№ 1
гр. С., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600551 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 327 и следващите от НПК.
С Присъда от 14.05.2022 г. постановена по н.о.х.д. № 224 / 2020 г. по
описа на РС – С., 2-ри наказателен състав е признал подсъдимия Н. Б. В. за
невиновен за това, че: На 12.04.2020 г. в периода от 10,00 до 11,00 часа и от
17,00 до 18,00 часа в гр. С., на ул.“******“ №3, пред храм „********“ при
условията на продължавано престъпление и при нарушаване на правилата и
мерките, издадени против разпространението на заразната болест по хората
Ковид – 19, обявени с Решение на НС на Р България за въвеждане на
извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб,
създаден със Заповед № Р-37/26.02.2020 г. на Министър-председателя на Р
България, доразвити със Заповед № Р-37/26.02.2020 г. на Министър-
председателя на Р България и заповед № РД-01-313/09.03.2020 г., издадена от
кмета на Община – С. е организирал и провел масово мероприятие за
празника Ц., състоящо се от две отделни литургии, свързани с молебен за
здраве и избавление, на които е допуснал струпването на множество хора, а
именно:
На 12.04.2020 г. от 10,00 до 11,00 часа в гр.С., на ул.“******“ №3 пред
храм „********“ е събрал над сто човека и провел молебен за здраве и
1
избавление, в нарушение на чл.5 на Заповед № РД -01-124/13.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването и т.2 на Заповед №01-313/09.03.2020 г.
издадена от кмета на община С., във време, по което са били преустановени
всякакъв вид масови мероприятия, както и забрана за провеждане на
събирания в храмове и църкви и
На 12.04.2020 г. от 17,00 до 18,00 часа, на ул.“******“ №3 пред храм
„********“ повторно е събрал около двеста човека и провел молебен за
здраве и избавление, в нарушение на чл.5 на Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на министъра на здравеопазването и т.2 на Заповед №01-313/09.03.2020 г.,
издадена от кмета на община С., във време, по което са били преустановени
всякакъв вид масови мероприятия, както и забрана за провеждане на
събирания в храмове и църкви, като деянието е извършено по време на
пандемия и на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, поради
което и на осн. чл.304 от НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Срещу постановената присъда по НОХД № 224/2020 г. по описа на РС –
С. е постъпил в срок въззивен протест, в който се сочи, че представителят на
РП – С. намира постановената присъдата за неправилна и необоснована. В
допълнително писмено изложение държавният обвинител развива подробно
съображенията си, като иска от ОС – С. да отмени присъдата и да постанови
нова като признае подс. Н. В. за виновен в извършването на престъпление по
чл.355, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Прокурорът е посочил в
допълнението към въззивния протест, че изводите направени от съдебния
състав в мотивите към присъдата са неправилни по своето естество, а
постановения съдебен акт се явява незаконосъобразен с оглед на събрания
доказателствен материал. Държавният обвинител намира, че поведението на
подс. Н. В. покрива както обективните признаци на престъплението по чл.355,
ал.2 вр. с ал.1 и вр. чл.26, ал.1 от НК, така носи и субективните белези на
посоченото престъпление. Сочи, че безспорно установено по делото е
обстоятелството, че министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД -
01-124/13.03.2020 г., като в точка 5 от тази заповед е постановил
преустановяване на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни,
културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи,
конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес зали и други).
2
Намира, че така установената със заповед забрана се отнася и до църковните
мероприятия, защото в него е използван и израза „и други“, което означава,
че не е налице изчерпателно изброяване. Прокурорът излага своето
становище, че дори да няма преки доказателства по отношение на
субективния елемент на вмененото на подс. В. престъпление, то съществува
поредица от косвени доказателства относно конклудентни действия на пастор
Н. В., които по своята същност обосновават доказана вина у лицето.
В хода на съдебните прения във въззивното производство
представителят на СОП - прокурор М. заявява, че не поддържа протеста, но
не оттегля същия. Държавният обвинител намира депозирания въззивен
протест от РП – С. за неоснователен. Намира атакуваната присъда за
правилна и законосъобразна, като постановена в пълен синхрон с
материалния и процесуалния закон, поради което моли съдебният акт да бъде
потвърден, а протестът оставен без уважение поради липса на отменителни
основания.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г. Г., намира постановената
оправдателна присъда за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде
потвърдена от въззивния съд.
Подсъдимият Н. В. не се явява в съдебно заседание и не изразява лично
своето становище.
С. окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и
провери служебно изцяло правилността на постановената от
първоинстанционният съд присъда, намира за установено следното: При
спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата
в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и
обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за
правилното решаване на делото. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с
фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено
аргументирани и не се налага подробното им преповтаряне.
Подсъдимият Н. Б. В. е роден на 04.04.1961 г. в гр.С., българин,
български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан. Същият към
април месец 2020 г. е изпълнявал функциите на пастор в храм „********“ –
гр.С..
„********“ е евангелско протестантско вероизповедание, регистрирано
3
по закона за вероизповеданията в България. Съгласно удостоверение №1 от
2016 г., изх. №9400-334/14.03.2016 г., издадено от Община С. (л.33 и л.58 от
НОХД №224/2020 г. по описа на РС – С.) местното поделение на
вероизповедание „********“ – „*****“ е регистрирано в гр. С.,
обл.Софийска. Същото се представлява от Н. Б. В.. Седалището на
вероизповеданието се намира в гр.С., ул.“******“ №3. От свидетелство
№3/22.06.2019 г. (л.59 от НОХД №224/2020 г.), издадено от „********“ е
видно, че Н. Б. В. е ръкоположен според Божието слово, Библията, за Епископ
на „********“ и пастор на „Божия Църква“ в гр. С. и има право в рамките на
Устава на ******** и закона да представлява местното църковно общество и
да провежда богослужение на територията на страната.
На 09.03.2020 г. кметът на Община С. – свид. В. Г., на осн. чл.44, ал.2 от
ЗМСМА, Заповед № РД-01-105/02.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, Заповед № 8121з-256/02.03.2020 г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № ОА-62/09.03.2020 на областния управител на
Софийска област издал Заповед № 01031/09.03.2020 г. за предотвратяване
разпространението на инфекциозното заболяване КОВИД - 19. В т.2 от
заповедта било отразено, че се преустановяват всички масови мероприятия на
територията на община С., както и събрания в храмове, църкви и посещения
на търговски обекти.
Съгласно Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. министъра на
здравеопазването на Р.България на основание чл. 63 от Закона за здравето и
във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с
Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България
извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб,
създаден със заповед № Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на
Република България, въвел противоепидемични мерки на територията на
страната за спазване на социална дистанция до 13.05.2020 г.
В точка I, т.1 от Заповедта било разпоредено (доп. - ЗАПОВЕД № РД-
01-144 от 22.03.2020 г.) преустановяването на посещенията в увеселителни и
игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване,
питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ,
с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните
4
магазини и аптеките в тях. На ресторанти и заведенията за бързо обслужване
се разрешавали доставки на адрес при строго спазване на санитарно-
хигиенните изисквания. Всички търговски дейности, неупоменати по-горе
продължавали да функционират по досегашния ред при строго спазване на
санитарно-хигиенните изисквания. В обектите за бързо хранене и
хранителните магазини на територията на бензиностанции не се допускала
консумацията на място.
В точка I, т.1 буква „а“ от Заповедта (нова - ЗАПОВЕД № РД-01-139 от
19.03.2020 г.) било указано на всички физически и юридически лица, които са
собственици или управляват обекти с обществено предназначение или други
обекти, които предоставят услуги на гражданите, на които не е забранено
извършването на дейност по т. I, да организират дейността си по начин, който
не допуска събирането на повече от две лица над 60 годишна възраст в
помещенията, където се предоставят съответните услуги и прилежащите към
тях площи на открито, като указват необходимостта да се спазва дистанция от
най-малко 1-1,5 м. между лицата.
В т.5 от Заповедта било разпоредено от министъра на здравеопазването
преустановяване провеждането на всякакъв вид масови мероприятия,
включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри,
концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове,
фитнес-зали и други).
В т. III от Заповедта било указано на Регионалните здравни инспекции
да уведомят областните управители, кметовете на общини, директорите на
областните дирекции на Министерство на вътрешните работи и всички
лечебни заведения на територията на съответната област за въведените
противоепидемични мерки, както и съответните регионални управления на
образованието за създаване на организация за изпълнение на мерките в
учебните заведения.
На 15.03.2020 г. Сдружение „Обединени евангелски църкви“ чрез своята
интернет страница и от името на Управителния съвет препоръчало на
евангелските християни във връзка с пандемията причинена от КОВИД -19
самостоятелно, от вкъщи или в домашни групи да се присъединят към онлайн
молитвите, които били организирани всяка събота от Общото движение и
братолюбие. Тази препоръка била направена с оглед запазване живота и
5
здравето на хората, въпреки че липсвала официална забрана за провеждане на
религиозни служби издадена от компетентните държавни органи.
На 24.03.2020 г. Сдружението отново чрез своята фейсбук страница в
интернет и пастор Р. Б. като председател на сдружението в България,
отправили обръщение, с което призовали евангелските християни в страната
да се съобразят и спазват разпорежданията на Националния оперативен щаб и
държавните власти. С оглед запазване живота и здравето на гражданите
пастор В. взел решение след обявяване на извънредното положение с Решение
от 13.03.2020 г. на 44-тото Народно събрание, да не се провеждат
присъствени богослужения, а само онлайн – в сряда, петък и неделя.
На 10.04.2020 г. подс. Н. В., пастор на храм „********“ в гр. С. отново
чрез фейсбук страницата на сдружението се обърнал към вярващите като им
съобщил, че на празника Ц. ще бъде извършена литургия пред божия храм,
като бъде направен молебен за здраве и избавление. В обръщението си
предупредил, че не следва да идват възрастни хора, деца и болни на службата.
Същият призовал хората да спазват всички въведени противоепидемични
мерки.
Преди да направи това обръщение към вярващите подс. Н. В. обсъдил
въпроса със свид. Павел Игнатов, почетен епископ на „********“, като
достигнали до извода, че извършването на служби и молебени в религиозните
храмове не попадали под действието на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.
министъра на здравеопазването на Р. България и следващите заповеди №№
РД -1-131/17.03.2020 г., РД-01-139/19.03.2020 г. Взело се решение службата
да бъде извършена в двора на божия храм в гр. С. и да бъдат спазени всички
предписани от министъра на здравеопазването мерки.
След като било взето това решение подс. В. се обадил на свидетелите А.
С., Т. Б. и И. И. и ги помоли да наредят столове и пейки в двора на храма на
разстояние 1,5-2 метра и да ги дезинфекцират. Свидетелите изпълнили тази
молба на подсъдимия. За да осигури провеждането на службата подс. В. се
свързал и със свидетелките Р. И. и Е. А., които изпълнявали ролята на
хвалителки и по време на литургията припявали, докато пастор В. говорел.
Подсъдимият се обадил и на свид. И. Н. и го помолил да се погрижи за
озвучаването на пространството около храма. Свид. Н. се съгласил и по време
на литургиите проведени на 12.04.2020 г. на празника Ц. свирил на синтезатор
6
и се грижил за озвучаването на службата.
На празника Ц., на 12.04.2020 г. били проведени две служби в двора на
религиозния храм, така както било планирано. Преди да започне службата
свидетелите А. С., Т. Б. и И. И. стояли на входа на двора на храма и
проверявали дали хората са с поставени маски на лицата. Също така следели
за възрастни хора, деца и болни и когато установели такива, не ги пускали в
двора на храма, така както били изискванията на издадените заповеди за
ограничаване разпространението на КОВИД - 19 на министъра на
здравеопазването. Също така тримата мъже имали дезинфектанти и пръскали
ръцете на хората, които били в двора на храма. Освен това следели хората,
които се намирали в двора да спазват необходимата дистанция от 1,5-2 метра
разстояние. В 10,00 часа сутринта в божия храм „********“ на ул. „******“
№3, в седми квартал в гр. С., подс. Н. В. провел служба – молебен за здраве и
избавление по повод християнския празник Ц.. Пасторът стоял на балкона и
отправял молитви за здраве и избавление, а двете хвалителки свид. И. и свид.
А. припявали. Литургията продължила около час, като в двора на храма се
били събрали над 100 души, но точният им брой не бил установен по делото.
На същия ден 12.04.2020 г. следобед от 17,00 часа била проведена и
втора литургия, на която също се събрали много вярващи. Този път
богослужението било водено от пастор Г.. Литургията продължила около час.
Свидетелите А. С., Т. Б. и И. И. следели за спазването на
противоепидемичните мерки, така както им било възложено от подс. Н. В.. Те
проверявали дали хората желаещи да влязат в двора на храма са с поставени
маски на лицата, както и дали спазват социална дистанция от 1,5-2 метра един
от друг. Пастор Г. отправил молби за здраве и избавление.
Видно от писмо изх. № 1100-423/09.04.2021 г. на кмета на Община С.
(л.103 от НОХД №224/2020 г. по описа на РС – С.) Заповед № 01-
313/09.03.2020 г., издадена от кмета на община С., не е била в сила към
12.04.2020 г.
Съгласно писмо № 91-00-35/10.02.2021 г. (л.31-32 от НОХД №224/2020
г. по описа на РС – С.), подписано от Главния секретар на министерство на
здравеопазването, с въведените противоепидемични мерки със заповед на
министъра на здравеопазването във връзка с Решение на Народното събрание
за обявяване на извънредно положение на осн. чл.84, т.12 от Конституцията
7
на Р. България, считано от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., не е въведена
изрична забрана, ограничаваща провеждането на църковни богослужения от
свещенослужителите на регистрирани вероизповедания.
В публичното пространство през пролетта на 2020 г. преди
настъпването на Великденските празници била проведена широка обществена
дискусия дали да бъде забранено провеждането на богослужения по повод на
тези празници. По телевизията, както и по електронните медии широко било
разпространено изявлението на министър-председателя на Р.България и на
представители на Светия Синод, че по време на празниците Ц. и Великден,
църквите няма да бъдат затваряни, а богослуженията ще бъдат изнесени
навън пред храмовете като следвало да бъдат спазвани всички предписани
противоепидемични мерки разпоредени със заповед на министъра на
здравеопазването.
В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК,
първоинстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствата и
доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации, и е
изложил аргументирани съображения защо ги приема. Съдът е констатирал,
че събраните гласни доказателства са подробни, логични и непротиворечиви
както поотделно, така и съпоставени помежду си. В тази връзка въззивният
съд, след собствен анализ на събраните от първата инстанция доказателства,
не намира основание за промяна или допълване на възприетото от първата
инстанция. Страните също не възразяват по отношение на допустимостта и
съдържанието и начина на ценене на събраните по делото доказателства.
Спорът по настоящото дело се води не по фактическите положения, които са
безспорно установени, а по прилагане на правото. Спорът се води по
отношение подвеждането на поведението на подс. Н. В. под конкретна норма
на Наказателния кодекс и по отношение на това дали същият е реализирал
престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Настоящият състав намира, че при коректно установена фактическа
обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния
закон и е достигнал до законосъобразни изводи досежно несъставомерността
на деянието по чл.355, ал.2 от НК, като е приел, че подс. Н. В. с действията си
не е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.355, ал.2 вр. с ал.1 и вр. чл.26, ал.1 от НК.
8
Съставът на престъплението по чл. 355, ал. 1 от НК, към който
препраща ал.2 от същата норма, изисква от обективна страна активно
поведение на дееца, с което не спазва, нарушава наредба, правила или мерки,
издадени против разпространението или появяването на заразна болест по
хората. Нормата от особената част на НК е бланкетна и препраща към
нормативни актове (наредба, заповед или закон - ако правилата и мерките са
регламентирани с него), чрез които са били въведени от по-рано нормативни
изисквания или изисквания на общ административен акт (а не чрез
индивидуален административен акт), непозволяващи или ограничаващи
разрастването на случаите на заразяване на хора на територията на цялата
страна или на определен район (Решение № 193 от 13.01.2021 г. на ВКС по н.
д. № 806/2020 г., II н. о., НК).
Видно от внесения в РС – С. обвинителен акт, бланкетната норма на
чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК препраща към това, че с организирането и
провеждането на масово мероприятие - две литургии на 12.04.2020 г. по
повод празника Ц., свързани с провеждането на молебен за здраве и
избавление, подс. Н. Г.ев е нарушил правила и мерки издадени против
разпространението на заразна болест по хората КОВИД -19, а именно, че е
нарушил чл.5 на Заповед № РД -01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването и т.2 на Заповед №01-313/09.03.2020 г. издадена от кмета на
община С., във време, по което са били преустановени всякакъв вид масови
мероприятия, както и и е имало забрана за провеждане на събирания в
храмове и църкви, като е допуснал струпването на множество хора.
Правилно е констатирал първоинстанционният съд в мотивите си, че
към датата на вмененото на подс. В. деяние 12.04.2020 г., когато били
проведени и двете религиозни служби по повод празника Ц., не е била
въведена изрична забрана, ограничаваща провеждането на църковни
богослужения от свещенослужителите на регистрирани вероизповедания. С
оглед на горното и подс. Н. В. с поведението си от обективна страна не е
реализирал състава на чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Не се установява от събраните по делото доказателства същият да е нарушил
правила или мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората КОВИД - 19. Внимателния прочит на Заповед № РД -01-
124/13.03.2020 г. на министъра за здравеопазването, която е била в сила към
9
момента на деянието, и по точно т.5, сочи, че липсват създадени правила или
мерки, които да въвеждат забрана за провеждане на църковни богослужения.
Точка 5 от заповедта буквално гласи: “Преустановява се провеждането на
всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-
развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции,
симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други).“. Никъде в
обхвата на цитираната заповед не е включено преустановяване провеждането
на църковни богослужения, което представлява осъществяване на дейност с
религиозен характер. Не могат да бъдат споделени доводите на
представителят на държавното обвинение изразено в допълнението към
въззивния протест, че в израза „и други“ било включено и провеждането на
религиозни богослужения. Пояснението в скоби на т.5 е относимо към
посочените спортни, културно-развлекателни и научни масови мероприятия,
но не и към религиозните мероприятия, който липсват в т.5 от заповедта.
Видно от приложеното в хода на съдебното производство по делото
пред РС- С. удостоверение № 1/2016 г. подс. Н. В. е свещенослужител в
местно поделение на регистрирано вероизповедание „********“, поради
което и същият е имал възможността към 12.04.2020 г. да организира и да
провежда църковни богослужения.
С оглед на обстоятелството, че църковните богослужения не са били
преустановени, както неправилно се твърди в обстоятелствената и
диспозитивна част на обвинителния акт, църковните богослужения на
12.04.2020 г. били проведени при спазване на въведените общи
противоепидемични мерки, което се потвърждава и от показанията на
свидетелите Г. Ц., В. М., И. А., А. С., Т. Б., И. И., Е. А., К. И. и П. И. и от
обясненията на подсъдимия Н. В.. Богослуженията били проведени в двора на
храма на „********“ в гр. С. при осигуряване на дистанция най-малко 1,5 м.
между присъстващите. Имало и осигурени дезинфектанти за ръце на входа на
двора на храма, както и бил осъществяван контрол на входа на обекта по
отношение на влизащите хора и носенето на защитни маски.
По отношение на Заповед № 01031/09.03.2020 г. за предотвратяване
разпространението на инфекциозното заболяване КОВИД - 19, издадена от
кмета на Община С. – свид. В. Г., която също фигурира в обвинението,
първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че същата не е
10
била в сила към датата на инкриминираното деяние -12.04.2020 г., респ.
формулираните в същата правила и забрани не са били валидни. Това е така,
тъй като заповедта на кмета е издадена на 09.03.2020 г. преди обявяване с
Решение от 13.03.2020 г. на 44-тото Народно събрание (обн. ДВ,
бр.22/13.03.2020 г.) на извънредно положение поради разрастващата се
пандемия от КОВИД - 19 на осн. чл.84, т.12 от Конституцията на Р.България,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., впоследствие удължено отново с
решение до 13.05.2020 г. Обстоятелството, че въпросната заповед и
формулираната в нея забрана в т.2 към 12.04.2020 г. не е действала се
потвърждава и от показанията на свид. В. Г., кмет на Община С., и от писмо
изх.№ 1100-423/09.04.2021 г. на Община С..
На следващо място Призив - обръщението на Сдружението „Обединени
евангелистки църкви от 24.03.2020 г., което се намира кориците на
досъдебното производство съдържа единствено препоръки към вярващите да
се съобразяват с разпорежданията на Националния оперативен щаб и
официалните власти, но не и ограничения или задължения за дължимо
поведение при изнасяне на служби по време на обявената пандемия
причинена от заболяването КОВИД -19.
Подс. Н. В. в обясненията си дадени пред първоинстанционния съд
сочи, че през време на извънредното положение в периода до празника Ц.
църквата извършвала само онлайн богослужения всяка неделя, тъй като
пасторът не искал хората да се събират макар, че към онзи момент нямало
официално констатирани болни от заболяването КОВИД -19. Имало хора,
които искали на празника да посетят църквата и да се помолят за здраве и
избавление от болестта както това се случвало всяка година. За това подс. В.,
след като обсъдил въпроса със свид. Павел Игнатов, почетен епископ на
„********, на 12.04.2020 г. организирал извършването на две богослужения,
извън сградата на храма на „********“ в гр.С.. Преди да се извършат
богослужения присъствено на свид. Игнатов от старейшинския съвет на
„Божия Църква“ била възложена задача да провери как е уредено законово и
дали има забрана за провеждане на богослужения – дали те са забранени,
ограничени или могат да бъдат провеждани при специален режим. След като
националното ръководство на „********“ достигнало до извода, че няма
законова забрана богослужения да бъдат провеждани присъствено и тази
11
информация достигнала до подсъдимият, той позволил провеждането на
богослужение за молитва за здравето на гражданите и децата на гр. С.. Преди
богослужението, подс. В. направил изявление във Фейсбук, като
предупредил, че на събирането няма да бъдат допускани възрастни хора, деца
и болни. От горното следва, че при организацията и провеждане на двете
богослужения на 12.04.2020 г. подс. В. е действал със съзнанието, че по
никакъв начин не нарушава правила или норми създадени и действащи с цел
ограничаване разпространението на заразна болест по хората – КОВИД-19, от
което следва, че липсва и умисъл за извършване на вмененото му
престъпление.
За липсата на субективна страна на деянието от страна на подс. В. може
да се съди и от широко разпространените изявления на министър-
председателя на Р България и на висши духовници от Българската
православна църква, че храмовете няма да бъдат затваряни за Великденските
празници през 2020 г., като литургии могат да бъдат провеждани, но на
открито и при спазване на всички противоепидемични мерки за спазване на
социална дистанции и за участието на възрастни хора, деца и болни. Тези
изявления достигнали и до подс. В., като същият при провеждане на
литургиите на 12.04.2020 г. е действал със субективната увереност, че не
извършва каквото и да било правонарушение, а стриктно спазва предписаните
от компетентните власти мерки против разпространението на заболяването
КОВИД - 19.
При изложените съображения обжалваният съдебен акт, с който подс.
Н. В. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл.355, ал.2 въдв
вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК следва да бъде потвърден изцяло като
правилен, законосъобразен и обоснован.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК,
С. окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 17 от 14.05.2021 г. постановена по
н.о.х.д. № 224 / 2020 г. по описа на РС – С., 2-ри състав.
12
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13