Р Е
Ш Е Н
И Е № 62
гр.Пловдив,05.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №366/2016 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти
състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правна квалификация по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и във вр. с чл.535
от ТЗ.
Ищецът Е.Б.С. твърди,че на
24.01.2011 г. ответникът И.Б.Б. е издал в негова полза запис на заповед без
протест за сумата от 27 200 евро,с падеж-31.08.2012 г.Твърди,че записът на
заповед е редовен и разполага с всички предвидени от закона реквизити,и тъй
като длъжникът не е извършил плащане по него,то ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на същия запис на заповед,по което
заявление било образувано ч.гр.д.№10576/2015 г. по описа на РС-Пловдив,Х-ти
гр.с.По същото дело в полза на ищеца и срещу ответника била издадена заповед
№5673 от 27.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК,както и изпълнителен лист от 28.08.2015 г.,за сумата от 27
200 евро,ведно със законната лихва върху нея,считано от 26.08.2015 г. и
разноски-1064 лв.Ответникът подал възражение срещу издадената заповед,твърдейки
че не дължи изпълнение по нея и това възражение ищецът счита за неоснователно.
При горните твърдения ищецът моли да
бъде постановено съдебно решение,с което да се приеме за установено по
отношение на ответника И.Б.,че същият дължи на ищеца следните суми,посочени в
заявлението по чл.417 ГПК и отразени в издадените по ч.гр.д.№10576/2015 г. по
описа на РС-Пловдив,Х-ти гр.с. изпълнителен лист и заповед за изпълнение,а
именно:27 200 евро,дължими по запис на заповед без протест от 24.01.2011
г.,законна лихва върху дължимата сума,считано от 26.08.2015 г. до окончателното
й изплащане и 1064 лв.-направени разноски в производството по чл.417 от ГПК.Моли да му се присъдят и разноските по настоящото дело.
Ответникът И.Б. е подал в законния
срок писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил иска изцяло.Твърди,че
никога не е подписвал процесния запис на заповед,че положеният в него подпис за
издател е подправен,както и че същият съдържа в текстовата си част няколко
различни почерка,без да е ясно от кого и кога са изпълнени и обобщено
заявява,че записът на заповед е неистински /неавтентичен/ частен документ и е
антидатиран.Според него попълването на записа на заповед с различни почерци
буди основателни съмнения,че са съставяни бланкови записи на заповед,чиито
реквизити са попълнени допълнително от ищеца с произволни суми и дати,а поради
липса на доказателства относно автора и времето на съставяне на записа на
заповед,същият не може да се ползва с формална и материална доказателствена
сила.Заявява,че дължимите суми са нанасяни в празна бланка и не могат да се
противопоставят на сочения за издател на записа на заповед.Липсата на яснота за
времето на съставяне на менителничния ефект води според ответника да
невъзможност да се провери спазването на сроковете по чл.531,ал.1 от ТЗ,но при
условията на евентуалност ответникът прави възражение за погасяване на исковете
по давност,доколкото записа на заповед е умишлено антидатиран,като е посочена
много по-късна дата на падежа-31.08.2012 г.,както и дата на издаване-24.01.2011
г.Заявява,че никога не се е задължавал и със сумата от 27 200 евро,като същата
е произволно посочена от поемателя-ищеца по делото Е.С..
Предвид горните
възражения,ответникът поддържа,че процесния запис на заповед не съставлява
годно изпълнително основание по смисъла на чл.417 ГПК и от формална страна не
съдържа установените в чл.535 от ТЗ реквизити и затова не съставлява заповедна
ценна книга.Освен това ответникът поддържа и възражението,че не се сочат от
страна на ищеца каузални отношения,по повод на които е издаден записа на
заповед и не става ясно защо ответникът се е задължил със сумата от 27 200 евро в полза на ищеца.В
тази насока ответникът поддържа,че между него и ищеца никога не са съществували
каквито и да било каузални правоотношения.Излага и обстоятелства за
съществуването на други дела с представени по тях други записи на заповед с
издател-ответника в полза на ищеца,за различни суми и няколко падежа,като и тях
счита за неистински и антидатирани,както и съставени без наличието на каузални
правоотношения между сочените в тях издател и поемател.Развива и доводи за
сериозна злоупотреба с материални и процесуални права от ищеца с цел ответникът
да бъде изнудван и доведен до състояние на пълна неплатежоспособност чрез
ползваните и представените по делата записи на заповед.Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищецът
оспорва поддържаните в отговора на ответника фактически и правни
твърдения.Заявява,че освен процесния запис на заповед,всички останали записи на
заповед,сочени от ответника,не са предмет на настоящия спор и е излишно да
бъдат коментирани,още повече,че са предмет на други съдебни дела.По повод
искането на ответника да бъде посочено основанието за издаване на процесния
запис на заповед,ищецът заявява,че същият е издаден,за да новира вземания по
други по-стари записи на заповед,издадени от ответника в предишни години,с
настъпили падежи,но с неплатени по тях суми.Твърди,че подновяването
/новирането/ на записи на заповед е извършено пред свидетели,които ще потвърдят
този факт в съдебно заседание.
От ответника не е подаден отговор на
допълнителната искова молба в законния срок.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По приложеното ч.гр.д.№10576/2015 г.
по описа на РС-Пловдив,ГК,Х-ти състав,е издадена заповед №5673 от 27.08.2015 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,а
също е издаден и изпълнителен лист от 28.08.2015 г.,с които настоящият ответник
е осъден да заплати в полза на настоящия ищец сумата от 27 200
евро,представляваща сума,дължима по запис на заповед,издаден на 24.01.2011 г. в
гр.Пловдив,с издател-длъжникът и поемател-заявителят,платим на падежа
31.08.2012 г.,ведно със законната лихва върху същата сума,считано от 26.08.2015
г. до окончателното й изплащане,както да заплати и сумата от 1064 лв. разноски
по заповедното производство.Срещу издадената заповед от длъжника-ответникът
И.Б.,е подадено в законния срок възражение по чл.414 от ГПК,с оглед на което с
определение от 03.05.2016 г. образуваното въз основа на изпълнителния лист
принудително изпълнение по изп.д.№2016***0400133 на ЧСИ М.К.с район на
действие-ОС-Пловдив е спряно на основание чл.420,ал.1 от ГПК,а с разпореждане
от същата дата е указано на заявителя,че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок.Съобщението,с което кредиторът по
заповедта-ищецът Е.С.,е уведомен за подаденото от длъжника възражение и с което
са му дадени посочените указания за предявяване на иск,е връчено редовно на
16.05.2016 г.,а процесната искова молба,с която е предявен иска за установяване
на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение,е подадена пред
настоящия съд на датата 02.06.2016 г.,т.е. в определения от заповедния съд и
установен от закона едномесечен срок.
Предвид горните обстоятелства съдът
намира,че са налице всички предпоставки,обуславящи допустимостта на предявения
в настоящото производство установителен
иск относно главницата,а именно-наличието на издадена и необезсилена заповед за
изпълнение за същата главница,идентичност на основанията на вземанията по
заповедта и по предявения иск,наличието на подадено от ответника в законния
срок възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед и още-предявяването на
самия иск в дадения от съда и законоопределен едномесечен срок.С оглед
допустимостта на иска,същият подлежи на разглеждане по същество в частта
относно главницата.
Обаче,в частта за установяването на
вземането за присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 1064 лв. по
издадената заповед за изпълнение искът е недопустим предвид т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС,имащо задължителен за съдилищата характер.Именно там е прието,че е
недопустимо предявяването на установителен иск по чл.422 от ГПК за присъдените
в заповедното производство разноски,а вместо това съдът,който разглежда такъв
иск,следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното
производство.По тези съображения настоящото производство по предявения
установителен иск ще се прекрати в частта на иска,с която е поискано
установяване на вземането за разноските от 1064 лв. по процесната заповед за
незабавно изпълнение.
По съществото на установителния иск
за главницата от 2700 евро:
Оригиналът на записа на заповед,на
който ищецът основава иска си,е приложен към горепосоченото частно гражданско
дело.Според съдържанието му,записът на заповед е издаден на 24.01.2011 г. от
И.Б.Б. в полза на Е.Б.С. за сумата от 27 200 евро,с падеж на плащане-31.08.2012
г. и с клауза „без протест“ по смисъла на чл.500 от ТЗ.В настоящото
производство ответникът е оспорил записа на заповед с твърдението,че никога не
е подписвал този документ и положеният в него подпис за „издател“ е
подправен,както и че същият съдържа в текстовата си част няколко различни
почерка,без да е ясно от кого и кога са изпълнени и обобщено заявява,че записът
на заповед е неистински /неавтентичен/ частен документ и е антидатиран.Според
него попълването на записа на заповед с различни почерци буди основателни
съмнения,че са съставяни бланкови записи на заповед,чиито реквизити са
попълнени допълнително от ищеца с произволни суми и дати,а поради липса на
доказателства относно автора и времето на съставяне на записа на заповед,същият
не може да се ползва с формална и материална доказателствена сила.
По повод оспорената автентичност на
процесния запис на заповед,по делото е назначена почеркова експертиза,чието
заключение е изготвено от в.л. Е.Ч..Съгласно същото заключение ръкописните
текстове „И.Б.Б. ********** ***,както и подписът и ръкописният текст „И.Б.“ под
него в записа на заповед от 24.01.2011 г. за сумата от 27 200 евро,са изпълнени
от ответника И.Б..Останалите ръкописни текстове в същия запис на заповед са
изпълнени от ищеца Е.С.,както се сочи в заключението на почерковата
експертиза.Същата е оспорена от ответника и в тази връзка съдът е назначил
тройна почеркова експертиза,чието заключение е изготвено от вещите лица В.Ц.,П.Т.
и В.Б. /специалисти в областта на криминалистическото изследване на документи в
ЦЕКИ към НИК-МВР/.И тройната експертиза дава същото заключение като
единичната,че подписът,положен в процесния запис на заповед от името на
ответника Б. е изпълнен от него,както са изпълнени от същия и ръкописните
текстове,указващи трите имена,ЕГН и адреса на „издателя“ в горната част на
записа на заповед,а също и двете имена /“И.Б.“/,изписани под положения
подпис.За останалия ръкописен текст в записа на заповед,вещите лица от тройната
експертиза дават заключение,че е изпълнен от Е.С. с изключение на името
„Б.“,което според тези вещи лица е изписано от друго лице,а не от ищеца или
ответника.С други думи,заключението на тройната почеркова експертиза са
припокрива като констатации с това на единичната експертиза с тази разлика
само,че тройната е констатирала изписването на ръкописния текст „Б.“ от трето
лице,различно от ищеца и ответника.
Предвид непротиворечивите
констатации на двете експертизи,че подписа за „издател“ в записа на заповед е
изпълнен от ответника И.Б.,а също и ръкописно изписаните две имена на същия под
този подпис,съдът приема за неоснователно заявеното от ответника оспорване на
документа като неавтентичен,т.е. като неподписан от сочения в него автор
/издател/.Автентичността на един частен диспозитивен документ,какъвто е записа
на заповед,се определя от подписа-след
като документа е подписан от лицето,сочено като автор на същия документ,то това
означава,че документа е автентичен и материализираното в него волеизявление
изхожда от подписалото го лице.А попълването на текста на ценната книга от
лице,различно от издателя,при потвърдена автентичност на подписа му,не
обосновава извод за неформирана от издателя му воля за задължаване съгласно
текста на документа.Освен това,законът не забранява издаването на запис на
заповед,в който ръкописният текст е изпълнен от лице,различно от подписалия го
издател,поради което само по себе си обстоятелството,че част от ръкописния
текст в процесния запис на заповед не е изпълнен от подписалия го издател,не
налага извода,че е опорочена формата на менителничния ефект,нито че е налице
разлика във времето между подписването и попълването на записа на заповед,или
пък че е подписан непопълнен запис на заповед,за което по делото не се събраха
доказателства,както не се събраха такива и за антидатирането на документа.
Предвид гореизложеното,съдът намира
за неоснователни поддържаните от ответника възражения срещу редовността на
записа на заповед като ценна книга и срещу автентичността на същия.Счита
документа за автентичен,подписан от ответника,както се установи от назначените
по делото експертизи,а също и за редовен от външна страна,съдържащ изискващите
се от чл.535 от ТЗ реквизити.Като такъв записа на заповед сам по себе си
съставлява годно изпълнително основание.
В настоящия процес обаче ответникът
е заявил и възраженията,че не се сочат от страна на ищеца каузални отношения,по
повод на които да е издаден записа на заповед и че не става ясно защо
ответникът се е задължил със сумата от
27 200 евро в полза на ищеца.В тази насока ответникът поддържа,че между него и
ищеца никога не са съществували каквито и да било каузални правоотношения.В
отговор на тези възражения,ищецът е посочил в допълнителната си искова молба,че
процесния запис на заповед е издаден,за да новира вземания по други по-стари
записи на заповед,издадени по-рано от ответника в полза на ищеца,с настъпили
падежи,но с неплатени по тях суми.В тази връзка ищецът е представил с
допълнителната искова молба два записа на заповед,издадени от ответника в
негова полза на датите 24.01.2003 г. и 08.03.2010 г.,първият от които е за
сумата от 30 000 лв. и с падеж-20.02.2003 г.,а вторият-за сумата от 40 000 лв.
с падеж-08.03.2011 г.За обосноваване наличието на каузално правоотношение
ищецът е представил с допълнителната си искова молба и подписана от ответника
разписка за предадена му от ищеца на 24.01.2003 г. парична сума в размер на 30
000 лв.,а при дадените по реда на чл.176 от ГПК устни обяснения в съдебното
заседание на 28.03.2017 г.,ищецът е заявил,че издаването на записите на заповед
от ответника Б. е имало връзка с предоставяни му в заем от ищеца парични
суми.Съдът обаче намира,че нито от приложените към допълнителната искова молба
писмени доказателства,нито от други събрани по делото доказателства и в
частност-от показанията на разпитаните по делото свидетели,се установява
твърдяното от ищеца новиране с процесния запис на заповед на задължения по
стари записи на заповед и то конкретно по тези,които са представени с допълнителната
искова молба.Не се установява и наличието на обезпечителна функция на записа на
заповед спрямо конкретно някакво заемно правоотношение между страните по
делото.В тази връзка представената и посочена по-горе разписка установява
единствено получаването на определена сума от ответника и съответно-предаването
й на него от ищеца по делото,но основанието за предаването на сумата не е
посочено в самата разписка,нито пък се доказва /дори и да бе установено,че
сумата е дадена в заем на ответника/ процесния запис на заповед да е издаден с
цел обезпечаване на конкретно заемно правоотношение.При така изложеното,съдът
намира за недоказани въведените от самия ищец твърдения за наличие на
съществуващо облигационно каузално правоотношение по повод и във връзка с което
е издаден процесния запис на заповед.
Съдът счита,при съобразяване на т.17
от Тълкувателно решение №4/2014 г. на ВКС,постановено по тълк.д.№4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС,че при направеното от ответника общо оспорване на вземането по
процесния запис на заповед с твърдението за липса на каквото и да е стоящо зад
него каузално правоотношение,ищецът няма задължението да сочи основанието на
поетото от издателя задължение за плащане,т.е. да сочи конкретно каузално
правоотношение,във връзка с което да е издаден записа на заповед.След като
обаче ищецът е въвел наличието на такова правоотношение между него и
ответника,както е станало в случая,и по този начин твърдяното каузално
правоотношение е станало част от предмета на делото,съобразно разпределението
на тежестта на доказване ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да
установи наличието на твърдяната от него кауза,за чието обезпечаване да е
издаден записа на заповед.В хода на настоящото съдебно производство такова
доказване не е проведено от ищеца,поради което процесния иск,въпреки
редовността на записа на заповед от външна страна,се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли изцяло.
Ответникът е заявил и възражение за
погасяване на иска по давност предвид предявяването му след изтичане на
тригодишния срок по чл.531,ал.1 от ТЗ.Това възражение е неоснователно,тъй като
посочения срок започва да тече,считано от падежа на записа на заповед,който в
случая е 31.08.2012 г.,а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№10576/2015 г. по описа на РС-Пловдив е подадено на 26.08.2015 г.,от
която дата се счита предявен и иска по чл.422 от ГПК.Видно е,че към последната
дата тригодишния срок по чл.531,ал.1 от ТЗ не е бил изтекъл и затова
възражението за погасяването на иска по давност е неоснователно.Въпреки
това,същият иск подлежи на отхвърляне по изложените по-горе съображения за
неустановеност на соченото от самия ищец каузално правоотношение във връзка с
което да е издаден процесния запис на заповед.
Предвид отхвърлянето на иска,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 1200 лв. съдебни разноски,включваща платени от ответника възнаграждения за
единичната и тройна почеркови експертизи /съответно 300 лв. и 900 лв./.
На пълномощника на ответника адв.
И.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от
Закона за адвокатурата,тъй като в сключения с ответника Б. договор за правна
защита и съдействие от 18.07.2016 г. е уговорено безплатно възнаграждение на
основание чл.38,ал.1,т.3, предл. второ от същия закон.Размера на това
възнаграждение следва да се определи на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на
сумата от 2125,96 лв.Същото възнаграждение,съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2
от ЗА,е платимо от ищеца предвид отхвърлянето на процесния иск.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на Е.Б.С. с ЕГН
********** против И.Б.Б. с ЕГН **********,с който е поискано да се приеме за
установено по отношение на ответника И.Б.Б.,че същият дължи на ищеца сумата от
27 200 евро по запис на заповед без протест от 24.01.2011 г.,с падеж-31.08.2012
г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 26.08.2015 г. до окончателното
й изплащане,за която сума и законна лихва са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№10576/2015 г. по описа на
РС-Пловдив,Х-ти гр.с.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта на предявения иск по чл.422 във вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК,с която е поискано установяване съществуването на вземане в
размер на 1064 лв.,представляващо направени разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№10576/2015 г. по описа на РС-Пловдив,Х-ти гр.с.
ОСЪЖДА Е.Б.С. с ЕГН **********,с адрес-*** да
заплати на И.Б.Б. с ЕГН ********** и с адрес-*** сумата от 1200 лв. /хиляда и
двеста лева/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА Е.Б.С. с ЕГН **********,с адрес-*** да
заплати на адвокат И.Б.М. **** сумата от 2125,96 лв. /две хиляди сто двадесет и пет лева и
деветдесет и шест стотинки/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2
във вр. с чл.38,ал.1,т.3,предл. второ от Закона за адвокатурата.
Решението в частта на прекратяването
има характер на определение,което подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :