№ 45218
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110121764 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С.
срещу „Макроадванс“ АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е заплатил неустойка за непредоставяне на обезпечение в
размер на 66,06 лв. по сключен между ищеца и ответника договор за
потребителски кредит от разстояние № ****** от 14.02.2023 г. Излагат се
съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за
потребителски кредит от разстояние № ****** от 14.02.2023 г., съгласно който
кредитодателят „Макроадванс“ АД се задължава да предостави сума в заем на
кредитополучателя в размер на 450 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 38,95%, при ГПР от 49,65%, срещу задължението на
1
кредитополучателя В. С. да върне 6 дни след предоставяне на кредита сума в
общ размер от 452,92 лв. Твърди се, че в договора е уговорена неустойка с
обезщетителен характер в размер на 33,93 лв. и 2,380% от усвоения размер на
кредита за всеки ден, през който кредитополучателят не е осигурил поръчител
съгласно реда и условията на договора. Въз основа на посочената договорна
клауза на ищеца е начислена неустойка в размер на 66,06 лв. Излага подробни
съображения, че договорената неустойка е нищожна поради противоречие на
добрите нрави, поради заобикаляне на императивно посочения максималния
размер на ГПР, поради противоречие с императивните разпореди на чл. 33, ал.
1 ЗПК, забраняващи начисляване и заплащане на други неустойки и
обезщетения за забава, надвишаващи размера на законната лихва за забава
върху неплатената сума по договора, поради излизане на неустойката от
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а е
договорена с цел единствено обогатяване на заемодателя за сметка на
кредитополучателя, а също така и като неравноправна клауза в потребителски
договор. Посочва, че включването в договора на клауза за неустойка при
непредоставяне на обезпечение води до нищожност на целия договор поради
това, че неустойката следва да се включи в ГПР, а реално не е включена при
изчисляване на ГПР по договора, поради което неправилно посочения ГПР по
договора е различен от реално приложимия. Въз основа на посоченото моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено между
страните, че клаузата на чл. 13 от договор за паричен заем № ******,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне в 30дневен срок на
поне едно от посочените в договора обезпечения, е нищожна, както и иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като частичен иск
от общо 66,06 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № ****** от 14.02.2023 г., ведно със законна лихва от
дата на предявяване на исковата молба – 15.4.2024 г. до окончателно
заплащане на сумата.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който признава предявените искове за основателни.
Посочва, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и моли за
присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът намери, че ответникът следва да заплати
разноски, моли съдът да намали адвокатското възнаграждение на ищцовата
2
страна, както и да не присъжда ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Оспорва исковата молба като нередовна, тъй като не е посочена банкова
сметка, по която да се заплати присъдената сума.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3, вр. с
ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 146 ЗЗП за установяване спрямо ответника
„Макроадванс“ АД, че клаузата на чл. 13 по договор за потребителски
кредит от разстояние № ****** от 14.02.2023 г. е нищожна поради
противоречие на закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите
нрави и в частност – неустойка, излизаща извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като
неравноправна клауза в потребителски договор, съединен с
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 лв. като частичен иск от общо 66,06 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит № ****** от 14.02.2023 г., ведно със законна лихва от дата на
предявяване на исковата молба – 15.4.2024 г. до окончателно заплащане
на сумата.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявения иск за нищожност на договорна клауза:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните, в който е уговорена
посочената клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и
посочените основания за нищожност – противоречие на императивна
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, заобикаляне на закона, противоречие на
добрите нрави и в частност – излизане на неустойката извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а по посоченото
основание за нищожност като неравноправна клауза в потребителски договор
– да докаже, че посочения договор ищецът е потребител, а ответникът –
търговец, както и неравноправния характер на договорната клауза.
Ответникът следва да докаже, че клаузата не е нищожна на посочените
3
основания, а по посоченото основание за нищожност като неравноправна
клауза в потребителски договор – да докаже, че клаузата за неустойка е
индивидуално договорена.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: предаване на сума на ответника в размер на поне 5 лв., без да
е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се
дължи нейното връщане, за което не сочи доказателства.
С оглед твърденията на ищеца и признанието на предявения иск и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото,
всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а именно:
наличие на договорно правоотношение между ищеца В. С. С. и
„Макроадванс“ АД, по договор за потребителски кредит от разстояние №
****** от 14.02.2023 г., в който е включена клауза за неустойка при
непредоставяне на обезпечение, както и че в изпълнение на клаузата
ищецът е заплатил на ответника сума от 5 лв., която е платена без
основание, а посочената договорна клауза е нищожна на посочените от
ищеца основания.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като
писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, да посочи изрично в срок
до първото открито съдебно заседание по делото, дали съдът да се произнесе с
решение при признание на иска.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание по
делото, да посочи банкова сметка – задължителен реквизит на ИМ, съобр. чл.
127, ал. 4 ГПК. При неизпълнение – исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото прекратено.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
4
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.12.2024 г., от 14,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5