Р Е Ш Е Н И Е
Номер 386 Година
13.04.2023 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на десети
април две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 513 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27,
ал.6 от Закон за закрила на детето (ЗЗД).
Образувано е по жалба на А.М.Г. *** против
заповед № ЗД/Д-А-А-011/06.03.2023г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Айтос, за временно
настаняване считано от 04.02.2023г. на детето М.А.Г. с ЕГН: ********** в
Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания гр.Бургас,
ж.к.„Меден рудник“, ул.„Кооператор“ № 35, за срок до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от ЗЗД. С жалбата се прави искане да се отмени заповедта. В
съдебно заседание се явява лично, поддържа жалба и прави искане да бъде
уважена.
Ответникът – Директор на Дирекция “Социално
подпомагане” гр.Айтос, редовно уведомен, оспорва жалбата и прави искане да бъде
оставена без уважение.
Заинтересованата
страна М.А.Г. с ЕГН: **********, редовно
призован, се явява лично и с Йорданка Г. Ц. – главен социален работник в отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. Непълнолетното
дете е представлявано от адв.М.П., назначен на основание чл.26, ал.2 от ЗПП, който
изразява становище за основателност на жалбата.
Непълнолетното
дете М.Г. е изслушан на
основание чл.15, ал.1 от ЗЗД в проведеното по делото съдебно заседание и
изразява желание да живее със семейството си.
Административен съд Бургас, след като прецени
твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.02.2023г. е проведена екипна среща
относно констатирана извънредна ситуация в хода на работата по случая на М.Г.,
по направление „Семейно консултиране и подкрепа“ към ЦОП гр.Бургас, за която е съставен
протокол (л.6 от делото). От страна на екипа е отчетена рискова ситуация при
която непълнолетната М., по данни на майка ѝ, не се е прибирала в дома им
в период от три денонощия. По подозрения на майката, дъщеря ѝ има връзка
с пълнолетен мъж, при който остава да нощува, като майката споделя, че не
успява да упражни контрол спрямо безразборните скитания на непълнолетната и не
успява да създаде ограничения и граници, тъй като дъщеря ѝ не ги спазва.
На 22.02.2023г. е проведена среща с участието
на майката, детето и социален работник за която е съставен протокол (л.7 от
делото). Видно от протокола е посетен дома на семейството и непълнолетната е
разказала, че майка ѝ непрекъснато търси повод да се карат, обижда я с
нецензурни думи и понякога упражнява физическо насилие над нея. М. е заявила,
че обстановката в дома е нетърпима, поради това бяга и ходи в дома на
биологичния си баща. По думи на детето, често се случва майката дори и да знае
къде се намира, да звъни и да подава сигнали за да я издирят. А. е споделила,
че дъщеря ѝ не я слуша, отговаря ѝ и не ѝ се подчинява,
демонстрира, че е достатъчно голяма за да взема сама решения и да не се
съобразява с нейното мнение. Майката е казала, че това я дразни и често прави
забележки на М.. Майката е информирана за възможността детето да бъде настанено
в институция, поради възникването на конфликти по между им, като тя е казала,
че ще обмисли и ще информира за решението си допълнително. М. е информирана и
консултирана да спазва поставените в семейството правила и да не напуска дома
си без разрешение на майка си. А. е консултирана да поддържа нормални отношения
с дъщеря си, да поставя ясни правила и да се въздържа от упражняване на насилие
над детето.
На 22.02.2023г. е проведен телефонен разговор
между социалния работник и Г.К- ИДСП при 4-то РУ на МВР гр.Бургас, за което е
съставен протокол (л.7 от делото). Госпожа Комитова е споделила, че подготвя
сигнал, защото А.Г. през почивните дни е звъняла няколко пъти в управлението,
за да заяви, че М. е напуснала дома си и е била обявена за издирване. Споделено
е, че семейството е социално слабо и средствата за издръжка са оскъдни, но
въпреки това непълнолетната посещава учебни занятия редовно. Майката няма
нужния капацитет и не умее да комуникира правилно с децата си, тя звъни и
посещава 4-то РУ по всевъзможни поводи, емоционално нестабилна е, което прави
разговорите с нея трудни. При проведен разговор с М. тя е споделила, че
обстановката в дома е нетърпима, майка ѝ едва ли не си търси повод да се
карат, обижда я и я нарича с нецензурни думи, за това понякога напуска дома без
разрешение. Майката няма правилен подход за възпитание и когато не знае как да
постъпи се опитва да прехвърлил отговорността на институциите, като по мнение
на инспектора липсата на родителски капацитет от страна на майката подтиква М.
да ѝ се противопоставя и да търси по-добра среда за живот.
На 23.02.2023г. е проведен телефонен разговор
между социалния работник и Тодорка Янева – класен ръководител на М., за което е
съставен протокол (л.8 от делото). В проведения разговор г-жа Янева е
споделила, че М. не е конфликтна, не създава проблеми в училищна среда, стреми
се да спазва правилника за вътрешния ред. М. посещава училище редовно и има
успех малко над средния. Майката е сприхава и невъздържана, общуването с нея е
почти невъзможно, звъни по всяко време и по всякакви поводи, като често се
държи неуважително и говори на висок тон, не търпи критика и не приема съвети
по отношение на родителските си задължения и методите си на възпитание. По
думите на класния ръководител, майката счита, че щом осигурява подслон и храна
на дъщеря си тя трябва да ѝ се подчинява безпрекословно.
В хода на административното производство е
извършено проучване на роднини на детето М.Г., във връзка с извеждането ѝ
от семейна среда като са изпратени писма до ДСП гр.Ямбол с изх.№
СГ/Д-А-А/59-001/23.02.2023г. (л.10 от делото), до ДСП гр.Бургас с изх.№
СГ/Д-А-А/59-002/23.02.2023г. (л.11 от делото), до ДСП гр.София с изх.№
СГ/Д-А-А/59-003/23.02.2023г. (л.12 от делото). Декларация, че не е съгласен да
бъде настанен в семейството му е попълнена от Милю Атанасов Георгиев с рег.№
СЛ/Д-А-А/852-017/08.03.2023г. (л.34 от делото).
До началника на 4-то РУ на МВР гр.Бургас е
изпратено писмо с изх.№ СГ/Д-А-А/59-004/23.02.2023г. (л.13 от делото), с искане
да се предостави информация за майката А.Г. относно грижите които полага за
дъщеря си, за загрижеността и ангажираността ѝ по отношение на развитие
на детето, както и дали изпълнява отговорно родителските си задължения спрямо
непълнолетната. В отговор е получено писмо с рег.№
СЛ/Д-А-А/852-018/09.03.2023г. (л.34гръб от делото), съгласно което майката
отглежда децата си при задоволителни битово-хигиенни условия, като задоволява
ежедневните им потребности, получава социални помощи и майчинство. Налице е
нисък родителски капацитет, като майката не успява да упражни контрол и надзор
над непълнолетната си дъщеря, между двете често възникват спречквания и
неразбирателства, което провокира М. да бяга от семейната среда. Детето се
нуждае от сигурна и защитена среда, близка до семейната, за изграждане на
отношение към правилата и нормите на поведение, с цел изграждане на навици за
отговорност и критичност към действията и постъпките си, както и за недопускане
на интимни отношения с други лица, предвид ниската възраст. Майката проявява
загриженост и ангажираност по отношение на развитието на детето, според
възможностите си, но трудно успява да осигури достатъчно грижи по отношение на
физическото, психическото и емоционалното му развитие.
До директора на СУ“Петко Росен“ е изпратено
писмо с изх.№ СГ/Д-А-А/59-005/23.02.2023г. (л.14 от делото), с искане да се
предостави информация за А.Г. относно грижите които полага за дъщеря си, за
отношението ѝ към образованието и възпитанието на М., за загрижеността и
ангажираността ѝ по отношение на развитие на детето, както и дали
изпълнява отговорно родителските си задължения спрямо непълнолетната.
Аналогично писмо е изпратено и до директора на ЦОП гр.Бургас с изх.№
СГ/Д-А-А/59-006/23.02.2023г. (л.15 от делото).
На 24.02.2023г. е проведен телефонен разговор
между социалния работник и д-р.Ивелина Дралчева – личен лекар на
непълнолетната, за което е съставен протокол (л.16 от делото). В проведения
разговор д-р.Дралчева е разказала, че М. не боледува често, но при нужда майка
ѝ я води на преглед. Майката е доста своенравна и конфликтна, не се
съобразява какво говори, особено ако е афектирана. На детето са направи всички
необходими за възрастта имунизации и когато посещава лекарския кабинет
обикновено е в добър външен вид и личната и хигиена е на необходимото ниво.
На 24.02.2023г. от А.Г. е подадено заявление
до директора на ДСП гр.Айтос с вх.№ СГ/Д-А-А/59-007/24.02.2023г. (л.17 от
делото), в което се сочи, че М. не я слуша, не може да се справи с нея, бяга от
къщи, поради което и желае да бъде настанена в институция.
До директора на ДСП гр.Бургас е изпратено
писмо с изх.№ СГ/Д-А-А/59-008/24.02.2023г. (л.17 от делото), с искане да се
предостави информация за наличие на подходяща социална услуга – резидентен тип
за настанявана на детето М.Г.. В отговор е получено писмо изх.№
СГ/Д-А-А/59-010/02.03.2023г. (л.19 от делото), в което се сочи, че момичето
може да бъде настанено в ЦНСТДБУ в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“,
ул.“Кооператор“ № 5.
До директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Айтос на 02.03.2023г. е изготвен доклад за оценка на постъпил
сигнал с вх.№ СИГ/Д-А-А/21.02.2023г. (л.20-22 от делото) от социален работник в
отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Айтос. В
доклада е прието, че рисковете за детето са свързани с невъзможността на
майката да възприеме подходящо поведение пред него, да го предразположи към
споделяне, да общуват пълноценно по между си. А.Г. вика, крещи на детето, гони
го от дома му, не проявява нужната родителска отговорност и загриженост за
развитие на детето. Отношенията им са силно обтегнати, детето заявява, че
обстановката в семейството е нетърпима и за това бяга от дома си. Майката
заявява, че желае дъщеря ѝ да бъде настанена в институция въпреки
проведената социална работа, както и ползването на социална услуга, не е
постигнат положителен резултат. Майката е с нисък родителски капацитет и не
изпълнява отговорно родителските си задължения. В доклада е направено
предложение за предприемане на мярка за закрила – настаняване в ЦНСТДБУ
гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Кооператор“ № 5.
На 02.03.2023г. е изготвен формуляр за
приемане на устен сигнал № СИГ/Д-А-А/79 от социален работник (л.23 от делото),
в който се сочи, че по телефона ги е потърсила М.Г., която е споделила, че
майка ѝ я е изгонила от дома им и няма къде да отиде.
Във връзка със сигнала е изготвено искане за
предоставяне на полицейска закрила на дете до началника на 04-то РУ на МВР
гр.Бургас, с № 32900-2157/02.03.2023г. (л.36 от делото).
Със заповед № 3292з-214/02.03.2023г. (л.37 от
делото), е разпоредено предоставена полицейска закрила на детето М. Атанасова Г.,
тъй като има непосредствена опасност за живота или здравето на детето и поради
това, че детето е оставено без надзор.
До А.Г.,***, Районна прокуратура гр.Бургас и
ОДМВР гр.Бургас е изпратено уведомително писмо за предоставената полицейска
закрила на дете с рег.№ 329200-2158/02.03.2023г. (л.37гръб от делото).
С рег.№ 3292р-5834/02.03.2023г. е изготвен
приемо-предавателен протокол за предаване на дете, на което е предоставена полицейска
закрила.
До директора на ДСП гр.Айтос на 06.03.2023г. е
изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-А-А/79/02.03.2023г.
(л.24-26 от делото) от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към ДСП гр.Айтос.
В доклада, в допълнение на предходния доклад е прието, че рисковете за детето
са свързани с изгонването от дома от страна на майката и оставане без подслон и
родителска грижа. В доклада е посочено, че на 02.03.2023г. на детето е
предоставена полицейска закрила и е преведено в ЦНСТДБУ гр.Бургас, като
предстои предприемане на мярка за закрила – настаняване в ЦНСТДБУ по
административен ред.
До директора на ДСП гр.Айтос на 06.03.2023г. е
изготвен доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо
дете с изх.№ СЛ/Д-А-А/852-013/06.03.2023г. (л.27-29 от делото) от социален
работник в отдел „Закрила на детето“ към ДСП гр.Айтос. В доклада са направени
изводи и препоръки, че с цел защита най-добрия интерес на детето, следва да се
предприеме подходяща мярка за закрила - настаняване в ЦНСТДБУ гр.Бургас.
Със заповед № ЗД/Д-А-А-011/06.03.2023г. на директора
на ДСП гр.Айтос (л.30 от делото), на основание чл.26, ал.1 и чл.27, ал.1, във
връзка с чл.25, ал.1, т.2 е наредено временното настаняване на детето М.А.Г. на 04.06.2008г., в Центъра за настаняване от
семеен тип за деца без увреждания гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“,
ул.“Кооператор“ № 5, за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
В мотивите на заповедта е прието, че отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр.Айтос
работи по случая на детето от 10.03.2022г., като констатираните рискове за него
са свързани с ниския родителски капацитет на майката и нейната невъзможност да
отговори адекватно на потребностите на детето. Отношенията между майката и
дъщерята са обтегнати, по между им постоянно възникват скандали, при които
майката крещи и гони детето от дома му, използва обидни думи. Постъпвали са и
сигнали за насилие над детето от страна на майката, като те са насочени за
ползване на социална услуга в ЦОП гр.Бургас. На 21.02.2023г. е проведена екипна
среща, като е констатирана рискова ситуация за детето. Майката е уведомила, че
детето често бяга от къщи и тя не може да се справи с поведението и
възпитанието му. Непълнолетната разказва, че майка ѝ непрекъснато търси
повод да се карат, обижда я с нецензурни думи и понякога упражнява физическо
насилие върху нея. М. заявява, че обстановката в дома е нетърпима, поради това
бяга от там. По думите на детето често се случва майка ѝ дори да знае
къде се намира да звъни и да подава сигнали да я издирват, също и че се е
случвало, когато се карат, майка ѝ да я гони от дома им, а после подава
сигнали да я издирват. На 24.02.2023г. майката е подала заявление, че не може
да се справи с поведението на детето и желае
да бъде изведено от семейна среда. На 02.03.2023г. детето се е обадило в
ДСП гр.Айтос и е споделило, че майка ѝ я е изгонила от дома им и няма
къде да отиде. Незабавно е потърсено съдействие от органите на МВР и на детето
е предоставена полицейска закрила и е преведено в ЦНСТДБУ гр.Бургас.
Заповедта е връчена на А.Г. на 07.03.2023г.,
видно от направеното на нея отбелязване, като тя е обжалвана с жалба вх.№
2949/21.03.2023г., подадена в срока по чл.27а, ал.1 от ЗЗД.
До директора на ЦНСТДБУ гр.Бургас е изготвен
социален доклад от директора на ДСП гр.Айтос, с дата 06.03.2023г. (31-32 от
делото).
До директора на ДСП гр.Айтос е изпратено писмо
от директора на ЦОП гр.Бургас, с вх.№ СЛ/Д-А-А/852-015/07.03.2023г. (л.33 от
делото). В писмото се сочи, че от процеса на работа с майката и детето става
ясно, че г-жа Г. се старае да задоволява базовите потребности на детето, като
няма данни тя да е възпрепятствала участието на М. в образователния процес. По
наблюдения на екипа е отчетено, че в основата на актуалната проблематика на
детето стои факта, че майката не успява да осъществи надзор над действията и
бездействията на дъщеря си. Тя демонстрира неспособност да упражнява родителски
контрол над скитанията на дъщеря си. Родителския капацитет и формиран
родителски опит на г-жа Г. е недостатъчен за доброто отглеждане, възпитание и
развитие на детето. Отчетен е риск за благосъстоянието на детето в семейна
среда.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
на 10.04.2023г., на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД е изслушано детето М.Г.. Тя
заявява, че в дома в който е настанена е хубаво, има всичко и с момичетата е в
добри отношения, но предпочита да живее в къщи, при майка си. Сочи че е
сгрешила и за това са я взели, защото е била при приятеля си. Говорила е с
бащата на детето си и той иска да го признае, но това зависи от майка ѝ
тя да помоли съда да направи граждански брак, когато навърши 16 години.
Проблема с майка ѝ е бил само защото е бягала от къщи при приятеля си.
Имат нормални условия на живот, като е по-добре да живееш в семейството, с
роднини, отколкото при чужди хора.
Жалбоподателката в съдебно заседание заявява,
че е разбрала за бременността на дъщеря си след като е било информирана от
социалния работник, като желае да гледа и М. и нейното дете, като твърди, че ще
се справи.
Според Йорданка Ц. – гл.социален работник в
отдел „Закрила на детето“, ДСП гр.Бургас, детето няма никакви прояви от както е
в дома. Няма информация да е бягала или да създава напрежение. Адаптирана е в
средата, като има основание да бъде изведена.
Според Т.П. – социален работник в ЦНСТДБУ
гр.Бургас, когато детето е постъпило в дома информацията е била в ущърб на
майката, във всеки един аспект, но след изминалите дни и нощи в които е била
настанена М., се разбрало, че майката е реагирала адекватно в ситуацията с
детето, когато е видяла, че тръгва в неправилна посока. В последствие М. е признала
неофициално, че тези доказателства и обаждания постоянно на социалния работник
в Камено, че майка ѝ я гони, е било с цел да се отърве от нея и да отиде
при Х., а майката всякак се е опитвала да възпре дъщеря си. От социалния
работник се сочи, че на 08.03.2023г. е установена бременност, като в момента М.
е в пети месец и половина. Майката е нямала вина, направила е всичко което
сочи, но М. е била подведена от този мъж, като двете желаят да живеят заедно.
Детето първоначално е споделил, че иска да е в дома, но на следващия ден си е
сменило мнението. Всичко това го е направила нарочно да бъде изведена от
семейна среда, като си е мислела, че като дойде в институцията ще може да прави
всичко каквото тя пожелае, но в дома има правила, които трябва да се спазват. Когато
са бременни децата остават до преди 45 дена от термина в дома и след това се
извеждат в звено „Майка и бебе“.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл.27 ал.1 от ЗЗД, съгласно
която настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“
по настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето е в териториалния
обхват на ДСП гр.Айтос, а заповедта е издадена от директора на дирекцията.
В хода на административното производство по
издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са довели до нейната незаконосъобразност, като са спазени изискванията
предвидени в глава трета на ППЗЗД. Административното производство е образувано
законосъобразно и в съответствие с чл.9, ал.1 от ППЗЗД, по постъпили сигнал и
искане от жалбоподателката, като тя е участвала в него. Извършено е проучване и
оценка на сигнала, като е събрана необходимата информация от семейството,
детето, училището и личния лекар, в съответствие с нормата на чл.14 от ППЗЗД.
Съобразно изискванията на чл.15 от ППЗЗД, след извършеното проучване и оценка
на сигнала и установен риск за детето е открит случай. Изготвен е доклад по
чл.16, ал.4 от ППЗЗД, като освен доклад за оценката на сигнала, са оценени
индивидуалните потребности на детето, на родителския потенциал, на рисковете за
детето и ресурсите за справяне. Заповедта е издадена незабавно с оглед изискванията
на чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗД.
При издаването на заповедта е спазена
установената писмена форма. Тя е мотивирана, с оглед съдържащите се в нея
фактически и правни основания за издаването и́. Мотивите се съдържат и в
социалните доклади, като изложените в тях съображения и доказателствата на
които се позовават, са такива и на самия акт, предвид Тълкувателно решение № 16
от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
Заповедта е издавена в съответствие с
материалноправните изисквания на закона. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗД, може да бъде настанено извън семейството дете:
1.чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2.чиито родители,
настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за
детето; 3.чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; 5.в случаите по чл.11
от Конвенцията от 1996г. и 6.чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и
отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона
за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо,
нравствено и социално развитие, като в ал.2 е предвидено, че настаняването на детето извън семейството се
налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл.33,
ал.1 от ППЗЗД спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите,
когато има опасност за здравето и живота на детето. Видно от изложеното,
правните основания за издаване на заповед за временно настаняване са предвидени
в чл.25, ал.2 от ЗЗД и чл.33 от ППЗЗД, като фактическите предпоставки за
издаването на заповедта е необходимостта от спешни мерки за закрила на детето,
обусловена от наличието на опасност за здравето, живота, психическото и
емоционалното му развитие.
В настоящия случай по отношение на детето
първо е наложена спешна мярка - полицейска закрила, която също е обоснована с
наличието на опасност за живота и здравето на детето и това, че е оставено без
надзор. След оказаната полицейска закрила, с процесната заповед детето е
настанено временно ЦНСТДБУ гр.Бургас.
М.Г. е дете в риск, по смисъла на т.11, б.”в”
от ДР на ЗЗД, тъй като съществува опасност от увреждане на нейното физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, като от майката е
подадено заявление, че желае да бъде настанено в институция, а самото дете е
подало сигнал на 02.03.2023г., че няма къде да отиде.
Така посочените основания са достатъчни за да
бъде издадена заповед по този ред, тъй като те обосновават наличието на риск за
живота, здравето и правилното развитие на детето и законосъобразно
административният орган е предприел, възможно най-бързо във времето, всички
мерки за защита живота, здравето и правилното развитие на детето.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му, но съгласно ал.2 установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания.
В случая, макар и обжалваната заповед да е
издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона, след нейното
издаване са установени нови факти и обстоятелства, въз основа на които тя да
бъде отменена.
В проведеното на 10.04.2023г. открито съдебно
заседание от социалния работник Т.П. се сочи, че при извършен преглед на
08.03.2023г. е установено, че М.Г. е бременна, като към момента бременността е
пети месец и половина. Така установената бременност е в съответствие с
многократно изразяваните опасения на майката А.Г., че дъщеря и има интимни
контакти с по-голям мъж, които тя се е стремила да възпрепятства и прекрати,
включително и като е подавала сигнали до полицията и социалните служби.
Действително, това не оправдава майката, че е обиждала М. и се е карала с нея,
но говори за едно нейно активно поведение целящо да я опази от неблагоприятно
влияние.
По делото е безспорно, че връзката между
родител и дете не е прекъсната, като А.Г. се е опитвала по всякакъв начин да
преустанови връзката на дъщеря си с по-големия мъж, не е престанала да се
интересуват от М., да контактува с нея и да я подкрепя съобразно възможностите
си. Вярно е, че имущественото състояние на семейството е повече от скромно, но
този факт не предполага автоматичен извод за невъзможност за полагане на грижи.
Същевременно, по делото не се твърди и не се установява децата в семейството да
не са гледани добре, да не са полагани грижи за хигиената им, като по данни от класния
ръководител и личния лекар на детето, М. е посещавала редовно училище и има
успех над средния, съответно тя не е боледувала често, но при нужда е водена на
преглед, като обикновено е в добър външен вид и нейната хигиената е на
необходимото ниво, тоест майката прави всичко според възможностите си да се
грижи за правилното физическо развитие на децата. В този смисъл, единствените констатирани
проблеми в семейството са между майката и М., като същите са провокирани от
поддържаните от М. отношения с мъж, които тя е отричала до настаняването
ѝ в дома. Към настоящия момент вече е безспорно установено, че М. е имала
интимни отношения с посочения мъж, бременна е от него, като тя желае да живее в
семейна среда с майка си, съответно майката – А.Г. изразява желание да се грижи
за дъщеря си и нейното дете, тоест въпрос вече не би могъл да е повод за
проблеми между двете.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗЗД, този закон урежда
правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и
общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на
детето. Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и гарантира основните права
на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно
възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние,
като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда,
образование, свобода на възгледите и сигурност. Като орган по провеждането на
държавната политика в областта на закрила на детето (чл.6 т.2 от ЗЗД), ДСП
гр.Айтос е била длъжна да осигури сигурността на детето, поради което с
издаването на процесната заповед за прилагане на мярка за закрила тази цел на
закона е реализирана. Въпреки това, с оглед установените нови факти и
обстоятелства по делото и поради необходимостта от отглеждане на детето в
семейна среда, която би била най-подходяща за нормалното му развитие,
обжалваната заповед следва да бъде отменена.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед №
ЗД/Д-А-А-011/06.03.2023г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Айтос.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: