№ 583
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501806 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.С.В., АК-
Хасково , като пълномощник на „Фиеста 2006“ ЕООД- гр.Пловдив ,
представлявано от П.Т.М. против Решение № 260189/ 10.05.2021г.
постановено по гр.д.№ 1671/ 2020г. по описа на Районен съд – Асеновград, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на В. Ж. Х. от гр.П. сумата 850 лв ,
заплатена цена по договор за продажба на сушилня, марка Аристон, модел
ТСD8746H1 / EU, s/ n: *********, pr № 95816115500, g.k. 16503782 от
09.10.2017г., дъжима поради развалянето му поради несъответствие на
стоката с договора за продажба, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.03.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лева – направени по
производството разноски. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира се
присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор по жалбата от въззиваемата страна
В.Х., чрез адв.М.Х. Н., АК-Пловдив, с който се оспорва жалбата като
1
неоснователна, по подробно изложени съображения в отговора. Моли да се
потвърди обжалваното решение и присъдят направените от въззиваемата
страна разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД от В.Х. от гр.П.
против „Фиеста 2006“ ЕООД – гр.Пловдив за присъждане на сумата 850 лв ,
представляваща заплатена цена за стока, представляваща сушилня с
описаните по-горе параметри, на отпаднало основание поради развален
договор за покупко-продажба от 09.07.2017г. Обстоятелствата, на които е
основан иска са: предоставена към момента на закупуване търговска гаранция
за 3 /години/, съвпадаща по обем на правата на потребителя и отговорностите
на продавача на гаранцията по р.II„Гаранция на потребителска стока“, чл.112-
115 ЗЗП, срокът по която към предявяване на иска не е изтекъл; след
закупуване на стоката стоката е проявил несъответствия с договора за
продажба и негодност за обичайната й употреба поради прегряване и
удължаване времето за работа, както и не изсушавала дрехите; до
предявяване на иска били направени множество рекламации: на 21.11.2017г.
пред търговеца, от който била закупена , приета за ремонт на посочен от
продавача сервиз; проблемите в употребата продължили, поради което
предявена втора рекламация пред търговеца, осъществен в периода
10.01.2018г. – 19.01.2018г.; след втория ремонт стоката отново проявила
посочените несъответствия с договора за продажба, а след третата
рекламация в периода 01.03.2018г. – 08.03.2018г. потребителската стока
върната заедно с писмено становище, че след тестване установили стоката да
работи нормално; и след това стоката продължила да показва същите
недостатъци; позовавайки се на разпоредба на чл.144, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗП на
16.03.2018г. ищцата поискала да развали договора и платената цена да й бъде
върната, но тази опция била отказана и вместо това сушилнята била приета
отново за ремонт, сменена платка и на 26.03.2018г. сушилнята била върната
на ищцата; сушилнята продължила да проявява проблемите в работата и
2
неудовлетворени от некоректното отношение на търговеца и неоснователния
отказ за удовлетворяване на законоустановените права на потребителя, на
20.01.2020г. била предявена поредната рекламация, с поддържане на искането
за връщане на платената цена и разваляне на договора, което било отново
отказано, а стоката приета за пореден ремонт, върната на следващия ден -
21.01.2020г. отново негодна за употреба. Поради това на датата 01.02.2020г. в
работно време и в търговско помещение на търговеца - продавач ищцата
заедно със съпруга си направили отново рекламация и депозирали заявление
на основание чл.114, ал.1 и ал.3 ЗЗП за разваляне на договора и искане за
възстановяване на продажната цена в пълен размер от 850 лв в едномесечен
срок от получаване на заявлението.
С ОИМ ответникът оспорил иска, вкл. с възражението
рекламацията да е била предявена пред ответното дружество, тъй като на
гаранционната карта имало национален телефон пред централен сервиз в
гр.София, а приетата отново за ремонт стока била отремонтирана в периода
10.01.- 19.01.2018г. в централен сервиз в София, което било отразено в
гаранционната карта; оспорено е обстоятелството на 16.03.2018г да е
поискано разваляне на договора , което се правило в писмен вид при
търговеца, продал стоката, на тази дата от националeн сервиз в София
потребителят насочен към оторизиран сервиз и стоката върната на
26.03.2018г.; на 20.01.2020г. отново от централен сервиз гр.София
потребителят насочен към оторизиран сервиз и на 21.01.2020г върната след
смяна на ремъка; след предявената на 01.02.2020г. рекларация с искане за
разваляне на договора и връщане на заплатената цена от 850 лева, било
получено становище от центпалния сервиз в гр.София, че държавната
гаранция на потребителската стока е изтекла на 08.10.2019г. и уреда остава в
удължена търговска гаранция до 08.10.2022г. Ответникът в допълнение
формулира и възражението, че следва да се приспадне времето, през което
стоката е била на ремонт, с който период се прекъсва Законовата гаранция,
съответно последната е била прекъсната за времето на 21.11.2017г., 10.01.-
19.01.2018г., 01.03.-08.03.2018г. и 16.03.-26.03.2018г. В резултат на това
приспадане и удължаване на законовата гаранция с 30 дни, тя се явила
изтекла на 07.11.2019г., а искането за прекратяване на договора от
01.02.2020г. – три месеца след изтичане на Законовата гаранция и срока по
чл.115, ал.1 ЗЗП. В тази насока е заявено възражението за наличие на разлика
3
в Законовата и Търговската гаранция и произтичащите от нея права на
потребителите и отговорността на продавача.
По делото са представени от двете страни писмени доказателства,
събрани са и гласни доказателства.
С обжалваното решение е отчетен характерът на правоотношението
между страните по договор за продажба на стока, за който се явява приложим
ЗЗП с оглед качеството на ищцата на потребител по пар.13, т.1 ЗЗП. С
решаващите мотиви при уважаване на иска е прието въз основа на събраните
гласни доказателства, че ищцата е поискала развалянето на договора още през
март.2018г. след удовлетворение от страна на ответното дружество на три
рекламации на потребителя за ремонт на една и съща стока, при липса на
изискване в закона за формата, в която трябва да бъде упражнено това право.
С оглед на това за ответника е възникнало задължението по чл.114, ал.3 ЗЗП
да удовлетвори искането за разваляне на договора и възстанови заплатената
от потребителя сума от 850 лева. Независимо от това в допълнение е прието,
че дори и да се приеме правото да се развали договора да е упражнено на
01.02.2020г., то същото е в тригодишния срок по чл.117 ЗЗП, тъй като
търговската гаранция допълва законовите задължения на търговеца като ги
разширява.
Въззивният съд намира постановеното решение за правилно и
постановено в съответствие с доказателствения материал по делото.
Неоснователни се намират поддържаните във въззивната жалба
възражения, вкл. възражението за недопустимост на иска поради липса на
правен интерес от воденето му. С предявения осъдителен иск се претендира
връщане на дадено на отпаднало основание в резултат на упражнено право на
разваляне на сключен договор. Процесуалната предпоставка за наличие на
правен интерес при предявяване на иска се съотнася към установителните
искове.
Поддържаното оспорване при упражненото право за разваляне на
договора от страна на ищцата поради това, че същото не е било в писмена
форма и не е отразено в регистъра на предявените рекламации при търговеца,
продал потребителската стока, каквото отразяване е намерила писмената
рекламация на ищцата от 01.02.2020г. , се намира също за неоснователно.
Безспорно е установено по делото, че ищцата е упражнила правото си на
4
разваляне на договора след третата рекламация, която е била удовлетворена
от търговеца, а именно извършен ремонт чрез смяна на платка на процесната
сушилня на датата 16.03.2018г., видно от вписването на представената
гаранционна карта, издадена при закупуване на стоката. От този момент и
след третата удовлетворена рекламация на основание чл.114, ал.3 ЗЗП се е
породило правото на потребителя да развали договора и да иска връщането на
заплатената цена, което е в рамките на двугодишния срок по законовата
гаранция, считано от доставянето на стоката/ 09.10.2017г./, съобразно
разпоредбата на чл.115, ал.1 ЗЗП.
Неоснователно е и оспорването правната релевантност на
показанията на разпитания по делото свидетел Х., съпруг на ищцата, относно
установеното, че искането на ищцата за разваляне на договора е било
отправено през м.март 2018г. Възражението намира процесуално-правното си
основание на разпоредбата на чл.172 ГПК, според която посочен
неизчерпателен кръг от лица, които се считат за заинтересовани в полза или
вреда на една от страните, следва да се преценяват от съда с оглед на всички
други данни по делото, при допускане за евентуалната тяхна
заинтересованост. В процесния казус безспорно установените по делото
факти, че процесната стока е проявила недостатъци, пречещи за обичайната й
употреба повече от 4-5 пъти в рамките на две години от нейното закупуване,
вкл. по удовлетворени рекламации в тази връзка, води до логичния извод,
основан на опитните правила за възникнала обоснована необходимост от
упражняване правото на разваляне на договора поради отпадане на интереса
от закупената стока. Поради това логична последица от проявилите се факти
по извършените множество ремонти е насоченото от потребителя към
търговеца изрично волеизявление за разваляне на договора, което отчетено и
в разума на предвидената от законодателя разпоредба на чл.114, ал.3 ЗЗП. В
този смисъл се намира, че няма пречка показанията на разпитания свидетел Х.
да се кредитират като логични на процесната ситуация, при която
възникналите недвусмислени основания с оглед извършени множество
ремонти по удовлетворени рекламации обуславят своевременно предприетата
инициатива на потребителя за разваляне на договора. В тази насока в
специалния закон не са налице изисквания за форма на волеизявлението,
което е обвързано от формата на сключения договор. С оглед на това не се
намира основание за прилагането и на чл.87, ал.1, пр.II ЗЗД, което се явява
5
приложимо към писмените договори. Не на последно място неотносими към
съдебния спор са доводите, основани на обстоятелствата, развили се след
сезиране на КЗП.
По така изложените съображения въззивният съд намира също така
предявения иск за доказан по своето основание и размер, а обжалваното
решение като правилно подлежи на потвърждаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените разноски за въззивната инстанция по списък по чл.80
ГПК в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260189/ 10.05.2021г. постановено
по гр.д.№ 1671/ 2020г. по описа на Районен съд – Асеновград.
Осъжда „Фиеста 2006“, ЕИК: ********* да заплати на В. Ж. Х.,
ЕГН: ********** сумата 300 лева / триста лева/- направени разноски за
въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6