Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2368
гр. Пловдив,
12 декември 2022 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, ХХV състав, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
При
участието на секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1695 по описа за 2022 год.
и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 195б от Закона
за водите /ЗВ/ и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс ДОПК/.
Образувано е по жалба на „СТОМАР
ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *** представлявано
от С. Д. Н., с адрес на управление
обл.Пловдив,
с.Белозем, Свинеферма
Белозем 2, срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 36 от 20.04.2022 г. , издаден от Г. В. – Директор
на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ гр.Пловдив /ДБ ИБР/, с който по
отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане - такси за разрешеното право за водовземане от подземни
води по разрешително № 31590468/31.08.2011 г. издадено от Директора на БД ИБР в
размер на 8 782,14 лв. главница, ведно с дължимата законна лихва за периода на
забава от 16.02.2020г. до окончателното и погасяване, която е изчислена към
20.04.2022г. в размер на 1 939,54 лв. и законна лихва от датата на издаване на
АУПДВ № 36/20.04.2022г. до датата на плащане на главницата.
Жалбоподателят твърди, че оспорения
акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби и поради липса на изложени мотиви за начина на
изчисляване на сумата по вземането. Моли да се отмени акта. Претендира
разноски.
Ответникът – Директорът на БД ИБР
гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита издадения
АУПДВ за правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА. Видно от
представеното по делото заверено копие на известие за доставяне, процесният
административен акт е връчен на 08.06.2022г., а жалбата е подадена на 17.06.2022г.,
т.е. в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен
акт.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване е Акт за
установяване на публично държавно вземане №36/20.04.2022г. на Директора на БД
ИБР гр.Пловдив, с който се установяват по основание и размер задължения на
„Стомар инвест“АД, като дължима такса за водовземане от подземни води по
разрешително № 31590468/31.08.2011 г., издадено от Директора на БД ИБР за
периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019г. в размер на 8 782,14 лева главница
ведно с дължимите суми за забава.
Оспореният акт е издаден от Директор
на БД ИБР, който съгласно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ е компетентен
да издава актове за установяване на публично държавно вземане относно
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси от същия закон. В
този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на
предоставените му по закон и в рамките на отредената му териториална
компетентност.
При издаването на АУПДВ са спазени
установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл.
59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, както и специалните изисквания предвидени в ЗВ.
Посочен е издателят на акта, адресатът, сумата, която се дължи, периодът за
който е дължима, както и основанието, на което е изчислена. Предвид специалните
изискванията на чл. 195б, ал. 2 ЗВ, са посочени и писмените доказателства, въз
основа на които е издаден актът като е отразена фактологията по издаването на
акта, а именно: разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи
водовземни съоръжения; констативния протокол, в който са установени
задълженията; поканата за доброволно изпълнение. Изложени са фактическите и
правни основания обосновали извода на административния орган, че дружеството не
е заплатило дължимите такси за водовземане за периода 1.01.2019 до 31.12.2019
г. Актът е мотивиран в достатъчна степен, за да може да се установи волята на
органа. При издаването на акта са спазени специалните
административно-производствени правила по ЗВ като е съставен констативен
протокол и на жалбоподателя е предоставена възможност за доброволно заплащане
на задълженията.
Спорният момент по делото касае
размера на начислените такси за водовземане в зависимост от целта на
водоползването.
Между страните няма спор, че за
процесният период дружеството-жалбоподател е използвало водни количества за
водоснабдяване на Свинекомплекс „Белозем“.
При това положение за правото на
използване на водите, на основание чл. 194, ал. 1 ЗВ, жалбоподателят дължи
заплащане на такса за водоползване.
Основанието за дължимостта на процесната
такса за водовземане от подземни води е
регламентирано със Закона за водите, като в чл. 194, ал.6 ЗВ е предвидено
конкретния размер на дължимата такса да се определя съгласно подзаконов
нормативен акт. В случая е приложима Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване приета с Приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.(*), изм., бр. 27 от 2.04.2019
г.; (*) Решение № 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56 от 16.07.2019 г.,
в сила от 16.07.2019 г. Съгласно чл. 3, ал.1 на приложимата тарифа таксите за
водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на
отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за
водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ.
В конкретният случай целта на
използването на водата е за животновъдство – въпросното обстоятелство е заявено
още с придружаващите заявлението за издаване на разрешителното документи –
напр. разчет на необходимите водни количества за водоснабдяване на
Свинекомплекс „Белозем“ в землището на
с.Белозем при „Стомар инвест“ АД
Пловдив.
В ДР на Тарифата в § 1, б.“д“ е дадено легално определение по смисъла на
тарифата на целите на ползване на отнетата вода, като се сочи изрично
определение за животновъдство, когато отнетата вода се използва за дейности,
свързани с развъждането и отглеждането на животни. А съгласно б. „ж“ под „водоснабдяване
за други цели“ се разбира когато отнетата вода се използва за всички други цели
извън изрично посочените в б. „а“ – „е“. В конкретният случай, предвид данните
по административната преписка и ползването на процесните количества вода за водоснабдяване
на Свинекомплекс „Белозем“, конкретно за дейности, свързани с отглеждането на
свине, се налага извода, че отнетата вода се използва точно за животновъдство,
което е изрично посочено в б.“д“. Като е приел, че тя се ползва за „други цели“
и е начислил размера на дължимата такса на това основание, административния
орган е постановил процесния АУПДВ в нарушение на материалния закон, съответно
същият следва да бъде изменен като размерът на дължимата такса за водовземане
бъде определен съобразно целта на използване на водата за животновъдство в
съответствие с изискванията на чл. 3, ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване.
В тази връзка съдът кредитира изцяло
приетия начин на изчисление на общо дължимата такса за водовземане за 2019 г,
съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза.
За периода
от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., за изчисляване на дължимата такса вещото лице
взема предвид разпоредбата на чл. 11 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване приета с Приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017г. Съгласно
посочената разпоредба, таксата за водовземане за проценсия период по
измервателно устройство № 000105 (водомер на тръбен кладенец ТК 1) се изчислява
по следната формула: Т = Е х W х К₁, където Т е размерът на дължимата
годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта,
за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 – в
лв./куб. м (ВЛ прилага цената посочена в чл. 12, ал 2, т. 5 „водоснабдяване на
животносъдство и аквакултури“); W – размерът на отнетия годишен воден обем – за
повърхностни и подземни води, в куб. м; К₁ е корекционен коефициент за
ползване на собствено съоръжение и за отчитане на възстановяването на разходите
за околна среда и/или ресурсните разходи равен на 1,001, а именно:
Т = 0,06 лв./ куб.м. * 36 555
куб.м. *1,001 = 2 195,49 лв.
За определяне на отнетия годишен воден
обем по измервателно устройство № 00126 (водомер на тръбен кладенец ТК 2) ВЛ
използва данните от приложения по делото Констативен протокол №
ПВ1-128/14.08.2020г., след извършена проверка на място в свинекомплекс
„Белозем“, тъй като „Стомар Инвест“ АД, при предоставяне на информация към БД
ИБР с Декларация по чл. 194б от ЗВ за 2019г., не е предоставил такава за ТК2.
За период от 01.01.2016г. до
24.04.2019г. изразходеното количество подземна вода по отчет на водомер е
11 665 куб.м., разделено пропорционално на броя на дните е 9.64 куб.м./ден
Таксата за водовземане, по
отчетеното по водомер № 00126, следва да се изчисли по следния начин:
За периода 01.01.2019г. до
24.04.2019г. – общо 114 дни;
Т =0,06лв Х 114 дни Х 9,64
куб.м./ден Х1.001 =66,00лв.
В крайна сметка, ВЛ е извело заключение,
че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. се получава дължима такса за
водовземане от подземни води в общ размер на 2 261,49 лева.
Относно определения размер на
дължимата лихва за просрочие, съдът не възприема заключението на
съдебно-икономическата експертиза в тази му част, тъй като неправилно е
определен периода ѝ.
В случая
съгласно чл. 194б, ал. 2 ЗВ задължението по декларацията, по която задълженото
лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари на годината,
следваща годината на задължението, поради което периодът на забавата за
отчетния период е от 16.02.2020 г., както е приел и административния орган. Съгласно
чл. 195в ал. 1 от ЗВ във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените
срокове този вид публични задължения се дължи лихва в размер, определен в
съответния закон, поради което в акта правилно е определена и лихва за забава
за периода. Погрешно е изчислен обаче нейният размер на 1939,54 лева, който за
визирания период от 01.01.2019г. - 31.12.2019г. е 499,45 лева.
В обобщение
на изложеното, съдът намира оспорения акт за незаконосъобразен в частта му
относно размера на дължимото задължение - такса за водовземане за периода
01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., като същият следва да бъде изменен и размерът на
задължението бъде определен, както следва: общ размер на главницата – 2 261,49
лева и лихва – 499,45 лева за периода от момента на забавата до издаване на
оспорвания акт.
По разноските:
Съобразно
изхода по делото, при направено и от двете страни искане за присъждане на
разноски, такива следва да се присъдят по съразмерност. Направените от
жалбоподателя разноските са общо в размер на 1350 лева /50 лв. заплатена
държавна такса за образуване на делото, 300 лв. - депозит за заключение по СИЕ
и 1000 лв. адвокатско възнаграждение/. Възражението за прекомерност,
направено от ответника, съдът намира за неоснователно. Това е така, понеже
адвокатското възнаграждение е в предвидените минимални размери по чл. 7, ал. 2,
т. 3 вр. с чл.8,ал.1,вр. с § 2а от ДР на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При това положение и съобразено с уважената част от жалбата, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1002,36 лева.
Предвид отхвърлената част от жалбата и във
връзка с чл. 24, ал. 1, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната
помощ на ответника
следва да бъде присъдена сума в размер на 38,62 лв. юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата при възнаграждение от
150лв.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане № 36/20.04.2022г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив, с който се установяват
по основание и размер задължения на „Стомар инвест“АД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“В.Левски“ №244, представлявано от С. Д. Н.,
КАТО
НАМАЛЯВА дължима такса за водовземане от
подземни води по разрешително № 31590468/31.08.2011 г., за периода 01.01.2019г.
– 31.12.2019г., от 8 782,14 лева главница на 2 261,49 лева главница и лихва от 1 939,54
лева на 499,45 лева дължима лихва за
забава за периода от 16.02.2020г. до 20.04.2022г.
ОСЪЖДА
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив да заплати на „Стомар
инвест“ АД с ЕИК ***, представлявано от С. Д. Н., адрес на управление
Свинеферма Белозем 2, с.Белозем, обл.Пловдив, сумата от 1002,36лв. /хиляда и
два лева и 36 стотинки/ разноски.
ОСЪЖДА
„Стомар
инвест“АД с ЕИК ***, представлявано от С. Д. Н., адрес на управление Свинеферма
Белозем 2, с.Белозем, обл.Пловдив да заплати на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ гр.Пловдив сумата от 38,62 лева/тридесет и осем лева
и 62 стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: