Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар
Т.Стоянова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 7917 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от М.С.М. против Н.Б.Б.А.З.иск
с правно основание чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ.
Ищецът твърди, че пострадал на 18.06.2017г.,
около 11.50 часа, на път ПП- I, Е 79, в района на километър 406 + 000, при пътно-транспортно произшествие, настъпило
по вина на сръбския гражданин И.М., при управление на
л.а „Хонда Акорд“ с рег. № N ****DA, който
внезапно навлязъл в насрещната лента за движение и ударил управлявания от М.
автомобил. При
катастрофата ищецът получил фрактура на множество ребра в дясно - от второ до
осмо; хемоторакс билатералис; контузио пулмонис билатералис; фрактура тибия
синистра. Спрямо ищеца било проведено болнично лечение, на два пъти бил
опериран. Впоследствие постъпил в болница за рехабилитация. При рентгенография
била установена посттравматична гонартроза, за което било издадено решение на
ТЕЛК и на ищеца била призната трайно намалена работоспособност от 20 %. В
резултат на травмите и проведените операции ищецът трайно бил обездвижен за
около 6 месеца и изцяло зависел от чужда помощ за битово - хигиенното си
обслужване; прекарал продължителен период, през който се учил да прохожда, да
използва помощни средства, придвижвал се с проходилка, патерици и бастун.
Ползвал отпуск по болест за 10 месеца. През периода на лечение и възстановяване
се тревожел и за близките си хора – за съпругата си и малолетния си син, които
също пострадали при катастрофата, а той не можел да им помогне, тъй като бил
безпомощен и се нуждаел от грижи. Чувствал се непълноценен и в тежест на
семейството си, изпитвал срам и неудобство от своята безпомощност. Преди
произшествието бил жизнерадостен и весел човек, с успешна кариера като юрист, с
изграден авторитет и активен социален живот. Срещал се с приятели, играел
футбол със сина си, ходели на заедно на походи в планината, карали ски. Преди
катастрофата полагал грижи и за възрастните си родители. Пътно-транспортното
поризшествие се отразило крайно негативно на психическото състояние на ищеца. Катастрофата
се осъществила при особено тежки обстоятелства – загинал човек и били ранени
пътници, които пътували в автомобила на сръбския гражданин. Наред с това
телесни повреди получили и съпругата, както и малолетният син на ищеца. Тези
обстоятелства оставили неизличим белег в неговото съзнание. След произшествието
той сънувал кошмари, които все още не го били напуснали. По тялото му останали загрозяващи белези от операциите, които също
му напомняли за катастрофата. Ищецът изпитвал страх и безпокойство да шофира и
да се вози в моторно превозно средство, което състояние се отразявало на качеството
му на живот и на работата му като адвокат, която изисквала мобилност при
упражняването й. Ищецът твърди, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 140 000 лв. От тази сума ответникът му изплатил част в размер
на 60 000 лв., при което останал неизплатен остатък от 80 000 лв. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 26 000 лв., представляваща част от
80 000 лв. – дължимо обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът твърди, че вече е
изплатил дължимите обезщетения на ищеца за неимуществени вреди в размер на 60
000 лв. и за имуществени вреди в размер на
2417.36 лв. Оспорва предявените искове, поради следните съображения:
оспорва вида и обема на неимуществените вреди – оспорва наличието на
посттравматична гонартроза в областта на лявото коляно; оспорва гонартрозата да
е в причинно-следствена връзка с катастрофата; оспорва ищецът да е инвалидизиран,
вследствие на посттравматична гонартроза; оспорва ищецът да е инвалидизиран
вследствие на други травми; поддържа становището, че продължителността на
болките и оздравителния процес на долния крайник на ищеца се дължат на
предшестващи дегенеративни изменения
и/или други заболявания и травми в областта на колянната става или се
дължат на неправилно лечение; оспорва размера на иска за неимуществени вреди
като прекомерен. В отговора са изложени възражения срещу иска за имуществени
вреди, но производството по този иск е прекратено в хода на делото на основание
чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска. В отговора се поддържа и възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, който не задействал своевременно спирачната
система за аварийно спиране на моторното превозно средство. Ответникът оспорва
претенцията за законна лихва. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 511, ал.1,
т.2 от КЗ.
Съгласно чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ, в
случаите на настъпило застрахователно събитие на територията
на Република България с участието на виновен водач,
който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира
в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията
се обработва от бюрото, когато
няма кореспондент за територията на Република България
на застрахователя на виновния водач
или когато има кореспондент за територията на Република България
на застрахователя на виновния водач,
но съгласно вътрешните правила на Съвета на
бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/да е причинена вреда при пътен инцидент; 2/ от
противоправно поведение на водач, чието МПС обичайно се намира в
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата; 3/да е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинената вреда; 4/застрахователят на виновния
водач да няма кореспондент за територията на Република България
или когато има кореспондент за територията на Република България,
съгласно вътрешните правила на Съвета
на бюрата, НББАЗ да е приело решение
да ликвидира щетата.
Страните не спорят, че на ищеца преди датата на образуване
на делото, е изплатено от НББАЗ застрахователно обезщетение в размер на
60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и в размер на 2417.36 лв. за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от катастрофа на 18.06.2017г.,
предизвикана от противоправното и виновно поведение на сръбския гражданин И.М.,
при управление на л.а „ Хонда Акорд“ с рег. № N ****DA
С оглед на извършените плащания
преди датата на подаване на исковата молба, съдът приема, че ответникът по
извънсъдебен ред е признал настъпването на фактите от състава на чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ до размера на изплатените
застрахователни обезщетения.
С определение в открито съдебно заседание от 15.06.2022 г.,
на основание чл.232 от ГПК, е прекратено производството по делото по предявения
иск за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди.
Спорни въпроси по
настоящото дело са: какъв е обемът на претърпените от ищеца неимуществени вреди
– дали гонартрозата в лявото коляно на ищеца е в причинно-следствена връзка с
катастрофата и дали е довела до неговото
инвализидизиране; какъв е размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди и дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно дадено, се установява следният механизъм на
настъпване на катастрофата: На 18.06.2017 г., около обяд, л.а „Сузуки Гранд
Витара“ с рег. № СА ****АК се е движел по път Е-79 в посока от с.Струмяни към
с.Долна Градешница. Скоростта на автомобила в района на произшествието е била
около 60 км/ч. В същото
време л.а „Хонда Акорд“ с рег. № N ****DA се е
движел в посока от с.Долна Градешница към с.Струмяни. Скоростта на автомобила в
района на произшествието е била около 80 км/ч. Когато се е намирал на около 66
метра до мястото на удара, л.а „Хонда“ е започнал да се отклонява вляво, спрямо
посоката си на движение. Навлязъл е в лентата за насрещно движение, когато се е
намирал на разстояние от около 51 метра до мястото на удара. При първоначалното
отклонение на л.а „Хонда“ вляво, спрямо посоката на движение, л.а „Сузуки“ се е
намирал на около 38 метра до мястото на удара и водачът е възприел отклонението
на насрещно движещия се автомобил. При навлизането на л.а „Хонда“ в лентата за
насрещно движение л.а „Сузуки“ се е намирал на разстояние от 26.82 метра до мястото на удара. Опасната зона за спиране
на лек автомобил „Хонда“ е била 60,47 метра, а на л.а “Сузуки“ - 39,13 метра. Скоростта
на л.а „Хонда“ в момента на удара е била 80,19 км/ч, а на л.а „Сузуки“ - 13,11
км/ч. Водачът на л.а „Сузуки“ своевременно е предприел спиране и отклоняване на
автомобила вдясно, като е намалил скоростта си до около 13 км/ч, но не е имал
възможност да предотврати катастрофата. Водачът на л.а „Хонда“ не е предприел
спиране. Настъпил е челен ексцентричен удар на прав участък от пътя в лентата
за движение на л.а „Сузуки“ по широчина на 1,50 - 1,60 метра вдясно от левия
край на пътното платно Според вещото лице, причината за настъпване на
катастрофата е поведението на водача на лек автомобил „Хонда“, който е навлязъл
в лентата за насрещно движение при наличие на движещи се там автомобили.
От заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че при катастрофата ищецът е получил
следните травматични увреждания:счупване на IV-VIII десни ребра; двустранен
хемоторакс – събиране на кръв в гръдната кухина; контузия на двата бели дроба;
счупване на гръдната кост; счупване на лявата голямопищялна кост в горния й
край; частично разкъсване на собственото сухожилие на лявата капачка. Счупванията
на ребрата и гръдната кост са причинили на ищеца трайно затруднение на движението на снагата за
около 2 месеца. Двустранният хемоторакс и контузията на белите дробове са създали
опасност за живота на пострадалия. Счупването на горния край на големия пищял е довело
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 5 - 6 месеца. Лечението
на ищеца е преминало през следите етапи: болнично лечение от 18.06.2017 г. до
03.07. 2017 г. - 15 дни и от 19.02.2018 г. до 25.02.2018 г. - 6 дни или общо 21
дни; санаториално лечение - от 08.05.2018
г. до 15.05.2018 г. - 7 дни; домашно - амбулаторно лечение - от 03.07.2017 г.
до 18.02.2018 г. за 7 месеца; от 25.02.2018
г. до 07.05.2018г. за 2.5 месеца и от 15.05.2018 г. за около 1-2 месеца. По
време на болничното лечение ищецът е бил опериран на 26.06.2017 г. – извършено
е било открито наместване и фиксация на голямопищялната кост с метална пластина
и винтове; на 19.02.2018 г. е била извършена остеопластика на голямопищялната
кост и фиксация на сухожилието на капачката с 1 метален винт. Ищецът е претърпял
болки и страдания с много голям интензитет непосредствено след катастрофата за
15 - 20 дни, болки с голям интензитет за около 2- 3 месеца, болки с умерен
интензитет за около 5-6 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал
постепенно за около 1 година. Понастоящем пострадалият продължава да изпитва болки
с малък интензитет при по-продължително ходене и стоене прав, както и при
влажно и студено време. При ищеца след лечението са останали белези от операциите по предната повърхност на
лявата колянна става по-надолу от капачката с дължина 8 см и в горната 1/3 на
лявата подбедрица - 21 см. Предстои нова операция за изваждане на металните
импланти от големия пищял на пострадалия. Той не е напълно възстановен от
травмата на колянната става. Налице е ограничение на движенията на лявата колянна
става с 20 %. Предстои извършването на нова операция за изваждане на металните
импланти от коляното. Едва след извършването й може да се даде точна прогноза
за състоянието му. Извършените от ищеца рзходи, за които са представени
фискални бонове по делото, за фраксипарин, метални импланти, клинична пътека
216 в Благоевград, медицински транспорт, патерици, канадки и скенер в „Пирогов“АД,
са били необходими за лечението на пострадалия. Няма данни ищецът да е страдал
от гонартроза преди катастрофата.
Представени са медицински документи, издадени след катастрофата, за начална
първична гонартроза на лявата колянна става. Инвалидизирането на ищеца е заради посттравматичния функционален
дефицит на лявата колянна става след счупването на външния кондил на лявата голямопищялна
кост и поставената метална остеосинтеза. Според вещото лице, настъпилият
дефицит в движението на лявата колянна става се дължи на травмата, причинена при катастрофата.
В съдебно заседание вещото лице от медицинската
експертиза заявява, че при хемоторакс има опасност за живота на човека. В
конкретния случай тази опасност е продължила 48 часа. Счупването в колянната
става е от такъв вид, че след него винаги се развива артрозно заболяване на
коляното.
От заключението на психиатрическата експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че непосредствено след катастрофата ищецът е преживял психично разстройство
с диагноза – F 43.0 „Остра стресова реакция“,
а впоследствие психично разстройство с диагноза – F 41.2 „Смесено
тревожно-депресивно разстройство“, което продължава и към момента на изготвяне
на заключението от вещото лице. Пътно-транспортното произшествие е оставило
траен отпечатък върху психическото състояние на пострадалия. В дългосрочен план
е повлияло на емоционалното му състояние – при него се наблюдава тревожност,
неувереност, раздразнителност. На моменти се проявяват панически пристъпи на
пароксизмална тревожност с невровегетативни симптоми на сърцебиене, изпотяване
и разтреперване. При ищеца продължават да се проявяват и депресивни мисли за вина и малоценност.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че пострадалият изпитва страх
при шофиране, особено при ситуации на предприето изпреварване от насрещно
движещи се автомобили. При него се наблюдават панически атаки, които се
изразяват в пароксизмални пристъпи на тревожност, сърцебиене, изпотяване,
треперене, чувство на задушаване, които симптоми се разширяват с времето и
могат да възникнат и при други ситуации – напр. при закрити или открити пространства,
височина и др. Ищецът е приемал антидепресанти. Тези симптоми не са силно
изразени, те са в умерена степен и могат да се лекуват в амбулаторни условия. При
пострадалия те са овладени, но не са прекратени. Ищецът не функционира
пълноценно в ежедневието си. Неговата личност се е променила в невротичен план.
Ако попадне в ситуация, подобна на преживяната, и получи панически пристъп, може
да се наложи да бъде хоспитализиран. Тревожно-депресивните разстройства
обикновно продължават дълго. ТЕЛК определя група инвалидност за подобни
разстройства, но на вещото лице не е известно ищецът да се е явявал на ТЕЛК за
това заболяване. Според експерта, пътно-транспортното
произшествие е единствената причина за смесено-тревожно депресивното
разстройство на ищеца.
От показанията на св. Фиков/приятел на ищеца/ се установява, че след катастрофата М. дълго време останал в
болница. След като излязъл оттам свидетелят го водел на рехабилитация. Животът на
ищеца се променил, чувствал се потиснат и тъжен, защото трудно ходел, куцал.
Притеснявал се, че е принуден да ходи с бастун. Споделял със свидетеля, че не
се чувства добре, защото няма същия тонус, рязко се ограничили възможностите му
за придвижване. Преди инцидента бил енергичен човек, често ходел със
семейството си на Витоша, играел футбол със сина си. След катастрофата много
неща не можел да прави, защото изпитвал болка. Дори се наложило семейството му
да се премести да живее на първия етаж, защото ищецът не можел да качва стълби.
Получените телесни повреди се отразили и на професията му като адвокат. Често
не можел да си свърши работата, защото не можел сам да кара колата си и да се
придвижва за извършване на определени дейности. Свидетелят му помагал, но
всичко това тормозело ищеца.
Приетите от съда медицинска и психиатрическа експертиза, както и
показанията на св.Фиков, установяват пълния обем на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с катастрофата. С
оглед на медицинската експертиза, съдът приема за доказано по делото, че откритата
при ищеца начална гонартроза в областта на лявото коляно също е в
причинно-следствена връзка с травмата, получена при катастрофата. Инвалидизирането на ищеца е заради посттравматичния
функционален дефицит на лявата колянна става след счупването на външния кондил
на лявата голямопищялна кост. Гонартрозата не е посочена като причина за инвалидизирането на лявата колянна става.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост, съгласно чл.
52 от ЗЗД. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
което е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, е указано, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Така например, в Решение № 27 от 15.04.2015 г., постановено по
т.д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на касационния съд,
е прието, че за да реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди,
като се съобразят редица обстоятелства, като характера и тежестта на
увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, икономическата
конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им
за всеки индивид е индивидуално.
При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства: възрастта
на ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие/53г./; вида и характера
на получените телесни увреждания - множество
средните телесни повреди, изразили се в счупване на IV-VIII десни
ребра; двустранен хемоторакс – събиране на кръв в гръдната кухина; контузия на
двата бели дроба; счупване на гръдната кост; счупване на лявата голямопищялна
кост в горния й край; частично разкъсване на собственото сухожилие на лявата
капачка. От медицинската експертиза се установи, че двустранният хемоторакс и
контузията на белите дробове са
създали опасност за живота на пострадалия за около 48 часа. Счупванията
на ребрата и гръдната кост са причинили на ищеца трайно затруднение на движението на снагата за около 2 месеца.
Счупването на горния край на големия
пищял е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за около 5 - 6 месеца. По
делото бе установено, че ищецът през продължителен период е бил лекуван в
болница – общо за 21 дни. Опериран е бил два пъти – при първата операция е било извършено открито
наместване и фиксация на голямопищялната кост с метална пластина и винтове, а
при втората операция е била извършена остеопластика на голямопищялната кост и
фиксация на сухожилието на капачката с 1 метален винт. Наложило се е да проведе санаториално лечение.
Периодът на лечение и възстановяване е продължил около 11 месеца. Съдът
съобрази периодът на изпитваните болки и страдания от получените телесни
повреди. Ищецът е претърпял болки и страдания с много голям интензитет
непосредствено след катастрофата за 15 - 20 дни, болки с голям интензитет за
около 2- 3 месеца, след което за около 5 – 6 месеца болките са били с умерен
интензитет и през следващите месеци постепенно са намалели за около 1 година.
Понастоящем пострадалият продължава да изпитва болки с малък интензитет при
по-продължително ходене и стоене прав, както и при влажно и студено време. През периода на лечение и възстановяване ищецът е
зависел от чужда помощ за битовото и хигиенното си обслужване. Продължителността и болезнеността на периода на
лечение и възстановяване са се отразили негативно на емоционалното и
психологическото му състояние. Преди е бил енергичен човек, ходел е в планината
със семейството си и е играел футбол със сина си. След катастрофата се е чувствал
потиснат и тъжен, че не може да ходи и трябва да се придвижва с бастун. Притеснявал
се е, че затрудненията при придвижването му се отразяват и на работата му като
адвокат/св.Фиков/.
По делото се установи, че
след извършените операции пострадалият не е напълно възстановен от травмата на
лявата колянна става. При извършения преглед вещото лице е установило, че
ищецът накуцва, когато ходи. Налице е ограничение на движенията на лявата
колянна става с 20 %. Предстои извършването на нова операция за изваждане на
металните импланти от коляното. Едва след извършването й може да се даде точна
прогноза за състоянието му. Вещото лице е установило, че при ищеца е налице
първична гонартроза на лявата колянна става, която е в причинно-следствена връзка
с травмата, получена при катастрофата. Останали
са и трайни белези от операциите по тялото
на ищеца – по предната повърхност на лявата колянна става по-надолу от
капачката с дължина 8 см и в горната 1/3 на лявата подбедрица - 21 см.
При определяне на
обезщетението съдът съобрази и силния стрес, който е преживял ищецът при
катастрофата, както и проявилите се при него психични разстройства – „Остра
стресова реакция“/F 43.0/, заместена от „Смесено тревожно-депресивно
разстройство“/F 41.2/, което продължава и понастоящем.
Пътно-транспортното произшествие е
оставило траен отпечатък върху
психическото състояние на ищеца. В дългосрочен план е повлияло на емоционалното
му състояние – при него се наблюдава тревожност, неувереност, раздразнителност.
На моменти се проявяват панически пристъпи на пароксизмална тревожност с
невровегетативни симптоми на сърцебиене, изпотяване и разтреперване. Тези
симптоми са овладени, но не са прекратени. Личността на пострадалия се е
променила в невротичен план./заключение на психиатрическата експертиза,
становище на вещото лице - психиатър в съдебно заседание/
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 110 000 лв.
Страните не спорят, че
преди образуването на настоящото дело ответникът е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв. Следователно,
неизплатеният остатък на обезщетението възлиза на 50 000 лв./110 000 лв. – 60
000 лв./. Ищецът е предявил частичен иск за сумата от 26 000лв., който следва
да бъде уважен изцяло.
По възражението за
съприничяване на вредите:
Възражението е неоснователно.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно
дадено, се установи, че катастрофата е настъпила след като И.М. – водач на л.а „Хонда
Акорд“ с рег. № N ****DA е навлязъл в лентата за насрещно движение, където
се е движил управлявания от ищеца автомобил. Единствената причина за настъпване
на катастрофата е поведението на водача на л.а „Хонда Акорд“ с рег. № N ****DA. Ищецът
по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на катастрофата. Своевременно е
предприел спиране и отклоняване на своя автомобил вдясно, като е намалил
скоростта си до около 13 км/ч, но не е имал възможност да предотврати
катастрофата.
По законната лихва:
Отношенията между страните се уреждат
от специалния закон – Кодекса на застраховането и приложение относно законната лихва следва да намери чл.429, ал.2 и ал.3, към
който препраща
чл.493, ал.1, т.5, натоварващи застрахователя
/относимо и към НББАЗ/ със забавата на
длъжника от по-ранния от двата
момента – на уведомяването на застрахователя от застрахования или от предявяването на претенцията от увреденото лице. В този симъсл е и практиката на ВКС – напр. определение
№ 50176/05.04.2023 г. по т.д. № 833/2022 на ВКС, ТК/.
В конкретния случай
ищецът е предявил застрахователна претенция на 03.05.2018г./л.64/, като това е
най-ранната дата на уведомяване на НББАЗ, от която следва да се присъди законна
лихва.
Ищецът претендира
законна лихва от друга дата – 22.03.2018г., но липсват доказателства НБААЗ да е
било уведомено за застрахователното събитие преди 03.05.2018 г., поради което
претенцията за законна лихва за периода 22.03.2018 г. до 02.05.2018 г. следва
да се отхвърли.
По
разноските:
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 1738.84 лв.(разноски за държавна
такса от 1138.84 лв.+ разноски за вещи лица в размер на 600 лв.)
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Б.Н.
-Т. ***, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3276 лв.
с ДДС.
Мотивирна така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ****, с
адрес: гр.София, ул.“****, съдебен адрес:*** - за адв.
Р.Ц., да заплати М.С.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв. М.Н. -Т., на основание чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ,
сумата от 26 000лв., представляваща част от неизплатено застрахователно
обезщетение от 50 000 лв. за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от следните телесни повреди: счупване на IV-VIII десни
ребра; двустранен хемоторакс – събиране на кръв в гръдната кухина; контузия на
двата бели дроба; счупване на гръдната кост; счупване на лявата голямопищялна
кост в горния й край; частично разкъсване на собственото сухожилие на лявата
капачка; посттравматична първична гонартроза на лявата колянна става, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие на 18.06.2017 г., причинено по вина на водача И.М.
при управление на л.а "Хонда Акорд“ с рег. № N ****DA/, ведно със
законната лихва, считано от 03.05.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва
в частта за периода 22.03.2018
г. до 02.05.2018 г.
ОСЪЖДА „Н.Б.Б.А.З.“ да заплати на М.С.М.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размера 1738.84
лв.
ОСЪЖДА „Н. б. на б. а.“ да заплати на М.Б.Н. -Т. ***, с адрес за призоваване: гр.София, ул.„*****, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3276 лв. с
ДДС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :