Р Е Ш
Е Н И
Е
365/22.6.2020г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на четвърти юни, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря
А.П. , като разгледа
докладваното от районният
съдия гр.д. №3138 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.232,ал.2 , чл.236,ал.2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД
.
Депозирана
е искова молба от Община Шумен , ЕИК *** ,
представлявано от Кмета Л. Х. , чрез ОП „ОЖИ“- Шумен срещу
Р.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, в която посочва, че между него и ответницата е бил сключен Договор № ЖИ-21/25.11.2015г. за
отдаване под наем на общинско жилище. Ответницата, в качеството на наемател,
заедно с членовете на семейството и била настанена в общинското жилище,
находящо се на адрес : гр.Шумен, ул.“***. Договорът за наем е влязъл в сила на
22.06.2014г. и е със срок на действие 3 години . Наемателката не изпълнявала
основното си задължение – да заплаща дължимия наем, поради което наемодателят
предприел действия за прекратяване на договора за наем. Със Заповед на Кмета на
Община Шумен РД-25-1503/24.07.2018г. , наемното правоотношение е прекратено,
т.к. срокът на договора е изтекъл на 21.06.2017г. Заповедта е получена от сина
наемателката на 31.07.2018г. Въпреки прекратяване на наемното правоотношение
ответницата продължила да ползва жилището , считано до 12.09.2018г., когато имотът
е предаден на собственика. Ищецът твърди, че за периода на наемното правоотношение
и след прекратяването му, считано до датата на освобождаване на имота,
ответницата не е заплатила следните суми : 282,09 лева – неплатен наем за периода
12.2017г. до 07.2018г., 134,45 лева – обезщетение за ползване на имота за периода
08.2018г. до 12.09.2018г., 44,20 лева – мораторна лихва върху главницата
представляваща неплатен наем, за периода от деня следващ падежа на всяка наемна вноска (първо число на следващия месец) до датата на подаване на исковата молба –
18.10.2019г. Предвид изложеното моли да бъде постановено съдебно решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми , ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата
молба , както и направените деловодни разноски .
В хода на делото
ищецът прави намаление на претендираната мораторна лихва от сума в размер на 44,20 лева,
на 43,99 лева, като за разликата от намаления до първоначално предявения размер
заявява отказ от иска. С протоколно определение от 04.06.2020г. намалението е
допуснато, като за посочената разлика, за която е заявен отказ от иска, делото
е прекратено.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез назначеният му особен представител депозира отговор, в който
заявява, че исковата молба е допустима и основателна.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното : От представения по делото Договор №
ЖИ-21/25.11.2015г., съдът
намира за установено, че между страните
са възникнали валидни облигационни отношения, по силата на които ОП „ОЖИ“- Шумен е отдало под наем на ответницата,
общинско жилище находящо се в гр.Шумен, ул.“***, считано от 22.06.2014г.. Договорът
за наем е бил сключен за три години. Съгласно чл.20, ал.1 , т.2.6 наемното
правоотношение се прекратява със срока на изтичането му и въз основа на Заповед
на Кмета. В настоящият случай срокът е изтекъл на 21.06.2017г., но фактическият
състав на преустановяване на действието на договора завършва с издаването на Заповед на Кмета
на Община Шумен РД-25-1503/24.07.2018г., която е връчена на ответницата (чрез сина и ) на 31.07.2018г.
Независимо от горното, ответницата продължил да ползва имота до 31.07.2018г., когато жилището било освободено.
Горното обстоятелство съдът приема за
доказано от показанията на свидетеля Т.Х., която заявява, че работи на
длъжността „управител“ в ОЖИ. Тя твърди, че след прекратяването на договора за
наем ответницата е продължила да ползва имота. Едва в края на август 2018г.
имотът бил освободен.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила
наема, респ. обезщетението за ползване по чл.236,ал.2
от ЗЗД, като по делото липсват доказателства в тази насока. Като взе
предвид уговореното между страните наемно възнаграждение, както и заключението
по назначената ССЕ, съдът намира, че исковете за главниците – наем и
обезщетение по чл.236,ал.2 от ЗЗД се
явяват изцяло основателни.
Заявена е и претенция за мораторна лихва върху
неплатените наемни вноски. В чл.4 от договора за наем е определен падеж на
заплащане на наема – тридесето число на съответния месец, след тази дата, без да
е необходима покана, наемателят изпада в забава и дължи обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, която сума
съгласно ССЕ, за периода от деня следващ падежа на всяка наемна вноска – първо число
на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба -18.10.2019г. е в
размер на 43,99
лева,
следователно претенцията е изцяло основателна .
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на 1099,29 лева, като при изчисляването им
съдът взе предвид и извършеното намаление на иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Следва
да се посочи, че в представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК, са включени
разноски извършени в заповедно производство. Видно от исковата молба, претенцията
не е заявена като установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, поради което в
настоящият процес не подлежат на присъждане деловодни разноски в заповедно
производство (дори и да е
проведено такова).
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Р.П.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Община Шумен, ЕИК ***, представлявано от Кмета Л. Х., чрез ОП
„ОЖИ“- Шумен , сума в размер на 282,09 (двеста осемдесет и два лева и девет ст.) лева, наемни вноски за периода 12.2017г. до
07.2018г., по Договор №
ЖИ-21/25.11.2015г., както и сума в размер на 43,99 (четиридесет
и три лева и деветдесет и девет ст.) лева - обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в размер на
законната лихва, върху посочената главница, за периода от деня следващ
падежа на всяка наемна вноска (първо число на следващия месец) до датата на подаване на исковата молба – 18.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба -18.10.2019г., до окончателното
и изплащане .
ОСЪЖДА Р.П.А. ***, представлявано от Кмета Л. Х., чрез ОП
„ОЖИ“- Шумен, сумата 134,45 (сто
тридесет и четири лева и четиридесет и пет ст.)
лева, представляваща обезщетение по чл.236,ал.2 от ЗЗД – за ползване на имот в
гр.Шумен,
ул.“***, за периода 08.2018г. до 12.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -18.10.2019г.,
до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА
Р.П.А.
***, представлявано от Кмета Л. Х., чрез
ОП „ОЖИ“- Шумен, деловодни разноски в размер на 1099,29 (хиляда деветдесет и девет лева и двадесет и девет
ст.)
лева
.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ШОС .
СЪДИЯ: