено възражение от подсъдимия или негов процесуален представител.
По
реда на чл. 327 НПК въззивният съд е преценил, че разглеждането на делото в
тази инстанция предполага провеждане на съдебно следствени действия, необходими
за разкриване на обективната истина, а именно повторни разпити както на подсъдимия Д., така и на свидетелите И.Н.Я. и Х.М.К., поради което е допуснато и
проведено въззивно съдебно следствие.
В хода на въззивното
съдебното следствие подсъдимият Д. Т. Д. се възползва от правото си да дава обяснения. Заявява пред съда, че около
14:00 ч. следобяд двама полицаи са позвънили на вратата му в гр. Видин.
Съобщили му, че го призовават в районното, непосредствено след което той се е
облякъл и е тръгнал с тях. Твърди, че два или три часа по – късно, около 17 ч.,
са се появили Я. и другия му колега и са му обяснили, че в гр. Брегово са
намерили канабис и са разговаряли с майка му и баба му, които са били там.
Посочва, че полицейските служители са го увещавали да си признае, че канабиса е
негов, дори са го накарали да сподели дали познава и други хора, които се
занимават с подобни неща. Заявява, че органите на реда са му обещали, че ако им
помогне, ще му „ударят едно рамо“, за да не се стигне до дело, вследствие на
което той се е подвел и им е казал това, което знае. Информацията, която е дал,
не е била записана никъде, задържали са го за през нощта, на другия ден
сутринта пак са го навестили. Твърди, че е дал въпросните показания пред
полицейските служители, за да не намесва повече баба си.
Излага пред съда също така, че е знаел за едно момче, което продава
марихуана близо „Шестото“, освен за него е споделил на органите на реда и за
още едно момче, което отглежда марихуана, къде живее и как се казва. На
следващия ден е започнал да им обяснява и за това, което са намерили в град
Брегово, на ул. „*“. Твърди, че къщата се намира в
началото на града, там има поляни и тревни площи и навсякъде расте канабис.
Изтъква, че това, което е намерено в количката е боклук – растения, които баба
му е изчистила, същите са били за изхвърляне, но е оставила някои от тях,
защото не й пречат. Поддържа, че никога не е поливал въпросните растения, баба
му също. Веднага, след което казва, че е възможно баба му да ги е поливала,
когато е поливала и зеленчуците, но „лично“ да ги полива било изключено.
Уверява, че конопът расте в двора от 15 – 20 години и че от огледа на полицаите
бил забелязал, че 2- 3 от растенията са прихванати с колчета, предполага, че
баба му ги е завързала. Подчертава, че ходи много рядко при баба си и че цялата
околност е с такива растенията, дори в момента ги има. Пояснява, че растат в
частта, в която той живее и в още две – три къщи. Счита, че тези растения са
като бурен, не стават дори за пушене. Признава, че е на метадонова програма и е
употребявал канабис, но не се чувства добре от него, изпада в депресия.
Последно заявява, че постоянният и настоящият му адрес са гр. Видин на ул. „*“ *.
В хода на съдебните прения
представителят на държавното обвинение поддържа протеста, тъй като счита, че присъдата на първоинстанционния съд е
неправилна, постановена в нарушение на Закона и немотивирана. Счита, че от събрания доказателствен материал, и по – конкретно от
свидетелските показания на св. Я. и св. К., както и от назначената и изготвена
физико – химична експертиза, категорично става ясно, че подсъдимият е автор на
инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е възприел защитната теза на подсъдимия и е
игнорирал всички останали доказателства без да ги обсъди. Моли настоящия състав да отмени атакуваната
присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи наказание.
В хода на съдебните прения адвокат С. –
защитник на подс. Д. – моли настоящия съдебен състав да остави в сила
присъдата на Районен съд – Видин като правилна и мотивирана. Акцентира, че е
процесуално нарушение да бъдат ползвани показанията на полицейски служители,
които от своя страна, пресъздават разговор с бабата на подсъдимия, в който
последната заявява, че конопът е на внука й. Счита, че не е налице нито едно
обективно доказателство, което да установява авторството на деянието. Посочва и
че на няколко пъти е искал да види приобщените веществени доказателства, но тях
ги няма.
Подсъдимият Д., в лична защита, поддържа
казаното от адвоката си.
При предоставена последна
дума на подсъдимия Д., на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, същият моли да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Видинският окръжен съд, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустим.
Разгледан по същество протестът е основателен.
За да постанови присъдата
си, районният съд е провел съдебно
следствие по общия ред.
Вътрешното
убеждение на ВРС по фактите не е ясно изразено. То е формирано на основата на
неправилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Провеждайки
самостоятелни съдебно следствени действия и преценявайки независимо
доказателствените източници, събрани и проверени от първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. Тонев Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с адрес:
гр. Видин, ул. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН: **********.*** в получен оперативен сигнал, че подс. Д. Т.Д. *** засадил
растения от вида на конопа в имот, находящ се в гр. Брегово, обл. Видин, ул. „*“ № *, обитаван от
неговата баба – М. С.А., родена на *** г. Във връзка с горното и наличието на
предпоставки лицето да укрие или унищожи високорисковите наркотични вещества се
пристъпило към процесуалното действие претърсване и изземване. На 24.06.2019 г.
на адрес: гр. Брегово, обл. Видин, ул. „*“ № *, обитаван от М С. А, и в присъствието на дъщеря й – К. Б. Й., родена на ***
г. – майка на подс. Д., било извършено претърсване и изземване по НПК.
В резултат на извършеното
претърсване и изземване са открити, описани и иззети следните вещи, предмет на
престъпление, а именно:
-
11 бр.
растения със зелена листна маса, засадени в дворно помещение към горепосочения
имот, които след тестване с полеви наркотест, реагирали на наркотичното
вещество „канабис“.
-
9 бр. растения
със зелена листна маса, които след тестване с полеви наркотест, реагирали на
наркотичното вещество „канабис“. Същите са намерени откъснати и положени върху
метална количка в селскостопанска постройка (плевня) към горепосочения имот.
Установило се, че подс. Д. е наркозависим и е на метадонова
програма. Същият посещавал дома, обитаван от баба му, находящ се в гр. Брегово,
обл. Видин, ул. „*“ № *. Иззетите растения от същия имот представляват коноп,
който в
изсъхнало състояние е с общо нето тегло
591,92 грама, със съдържанието на активен компонент „тетрахидроканабинол“ 2%, на стойност 3551,52 лева. Подс. Д.
отглеждал конопа, като го засадил и полагал грижи за него, изразяващи се в
поливане.
Горепосочената
фактическа обстановка се основава на следния доказателствен материал:
-
гласни доказателствени средства – обясненията на
подсъдимия Д. и показанията на св. Х.К. и св. И.Я.;
-
писмени доказателствени средства – протокол за
претърсване и изземване, фотоалбум от извършено претърсване и изземване,
протокол за огледа на веществени доказателства, фотоалбум от оглед на
веществени доказателства;
-
веществени доказателства - 20 бр. растения със зелена листна маса;
-
експертни заключения – физико – химична експертиза и
съдебно – оценителна експертиза;
На
първо място следва да бъде отбелязано, че в първоинстанционната присъда
правилно е анализиран доказателственият материал, водещ до единствения и
несъмнен извод, че на инкриминираната дата в гр. Брегово, обл. Видин, ул. „*“ № * – в имот,
обитаван от бабата на подсъдимия, е извършено процесуално – следственото
действие „Претърсване и изземване“, в резултат на което са иззети 20 бр.
растения със зелена листна маса.
Двама от свидетелите, а именно Я. и
К., непосредствено са възприели извършеното действие по разследването, както и
иззетите веществени доказателства. Показанията им, досежно горепосочените обстоятелства,
са логични, последователни и еднопосочни, поради което правилно са кредитирани
с доверие от първоинстанционния съд. Допълнителен аргумент, подкрепящ този
извод, е и фактът, че двамата свидетели детайлно потвърждават в проведеното
въззивно съдебно следствие казаното от тях пред контролирания съд.
В тази насока вярно е кредиран
протоколът за претърсване и изземване, в който подробно са описани иззетите
веществени доказателства и същевременно е видно, че способът за доказване е
извършен при спазване на всички изисквания, регламентирани в процесуалния
закон. Към него, освен това, е изготвен и фотоалбум, в който са онегледени
иззетите растения със зелена листна маса и разположението им, което напълно
кореспондира с изложеното от свидетелите Я. и К..
Направен е и оглед на веществени
доказателства, за което узнаваме от приложения протокол и фотоалбум към него,
от които е видно и нетното тегло на иззетите растения, въз основа на което е
изчислена и стойността им.
На следващо място, абсолютно
законосъобразно Районен съд – Видин е приел като компететно изготвени физико –
химичната и съдебно – оценителната експертизи. От физико – химичната става
ясно, че представената за изследване суха растителна маса с нето тегло на Обект
№ 1 е 260,27 гр., Обект № 2 е 11,03 гр., а на Обект № 3 е 320,62 гр., по външни
белези и физикохимичен състав представлява коноп, като съдържанието на активен
компонент „тетрахидроканабинол“ в трите обекта е 2%. Конопът, от своя страна,
има наркотично действие и е поставен под контрол съгласно Списък I на Единната
конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от Република
България, както и от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
според който същият фигурира в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 0 „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“.
Видно от съдебно – оцентителната
експертиза общата стойност на иззетия коноп се равнява на сумата от 3551,52
лева.
Абсолютно незаконосъобразно обаче
първоинстанционният съд е счел, че не са налице достатъчно доказателства,
установяващи авторството на инкриминираното деяние. Това заключение е изградено
въз основа на пълно кредитиране на обясненията на подсъдимия, като голословно е
посочено, че същите се подкрепят от останалия събран и проверен доказателствен
материал. В тази връзка се твърди още, че в хода на досъдебното производството
е доказано, че имотът, находящ се в гр. Брегово, от който е иззет конопът, се
обитава от бабата на подсъдимия, а подсъдимият е с постоянен и настоящ адрес ***.
По – натам в защита на тезата се изтъква, че не са събрани каквито и да било
доказателства, които да установят, че подс. Д. пребивава в имота, където са
намерени растенията, или че същият ходи там от време на време. Подчертава се,
че свидетелите Я. и К. имали оперативна информация за отглеждане на растения от
подсъдимия в имота на баба му в гр. Брегово, вследствие на което е извършено
претърсване и изземване, но по – натам не са проведени допълнителни действия по
разследването, които да установят по несъмнен и безспорен начин, че деянието е
извършено именно от подсъдимия, че не са налице „саморасляци“ или пък че
деянието не е извършено от друг субект.
Действително обясненията на
подсъдимия са както гласно доказателствено средство, така и средство за защита
и за да бъдат кредитирани, респ. дискредитирани, следва да бъдат съпоставени с
цялата доказателствена съвкупност, което Видинският районен съд категорично е
пропуснал да направи, позволявайки си да не обсъди значителна част от
показанията на свидетелите Я. и К., да остави непопълнена доказателствената
маса, като не е задал на същите важни въпроси, лишавайки се по този начин от
възможността да използва и обсъди гласни доказателства, възпроизвеждащи
извънсъдебни признания, и да прецени тяхната процесуална стойност, както и да съпостави
всичко изброено с протокола от извършеното претърсване и изземване,
съпровождащият го фотоалбум и двете експертни заключения, на които същевременно
се е позовал.
Твърденията
на подс. Д., че не е автор на инкриминираното деяние, предмет на настоящото
производство, противоречат на показанията, дадени от свидетелите Я. и Х,
досежно същите факти, дадени в условията на устност и непосредственост пред
въззивната инстанция. Последните са провели така наречената „полицейска
беседа“ с подс. Д.. Действително подсъдимият не е разпитан в каквото и да било
процесуално качество по реда и правилата на НПК, поради което заявеното от него
пред полицейските служители не би могло да се използва като годен
доказателствен източник. Гласните доказателства на свидетелите Я. и Х. обаче представляват производни преки такива, чрез които
се възпроизвеждат извънсъдебните признания на подсъдимия. И двамата
еднопосочно свидетелстват, че подсъдимият е заявил, че растенията са негови,
отглежда ги, за да ги пуши, че той самият се грижи за тях, а когато няма такава
възможност, баба му му помага /л.21 и л. 22 от въззивното производство/.
Св. Я. допълва още: „Д. каза, че част от растенията е засадил тази година, а
друга част са пораснали отпреди.“ /л. 22 от въззивното производство/.
Според константната съдебна практика на Върховната съдебна инстанция
игнорирането на свидетелски показания на полицейски служител, поради явната им
заинтересованост от установяване на обвинителни доказателства, когато не почива
на обективни данни, съставлява дискредитиране на свидетелски показания по
абстрактна теза и е в разрез с изискванията на закона. Тъй като в настоящия
случай липсват обективни данни, от които да се стигне до подобен извод,
настоящият въззивен състав им дава вяра в тази им част.
Този извод остава непроменен,
въпреки твърденията на подс. Д., че полицаите са го „увещавали“ да си признае,
за да му помогнат да не се стигне до дело, а той на свой ред го е сторил,
защото се е притеснявал за здравословното състояние на баба си. Сами по себе си
тези обяснения са във вътрешно противоречие. Твърдението на подсъдимия, че
постъпките му са ръководени единствено от желанието да не навреди на здрравето
на баба си, „да не я намесва“ /л. 22
– въззивно производство/ и „да не
стоварва вината върху жена, която е трудно подвижна“ /л. 65 –
първоинстанционно производство/, според въззивната инстанция, логически не
корепондират с действителността, тъй като няма информация М. А. да е била
задържана, полицейските органи да са споменавали, че ще бъде задържана или да е
имало, каквито и да било други негативни последствия за нея след направеното
претърсване и изземване в двора на дома, който обитава. В такъв случай
единсвената възможна причина за действията на подс. Д. са „увещанията“, че ще избегне
наказателно преследване, за което подсказват точните му думи, обективирани на
л. 22 от въззивното производство: „Увещаха
ме, че ако им помогна, ще ми ударят едно рамо, да не се стигне до дело, и аз се
подведох и им казах това, което знам.“, което само по себе си компрометира
част от защитната му теза.
Освен гореизложеното, пред
настоящия съдебен състав подсъдимият разказва и каква друга информция е дал на
полицейските служители в „полицейската беседа“. Същата касае лица, които
отглеждат и продават марихуана, което дава ясна представа за обкръжението му.
На следващо място, подс. Д. заявява
още, че растенията, намерени в двора на баба му, са „като бурен“ и „не стават
за пушене“, което само по себе си буди недоумение как му е станал известен този
факт. В тази връзка същият признава, че е наркозависим и е на метадонова
програма. Разбира се признанията, от които се прави извод за обкръжението на
подсъдимия и фактът, че е наркозависим, не биха могли самостоятелно да докажат
авторството на деянието, но разгледани съвкупно с анализирания непосредтсвено
по – долу доказателствен материал, категорично водят до извод, че именно
подсъдимият е извършитялят.
По – натам в обясненията си подс. Д.
заявява, че веществените доказателства, иззети от двора на баба му са „бурен“ /л.23 от въззивното
производство/, „саморазсляци“, „разпространяват се чрез вятъра“ /л. 65 от първоинстанционното производство/
Същите са възприети от първоинстанционния съд, който в мотивите си се
съгласява, че липсват доказателства, от които да стане ясно, че иззетите
растения действително не са някакъв вид „саморасляци“. Подобен извод е в пълен
разрез, освен с показанията на свидетелите Я. и К., с приложения фотоалбум,
съпровождащ протокола за претърсване и изземване, от който ясно личи, че част
от растенията са привързани към колчета, че почвата около тях е мокра, че
самите те изглеждат обгрижвани, че част от тях са сушени. Всичко изложено до
момента, заедно с броя на иззетите растения, заключението на физико – химичната
експертиза, според която активният компонент тетрахидроканабинол е 2%, дискредитират
защитната теза в тази й част, а именно, че става въпрос за „бурени“,
„саморазсляци“, „носени от вятъра“, които са в двора на недвижимия имот от 15 –
20 години. За да приеме подобно твърдение, предвид всичко налично по делото,
съдът би погазил основни принципи на Наказателния процес, какъвто е този за
взимане на решения по вътрежно убеждение, което трябва да е основано на
обективно, всетранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки
се от закона.
Азбучно правило е, че и свидетелски
показания, които установяват извънсъдебно признание на подсъдимия, не могат да
обосноват сами по себе си осъдителна присъда, освен ако в подкрепа на
обвинението не са събрани и други доказателства. В тази връзка следва да бъде
обсъдена и още една страна на гласните доказателства, възпроизведени от двамата
полицейски служители. Свидетелят Я. както пред първата, така и пред въззивната
инстанция безпротиворечиво заявява, че
на инкриминираната дата М. С. А. и К. Б. Й. – баба и майка на подсъдимия са били на адреса в гр.
Брегово, сочен от обвинението като местоизвършване на деянието, за което е
внесен обвинителен акт. Бабата на подсъдимия е заявила, че откритите
растения са на внука й и че двамата с него се грижат за тях /л.22 от
въззивното производство и л.31 от първоинстанционното производство/. Св. К., от своя страна, в първоинстанционното
съдебно следствие /л. 63/, твърди, че „Бабата
и майката не са дали никакво обяснение.“, а във въззивното /л. 21/
споделя следното: „Бабата каза, че тези
растения са на Д., това ни го каза при проведения разговор. Разговаряхме с
бабата, аз и колегата, като тя ни каза, че са на внука й, който е наркозависим,
и са за негова лична употреба. Бабата каза, че той се грижи за тези растения, а
тя му помага от време на време, тъй като той живее във Видин и не всеки ден
пътува до Брегово.“ Противоречието беше констатирано от защитата, респ.
беше направено искане за четене на показанията на св. К., дадени пред
първоинстанциония съдебен състав. Същото беше уважено, като показанията,
намиращи се на л. 63 от първоинстанционото производство, бяха прочетени дори в
цялост на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК. Св. К. беше запитан на какво се
дължи това разминаване. Даде логичното разяснение, че свидетелствайки пред
Районен съд – Видин, е имал предвид, че на инкриминианата дата само са
разговаряли с майката и бабата на подсъдимия, а не са снемали писмени
обяснения, поне той не е видял нито една от тях да пише, именно заради това
е използвал точно тази дума – „обяснения“, непосредствено след което
отново потвърди, че е възприел извънсъдебното изявление на М. А. – баба на
подсъдимия, че намерените растения са на внука й и двамата се грижат за тях.
Преценявайки коментираните непосредствено по – горе гласни доказателства и
вземайки предвид изясненото противоречие, съдът ги кредитира с пълно доверие,
досежно посочените обстоятелства. Този извод на въззивната инстанция не би
могъл да бъде разколебан от факта, че в хода на съдебното следствие пред
Окръжен съд – Видин св. Я. посочва, че не си спомня дали колегата му е бил в
близост до него, когато М. А. е направила извънсъдебното изявление /л. 22 от
въззивното производство/, а св. К. на свой ред твърди, че заедно със св. Я. са
разговаряли с М. А. /л. 21 от въззивното производство/. Подобно противоречие се
явява незначително и e нормално с оглед изминалия период от време. Съществено в
случая е, че двамата полицейски служители еднопосоно пресъздават извънсъдебното
изявление на бабата на подсъдимия. Според Върховния касациоен съд няма пречка
свидетел, който е работел по издирване на извършител, да изложи възприетите от
него извънсъдебни изявления на свидетел, отказал да дава показания на основание
чл. 119 НПК. Настоящата хипотеза е същата – свидетелите Я. и К. излагат пред
съда това, което непосредствено са възприели, а именно извънсъдебното изявление
на М. А., уличаващо подсъдимия в извършване на престъпление.
Същата не е разпитана, тъй като както в досъдебното производство, така и в хода
на първоинстанционното съдебно следствие се е възползвала от разяненото й
право, регламентирано в чл. 119 НПК, и е отказала да дава показания.
По – натам,
отново в тази насока, ВКС продължава с това, че действително възпроизведените
от тези показания доказателства са производни, но използването им не е
забранено – те могат да служат за проверка на първични доказателства, както и да заместят първични доказателства,
ако последните се окажат недостъпни. „Недостъпни“ са и онези първични
доказателства, които не могат да бъдат събрани поради отказ да се дадат
обяснения или показания /в този смисъл
Р – 489 – 2010 – I н.о. с докладчик съдията П.Т. и Р –
336 – 2012 г. – I н.о. с докладчик съдията Р. К./.
Вярно
е, че авторството на деянието се установява от производни доказателства, а
именно от свидетелските показанията на Я. и К., които възпроизвеждат
извънсъдебни признания на подсъдимия и извънсъдебно изявление на
неговата баба, което го уличава, но изцяло неправилен е изводът на Районен съд
– Видин, че такива въобще липсват, което е довело до постановяване на
оправдателна присъда. В този ред на мисли не съществува пречка, когато по делото
няма първични доказателства, цялото доказване да се осъществи с производни.
Освен това следва да се вземе предвид, че от гледна точка на връзката си с
предмета на доказване разглежданите гласни доказателства са преки, което само
по себе си означава, че доказват обстоятелства от предмета на доказаване без
помощта на други доказателства.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, доказателствата и закона въззивната инстанция счете,
че осъществената от подсъдимия деятелност се
подвежда под състава на чл. 354в, ал. 1 НК, поради което намира от правна страна следното:
Авторството на
деянието в лицето на подсъдимия се доказва от показанията на свидетелите К. и Я., които логично
и последователно пресъздават извънсъдебните признания на подсъдимия и извънсъдебното
изявление на М.А. – баба на
подсъдимия. Внимателният им анализ не оставя
разумно съмнение относно това, че
подс. Д. е извършил
инкриминираното деяние.
От обективна
страна подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 354в ал.1 от НК, тъй като на 24.06.2019 г. в гр.
Брегово, обл. Видин, отглеждал 20 бр. растения от рода на конопа с отделна
листна маса, представляващи коноп, с общо нето тегло 591,92 гр., със съдържание
на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 2%, на стойност
3551,52 лв., в нарушение на установените в чл. 27, ал.1 от
"Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите" правила.
В
обвинителния акт, като времеви период на отглеждане, е посочена само една дата,
тази на която е извършено претърсването и изземването в процесния имот –
24.06.2019 г. От фотоалбума, съпровождащ протокола за претърсване и изземване, както
и от показанията св. Я. / л. 31 от първоинстанционното производство/ се
доказва, че на инкриминираната дата са полагани грижи за конопа, тъй като
почвата около тях е била мокра, респ. същите са били поливани. Извън всякакво
съмнение е обаче, че продължителността на отглеждането като процес не трае един
ден и имайки предвид доброто състояние на растенията и тяхната височина, следва
категоричният извод, че изпълнителното деяние е започнало да се осъществява дори
преди посочената от обвинението инкриминирана дата и така е било създадено едно
трайно престъпно състояние. Подсъдимият е извършвал действия по отглеждането,
които са имали своя резултат и към 24.06.2019 г. Този житейски логичен извод се
подкрепя и от показанията на св. Я., в които твърди, че подс. Д. е заявил, че
част от растенията е засадил преди година, а друга част са пораснали отпреди
/л. 22 от въззивното производство/.
Деянието е
осъществено чрез действията извършени от подсъдимия, изразяващи се в отглеждането
на растенията коноп на инкриминираната дата. Действията по отглеждане,
извършени от подсъдимия се изразяват в: засяването на семената в подходящи
условия, тяхното поливане, тъй като предвид изобразеното във фотоалбума,
съпровождащ претърсването и изземването, почвата е влажна единствено около
растенията, но не и в останалите части на двора, което изключва възможността
очевидното напояване да се дължи на метеорологични условия, както и в оставането
на част от тях да изсъхнат.
Отглеждането
на конопа е извършено от подсъдимия в нарушение на правилата посочени в чл. 27, ал.1 от
"Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите", тъй като подсъдимият е нямал
надлежно разрешително, по смисъла на чл. 29 от същия закон, за осъществяване на
отглеждане на растения от рода на конопа.
Конопът е с
горепосоченото тегло, съдържание на активен наркотично действащ компонент -
тетрахидроканабинол и левова стойност, с оглед заключенията на неоспорените от
страните и кредитирани от съда физико – химична и съдебно - оценителна
експертизи.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк
умисъл. Съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите
противоправни последици и е искал настъпването им, което се потвърждава от
цялостното му поведение. С оглед обстоятелствата, че подс. Д. е наркозависим,
на метадонова програма е и заявява пред въззивната инстанция, че е употребял
канабис, той много добре е знаел, че не трябва да отглежда коноп в двора на
баба си, тъй като е запретено и наказуемо, както и че 20 - те бр. растения не
са „саморазсляци“ или „бурен“. Разбирал е, че оставяйки иззетите растения да
пораснат до височината, видна от приложения фотоалбум, и същевременно полагайки
грижи за тях като поливане и привързване към колчета, без да предприеме
действия по изкореняването и унищожаването им, и след това, оставяйки една част
да изсъхнат, той ги отглежда и това е била неговата цел - да ги отгледа, отреже
и изсуши с оглед последващото им използване по предназначение, предвид
наркотичното вещество съдържащо се в тях.
Индивидуализация на
наказанието
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия
за престъплението по чл. 354в ал.1 от НК, съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина и доброто му процесуално поведение. Като
отегчаващи такива съдът взе предвид: високата стойност на предмета на
престъплението /3551,52 лева/ и високото съдържание на активно действащ
компонент на тетрахидроканабинол /2,0 тегловни процента/.
Посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни по
смисъла на закона, нито някое от тях се явява изключително, с оглед на което не
са налице предпоставките на чл. 55 от НК и наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 54 от НК. Съдът го индивидуализира при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума на предвиденото в
текста наказание, както за лишаването от свобода, така и за глобата. Мотивиран
така съдът определи на подсъдимия за това престъпление наказание в размер на
две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева, което
съответства на тежестта на извършеното и личността на подсъдимия и с него ще се
постигнат целите на генералната и лична превенция.
При наличието на всички законови предпоставки, регламентирани в чл.
66, ал.1 от НК, а
именно наложеното наказание лишаване от свобода е за срок две години,
подсъдимият не е осъждан и предвид конкретиката на случая целите, предвидени в
чл. 36 НК, ще бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на определеното
наказание, същото следва да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Относно
приложението на чл. 53 НК:
Намиращите се на съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР – НОП“
веществени доказателства, а именно:
-
Обект 1: нето тегло 260,27 гр., от което изразходвано 0,16 гр. – наркотично
вещество коноп с концентрация на тетрахидроканабинол в обекта – 2%;
-
Обект 2: нето тегло 11,03 гр., от което изразходвано 0,16 гр. – наркотично
вещество коноп с концентрация на тетрахидроканабинол в обекта – 2%;
-
Обект
3: нето тегло 320,62 гр., от което изразходвано 0,17 гр. – наркотично вещество
коноп с концентрация на тетрахидроканабинол в обекта – 2% - представляват предмет на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, притежанието им е забранено съгласно чл. 27, ал.1 от
"Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и доколкото
подсъдимият няма изрично разрешение, предвидено в чл. 29 от същия закон, същите
следва да бъдат отнети в полза на държавата.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от делото, разноските
следва да останат за сметка на подс. Д.. Той следва да заплати по сметка на РС
– Видин сумата от 20,00 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо
лице, както и сумата от 246,43 лева по сметка на ОДМВР – Видин, представляваща
разноски в досъдебното производство.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: