Р Е Ш Е Н И Е
№262624/14.10.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12206 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба от
„К. А. - *“ ЕООД, ЕИК: * срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК: *, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 12325.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи – нереализирана био продукция, както следва: 9160 кг. царевица,
при единична цена от 1.00 лв./ кг. от имот № * и 1125
кг. овес, които е следвало да бъдат реализирани от
имот № *, при единична цена от 1.00 лв./ кг., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се излага, че на * г. е сключен
договор за наем с нотариална заверка на подписите рег. № *, акт № *, том * на нотариус П. А., със
срок от осем стопански години, за гореописаните
недвижими имоти. Излага, че ответното дружество, въз основа на едностранно
изявление е разваляне договора за наем, като прекратяването е вписано в С. В. -
О.. Твърди, че последващо наемодателят се е разпоредил
в полза на ответното дружество с наетите имоти, като „И. А.“
ООД е встъпил в наемното правоотношение. Сочи, че без да са
налице основания за разваляне на договора, ответното дружество е изявило воля в
този смисъл, поради неплащане в срок на наемната цена. Развалянето е
вписано в С. В. - О.. Твърди, че с
влязло в законна сила решение по гр.д. № 14895/ 2015 г., по
описа на РС-В. е установено съществуването на
договорно правоотношение по силата на договор за наем. и
е разпоредено заличаване на вписваното разваляне на същия. Твърди,
че до влизане в сила на решението по горното дело, бил лишен от възможността да
ползва имотите, предмет на договора за наем. Поддържа,
че в резултат на тези действия на ответното дружество, търпи вреди, изразяващи
се в пропусната възможност да реализира печалба от посевите за стопанската
2016/2017г. – 9160 лева за 9160 кг. царевица и 1125 лв. за 11255 кг. зърно овес.
Ответникът
–„И.А.“ ЕООД, не депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител
оспорва изцяло предявените искове, като завишени по размер, както евентуалното
количество, което е щяло да бъде придобито, така и цената, стойността на всеки
килограм продукция. Твърди, че не се сочат доказателства относно вида на
продукцията, която ищецът е щял да засее, ако не е бил лишен от владение, през
стопанските 2014 г./2015 г., 2015 г./2016 г., както и
тези, които е възнамерявал да засее през стопанската 2016 г./2017 г.
Представените писмени документи не установяват, че процесните имоти се засяват
с продукция за процесния период 2016 г. - 2017 г. за невизирана биопродукция. В приложения по делото частен договор, в описанието какви култури и
продукции ще се предоставят на г.я контрагент е посочена обикновена продукция,
така и биосертифицирана, т. е в самия договор са залегнали двата вида
продукция. В хода на другите производства на настоящия
съд стана въпрос, че става въпрос за грешка, като твърдението на ищцовата
страна е че се касае за грешка в превода. Твърди се
също, че спрямо процесните имоти има влезли в сила решения, въз основа на
процесния договор. В тази връзка, в този договор цената е предвидена за
0,55 евро/кг, като е заложена доставка на смески за животни
и биокултури, а не биокултура, каквато се претендира с настоящата искова
претенция. Разрешен е спорът между страните в предходните производства за
стопанските 2014 г./2015 г. и 2015 г./2016 г., а именно, че няма как ответното
дружество да бъде осъдено да заплати цена, която е предвидена по този договор,
който касае обаче смески, а не отделни култури.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Приобщено
по делото е заверено копие от договор за наем, с нотариална заверка на
подписите рег. № */ * г. на нотариус Е. Ш., видно от което М. К. С. предоставя на „К. А. - *” ЕООД за ползване земеделски земи,
находящи се в землището на с. К., община А., включително
и имоти с №№ * и *, за срок от осем
години, считано от подписване на договора, при годишна наемна цена от 3 лв./
дка. или 755 зърно, платима до края на месец декември
за всяка изтекла година. От страна на наемодателя е поето
задължение за осигуряване спокойно и безпрепятствено ползване на имотите - чл.
4, ал. 2 от договора. Договорът е вписан в С. В. - гр. О.,
вх. № */*.
Между
страните не се спори относно обстоятелството, че на * г.ответното
дружество е придобило собствеността върху описаните по-горе земеделски земи. Последното се установява и от приложения по гр. д. №
14895/ 2014 г. на ВРС НА № */* г.
Въз
основа на молба на ответника от *г. е вписано заличаване на договора за наем,
под вх.
рег. № */ * на С. В. - ГР. О., по имотна партида */ *,
върху който е поставена резолюция за заличаване (л. 12).
С Решение № 2639/
29.06.2016г., постановено по гр. дело
№ 14895/ 2015г. на ВРС,
влязло в законна сила на 06.04.2017г., е прието за установено по иска на „К.
А.- *“ ЕООД срещу „И.А.“ ЕООД, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за наем от * г. с нотариална заверка на подписите № */*, на досежно процесните имоти №№ *
и *. Със същото решение е отменено и вписването с акт № * от *г.
на С. В. - ГР. О. на едностранно разваляне на
горния договора за наем от * г., на основание чл. 537,
ал.2 ГПК.
С решение № 8/
21.02.2019 г.,
постановено по т. д. № 91/
2018г., по описа на ОС-Т., влязло в законна сила на 25.06.2020 г., „И. А.“
ЕОООД е осъдено да заплати на „К.А.“ ЕООД сумите, както
следва: 12650.68 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за наем за имот с КВС № *, нива с площ от 18.320 дка, четвърта категория /13.451 дка/ и пета
категория /4.869 дка/ в м.“* *“, по плана на
земеразделяне на с. К., общ. А., и Имот с КВС № *,
представляващ нива с площ 4.500 дка, четвърта категория, местност „*“, по плана
за земеразделяне на с.К., общ.А., равняваща се на пропусната печалба от тези
имоти чрез засяването им с царевица и овес за стопанските 2014/2015 и 2015/2016
години, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска –
11.07.2018 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД; 677.20 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за наем за имот с
КВС № *, нива с площ от 18.320 дка, четвърта категория /13.451 дка/
и пета категория /4.869 дка/ в м.“* *“, по плана на земеразделяне на с. К., общ. А., и Имот с КВС № *, представляващ нива с площ
4.500 дка, четвърта категория, местност „*“, по плана за земеразделяне на с.К.,
общ.А., равняваща се на стойността на извършените в тези имоти агротехнически
мероприятия за засяването им с царевица и овес за стопанската 2014/ 2015 година, ведно с
лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2018 година
до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 82
от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД; 4402.54
лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучени субсидии за стопанските 2014/ 2015 и 2015/ 2016 години, ведно с лихва за забава, считано от 11.07.2018 година
до окончателно изплащане на задължението.
От представената
на л. 39 от делото регистрационна карта, издадена от О. Д. „З.“ - гр.
С., се установява, че „К. А.- *“ ЕООД за процесния
период е регистриран като земеделски производител.
Видно от
приобщените договор за контрол на сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/ 2007,
сключени с „К. С.“ АД (л. 43), както и сертификати за
съответствие за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ищцовото
дружество е сертифициран за биологично растениевъдство за изброени култури,
включително слънчоглед, ечемик, царевица, люцерна и ливадно семе за посочените
години.
Представена е и служебна бележка от „К.
С.“ АД за това, че от 2009 г. подробно посочени имоти,
включително и процесните, са включени в системата за контрол на боилогична
продукция, като същите са изключени от нея на 12.08.2015г.
Приобщен
към доказателствения материал по делото е частен договор от 14.11.2014г., с
който ищецът се е задължил да доставя на Х. К. фураж за животни, смески от
зърно и люцерна срещу цена от 0.55 евро на килограм, които култури се отглеждат
от ищеца на обработваните от него земи, подробно описани, включително и
имотите, предмет на договора за наем от * г.
Видно от съдържанието на същия, цената за изкупуване на произведените био
култури е 0.55евро за килограм - 1.08лв. Договора е сключен
до 2022г.
За
изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е допуснато
изготвяне на съдебно-агротехнически експертизи, от които се установява
следното: земеделската земя е трябвало да се обработва въз основа
на договор за наем от *г. за срок от 8 стопански години, считано от датата на
неговото подписване, но договора е прекратен на *г.; в ОСЗ гр. А. има данни за попълване на Анкетни карти за регистрация, като
земеделски производител от ищеца, но процесиите имоти не фигурират във тях и
няма данни за кои имоти по КВС с какви култури са заявени; „К. А*" е
лишен от възможността да заявява, ползва, декларира, очертава и да произвежда биологична продукция, като сертифициран земеделски стопанин, поради прекратяване на *г. на договора под наем от * г.; процесиите имоти са био сертифицирани, което
е видно от служебната бележка с изх.№ */*г. приложена към делото, издадена от „К.
С." гр. П. и е записано, че процесиите имоти , както следва: ПИ № * - находящ се в
землището на с.К., община А. с площ с площ от
18.320дка е включен на 24.02.2015г. и изключен на
12.08.2015г. от системата за
контрол на биологично производство и ПИ № * - находящ се в землището на с.К., община А. с площ от 4.500дка е включен на
24.02.2015 г. и изключен на
12.08.201 5г. от системата за
контрол на биологично производство. Всички биологични култури
всяка година са проверявани и сертифицирали от лицензирана по
правилата на ЕС за производство на екологична
продукция, което се е извършвало от контролния орган „К. С." ЕООД гр. П.;
за стопанската 2016/ 2017 г. - средния добив
за био култури на декар би бил: ПИ№* - 18.320.дка-царевица - 561.00кг/ дка. и ПИ №* - 4.500дка - овес - 252.00кг/ дка.;
средният добив от
процесната територя за процесния период 2016/ 2017 г. за производство на биологично сертифицираните култури би
бил: за имот № * - царевица с площ 18.320 дка. : 18.320 дка. х 561.00кг. /дка. 10278.00кг. и за имот № * - овес с площ 4.500 дка. :4.500 дка. х 252.00 кг./ дка. = 1134 .00 кг.;
за стопанската 2016/ 2017 г. средната пазарна цена за биологично произведена култура е
1.08 лв./ кг., респ. 1080 лв./ тон; за имот № * – царевица 18.320 дка. х 561.00 кг./ дк х 1.08лв/кг= 11100.00 лв. за имот № * – овес 4.500 дка. х 252.00 кг./ дка. х 1.08 лв./ кг. = 1225.00 лв.;
за стопанската 2016/ 2017г. средната пазарна цена за стандартно
произведена фуражна култура е както следва:
за имот № * – царевица 18.320дка. х 335.00 кг./ дка. х 0.30 лв./ кг. =1841.00 лв.; за имот № * - овес4.500 дка. х 240.00 кг./ дка. х
0.29 лв. /кг. = 313.00 лв.
реализираният приход от
продажбата на биологично произведена култура: за стопанската
2016/2017г. прихода за биологично произведена култура
би бил: за имот № * - царевица- 18.320 дка. - 11 100.00 лв., а за имот № * - овес - 4.500 дка.- 1 225.00 лв., или
общо 12 325.00 лв.
реализираният приход от
продажбата на стандартно произведена фуражна култура за стопанската 2016/2017г. е
както следва: -
за имот № * - царевица - 18.320 дка. - 1841.00 лв., а за имот № * - овес - 4.500 дка. - 313.00 лв., или общо
2
154.00 лв.
С протоколно
определение от 18.05.2021 г. е прието безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че за стопанската 2014 г. - 2015 г. в процесните имоти са
извършвани агромероприятия, на стойност 644.00 лв., както и ако такива биха
били извършени за стопанската 2016 г. – 2017 г. стойността им би била същата –
644.00 лева.
В
полза на ищеца са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С. А.. В показанията си г- жа А. излага, че и е известно, че
ищцовото дружество е обработвало имотите, предмет на договора за наем от 2012 г.
За стопанската 2014/ 2015г. продукцията, добивана от
процесните имоти е предвидена за износ в Г.. Дружеството е планирало да засее
обработваемите площи през стопанската 2016/ 2017г. с
царевица и овес, но това не е осъществено с оглед предприетото прекратяване на
договора от страна на ответника. Развалянето датира от м.
април 2015 г., но ищецът не е уведомен. Узнал е при посещение в ОСЗ, за т. на.
очертаване на земите.
През стопанската 2014/ 2015 г. имотите са разорани. Ищецът
си е върнал имотите през м. февруари 2017 г., след
влизане в сила на решението на съда, като от
развалянето до този момент не са ги обработвали. За реализираната продукция са имали сключен договор с г. клиент.
Дружеството е имало намерение да продължи да обработва
тези земи, за добив на био култури. Поради развалянето на договора, доставките
към г.я клиент са преустановени.
Гореустановената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82, ал. 1
ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да установи твърденията си, че с влязло в законна сила
решение по гр.д. № 14895/ 2015 г.,
по описа на РС-Варна, е установено съществуването между страните на наемно
правоотношение по договор за наем от * г. и вписаното несъществуващо
обстоятелство по едностранно разваляне на същия; че за процесния период –
стопанската 2016/ 2017г. е възпрепятстван от ответното
дружество да ползва наетите имоти; пропусната възможност да реализира продукция
от посочените култури, за стопанската година в посочените количества и размери.
С
правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е предвидено правото на кредитора да получи обезщетение
вместо изпълнение, при пълно неизпълнение от страна на длъжника. По силата на чл. 82 ЗЗД това обезщетение обхваща
предвидимите претърпени загуби и пропуснати ползи, последица от неизпълнението.
С оглед естеството на вредите първите предполагат провеждане
на пълно и главно доказване на реалното намаляване на имуществото на увредения
съконтрагент, а вторите – каква би била обстановката при изправност на длъжника
и това, че кредиторът е предприел съответното действие, което би довело до
увеличаване на имуществото му.
Безспорни
между страните по делото са сключването на договор за наем на * год. между М. С. и ищцовото дружество по силата на който на ищеца
са отдадени за временно и възмездно ползване земеделски земи, включително и процесните
имоти №№ * и *. Посредством вписването в СВп. – О. договорът
е оповестен на трети лица.
Безспорно
е и последващото прехвърляне на правото на собственост върху тези имоти на
ответното дружество. В тази връзка, на
основание чл. 237, ал. 1 ЗЗД, „И.А.“ ЕООД е обвързано от наемното
правоотношение.
Въз основа на
искане от новия собственик – „И. А.“, вписването на
наемния договор е заличено, като с влязло в сила решение по гр. дело № 14895/ 2015 г. на ВРС, е отречено съществуването на
вписаното в С. В. - О. заличаване на наемното правоотношение поради едностранно
прекратяване на договорната връзка от страна на „И.А.“ ЕООД.
На следващо място, както бе отразено и по горе, като частен
правоприемник на наемодателя върху „И.А.“ ЕООД са преминали както правата, така
и задълженията по договора, в това число и задължението му да осигури спокойно
и безпрепятствено ползване на наетите имоти – чл. 4, ал.
2 от договора. Комплексният анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства налагат извода, че безпрепятствено ползване на
имотите не осигурено от ответника на ищеца. Нещо повече,
данните по делото сочат, че в разглеждания период наемателя напълно е лишен от
възможността да стопанисва земите съобразно предназначението им. За да
формира този си извод, съдът съобрази заявеното от ответника прекратяване на
договора и заличаване на вписването на наемния договор, както и ангажираните
гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля А., кредитирани от
съда като последователни и логични, отразяващи преки и непосредствени
впечатления на лицето, както и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, събран по делото.
Изложеното
обуславя извод на неизпълнение на задължение по чл. 4, ал. 2 от договора през стопанската 2016/ 2017 г., а
именно - за осигуряване на безпрепятствено ползване на имотите, както и за
лишаване на наемателя от възможност да ги обработва, а оттук - и да получи
добивите от веща, поради което и за ищеца е възникнало правото да получи
обезщетение съобразно правилата на чл. 82 ЗЗД.
Претендираните
вреди съставляват пропуснати ползи, което изисква
сравнение на имущественото състояние на
наемателя при изпълнение на уговорките по наемния договор и положението след
лишаването от възможност да обработва земеделските земи. В тази връзка съдът отчита, че наемателят е предназначил
този имоти именно за био производство и стопанисването им до момента и за в
бъдеще е било определено от сключения договор за износ с г. съконтрахент,
избрал при оглед и тези имоти като част от масивите за производство на зърно за
поръчаните фуражни смески. Следователно, при съхраняване на изпълнението на
наема, закономерният естествен резулт е продължаване на обработването по същия начин
на имотите чрез влагане на необходимите производствени разходи за
агротехнически мероприятия по биоземеделие и получаване на продукцията от годен
за сертифициране като био продукт ечемик, слънчоглед, царевица. Този резултат
би увеличил имуществото на наемателя само с разликата между прихода от цената
на добива и вложените разходи за производството, тъй като културата
произвеждана от стопанина е едногодишна и без заплащане на мероприятия добив
изобщо не би бил възможен. Допълнително към разходите за обработката би
следвало да се добави и наемното плащане, уговорено като 3 лв./ дка., тъй като
това плащане е част от изпълнеието на договора от страна на наемателя.
Поведението на ответника е лишило ищеца от възможността за за 2016/ 2017г. да
ползва имотите по предназначение. Ето защо, като пряк резултат от
неизпълнението на договора от страна на ответника, за пропуснато увеличение на
имуществото на наемателя за стопанската година представлява разликата между
прихода от изобщо непроизведена реколта за 2017г. и разходите за производството
им, към които следва да се прибави дължимото плащане на наемодателя. Тази разлика несъмнено представлява реална пропусната полза, като печалба, която
наемателя би реализирал при придобиване на добива от наетия имот.
Количеството на нереализирана продукция съдът намира за
категорично установено като естествена закономерна последица от осуетеното
ползване, като отчита заключението по допълнителната задача на комплексната
съдебно-агротехническа експертиза, доколкото от значение са реално
обработваемите площи и спазването на ротацията на култирите. Така крайния
размер на обезщетението за пропусната полза за стопанската 2016/2017 г. за
процесните имоти, при съобразяване дадената от вещото лице цена за биологично
произведена култура 1.08 лв./ кг. (вариант 1 от заключението по съдебно -агротехническата
експертиза), възлиза в размер на 11612.54
лева, като разлика между общ приход от 12328 лева, общия разход за
беопроизводство от 644.00 лева и наемното плащане 68.46 лева (3 лева х 22.82 дка
– договорените в чл. 3, ал. 1 от договора площи).
По изложените съображения се налага
извод за частична основателност на предявения иск, поради което и същия следва
да бъде уважен за сумата от 11612.54 лв., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 82 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията за горницата над тази сума
до пълния предявен размер от 12325.00 лева е неоснователна, поради което и
същата следва да се отхвърли, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, полза на ищцовото дружество следва
да се присъди сумата от 1689.35 лв., представляваща разноски по делото,
съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. При определяне на
този размер заплатената
държавна такса за обезпечаване на иска в размер на 40.00 лева не е включена, до колкото същата е недължима -
такава се следва само по молба за обезпечаване на бъдещ иск,
не и по допуснато по висящо дело обезпечение каквато е настоящата хипотеза.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 62.92 лв., представляваща извършени разноски, определени съобразно
отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.А.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К. А. - *“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *** * сумата от 11612.54 лв. (единадесет хиляди шестстотин и дванадесет лева и петдесет и четири
стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи – нереализирана био продукция, както следва: 9160 кг. царевица,
при единична цена от 1.00 лв./ кг. от имот № * и 1125
кг. овес, които е следвало да бъдат реализирани от
имот № *, при единична цена от 1.00 лв./ кг., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А.
- *“ ЕООД, ЕИК: * срещу
„И.А.“ ЕООД, ЕИК: *, иск за присъждане на горницата над 11612.54 лв. (единадесет хиляди
шестстотин и дванадесет лева и петдесет и четири стотинки) до пълния предявен размер от 12325.00 (дванадесет хиляди триста
двадесет и пет) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи – нереализирана био продукция, както следва: 9160 кг. царевица,
при единична цена от 1.00 лв./ кг. от имот № * и 1125
кг. овес, които е следвало да бъдат реализирани от
имот № *, при единична цена от 1.00 лв./ кг., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К. А. - *“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *** * сумата от 1689.35
лв. (хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща извършени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.
А. - *“ ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление *** * да заплати на „И.А.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 62.92 лв. (шестдесет и два лева и деветдесет и две
стотинки),
представляваща извършени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: